Моля ви за този текст, песента е страхотна...
Йоу... Записваме ли с'а?
Вървя по мрачни улици и скитам се самотен
без да зная накъде ме води този дълъг път.
А кошмарът, в който се намирам аз и днес ме плаши
и ме кара да попивам страх със цялата си плът.
Преди крепеше ме едва една искра надежда
но тя угасна вече и превърна се във кървава сълза,
в която болката ми зловещо се оглежда
и на глас се смее + пируваща над гибелта
на любовта убита + мъчително от нас,
задушена от скандали, във които не получи глас
самата тя а само егоизъм + и злоба проклета.
Насочвам пистолета към челото на поета,
написал този кратък стих, + това съм аз.
И пак без глас се моля аз на Господ Бог,
когото мразя. От денят, във който се родих,
загубих вяра в него, + но сега го моля с шепот тих,
да ми прости за всяка моя грешка спрямо теб,
макар да зная, че сърцето ти сковано е във лед.
И опитвам да натисна спусъка, да сложа край,
но нещо пак ме спира и душата ми раздира - страхът, че няма рай...
Припев: …
Като всеки стъпил на земята наша и аз съм грешен,
но търся винаги във миналото своята вина,
забулена от слепите очи на моето съзнание,
загубило представа + за реалността.
И търсейки причината за мойте грешки жалки,
успях да се пречупя и във мене много аз да променя,
но ти така и не разбра, че вече друг съм
и си остана същата студена самовлюбена душа,
която ме презира + и не търси в мен доброто,
защото сляпа си оставаш ти за красотата
на цялата магия, във която бяха потопени двата свята
изградени от нашите изстрадали съзнания.
Нямаш разкаяния + за всяка подлост спрямо мен,
извършена от теб и не спираш да прикриваш
чувствата си и да се присмиваш на моите сълзи,
стичащи се бавно + от моите самотни очи.
които пак проклинат,
мразят и обичат името Христина.
Уморен съм вече да се боря и реших да сложа на борбата край
но момиче, знай... че от както свят светува няма рай...
Припев:…
Намрази ме + знам, ще го направиш!
Всеки хубав миг прекаран с мен ще го забравиш,
защото си злопаметна и вместо да обичаш,
предпочиташ в злоба всеки светъл спомен да обличаш.
И пак отричаш + че със мене бе щастлива,
капка съвест няма във душата ти лъжлива.
Горделива си и никога главата си не свеждаш,
но май не знаеш накъде живота си отвеждаш? Не е към рая, знай...
Припев: (Мимозата)
Няма рай + във този свят,
а само ад + във който бродя всеки ден,
а ти не си до мен, макар и променен
останал сам, самотен в онзи сладък блян.
Доволна ли си от всичко, което се случи?
А щастлива ли си? Щастлива ли си без мен?
Щастлива ли си без мен...
Благодаря ти много,златна си :D