Думата "галактика" идва от гръцкия израз за нашата собствена галактика, "галаксиас" (γαλαξίας) или "киклос галактикос", което означава "млечен кръг". В гръцката митология всемогъщият бог Зевс поставил сина си от смъртната Алкмена, Херкулес, да суче от Хера докато тя спи и така, пиейки божествено мляко, да стане безсмъртен. Хера обаче се събудила и разбрала, че кърми чуждо дете, отблъснала го от себе си и тогава струйка мляко опръскала нощното небе.
Галактика е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма и невидима тъмна материя. Освен това, в тях има и различни видове звездни купове и мъглявини, като повечето от звездите в галактиките са част от система от две или повече звезди.
Типичните галактики съдържат от един милион до хиляда милиарда звезди, гравитиращи около общ гравитационен център. Различават се различни типове галактики в зависимост от формата и структурата им. Учените са дали имена на над 200 000 галактики.
През 1610, Галилео Галилей използва телескоп за да изучава Млечния път и открива, че е съставен от голям брой слаби звезди. В трактата си през 1755, Емануел Кант изказва предположението, че галактиката е въртящо се тяло, състоящо се от огромен брой звезди, задържани от гравитационните сили подобно на Слънчевата система, но в много по-голям размер. Кант също така изказал твърдението, че някои мъглявини са отделни галактики.
Към края на 18 век Шарл Месие съставил каталог съдържащ 109те най-ярки мъглявини, последван от по-голям каталог от пет хиляди мъглявини,издаден от Уилям Хершел. През 1845 Лорд Роз констуирал нов телескоп и бил в състояние да разграничи елипсовидна мъглявина от спираловидна. През 1917 година Хебер Куртис наблюдавал новата С Андромеда в Месиеровия обект М31. Претърсвайки фото архива, още 11 нови били открити. Куртис забелязал, че тези нови били приблизително 10 магнитута по слаби (бледи) отколкото тези, намиращи се в нашата галактика. Като резултат той успял да изчисли разстоянието от 150 000 светлинни години. Той предложил така наречената хипотеза за "островите на Вселената", която твърди, че мъглявините са самостоятелни галактики.
През 1920 се състоял т.нар. Велик Дебат между Харлоу Шапли и Хебер Куртис, отнасящ се за природата на Млечния Път, спиралните мъглявини и размерите на Вселената. За да подкрепи становището си, че М31 е цяла галактика, Куртис отбелязал появяването на тъмни ивици наподобяващи облаците прах в нашата собствена галактика, също както при забележителния Доплеров ефект.
Въпросът окончателно е разрешен през началото на 20-те години на XXв. от Едуин Хъбл, който използвал нов вид телескоп. Той успял да изследва външните части на някои спирални мъглявини като групи индивидуални звезди, така той изчислил разстоянието до мъглявините: те били прекалено далеч за да са част от Млечния Път. През 1936 Хъбл създава система за класификация на галактиките, използвана и до днес под името Редица на Хъбл.
Първият опит да се опише формата на Млечния Път и позицията на Слънцето в него бил осъществен през 1785 от Уилям Хершел, чрез внимателно преброяване броя на звездите в различните части на небето. Използвайки прецизен метод, през 1920 Каптейн достигнал до картината на малка (диаметър около 15 килопарсека) елипсовидна галактика, чието Слънце е близо до центъра. Различен метод, използван от Харлоу Шапли, базиран на каталогизиране на кълбовидни групи довел го коренно различна картина: плосък диск с диаметър приблизително 70 килопарсекса и Слънце далеч от центъра. И двата анализа пропуснали в изчисленията поглъщането на светлина от междузвездния прах съществуващ в галактиката, но след като Робърт Тръмплър определил количествено този ефект през 1930 година чрез изучаване на отворени групи, се появила настоящата картина на нашата галактика.
През 1944 година Хендрик ван де Хълст предсказал микровълново лъчение с дължина на вълната 21 см, като резултат от междузвездния атомен хидрогенен газ, каквото наистина било наблюдавано през 1951. Това лъчение дава възможност за много по-добро изучаване на Галактиката, стига да не е повлияно от абсорбация на междузвезден прах и може да бъде използвано за картотекиране на движението на газа в галактиката. Тези наблюдения довели до постулирането на структура в центъра на галактиката, въртяща се около ос. Чрез подобрени радио телескопи, хидрогенния газ също може да бъде проследен и в други галактики.
