Радиовълните са електромагнитни вълни с дължина на вълната ламбда (λ) от 30 000 m до десети от милиметъра. Използват се за предаване на информация (говор, музика, изображения). Създават се около проводник, в който протича променлив ток с висока честота и се излъчват чрез предавателна антена. Характера на разпространението им е земната атмосфера зависи от дължината им. Попаднали върху приемна антена, индуктират в нея токове от вида на тези, от които са получени.
Радиовълните, както и другите електромагнитни вълни, се разпространяват в пространството със скоростта на светлината (300 000 км/сек). Основни свойства на радиовълните са отражение, пречупване, заглъхване, дифракция, интерференция и др.
Радиовълните се пренасят в пространстовото енергия, излъчена от генератор за електромагнитни трептения. Те се образуват при изменението на електическото поле, например, когато през проводник преминава променлив електрически ток или когато през пространството прескачат искри, тоест ред бързо следващи се елетрически импулси.
Електромагнитното излъчване се характеризира с честота, дължина на вълната и мощност на преносимата енергия. Честотата на електромагнитните вълни показва, колко пъти в секунда се променя направлението на електрическия ток в излъчвателя и следователно, колко пъти в секунда се изменя във всяка точка на пространството величината на електрическото и магнитното поле. Честотите се измерват в Херци (Хц) - единици, наречени с името на немския учен Хайнрих Херц. 1 Херц е едно колебание (трептение) в секунда, 1 МегаХерц - милион колебания в секунда. Знаейки, че скоростта на движение на електромагнитните вълни е равна на скоростта на светлината, може да се определи разстоянието между точките в пространството, където електрическото (или магнитно) поле се намират в еднаква фаза. Това разстояние се нарича дължина на вълната.
Дължината (в метри) се изчислява по формулата:
или приблизително
където f е честота на електромагнитното излъчване на МХц.
На честота 1 МХц съответства дължина на вълната от приблизително 300 м. С увеличаване на честотата, дължината на вълната намалява, и обратно, с намаляване на честотата, дължината става по-голяма. Дължината на радиовълната пряко определя размерите на прадавателните и примателни радиоантени.
Електромагнитните вълни свободно преодоляват въздуха или космическото пространство (вакуум), но ако на пътя на им има метален проводник, антена или друго електропроводимо тяло, то вълните отдават част от своята енергия на този обект, създавайки, по този начин, променливо електричество в него. Винаги част от излъчената енергия се отразява от повърхностите. Върху това свойство е основана радиолокацията.
Друго полезно свойство на електромагнитните вълни (както и на всички други вълни) е тяхната способност да заобикаля теля по пътя си. Това е възможно само, ако телата са по-малки от дължината на вълната или са сравними с нея. Например, за да бъде засечен самолет, дължината на вълната на радиолокатора трябва да бъде по-малка от геометрическите размери на самолета (по-малка от 10 м). Ако тялото е по-голямо от дължината на вълната, то може да я отрази. Има, обаче, и случаи, в които тялото може и да не отрази радиовълната, например, ако е изградено по технологията „Stealth” ;)
Енергията, която пренасят електромагнитните вълни, зависи от мощността на генератора (предавател) и разстоянието до него. Научно, това звучи така: потокът енергия на единица площ е право-пропорционален на излъчената мощност и обратно-пропорционален на разстоянието до предавателя на квадрат. Това означава, че далечината на приемане зависи от мощността на предавателя, но в по-голяма степен, от разстоянието до него. Например, енергийния поток на електромагнитното излъчване от Слънцето на повърхността на Земята достига до 1 килоВат на квадратен метър, а потока енергия на средновълнова предавателна станция - едва хилядни или даже милионни части от Ват на квадратен метър.
Радиовълните се излъчват чрез антена и се разпространяват във вид на енергия на електромагнитното поле. И въпреки, че природата на радиовълните е една, тяхната способност за разпространение силно зависи от дължината на вълната. Земата представлява електрически проводник (макар и не добър) и преминавайки над повърхността ѝ, радиовълните постепенно отслабват. Това се дължи на факта, че елетромагнитните вълни предизвикват ток на повърхността на планетата, за което се губи и част от енергията. Тоест, енергията се поглъща от Земята, при това, толкова повече, колкото е по-къса вълната (по-висока честотата). Енергията отслабва още и защото радиоизлъчването се разпространява във всички посоки, и следователно, колкото по-отдалечен е приемника от предавателя, толкова по-малко енергия се пада на единиця площ и толкова по-малко попада в антената.
