Moderated: Помогнете ми за теза на тема "Антигона срещу [Архив]

BebeTooOoo

05-14-2007, 14:23

Антигона и Креон - конфликт между силни личности

Трагедията на Софокъл “Антигона“ принадлежи към вечните творби на световната литература. Днешният зрител открива в образите й прототипове на своето време. Софокъловите герои сами определят пътя, който ги извежда към нерадостната им участ. Трагичният конфликт е изграден върху противопоставянето на два принципа, върху две схващания за писаните и неписаните закони и норми. Застъпниците на тия две схващания са силни характери.
Антигона е главната героиня на трагедията. Още в пролога поетът я представя като смела, решителна и упорита. Своята решителност тя проявява особено тогава, когато отхвърля каквато и да било помощ от своята плаха сестра. Никой не е в състояние да я спре да изпълни решението си да погребе Полиник. Това не може да направи и Креон със строгата си заповед, защото тя схваща като дълг, като свещено задължение да отдаде последни почести на загиналия си брат. Нейната смелост не е само на думи. Тя се осъществява в дела. Антигона тръгва в тъмната нощ сама, а женската природа е страхлива повече от мъжката. Към това трябва да прибавим, че в мрака бдят зорките очи на поставените стражи.
Креон е вторият главен герой в “Антигона”. Авторът го представя отначало като добър управник. Сам Креон изброява своите заслуги към държавата. Страрае се да бъде справедлив, не предпочита приятели пред интересите на държавата. След като издава заповед, с която забранява погребението на Поленик, той става подозрителен. Нарушаването на издадената от него заповед намалява авторитета и достойнството му като върховен управник на града-държава. Цялото си внимание насочва в грижи за нейното изпълнение. Готов е да се наложи най-строго наказание на нарушителя.
Изправена пред господаря Креон, девойката проявява твърд характер, когато признава извършеното от нея, смелостта на постъпката прераства в дръзновение, когато зрителят узнава, че Антигона е знаела забраната на Креон. В очите му казва, че не може неговата заповед да я застави да наруши неписаните и вечни наредби на боговете. В думите й долавяме гордост от извършената постъпка - тя е изпълнила религиозен дълг към мъртвия брат.
Креон изпада в ярост и изрича думи на диктатор и самозабравил се властник. Той смята държавата за своя собственост и може да разполага с нея така, както намери за добре. И никой не е в състояние да разбере, че правото е на страната на Антигона.
Креон се застъпва за писаните закони. Той има право, когато изисква да бъдат спазени писаните закони и наредби на властта. В същото време той не е абсолютно прав понеже е издал заповед, която нарушава установена от дълго традиция.
Антигона е застъпница на неписаните закони. Тя смята, че мъртвият не може да бъде лишен от погребение съгласно божественото право. Когато изпълнява неписаните закони, в същото време нарушава писаните.
Антигона за зрителя е невинна, макар че постъпката й от съдебно гледище не е оправдана. Съдбата на героинята предизвиква състрадание, поражда в душата на зрителя милост към нея. Почти същото е и с Креон. Той формално е прав, но на практика руши основни правила от неписания кодекс на обичаи, създаден в продължение на векове. Така една морална сила се противопоставя на друга. Затова и трагедията често е наричана “трагедия на двама герои, които имат еднакво право”.

Еми това намерих...май няма да ти свърши голяма работа ама... :?