monkeytopski
05-14-2007, 07:32
трябват ми 2 теми от литературата за 10 клас :
1. Малкият човек от повестта "Шинел" - жертва или опора на битието
2. Пътят към висшето общество според романа "Бел Ами" на Мопасан
благодарности на отзовалите се. :)
“шинел” – повест за трагедията на “малкия човек”
историята на световната литература е оставиле многобройни примери, в които богато надарената личност не намира изведнъж истинското си творческо призвание. духовните и сили избликвот в различни посоки, преди да се концунтрират в онази област, в която геният намира своята най-висока изява.
истинкото си обществено призвание гогол намира именно в трудното поприще на писател. на литературата той гледа като на висок граждански дълг. авторът на повестта “шинел” неведнъж е признавал, че е искал да събере в ствоите произведения всвичките отрицателни страни на живота, за да ги разобличи и чрез силата на перото да помогне за нравственото издитане на човешката личност.
писателят е съвременник на една от най-тежките епохи в историята на русия. това е времето на 30-40 години на хих век, което настъпва след разгрома на първия етап на революционното движение в тази страна. руският самодържец прави всичко възможно, за да утвърди господството на короната и да задържи разпадането на загниващата крепостническа система. ето защо в своето произведение “шинел” гогол представя руската действителност такава каквато е в действителност. това са картини на грабителство и разруха, на подтиснатост и безправие. тази повест е гневна присъда над безобразната реалност, която унищожава не само духовно, но и физически “малкия човек”. под властта на груби , невежи и бездушни чиновници животът на малкия човек от народа е една безкрайна трагедия.
в произведението се усеща душевния смут на “малкия човек” акакий акакиевич,на трагичния му земен път и скръбта му по разрушаването на неговия мъничък свят, който се състои в един шинел.
героят е пооплешивял, със сбръчкани бузи и сипаничево лице. той не блести нито с външност, нито с интелект. скромен и обикновен, той е лишен от индивидуалност човек. самото му име подчертава неговата обикновеност. въпреки, че външно е невзрачен мъж по природа е добър. на злото не отвръща със зло. колегите му го считат да нищожество, защото не се отнася с хората зле, както те с него. главният герой е въплъщение на добротата, която липсва в безнравствената действителност.
акакий акакиевич е “малък човек”, незначителен и трудно може да се впише в суровото общество. животът го е превърнал в комплексиран и затворен човек. той живее само за работата си и изцяло е погълнат от нея. прави красиви преписи, без да допуска грешки. ежедневието му е скучно, сиво и лишено от удоволствия и забавления. единственото му развлечение е да преписва служебните документи за себе си в свободното си време. в героя липсва амбиция за издигане в професията му. никога не проявява инициативност. когато може да промени нещо в преписването, той не поема риск, защото се страхува. не би могър да направи нещо по-сложно. по този начин авторът ни внушава, че това е човек, който е подтискан, мачкан и унижаван по всякакъв начин. добрият човек не може да съществува в свят лишен от добродетели. в това се състои трагедията на главния герой.
на бездушните и студени колеги, чиито издевателства над него нямат край, той отговаря:”оставете ме на мира, защо ме обиждате?” развълнуван от тази фраза, младият му колега, който по примера на останалите се е подигравал на бедния човек, се сепва като “пронизан” и узнава благодатта на нравственото преобразяване. зад пронизващите душата думи, той чува други:”аз съм твой брат.” в скованото от душевен студ общество топлината на доброто успява да сгрее една млада душа.
акакий акакиевич е изключително беден човек. той носи стар, извехтял и толкова кърпен шинел, чене може да се различи цвета му. съдбоностна роля за живота на героя играе петербургския студ. той е причината дребният човечец да се замисли за нов шинел, въпреки мизерната си заплата. акакий акакиевич дълго време събира пари за новата дреха. пести от вечерите си и дори от свещта. дълго време обикаля, за да купи най-евтиния, но и най-хубавия плат. героят не просто ушива шинела си, той го сътворява от себе си. за него това палто става неразделна част от живота му: “сякаш беше се оженил, беше се появил друг човек.” сътворяването на шинела променя и дребния чиновник. с него той се сдобива с идеал и в името на този идеал е готов на саможертва. човекът и дрехата са неразделими: шивнелът е равен на живота на акакий акакиевич, нещо повече, той е залог за живота му и кражбата на така изстраданото палто се превръща в кражба на живота му.
в звездния ден на героя шинелът е откраднат на пустия площад. акакий акакиевич е сам в своето нещастие. навсякъде около него цари безпределно отчуждение и пустота. чиновниците са бездушни към молбата му за откраднатия шинел, а пристава не се интересува от тази дребна кражба. в тази мрачна и безчувствена действителност човек се чувства изоставен и самотен. колегите му проявяват жест към него, но събират много малко пари. за тях не е важен човекът, а помазвачеството и лицемерието. високопоставеното лице, при което отива акакий акакиевич го посреща с безразличие и студенина. всесилните началници се отнасят жестоко и безчовечно с дребните чиновници.
героят се разболява и умира. дори и лекарят се е превърнал в бездушно същество. той безцеремонно казва да се купи ковчег за акакий акакиевич без да се притеснява, че болният човек може да го чуе.
главният герой не умира от простуда, а от бездушието и студенината на хората.
трагедията на “малкия човек” не е в незащитеността от петербургския студ, а в незащитеността му от студа на безчувствения свят на хората. в това безобразно общество този малък човек не може да съществува, не може да се противопостави на безчовечието , отчуждението на хората и пошлостта в живота.
светът на акакий акакиевич е трагичен, защото той е рожба на същите абсурдни сили, които се намират в контраст с неговата човечност.
повестта “шинел” е една от връхните точки в творческото развитие на гогол, най-висока проява на майсторството му като писател – реалист. цялото литературно наследство на писателя напълно утвърждава метода на критическия реализъм в развитието на руската литература. този метод придобива у писатеря особен облик, тъй като е насочен срещу господстващата все още в русия феодално-крепостническа система, която е трагедия за живота на “малкия” човек от народа.
известния революционер и революционен демократ чернишевски определя творчество на гогол и неговия художествен метод за нов етап в развитието на руската литература и с основание го нарича “голевско направление в литературата”. той изтъква и голямото обществено значение на твореца като казва: “отдавна не е имало писател, който да е бил така полезен на своя народ, като гогол за русия”.
Ами много търсих,но намерих само това и някакви теми съвсем раэлични....