Sarabi
05-19-2007, 14:04
Не знам дали темата е за тук или за любов, но я пиша тук, защото имам повече проблем с най- добрата си приятелка ( С. ). Малко дългичко и леко объркано ще стане май, защото сега малко са ми разхвърляни мислите и не знам кое да кажа първо, който иска да чете. Ама то стана цяла сапунка бе ! Нищо, поне да си напиша какво ми е на душата.
Значииии преди известно време... 2 седмици май тръгнах с едно момче. Искам да го опозная, да разбера какъв е наистина, защото съм доста здраво хлътнала по него. И се сещате, че това няма да стане за едно или две излизания. Всеки ден сме заедно. И най- добрата ми приятелка започна да се сърди. Казва, че съм я забравила заради някакво си момче. Не е така- почти всеки ден й казвам да излзезе с нас, защото искам да съм и с нея, искам и тя да се приобщи към компанията на гаджето ми. Но тя не иска. Защо ли ? Защото само един ден преди аз да тръгна с това момче другата й най- добра приятлка тръгна с друго едно момче... и С. по случайност ги срещнала и се разприказвали и много си допаднали като компанийка, лафчето било готино. А на следващия ден, когато й казах да излезе с мен тя ми каза "Еми аз ще съм с другата ми приятелка и гаджето й". Всеки път, когато и кажа да дойде при нас тя ми изцепва нещо от тоя род, че ще излиза с другата си приятелка и гаджето й. Веднъж се прежали и излзе с мен и гаджето ми обаче не се държеше като себе си... сякаш се отваряше на гаджето ми, някакво леко нападателно, само ходеше пред нас и нищо не казваше, лепна ми се за мп3-то и нищо не казваше. Само от време на време като дочуеше нещо казваше по някоя реплика, която просто не звучечеше да е от нейната уста. Отидохме в едно кафе и те се опъна на едно диванче и пак се посвети на мп3-то като ми се оплака, че й било адски тъпо и ме светна как са се хилили с другата й приятелка е гаджето й и се опъна назад и за демонстрация затвори очи и се посвети на "Сънчо". А тя почти не направи опит да се включи в разговорите, атмоссферата. Не чак пълен отказ да се държи нормално, но не беше като себе си... знам, че може да се държи напълно нормално с непознати компании без да се отваря или да пресилва емоциите си... абе не знам. Колкото и тъпо да се държа все пак се навих да си тръгна 4 часа по- рано с нея, за да не я зарязвам. Все пак винаги бих направила така. Доса често споменаваше колко й било яко с другата приятелка.
Както и да е. Снощи се скарахме, защото тя ми каза, че не съм имала време за нея, някакво си момче ми завъртяло главата и съм я била зарязала. А всеки ден й се обаждах да й кажа да излзе с нас... отговора: " Ще ходя на гости на другата ми френдка и компанията на гаджето й, много сте ми далече вие". Добре, разбирам, че наистина може моята... "нова компания" да не й допада, но как може да го каже, като не се постара да си оправи настроението, когато я накарах да излзе с нас? Изкара нещата сякаш само аз съм я зарязала, а винаги тя ми отказваше да излзем ... заради другата фр. Нямала съм време за нея, не съм можела да си освободя така натоваррения график, далече сме се събирали и за това излизала с тях. Обвини ме, че прекарвам повече време с някакъв непознат, с който съм тръгнала преди седмица а не с нея, с която се познавам от 4 години. Ами да ! Точно защото знам, че ми е истинска приятелка, точно защото сме споделили толкова много време заедно смятах , че ще разбере, че просто искам да опозная колкото се може повече това момче... "Виждам колко леко стоя в съзнанието ти щом ме зарязваш заради някакъв си,дето го познаваш от 3 седмици". Наистина смятах, че ще разбере, че не я зарязвам. А и аз не я зарязвам !!! Всеки ден й вкарвах оферта да се видим... всъщност аз тябва да се оплаквам, че Тя ме е зарязала, защото излиза с компания, в която дори няма гадже.. а не с мен- най -добрата й приятелка. Аз излизам с нова компания, защото в нея е гаджето ми, а тя- защо ? Тя ме е зарязала. Разбира се не това е проблема, не сме се оженили или нещо такова, всяка има право на свобода, нямам проблеми, че излиза с тях, но поне да се освободи един ден за да сме само двете. Аз направих няколко изключения, отказах на гаджето ми за да мога да се видя с нея- да си поговорим както ние знаем, но тя ме заведена гости у някаква нейна приятелка, където ми е спечено, защото те си говорят а аз няма как да се включа в разговора. И се прецаках. Няколко пъти. А тя нито веднъж не им отказа. А аз успях, въпреки че беше гаджето ми.
Пффф и аз нямам идея какво да правя... да огранията виждането си с гаджето ми за да не се сърди тя или да се отдам на новите чувства и да се надявам горещо в душата си, че ми е истинска приятелка, че ще разбере, че съм адски много хлътнала по момчето и няма само заради това да си прецакаме отношенията ? Това не значи да я зарежа напълно, просто да се виждаме примерно 2 пъти по - рядко с нея. Или да й угодя и само заради нея някак си да си намаля възможността да стана още по-близка с това момче. Само защото тя не разбира, че така й показвам доверието си в нея, че би ме подкрепила във всяка ситуация... а и не я зарязвам само аз !
Сори, за всички повторения, знам, че по няколко пъти съм казвала едно и също, но то е защото ме притеснява.
Мерси за вниманието :-) .
Значииии преди известно време... 2 седмици май тръгнах с едно момче. Искам да го опозная, да разбера какъв е наистина, защото съм доста здраво хлътнала по него. И се сещате, че това няма да стане за едно или две излизания. Всеки ден сме заедно. И най- добрата ми приятелка започна да се сърди. Казва, че съм я забравила заради някакво си момче. Не е така- почти всеки ден й казвам да излзезе с нас, защото искам да съм и с нея, искам и тя да се приобщи към компанията на гаджето ми. Но тя не иска. Защо ли ? Защото само един ден преди аз да тръгна с това момче другата й най- добра приятлка тръгна с друго едно момче... и С. по случайност ги срещнала и се разприказвали и много си допаднали като компанийка, лафчето било готино. А на следващия ден, когато й казах да излезе с мен тя ми каза "Еми аз ще съм с другата ми приятелка и гаджето й". Всеки път, когато и кажа да дойде при нас тя ми изцепва нещо от тоя род, че ще излиза с другата си приятелка и гаджето й. Веднъж се прежали и излзе с мен и гаджето ми обаче не се държеше като себе си... сякаш се отваряше на гаджето ми, някакво леко нападателно, само ходеше пред нас и нищо не казваше, лепна ми се за мп3-то и нищо не казваше. Само от време на време като дочуеше нещо казваше по някоя реплика, която просто не звучечеше да е от нейната уста. Отидохме в едно кафе и те се опъна на едно диванче и пак се посвети на мп3-то като ми се оплака, че й било адски тъпо и ме светна как са се хилили с другата й приятелка е гаджето й и се опъна назад и за демонстрация затвори очи и се посвети на "Сънчо". А тя почти не направи опит да се включи в разговорите, атмоссферата. Не чак пълен отказ да се държи нормално, но не беше като себе си... знам, че може да се държи напълно нормално с непознати компании без да се отваря или да пресилва емоциите си... абе не знам. Колкото и тъпо да се държа все пак се навих да си тръгна 4 часа по- рано с нея, за да не я зарязвам. Все пак винаги бих направила така. Доса често споменаваше колко й било яко с другата приятелка.
Както и да е. Снощи се скарахме, защото тя ми каза, че не съм имала време за нея, някакво си момче ми завъртяло главата и съм я била зарязала. А всеки ден й се обаждах да й кажа да излзе с нас... отговора: " Ще ходя на гости на другата ми френдка и компанията на гаджето й, много сте ми далече вие". Добре, разбирам, че наистина може моята... "нова компания" да не й допада, но как може да го каже, като не се постара да си оправи настроението, когато я накарах да излзе с нас? Изкара нещата сякаш само аз съм я зарязала, а винаги тя ми отказваше да излзем ... заради другата фр. Нямала съм време за нея, не съм можела да си освободя така натоваррения график, далече сме се събирали и за това излизала с тях. Обвини ме, че прекарвам повече време с някакъв непознат, с който съм тръгнала преди седмица а не с нея, с която се познавам от 4 години. Ами да ! Точно защото знам, че ми е истинска приятелка, точно защото сме споделили толкова много време заедно смятах , че ще разбере, че просто искам да опозная колкото се може повече това момче... "Виждам колко леко стоя в съзнанието ти щом ме зарязваш заради някакъв си,дето го познаваш от 3 седмици". Наистина смятах, че ще разбере, че не я зарязвам. А и аз не я зарязвам !!! Всеки ден й вкарвах оферта да се видим... всъщност аз тябва да се оплаквам, че Тя ме е зарязала, защото излиза с компания, в която дори няма гадже.. а не с мен- най -добрата й приятелка. Аз излизам с нова компания, защото в нея е гаджето ми, а тя- защо ? Тя ме е зарязала. Разбира се не това е проблема, не сме се оженили или нещо такова, всяка има право на свобода, нямам проблеми, че излиза с тях, но поне да се освободи един ден за да сме само двете. Аз направих няколко изключения, отказах на гаджето ми за да мога да се видя с нея- да си поговорим както ние знаем, но тя ме заведена гости у някаква нейна приятелка, където ми е спечено, защото те си говорят а аз няма как да се включа в разговора. И се прецаках. Няколко пъти. А тя нито веднъж не им отказа. А аз успях, въпреки че беше гаджето ми.
Пффф и аз нямам идея какво да правя... да огранията виждането си с гаджето ми за да не се сърди тя или да се отдам на новите чувства и да се надявам горещо в душата си, че ми е истинска приятелка, че ще разбере, че съм адски много хлътнала по момчето и няма само заради това да си прецакаме отношенията ? Това не значи да я зарежа напълно, просто да се виждаме примерно 2 пъти по - рядко с нея. Или да й угодя и само заради нея някак си да си намаля възможността да стана още по-близка с това момче. Само защото тя не разбира, че така й показвам доверието си в нея, че би ме подкрепила във всяка ситуация... а и не я зарязвам само аз !
Сори, за всички повторения, знам, че по няколко пъти съм казвала едно и също, но то е защото ме притеснява.
Мерси за вниманието :-) .