[редактиране] Разпределение на радиочестотния спектър
Основна статия: Електромагнитен спектър
Радиовълните (радиочестоти), използвани в радиотехниката, заемат област, или спектър, от 10 000 м (30 КХц) до 0,1 мм (3 000 ГХц). Това е малка част от спектъра на електромагнитните вълни. След радиовълните, по намаляваща дължина следват инфрачервените лъчи, после е тесния участък на видимата светлина, след него ултравиолетовите, рентгеновите и гама лъченията. Всичко това са електромагнитни трептения с една природа, различаващи се само по дължина на вълната, и съответно - честотата. Въпреки, че Физиката разделя целия спектър на области, границите между тях са обозначени условно. Областите следват една след друга, а понякога даже се препокриват. Радиовълните се делят на:
свръхдълги λ>10 000 m
дълги λ=10 000-1000 m
средни λ=1000-100 m
къси λ=100-10 m
ултракъси УКВ λ=10-1 m
метрови λ=10-1 m
дециметрови λ=100-10 сm
сантиметрови λ=10-1 сm
субмилиметрови λ<1 мm
Спектъра на радиовълните, използвани за обществено радиоразпръскване, е разпределен чрез международни съглашения, на отделни обхвати (диапазони):
Същност на радиоактивността
Изпрати на приятел
Радоиактивност се нарича способността на някои ядра спонтанно да се превръщат в други ядра, което се съпровожда с изпускане на микрочастици. Лъченията, изпускани от атомните ядра при техните радиоактивни превръщания се наричат ядрени или радиоактивни лъчения. Трите вида ядрени лъчения се означават с първите букви от гръцката азбука: ?, ? и ?. Алфа-лъчите представляват двукратно йонозирани хелиеви атоми, т.е. хелиеви ядра. Те притежават голяма йонизираща способност – в 1см. въздух създават десетки хиляди двойки йони. Затова имат малка прониквателна способност, могат да се погълнат от един лист хартия. Бета-лъчите са поток от електрони, които се движат със скорост, близка на скоростта на светлината. Тъй като масата им е няколко хиляди пъти по-малка от тази на алфа-частиците, отклонението им в магнитното поле е по-голямо. Йонизационната способност на бета-лъчите е по-малка, а прониквателната им по-голяма. Гама-лъчите представляват поток от фотони, които по физическата си същност приличат на рентгеновите лъчи, но притежават още по-голяма енергия. Те имат гляма прониквателна способност като могат да преминат през няколко сантиментров метален лист. Разпространение на радиоактивните вещества по хранителните вериги В почвата поведението на радиоактивните вещества зависи от тяхната разтворимост. Неразтворимите остават в почвата. Разтворимите - йод131, цезий137, стронций90 - могат да преминат в подземните води или да се всмучат от растенията. В глинестите и черноземните почви цезият и стронцият по-трудно преминават в растенията, отколкото в песъчливите. Замърсяването на почвите с йод131 няма голямо значение тъй като бързо се разпада. Във водоемите радиоактивните вещества бързо се утаяват на дъното. Във водата остават малки количества, кои то обикновено не надвишават пределно допустимите норми. Дъното играе роля на ре зервоар за изотопи. От водните организми най-силно поглъща радиоактивни вещества планктонът. Чрез него се заразяват рибите, а от тях - и човекът. Растенията поглъщат радионуклиди с корените или с листата си. В тях най-много се натрупва цезий137. От домашните растения най-големи количества радионуклиди са открити в картофите, а от диворастящите - в гъбите Прибавянето на фосфорно- калиеви соли в почвата подтиска всмукването на цезий137 Всмукването на стронций90 се подтиска от прибавянето на калций. Замърсяването на растенията с йод131 е кратковременно - периодът на полуразпад е средно пет денонощия. Животните се заразяват с тревата по пасища, с въздуха и по други начини, напр. с почвата, когато изскубват тревата заедно с корените. Стронций90 се натрупва главно в костите и се изхвърля с урината и изпражненията. Йод131 се отделя с млякото. Даването на 2 г стабилен йод за денонощие намалява два пъти йод 131 в млякото. Цезий 137 се разпределя в целия организм, но най-голямо значение има натрупването му в мускулите. Предпазване на хранителните продукти от заразяване Предпазването на хранителните продукти от отлагане и полепване на радиоактивни частици се осъществява с механична защита - съхраняване в закрити помещения /мазета, килери/ и в затворени съдове. Готвенето и храненето се извършват на закрито. Ако е имало продукти на открито по време на радиоактивно отлагане, горният им слой се отстранява. Брашно в чували, например, се намокря така, че водата да попие няколко сантиметра в брашното. След като изсъхне, получената кора се отстранява и изхвърля. Трябва да се внимава да не се внесе в жилището радиоактивен прах. При влизане обувките трябва да се избърсват върху влажна изтривалка, връхните дрехи - да се събличат. Помещенията не бива да се проветряват дълго време и при вятър. За да не се допусне проникване на радиоактивни вещества в растенията и животните, се извършват редица мероприятия в селското