В началото на 90те, космическият телескоп Хъбъл дава възможност за по добри наблюдения. Hubble deep Field, изключително дълго изследване на относително празни части на небето, предоставя доказателства, че има около 175 милиарда галактики във вселената. Подобрена технология разкрива спектри, невидими за човека (радио, инфрачервени, рентгенови телескопи), които откриват галактики, неразкрити от Хъбъл.
Галактиката е разделена на няколко региона, подредени по своята отдалеченост от Ядрото. Регионите се делят на по-малки единици като сектори, системи и планети.Дълбоко Ядро
В самото сърце на Галактиката е Дълбокото Ядро – малък регион, който крие необичайни светове. Заради гравитационното привличане на гъсто разположените звезди, местното времепространство е силно изкривено, което прави хиперпространствените пътувания изключително трудни. Регионът бил мислен за непристъпен, докато Галактическата Империя не открила няколко сигурни хиперкоридора, и тази зона останала имперско укрепление почти 20 години след Ендорската Битка.
Светове на Ядрото
Древен регион, граничещ с външните краища на Дълбокото Ядро, Световете на Ядрото са някои от най-престижните, високоразвити и известни планети в Галактиката. Регионът е началната зона на човешко обитание. Галактическата Република и почти всички галактически правителства са родени в Световете на Ядрото, преди да се разгърнат из Галактиката. Някои смятат, че човешката раса произлиза от този регион.
Колонии
Регионът на Колониите е разположен между Световете на Ядрото и Вътрешният Пръстен. Както подсказва името, той е между първите колонизирани зони извън Ядрото и световете в него обикновено са гъсто индустриализирани и населени.
Вътрешен Пръстен
Вътрешният Пръстен е регион на Галактиката между Колониите и Експанзивния Регион. Първоначално е наричан просто “Пръстенът”, защото с векове се смятало, че е най-далечното протежение на Галактиката, но след него бил открит и Експанзивния Пръстен, по-късно наречен Експанзивен Регион.
Експанзивен Регион
Експанзивният Регион бил експеримент в управляваните от корпоративните светове, с могъщи корпорации, използващи и печелещи силно от планетите заради техните сурови материали, метали и руда. Населниците били потискани, докато корпорациите лишавали цели звездни системи от техните ресурси, докато не се надигнали протести от система в система. Галактическата Република накрая се намесила под натиска на гражданите, ограничавайки или отнемайки корпоративните интереси. Световете от Експанзивния Регион все още произвеждат сурови материали, въпреки че много от ресурсите са изчерпани.
Среден Пръстен
С по-малко природни богатства и оттам с по-малко население от съседните региони, Средният пръстен е територия, където местните жители трябва да работят здраво за всичко което имат. Няколко планети от този регион са създали внушителни икономики и това привлича пиратски шайки, които дебнат край търговските пътища.
Външен Пръстен
Териториите на Външния Пръстен са последната широко населена зона преди Необитаемият Космос и Непознатите Региони. Повечето светове от Външния Пръстен са уединени и все още примитивни, или пък имат свои собствени закони и норми, неподвластни на републиканските. Много бегълци от Републиката и всякакви престъпни елементи са се устроили там.
Ръкав Тингъл
Тингъл е външен спирален “ръкав” на галактиката. Там е управлвнието на Корпоративния Сектор, политическа единица, която е полунезависима от Галактическата Република. Този сектор е разширен от няколко стотин до трийсет хиляди системи.
Непознати Региони
Изразът “Непознати Региони” най-обикновено се отнася до голямото неизследвано пространство между Бакура и т. нар. в късни времена Имперски Остатък, което е основно доминирано от Чиското Господство. Непознатите Региони се състоят само няколко милиарда звезди, извън галактическата сума от 400 милиарда. По причини, които предстоят да бъдат доказани там има липса на сигурни хиперпространствени маршрути. Определението “Непознати Региони” също включва необозначени на картите зони в гъсти мъглявини, кълбовидни купове и галактическата ареола.
