PDA

View Full Version : Eсе и ЛИС за 8 клас



987654321
05-18-2007, 15:14
теми те са:
"Да познаеш другите е по-лесно,от колкотода познаеш себе се"-"Песен за човека" от Никола Вапцаров.есе
"Стремежът към любов,щастие и свобода-основен двигател на човешкия живот"-"Крадецът на праскови" Емилиян Станев.есе
"Ролята на спораза представянена авторската теза" "Песен за човека" Никола Вапцаров.лис ЩЕ ВИ БЪДА МНОГО БЛАГОДАРЕН АКО МИ ПОМОГНЕТЕ ДА НАМЕРЯ ТЕЗИ ТЕМИ!! [-o< МОЛЯ ВИ! КЛАСНОТО МИ Е ВЪВ ВТОРНИК!! БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО!

Presley
05-18-2007, 20:26
Кои са нещата,които дават смисъл на нашия живот?
Есе върху „Крадецът на праскови”

През целия си живот човекът се бори и следва целите си, търсейки своето място в света, в който живее. В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои търсят своето щастие, смисъла на своя живот и сякаш го достигат. Но забраненият плод се оказва най-сладък и тази сладост ги погубва.
Така си правим асоцияция с истинския живот, в който често не осъзнаваме, че всъщност имаме всичко, от което се нуждаем. Стремейки се да открием смисъла на живота, ние го пропускаме, но не осъзманаме грешката си и обвиняваме другите. Или казваме "Такъв е животът!" и спираме да се борим. А това е най-голямата ни грешка, защото да се бодиш, значи, че си жив и че искаш да покажеш на света, че ти си там, че ти знаеш какво искаш и ще го получиш.
Странно е как човек не осъзнава какво притежава докато не го изгуби. Може би точно липсата на страдание е най-голямото щастие, може би човекът е такъв егоист, че иска да има всичко, може би... Но в живота има закони, според които всяко нещо се заплаща. Но ако не сме споробни да платим?
Какво дава смисъл на живота, трябва всеки сам да си отговори. Всички ние гледаме на света през различни очи и преценяме живота по различен начин, затова всеки пречупва значението на думата "смисъл" през своята призма.
За мен смисълът на живота е в това да се боря всеки ден, за да докажа себе си пред света, за да докажа на себе си, че мога, че мога да бъда истински човек. И вярвам, че всеки може да се бори, да постига целите си, мечтите си. Защото човек е толкова голям, колото са големи мечтите му. И не е толкова важна самата цел, а пътят, който изминаваме докато я достигнем.
А трудностите, които срещаме по пътя, винаги ни карат да се замислим дали си заслужава. Нали? Но смятам, че това, което не ни убива, ни прави по-силни. И наистина е така, защото превъзмогването на изпитанията ни вдъхва вяра, че можем и така имаме стимул да продължим напред.
Но все пак "Кои са нещата, които дават смисъл на живота?". Смятам, че всеки трябва да потърси отговора в себе си. Дали това е любовта, както за Елисавета и пленника, дали това е семеиството, дали това е свободата или самият живот с всичките му чудеса...

Това намерих,дано ти е от полэа...

Presley
05-18-2007, 20:29
Спорът за Човешката същност
във Вапцаровата
“Песен
за Човека”

„Песен за човека” на Никола Вапцаров е изградена като диспут между
двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Темата в творбата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за
вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот.

Диалогът между лирическият говорител и дамата е борба на идеи,а
темата е „Човекът в новото време”.Позициите на спорещите са отдавна
изградени-ясни,непримирими,крайни.За ова и диалогът е остър.Дамата мрази
човека.За нея убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да
намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си,озлобена към злия и
лошия.В примера на дамата човек,човека убива.Най-страшният звяр-онзи у
човека се е събудил.Такова жестоко престъпление се извършва в „новото
време”,а няма наказание.Няма просветление,няма изстрадано осъзнаване на
греха,няма искрено покаяние.Тогава позицията на дамата започва да звучи
убедително.

