Трябват ми 3 есета

Трябват ми следните 3 есета :
1."Да опознаеш другите е по-лесно, от колкото да опознаеш себе си" (Н.Вапцаров - "Песен за човека"
2."Кои са нещата, които дават смисъл на нашия живот?" (Е.Станев - "Крадецът на праскови")
3."Човекът - приятел или враг на природата?" (Й.Радичков - "Нежната спирала")

[Synthetic]

Като ти трябват защо не вземеш да си ги напишеш, мамка му?!

[Presley]

ЧОВЕШКОТО НАСИЛИЕ НАД ПРИРОДАТА В РАЗКАЗА “НЕЖНАТА СПИРАЛА” НА ЙОРДАН РАДИЧКОВ
Литературноинтерпретативн о съчинение

Даровитият Йордан Радичков е написал разказа “Нежната спирала” за да покаже престъпното насилие на човека над природата.”Всевиждащият писател” отново разкрива скрития смисъл и прониква в душата на творбите си.Той си спомня за покойният режисьор Методи Андонов,за който шипковия храст е живо същество.
Авторът иска да внуши на читателите,че човека е част от природата,а не нейн господар.Природата е тайнствена сила,която никога не може да бъде овладяна.
Всичко започва в един студен зимен ден,когато шейна с ловци криволичи през Лудогорието.На един от завойте се показва шипков храст,които идва за да погледне в душата на човека.Но за жалост в нея не се вижда нищо ново и добро,остава само насилието.
Дивата шипка трепна,трепнаха заедно с нея и лъскавите червени плодове,заиграха те като живи очи,сякаш не измръзнал храст бе пернат,а живо същество бе ударено с камшик през лицето.
Студ и пустош заобикалят пътниците.Изгубили интерес те търсят разнообразие в небесната шир.А там летят волни и красиви птиците.Змийско безсърдечие кара човека да зареди пушката си и да стреля по птиците в полет без дори да се замисли.
Ятото летеше спокойно и плавно,оня със сините очи се целеше спокойно в него и плавно движеше цевите на пушката си.
Спокоен и плавен е полетът на ятото,защото тяхно е цялото небе.Защото те нямат грехове.Нищо не смущава вътрешният им мир,защото те не са сторили нищо лошо на никой.Човекът няма съвест,а тя е окото на Бога в сърцето на човека.Произвеждайки гърма една птица от ятото се снишава за да види какво става н а Земята,неподозирайки,че това е гласа на смъртта.Гълъбът реди последователно кръг до кръг,спираловидно изписвайки “последната фраза на своя живот”.При падането на птицата върху снежно бялата покривка не се чу никакъв шум.Върху белия сняг алени капки кръв бяха очертали нежна спирала.Тази спирала е укор към нас хората и повод за дълбок размисъл и покаяние.Не човека облагородява природата,а тя него.Най-страшното безумие е да воюваш със своята Прамайка.Може би за това природата все по-често ни наказва със земетресения,наводнения,бо лести,епидемии,суша,мор.Но не природата е жестока!Ние не съзнаваме собствената си жестокост към нея.
Четейки разказа в нас трябва да се очертаят нежните кръгове и спирали на покаянието и дълбоко от душата ни да произлезе тиха молитва за прошка.Трябва да осъзнаем какво ни е позволено и какво не,ако искаме да живеем волни като птици.И като тях след смъртта да ни очаква вечен живот.

Ами намерих само това,а доста търсих :) !То е ЛИС ,но се надявам да ти помогне с нещо-иэвлечи си най-важното и си го синтеэирай...късмет

[BebeTooOoo]

Кои са нещата,които дават смисъл на нашия живот?
Есе върху „Крадецът на праскови”

През целия си живот човекът се бори и следва целите си, търсейки своето място в света, в който живее. В повестта “Крадецът на праскови” от Емилиян Станев двамата главни герои търсят своето щастие, смисъла на своя живот и сякаш го достигат. Но забраненият плод се оказва най-сладък и тази сладост ги погубва.
Така си правим асоцияция с истинския живот, в който често не осъзнаваме, че всъщност имаме всичко, от което се нуждаем. Стремейки се да открием смисъла на живота, ние го пропускаме, но не осъзманаме грешката си и обвиняваме другите. Или казваме “Такъв е животът!” и спираме да се борим. А това е най-голямата ни грешка, защото да се бодиш, значи, че си жив и че искаш да покажеш на света, че ти си там, че ти знаеш какво искаш и ще го получиш.
Странно е как човек не осъзнава какво притежава докато не го изгуби. Може би точно липсата на страдание е най-голямото щастие, може би човекът е такъв егоист, че иска да има всичко, може би... Но в живота има закони, според които всяко нещо се заплаща. Но ако не сме споробни да платим?
Какво дава смисъл на живота, трябва всеки сам да си отговори. Всички ние гледаме на света през различни очи и преценяме живота по различен начин, затова всеки пречупва значението на думата «смисъл” през своята призма.
За мен смисълът на живота е в това да се боря всеки ден, за да докажа себе си пред света, за да докажа на себе си, че мога, че мога да бъда истински човек. И вярвам, че всеки може да се бори, да постига целите си, мечтите си. Защото човек е толкова голям, колото са големи мечтите му. И не е толкова важна самата цел, а пътят, който изминаваме докато я достигнем.
А трудностите, които срещаме по пътя, винаги ни карат да се замислим дали си заслужава. Нали? Но смятам, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. И наистина е така, защото превъзмогването на изпитанията ни вдъхва вяра, че можем и така имаме стимул да продължим напред.
Но все пак “Кои са нещата, които дават смисъл на живота?”Смятам, че всеки трябва да потърси отговора в себе си. Дали това е любовта, както за Елисавета и пленника, дали това е семеиството, дали това е свободата или самият живот с всичките му чудеса...


Eми това намерих...надявам се да ти свърши работа...

[Seducti0n]

Да опознаеш другите е по-лесно, от колкото да опознаеш себе си" (Н.Вапцаров - "Песен за човека"
Да опознеш другите е много по-лесно от колкото да опознаеш самия себе си.Безспорно твърдение доказало своята значимост и правдободобност.Често пъти ние хора изпадаме в различни трудни стиуации в които буквално за минути ни се налага да вземем съдбоносни и важни решения.Именно тогава си проличава истинската ни същтност.Много по-лесно ни е да съдим околните зариди недосатъците им да им се подиграваме или унижавае по различни поводи.Рядко обаче успяваме да се поставим ня мястото на срещуположната страна.Да погледнем на себе си отстрани да бъдем самокритични.Общувайкки с околните ние неусетно опознаваме техния нрав,мислене,приниципи,инт� �реси.Благодарение на разговорите си изтраждаме съответно положителна или отрицателна представа за дадената личност.Понякога обаче се оказва че ние познаваме много по добре другите от колкото самите себе си.Случвa ни се да се очудваме на собствените ни постъпки и мислене по различни въпроси.Самопознаването е дълъг и тягостен процес в който само малка част от нас успявят дя намеряг своето истинско аз.Да се харесваш такъв ккаъвто си да нямаш комплекси да се обичаш въпреки своите недостатъчци е труднодостижима цел.Човек тряблва да бъде амбициозен да има изградени житейски принципи.Най-важното е никога да не изневеряваме на самите себе си в стремежа си да се харесаме на хора на които дори ние лично не симпатизираме. мммм това успях да измисля по зададената тема дано съм ти помогнала. :wink: