View Full Version : За хората които са неразбрани...
Здр, нещата които ще напиша може да ви се сторят странни и неразбрани.Нямам истински приятели.Сигурна съм, че аз съм напълно виновна за всички проблеми които напоследък си създадох.Никои неможе да ме разбере, никои неможе да надникне вътре в мен...всъщност има един единствен човек който се опитва вече няколко години, но съм на път да го загубя дори вече почти успях пропилях всички шансове, а те бяха безброй.Немога да превъзмогна себе си, мразя се,мразя характера си и всичко което правя, защото това не съм аз...Дори човекът който обичам каза, че се е уморил от всичко това..каза хиляди неща които ме нараниха, а всъщност осъзнах , че това е самата истина от което ме боли адски много.Чувствам, че вътрешно имам огромни проблеми чувствам, че със всеки изминал ден аз губя контрол над себе си, страх ме да споделя това с него защото ще ме помисли за луда и наистина ще се откаже от мен.Тази година завършвам, разделям се с толкова хора и това е още едно нещо което ме прави ужасно тъжна и е като фон на всичко 'розово'.Не се и надявам да бъда разбрана просто исках да споделя.
Лошо е когато те е страх да споделяж дори с най-близките... Дори страшно... Много хора се чувстват неразбрани... Ако намериш поне един такъв човек с него може да споделиш.. Намери си приятели... Намери дори само един, който да е като теб с същите проблеми... Много са само тряа ги потърсиш...
Ето и нещо, което преди доста време писах, щот подобно на темата, останах недоразбран:
Това е просто откъс от нещо, което написах преди известно време. Не съм сигурен, дали се говори за мен, но е доста вероятно ...
Седя в стаята ... . ... и аз отново съм сам в тъпата стая.
Едва ли не, съм прекарал целия си живот в тази тъпа стая, и то сам. Мразя я тази стая, не искам да съм в нея, не мога да дишам. Но няма къде да отида, няма къде да се скрия, а и вече никъде не ми се ходи. Искам само ..., макар и само за момент и после да забравя. Да забравя всичко и всички и да ми ... .
... . Но когато ... , ... . Но там са и болката, и тъгата, и те надделяват. Мислех си, че с алкохола ще забравя, но какво се получи ?
Те сега ме владеят, аз съм изцяло техен. ... , ... смисъла. Но къде ... и кога ли ще ... . Ах как искам да знаех...
Мразя се, защото когато трябваше да кажа нещо, аз си мълчах, защото когато трябваше да плача, аз се усмихвах. Защото когато трябваше да умра, аз реших, че трябва да живея...
Мразя времето, защото понякога се точи толкова бавно, а друг път лети с огромна скорост, когато на мен толкова ми се иска то а спре.
Мразя те, защото те обичам...
Мразя те, защото ме обичаш...
...омръзна ми да се чувствам сам...
...защо не може сега ... ...
...вътре в себе си, аз винаги съм на последно място.
Моля те, не позволявай на болката и на тъгата да ме вземат. Защото те ще ме заведат при Смъртта, която ги изпрати за мен. Страх ме е, защото мисля, че и аз я искам така, както и тя ме иска...
Искам да ... , ... ...
Дупки. Искам две такива в главата си - входна отпред и изходна отзад.
Искам промяна ...
Иска ми се да забравях лесно, да прощавах, но не мога ... или може би не искам.
... прекалено много искам ...
Обичам толкова дъжда, защото има смелостта да си излее сълзите, когато му се плаче.
Може би не мога да ... , ... , ... .
Яд ме е, че ме наказват за работи, които не съм извършил аз.
Яд ме е, че не ..., ... . Ако ... , ... .
Яд ме е, че продължавам да мълча, когато трябва да говоря, смея се, когато ми се плаче, и че все още се мъча да живея, когато вече не остана за какво ...
Иска ми се да ... Има ли въобще значение, какво ми се иска?
Мисля си, защо ... , но не разбирам и затова се чувствам сам. А може би наистина съм ...
И още едно подобно :
Ето признавам ти чувствата си....но на лист хартия...от дълго време те обичам...но ме е страх да ти го кажа....страхувам се да не би ангелската ти усмивка изведнъж да слезе от лицето ти след моето признание....така е по-лесно....аз , моите мисли ...писалката,белия лист и....огромните ми чувства към теб..ето пиша го "Обичам те!"...трудно е...дори и на хартия...сигурно ти се струвам лишен от всякаква дискретност ...сигурно си мислиш,че съм много директен...но защо да назовавам истината с други имена... - в този момент той смачква листа и го хвърля в коша..но не успява да го вкара вътре...просто,защото там вече няма място...смачканите му и изхвърлени чувства прeливат... не казани...
Всъщност всеки човек е имал такъв период в живота си,даже може би не един!Най-добре е да споделиш всичко това с някой блиэък или приятел,на когото имаш пълно доверие и ще се отнесе с раэбиране!Така ще ти олекне ,а и ще энаеш че някой те подкрепя и ти влэа в положението!Направи го,в това няма нищо лошо и нищо срамно!Дори го кажи на твоя приятел,ако найстина те обича ще те подкрепи! ;-)
И аз се чувствам неразбрана! Имам чувството, че никой не мисли, това което мисля аз, че никой не се тревожи за нещата, за които аз се тревожа! Но тези чувства ги имам най-вече, когато започна мн да мисля за нещата от живота и когато се замисля за тях ми става мн сдухано, не откривам голям смисъл в живота! :? Но, когато излизам повече навън с приятели,които до известна степен ме разбират забравям за такива мисли! Според мен мн хора са в това положение, което описваш! И аз самата на моменти мн мразя характера си, въпреки че няма защо!Трудни години, какво да правиш! :smt004
Дайте си втори шанс, а ти се опитай да се промениш, до колкото е възможно...