На лирическият герой не му е достатъчно само да изкаже своята
позиция,той трябва да я обясни,за да бъде разбрана и приета.Затова не
спори,а започва:

… по полека,

без злоба,

човешки…

Њ

този субект”.Дотук позициите на поета и дамата сякаш са
еднакви-отрицание на злото.Но дамата мрази човека и не може да го
оправдае,да му прости.Позицията на лирическият герой не се изчерпва с
отрицание на злото.Затова разказът му не свършва с наказанието и
възмездието.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Хората в затвора не само са извършили греха.Те са го изстрадали и са го
осмислили,стигнали са до истинско покаяние.Възможно е влеянието на
такива хора да промени човека.Но има още нещо-песента.Може би трябва да
осмислим песента като символ на прозрението.Преодолелият страха от
смъртта е най-свободният човек-премахната е и последната граница,която
би могла да го държи в подчинение.Умрял е престъпникът, бездуховната
личност и се е родил човекът:

Брей,как се обърках и ето ти тебе бесило.

Неслучайно в поемата героят е без име.Неговата съдба обобщава
човешката съдба изобщо.Неслучайно е и сравнението” и чакаш като скот в
скотобойна”.Сигурно за това още е жив и животинският страх от
смъртта”въртиш се в очите ти ножа”.Приключила е борбата на вътрешно
раздвоения човек.Той вече е единен и целостен:

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег

Човекът може да увисне на бесилото,но песента-не.Защото нейната
сила е необикновена,вълшебна.В разказа човекът е застрадал вината си и
пречистил душата си в покаянието.

Ето ти и това....

05-26-2007, 17:17
Спорът за Човешката същност
във Вапцаровата
“Песен
за Човека”

„Песен за човека” на Никола Вапцаров е изградена като диспут между
двама опоненти,където има различна аргументация с примери и разсъждения.

Темата в творбата е за нерадостната съдба на обикновения човек и за
вярата,че човекът може да промени не само себе си,но и самия живот.

Диалогът между лирическият говорител и дамата е борба на идеи,а
темата е „Човекът в новото време”.Позициите на спорещите са отдавна
изградени-ясни,непримирими,крайни.За ова и диалогът е остър.Дамата мрази
човека.За нея убийството е повод да изгуби изцяло доверието си и да
намрази човека.Самата тя е непримирима в яростта си,озлобена към злия и
лошия.В примера на дамата човек,човека убива.Най-страшният звяр-онзи у
човека се е събудил.Такова жестоко престъпление се извършва в „новото
време”,а няма наказание.Няма просветление,няма изстрадано осъзнаване на
греха,няма искрено покаяние.Тогава позицията на дамата започва да звучи
убедително.

На лирическият герой не му е достатъчно само да изкаже своята
позиция,той трябва да я обясни,за да бъде разбрана и приета.Затова не
спори,а започва:

… по полека,

без злоба,

човешки…

Њ

този субект”.Дотук позициите на поета и дамата сякаш са
еднакви-отрицание на злото.Но дамата мрази човека и не може да го
оправдае,да му прости.Позицията на лирическият герой не се изчерпва с
отрицание на злото.Затова разказът му не свършва с наказанието и
възмездието.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Хората в затвора не само са извършили греха.Те са го изстрадали и са го
осмислили,стигнали са до истинско покаяние.Възможно е влеянието на
такива хора да промени човека.Но има още нещо-песента.Може би трябва да
осмислим песента като символ на прозрението.Преодолелият страха от
смъртта е най-свободният човек-премахната е и последната граница,която
би могла да го държи в подчинение.Умрял е престъпникът, бездуховната
личност и се е родил човекът:

Брей,как се обърках и ето ти тебе бесило.

Неслучайно в поемата героят е без име.Неговата съдба обобщава
човешката съдба изобщо.Неслучайно е и сравнението” и чакаш като скот в
скотобойна”.Сигурно за това още е жив и животинският страх от
смъртта”въртиш се в очите ти ножа”.Приключила е борбата на вътрешно
раздвоения човек.Той вече е единен и целостен:

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег

Човекът може да увисне на бесилото,но песента-не.Защото нейната
сила е необикновена,вълшебна.В разказа човекът е застрадал вината си и
пречистил душата си в покаянието.

Ето ти и това....

ТФА ЛИС ЛИ Е