Необитаем Космос
Необитаемият космос е граница на галактическото общество, разделяйки известните части на Галактиката от Непознатите Региони. Необитаемият космос се различава от Непознатите Региони по това, че част от него е била изследвана, макар и в малка степен, а Непознатите Региони си остават тайнствени.
С откриването на телескопа хората разбират, че нощното небе не е изпълнено само със звезди, а и с много мъгливи обекти. С повишаване на мощността на телескопите се вижда, че някои от тези мъгляви обекти имат спирална структура. Считало се е, че тези обекти са част от Млечния път или че са разположени относително близо. През 1920 година, двама астрономи предизвикват голям дебат по въпроса за природата на тези спирални обекти. Дали тези обекти наистина са част от Млечния път или са сбор от звезди извън нашата Галактика? Едуин Хъбъл изучава тези обекти и открива, че те са съставени от звезди, разрешавайки по този начин дебата. Оказва се, че това не са мъглявини, а отделни галактики. Внезапно Вселената се оказва много голяма, а нашата Галактика е една от милиардите галактики във Вселената.
Галактиките са огромни съвкупности от звезди и междузвездно вещество, въртящи се около общ гравитационен център. Броят на звездите в тях е от порядъка на десетки и стотици милиарди. Най-големите галактики имат диаметър около 30-40 хиляди парсека, а най-малките - хиляди пъти по-малък, а масите им могат да се различават милиони пъти. Голяма част от галактиките са обединени в огромни галактични купове, а разстоянията между тях са само около 10-20 пъти по-големи от диаметъра им, така, че нерядко се наблюдават взаимодействащи галактики. В галактиките се съдържат звезди от най-различни типове, а също и звездни купове, мъглявини и частици, разпръснати в междузвездното пространство.
Формите и размерите на галактиките са твърде разнообразни. Хъбъл продължава изучаването на галактиките и неговите наблюдения довеждат до класифицирането на галактиките според тяхната форма на спирални, елиптични и неправилни. Голямо значение за облика на формираща се галактика има и масата на протогалактическия облак. Въртеливото движение на газовия облак предизвиква централно сгъстяване на веществото и така се формират спиралните галактики. Характерно за тях са сравнително ярките спирални ръкави, които излизат от ядрото (тип S), а има и такива, на които ядрото е пресечено от прахов диск (тип SB). И двата типа спирални галактики се разделят на три подтипа: a, b и c. Първите имат добре очертани ядро и ръкави, вторите - по-разтеглени ръкави, а при третия подтип ръкавите са много разтеглени, а ядрото е малко и почти незабележимо. Нашата галактика Млечния път е представител на спиралните галактики. Друга такава галактика е Водовъртеж (М51) в съзвездието Ловджийски кучета, която може да се наблюдава с телескоп. Единствената спирална галактика, видима с просто око, е галактиката Андромеда (М31), която е копие на Млечния път.
Газовите облаци, в които липсва въртеливо движение, оформят елиптичните галактики. Тези галактики се означават с буквата E и се разделят на няколко подгрупи според тяхната сплеснатост. Представител на елиптичните галактики е гигантската М87 в съзвездието Дева. Неправилните галактики (означават се с I) възникват в газови облаци, в които има въртящ момент, но няма централно сгъстяване на веществото. Такива са Големият и Малкият Магеланов облак, видими от южното полукълбо на Земята.
Коя е причината за различните галактични типове?