стопанство. Чрез дълбока оран отла ганията се прехвърлят в долните слоеве на почвата. Внасят се естествени и изкус твени торове и гасена вар. Върху най-силно замърсените почви се засяват технически култури, а върху средно замърсените - фуражни. Трябва да се има предвид, че черноземните и глинестите почви задържат по-силно радиоактивните вещества и по-трудно ги отдават на растенията. Затова тези почви ги предпочитат за засяване на житни и други култури. Животните не бива да пасат на открито. Прозорците и вратите на помещенията се уплътняват. Почистването става след овлажняване. Изхранването се извършва с фуражи, съхранявани на закрито - предимно концентрирани и груби. Ако се наложи хранене със замразени фуражи, то горният им слой се отстранява. Предпочитат се смески от замърсени и незамър сени фуражи, така че дневната дажба да не съдържа и да не надвишава определно допустимите норми радиоактивни вещества. Осигуряват се по-големи количества минерални съставки, особено калций - калиев фосфат, клиноптилолит, глина. Телетата, яретата и агнетата трябва да се хранят с млекозаместител и. Обеззаразяване на хранителни продукти Обеззаразяванет о на хранителни продукти цели извличането на радиоактивни вещества от тях. При повърхностно замърсяване това се постига с измиване и обелване, а при проникване на радионуклиди в продуктите - чрез изкисване и чрез варене. Обезвреждането на кратко живеещия изотоп йод 131 се извършва чрез преработка на млякото в трайни продукти - сирене, кашкавал. Консумацията им е позволена след около два месеца, когато радиойодът се разпада почти напълно. През това време се използува сухо мляко, произведено преди радиоактивното замърсяване.При ема се по една таблетка калиев йодин /по 0,125 г/ дневно, а за деца до две години - по 0,04 г дневно в продължение на една седмица. Повърхностно замърсени плодове и зелен чуци се измиват обилно с вода и се обелват, което намалява замърсяването наполовина. Вътрешно замърсените се киснат продължително време /около един час/ във вода с прибавяне на 0,1%-ов разтвор на "Веро" и 1%-ов разтвор на солна киселина а след това се измиват обилно с вода. Намаляване на радиоактивностт а се постига и чрез продължително варене в солена вода, след което булъонът се изхвърля. Избягва се употребата на зеле, магданоз и други зеленчуци, чийто листа поради формата си задържат повече радиоактивни вещества. Преработването в консерви и туршии също намалява замърсяването. Говеждото месо е по-слабо заразено от свинското и от овчето. Месото на животни отглеждани в планините, е по-силно замър сено от месото на животни, отглеждани в равнините, месото на дивите животни е по-замърсено от месото на домашните животни. Самото месо е замърсено с цезий137, а костите - със стронций-90. Преди обработката месото се обезкостява. След това се нарязва на късове и се вари в солена вода, при което се отделя до половината от радиоактивния цезий. Булъонът се изхвърля. Продължителното изкисване в 25%-ов солен разтвор и последващо сваряване намаляват с около 90% съдържащия се цезий. Овчето месо се кисне в 10%-ов разтвор на оцет едно денонощие или се вари два часа в оцетен разтвор. Птичето месо се бланшира в 10%-ов оцетен разтвор. При преработка в местни изделия месото се кисне продължително време /24 часа/ в солен разтвор /8 г готварска сол на литър вода/. Млякото може значително да се очисти от цезий 137 и стронций 90 като се смеси с клиноптилолит /минерал, който се добавя към храната на добитъка/ или като се прекара през колонка, запълнена с препарата. Рибата натрупва в себе си цезий137 и стронций 90 изключително силно, особено хищните риби. След прекратяване на замърсяването цезият бързо се извежда от нея и рибата може да се използува за храна. Стронцият се извежда бавно, но той се натрупва главно в люспите и костите, и поради това е опасен само при преработка на рибата в костно брашно. Предпазване на водата от радиоактивно замърсяване В застоялите водоеми радиоактивните отлагания се утаяват за няколко дена, а реките се очистват още по-бързо. Временно увеличаване на радиоактивностт а може да настъпи след дъжд от води, отмили от почва радиоактивни вещества. В градове с централно водоснабдяване, разполагащи с пречиствателни станции, водата е най-чиста, тъй като филтрите задържат радиоактивните частици. Употребата на вода от посочените източници е практически безопасна, като е желателно в първите няколко дни да се пие бутилирана минерална вода или вода, съхранявана в закрити съдове. Сравнително по-лесно се замърсяват кладенците. За да се избегне това кладенецът се обгражда с еднометрова стена, затваря се с капаци и отгоре се поставя покрив. В кръг около два метра около кладенеца се настила глина с дебелина 20 см. Върху нея се поставя циментов пласт с лек наклон навън. В кръг около кладенеца се изкопава канавка за разлетите води. Водата може да бъде обеззаразена с коагуланти или с йонообменни смоли.
sorka ma samo tva namerih