Nassgerrack
05-20-2007, 19:51
Здр, нещата които ще напиша може да ви се сторят странни и неразбрани.Нямам истински приятели.Сигурна съм, че аз съм напълно виновна за всички проблеми които напоследък си създадох.Никои неможе да ме разбере, никои неможе да надникне вътре в мен...всъщност има един единствен човек който се опитва вече няколко години, но съм на път да го загубя дори вече почти успях пропилях всички шансове, а те бяха безброй.Немога да превъзмогна себе си, мразя се,мразя характера си и всичко което правя, защото това не съм аз...Дори човекът който обичам каза, че се е уморил от всичко това..каза хиляди неща които ме нараниха, а всъщност осъзнах , че това е самата истина от което ме боли адски много.Чувствам, че вътрешно имам огромни проблеми чувствам, че със всеки изминал ден аз губя контрол над себе си, страх ме да споделя това с него защото ще ме помисли за луда и наистина ще се откаже от мен.Тази година завършвам, разделям се с толкова хора и това е още едно нещо което ме прави ужасно тъжна и е като фон на всичко 'розово'.Не се и надявам да бъда разбрана просто исках да споделя.
Радвам се ,че си решила да споделиш с нас в този форум. Явно тук никой няма да може да ти помогне на 100%,но поне ще се пробваме.
Според мен нямаш самочувствие за нищо. Сигурен съм,че не правиш всичко грешно,а просто има кой да те критикува,след което ти сама хвърляш вината върху себе си.
Не,не си луда.Всеки изпада в нервни кризи , наистина е лош твоя случай ,в който не можеш да споделиш на никой. Моят съвет тук, е да опиташ да разкажеш историята си на някой от външния свят - помага,вярвай ми.
Опитай се да преоткриеш себе си. Ние не трябва да се стремим да се променяме,нито да бъдем себе си. Ние се стараем да сме НАЙ-ДОБРОТО от себе си. Това трябва да направиш и ти. Не обръщай внимание на малките работи. Преодолей големите проблеми. Надживей времето ,в което живееш,за да можеш да продължиш напред.
Ако трябва си намери нови приятели,купи си нови дрехи,ходи в нови барове...общо взето прави нещо ново и интригуващо всеки ден. Намери си цел и я преследвай. С всички сили. Ако има наистина нещо,към което да се стремиш в живота всички други проблеми ще утихнат и намалеят.
Здр, нещата които ще напиша може да ви се сторят странни и неразбрани.Нямам истински приятели.Сигурна съм, че аз съм напълно виновна за всички проблеми които напоследък си създадох.Никои неможе да ме разбере, никои неможе да надникне вътре в мен...всъщност има един единствен човек който се опитва вече няколко години, но съм на път да го загубя дори вече почти успях пропилях всички шансове, а те бяха безброй.Немога да превъзмогна себе си, мразя се,мразя характера си и всичко което правя, защото това не съм аз...Дори човекът който обичам каза, че се е уморил от всичко това..каза хиляди неща които ме нараниха, а всъщност осъзнах , че това е самата истина от което ме боли адски много.Чувствам, че вътрешно имам огромни проблеми чувствам, че със всеки изминал ден аз губя контрол над себе си, страх ме да споделя това с него защото ще ме помисли за луда и наистина ще се откаже от мен.Тази година завършвам, разделям се с толкова хора и това е още едно нещо което ме прави ужасно тъжна и е като фон на всичко 'розово'.Не се и надявам да бъда разбрана просто исках да споделя.
Радвам се ,че си решила да споделиш с нас в този форум. Явно тук никой няма да може да ти помогне на 100%,но поне ще се пробваме.
Според мен нямаш самочувствие за нищо. Сигурен съм,че не правиш всичко грешно,а просто има кой да те критикува,след което ти сама хвърляш вината върху себе си.
Не,не си луда.Всеки изпада в нервни кризи , наистина е лош твоя случай ,в който не можеш да споделиш на никой. Моят съвет тук, е да опиташ да разкажеш историята си на някой от външния свят - помага,вярвай ми.
Опитай се да преоткриеш себе си. Ние не трябва да се стремим да се променяме,нито да бъдем себе си. Ние се стараем да сме НАЙ-ДОБРОТО от себе си. Това трябва да направиш и ти. Не обръщай внимание на малките работи. Преодолей големите проблеми. Надживей времето ,в което живееш,за да можеш да продължиш напред.
Ако трябва си намери нови приятели,купи си нови дрехи,ходи в нови барове...общо взето прави нещо ново и интригуващо всеки ден. Намери си цел и я преследвай. С всички сили. Ако има наистина нещо,към което да се стремиш в живота всички други проблеми ще утихнат и намалеят.
Неможеш да си представиш колко си прав...Наистина до една голяма степен проблемите ми идват от това, че се опитвам да променя себе си, а не се получава напротив става още по-голяма бъркотия.И всичко това донякъде го правя и заради един човек, защото искам да съм човекът който той иска, а не постоянно да бъда критикувана от него , че съм еди каква си странна и...Но ясно съзнавам, че той изисква от мен прекалено много дори ми каза, че въобще моят характер не му допада и че за 4-ри години е осъзнал, че аз винаги ще си остана такава.Ще се опитам да поговоря с него защото той ми е най-близкият човек,но ужасно се страхувам, че отново ще бъда неразбрана и отхвърлена. :smt010