Астрономите все още не са сигурни каква е причината за разнообразието от галактични типове. Първоначално се смятало, че различните типове се образуват в следствие от различната скорост на въртене на галактиката при раждането й. Въртенето може и да играе роля за определянето на типа на галактиката, защото бързовъртящите се обекти, по принцип, се сплескват. Този ефект е отговорен за плоския профил на Слънчевата система и за сплескаността на Земята при полюсите. Като имаме в предвид връзката между сплескването и въртенето е естествено да си зададем въпроса дали същия процес се наблюдава и при галактиките. Дали елиптичните галактики са кръгообразни, защото се въртят бавно, а спиралните плоски, защото се въртят бързо? При измерването на ротационните скорости на галактиките тип Е, астрономите открили, че те се въртят, но бавно. От друга страна дисковете на спиралните галактики се въртят относително бързо в сравнение с Е галактики със сравними размери. Имайки в предвид всичко горе, изглежда, че скоростта на въртене определя дали галактиката ще се превърне в тип Е или тип S. Въпреки всичко обаче, сравнение на ротационните скорости на елиптични галактики с различна степен на сплесканост, сочи, че няма връзка между ротационната скорост и сплескаността или ако има такава връзка, то ефектите от нея са пренебрежително малки. Скоростта на въртене може и да е от значение, но определено има и по важни фактори. Друг тип различия в скорости, например, може да предложи обяснение за различните типове галактики.
Спираловидната галактика Млечен път, както хората я наричат, е населена с хиляди разумни цивилизации, които са възникнали в различен етап от началото на Вселената. Някои от тях все още населяват пещерите на недружелюбните си планети, докато други пътуват сред звездите открили тайнството на междупланетните полети. Основно галактиката се разделя на два сектора, които обхващат противоположните й ръкави и населените планети са разположени в близост до периферията. Този факт се обяснява с, това че огромното гравитационно притегляне в самия център на Млечният път не позволява формирането на планети, а още повече на живот върху тях.
На нас, жителите населяващи единия й ръкав, е известно, че животът може да възникне само там, където убийствените сили на притегляне са слаби, а именно по границите на галактиката. За нас в Млечния път съществуват само десет доминиращи раси, които в своето техническо развитие могат да пътуват до други звезди, и тези космически общества населяват само единия й ръкав. Причината за това е, че т.нар. Червейни дупки, които позволяват пътуването между отделните системи не водят до нито една звезда от другият галактически ръкав. Защо това е така никой не знае ..., или може би не сме открили портал до по – далечна планета от другия край на Млечния път ... Именно затова се предполага, че останалата част на галактиката е също населена и най – вероятно някои от цивилизациите са достигнали нашите научни върхове, а може би и повече. Но това са само предположения ... Нека се върнем към доминиращите могъщи раси населяващи тази страна на галактиката (за повече информация виж Галактическата карта).
Трудно е да се каже коя цивилизация доминира над друга или дали има такава доминираща над всички останали, защото колкото са народите във Вселената, толкова са и критериите за сила и власт. Въпреки това, в тази дуалистична Вселена важи единственият природен закон, а той е закона на по – силният. От друга страна това не означава непременно, че по – технологично развитата раса би завладяла по – нисшата.
Както може да се забележи, един от стремежите на развитите раси е завладяването и колонизирането на планети. Това решава доста проблеми свързани най – вече с икономиката на съответната раса – колонизатор, защото колониите разрешават проблема с пренаселването, а също така и много често на новите светове се добиват ценни съставки – руди, минерали, култивират се ценни и незаменими растителни и животински видове.
Цивилизацията Хеон притежава най – много колонии от всичките десет доминиращи раси. Това, че контролираните от тях портали се намират по средата на търговски маршрути се използва умело от техните политици и държавници. За да преминат през техните сектори чуждите транспортни кораби заплащат едни от най - суровите мита. Всеизвестен е и апетита на императора им към нови звездни системи и дори народите, които ги населяват. Все още Хеон не е предприела тази решителна и враждебна крачка, въпреки огромните си разходи по военни програми, защото друг велик народ следи зорко за мирът от тази страна на галактиката.
Това е гордата раса на ксинаксите. Стремежите им са също насочени към завладяването на нови светове, но за разлика от недружелюбните си съседи, те не са поробили нито едно от по - слабоцивилизованите общества. Тяхна първа директива е запазването на мирът навсякъде, докъдето се простира влиянието им.
Техни влиятелни съюзници са древната раса на атлантите. Този духовно извисен народ не търси нови планети за завладяване, въпреки че има колонии, те са построени за да се избегне главно проблемът с пренаселването.
Съседна на тях е човешката раса, която нееднократно е доказала своята значителна роля на галактическата политическа и военна сцена. Представителите на тази раса се характеризират като отлични търговци, и печалбата понякога е по – скъпа от собственият им живот.
Благодарение на тях, съществата от водният свят Амфилия запазват независимостта си от диктатурата на хеонската империя. Военният конфликт е избегнат заради това, че Хеон за първи път се сблъсква тази нова раса на хуманоиди, които гордо демонстрират разрушителната сила на космическият си флот. Хора и амфиси сключват дълготраен съюз, но Хеон винаги ще бъдат техните най – големи врагове в сянка ..., а докога ли войната ще бъде избягвана?
В своите пътешествия сред звездите човешките изследователи се натъкват на същества, които се различават от всичко познато в тази част на галактиката – народът Тал`Атхал. Още от времето на първият им конкакт с човешката раса поселението на тези енергийни създания е разположено само в две звездни системи. Историята на Тал`Атхал, както и съвременните им интереси са забулени в тайна, или може би нивото им на развитие е над това на всички останали и мечтите им ги запращат в най – невероятните краища на пространство – времевия континиум.
От другата страна на звездният ръкав се намира расата С`Айонян. Единствено нейните представители се характеризират като автотрофни създания, които по начинът си на живот наподобяват растенията, но морфологически са далеч по – сложно устроени. За зла, или добра съдба родната им планета С`Айон е единствената ни позната, където гравитационни аномалии през определен период от време правят живота труден и опасен. Това помогнало на техните представители да се адаптират към почти всякакви условия на живот, а отличните им защитни механизми ги предпазват от капризите на съдбата в новите колонии.
Може би другият различен и странен народ освен Тал`Атхал е Сийф. Създанията наподобяващи по морфология медузите – мекотели от всички известни нам светове са доста заинтересовани от политическата обстановка и винаги техни представители присъстват на срещи между отделните доминиращи раси, незавизимо дали разискваниите въпроси ги засягат пряко, или не. Всеизвестна и позната е тяхната мъдрост и често държавните глави на другите раси разполагат с техен дипломат за съвет в трудни условия и обстоятелства.
Пенетралите са вероятно единствената раса, която буди симпатия у войнствените Хеон и разбира се поради факта, че Пенетралс е империя завладяла някои по нисши, но интелигентни създания. Тяхната императорска фамилия се слави със суровото си управление, чиято власт никой не се осмелява да оспорва.
Последната от разгледаните доминиращи раси е Естип – странни същества с изключителни паранормални способности. Ранния им контакт с Ксинакс определя и последващата им политика – на добросъседски отношения.
ЖИВОТ В ГАЛАКТИКАТА
Спекулациите подобни на хипотезата за Гея, ни подтикват да не разглеждаха не традиционното разграничение между биологичното и физичното като нещо неразрушимо, особено на планетарно ниво. Ако физичните процеси, довели до възникването на Слънчевата система, съдържаха в себе си възможността да пораждат живот, както това е реализирано на Земаята, то умесно е в изследването на физичната среда да се включи и изучаването на извънземните форми на живот. Знаем, че за да съществуват химични форми на живот, температурата не трябва да е много ниска, за да не замръзнат важните съединения, каквито са въглеродният диоксид и амонякът. Тя обаче не трябва да е и прекалено висока, за да не се разлагат прекалено бързо молекулите.
При много широко тълкуване на понятието за благоприятни условия този температурен интервал се простира между 200 К и 6000 К. Един по – реалистичен интервал би се оказал значително по – тесен, да речем от 250 К до 750 К. И в двата случая подходящите топлинни условия за живот в Слънчевата система съществуват само на малките вътрешни планети.
Ако една планета се държи като абсолютно черно тяло, тоест поглъща всичката падаща върху нея слънчева енергия и излъчва обратно в пространството топлината си под формата на инфрачервено лъчение, и ако разчита само на слънчевата радиация, тя може да достигне максималната стабилна температура. Ако разглеждаме тази планета като идеална проводяща сфера, която поглъща част от слънчевата енергия, а излъчва като абсолютно черно тяло, можем да изчислим нейната температура. За целта се използват данните за светимоста на Слънцето, обратнопропорционлната зависимост от квадрата на разстоянието и законът на Стефан. За планетите който имат атмосфера, температурата следва да се увеличи с множителя 2