PDA

View Full Version : ese po filosofiq



05-20-2007, 14:23
zdraveite,imam da pi6a ese po filosofiq na tema "4ovekyt-bitie kym smyrtta" 6te sam mnogo blagodaren ako mi pomognete ... [-o<

sherry
05-20-2007, 17:10
Попадна ми едно есе на Блага Вълчева е особено интересен опит да се опише преодоляването на смъртта:


РАЗЦЪФНА ЦВЕТЕТО, КОГАТО ГО ОТКЪСНАХ...

"Разцъфна цветето, когато го откъснах -
ликуваше, че от безкрая на полето
тъкмо него бях избрал".

Опитай да шепнеш думата смърт... смърт... смърт.

Сега помисли какво изпитваш, докато произнасяш тази дума. Изненада? Любопитство? Тъга? Болка?... или пък... Решимост? Ярост? Непримиримост?...

Понякога дори щастие и радост. След всички тези ясно изказани емоции колко много тръпки не можеш да назовеш, колко неясни чувства те завладяват дори и за миг. И всеки човек поне малко или поне за малко се страхува, а при повечето хора това е преобладаващото чувство.

Опитай да шепнеш думата смърт... смърт... смърт.

Сега опитай да премахнеш чувството на страх... смърт... смърт.

Не можеш и то те обзема с пълна сила, постепенно измества всички останали емоции, предизвикани от шепота на думата. Страхът се превръща в паника.

Паниката сковава душата и кара тялото ти да трепери неудържимо.

Страхът от смъртта е неотменим екзистенциален страх. Той не е страх от нещото, а от нищото. И смъртта е нищо, тъй като човекът поставя в тази графа всичко, за което незнанието е повече, отколкото знаенето. Той избягва да мисли за смъртта, а я осмисля като нещо, което се случва на другите. Това е нетрайна илюзия и един ден човек неотменимо разбира, че никой няма да умре вместо него. Знаейки това, защо да се страхува? Защо да не мисли за себе си като за еднократност и уникалност? Защо това да не предизвика чувство на задоволство?

Подобно на едно цвете, което е незабележимо в поле от цветя и едва след смъртта си започва своето истинско битие. Едва след като е откъснато, започва да преживява своята уникалност... различна е вазата, в която ще умре; различен е човекът, който ще го помилва, усмивките, които ще предизвика; важна е срещата, която ще спаси или беднякът, който ще го продаде, за да се нахрани. Тази смърт единствено може да сбъдне неговата неповторимост. След смъртта цветето сбъдва значимостта си и се превръща в необходимост.

Така и човекът по своя екзистенциален път търси своята значимост и постоянно се опитва да "изкрещи" уникалността си. Но този път води до вечния шепот... "Човекът е битие към смъртта" според Хайдегер. Тя е тунелът, до който неотменно ще стигне. Смъртта е тунелът до вечното узнаване и абсолютното познание. Път, в края на който човекът ще се откъсне от неспокойното търсене и ще постигне хармония. Но за да го достигне, той трябва да преодолее страха си от опасния шепот и да превърне разяждащото чувство в тържество за душата и тялото.

Сега опитай де шепнеш думата смърт... смърт... смърт. Нека това разцъфне усмивка на лицето ти. Нека този шепот предизвика щастие от това, че тъкмо ти си призван да узнаеш и тържествуваш.

***

И накрая нека не забравяме, че животът винаги продължава. Дори и без нас. Но най-важното е какво оставяме зад себе си.


--------
Ето ти едно есе, което ще ти помогне, но не е довършено.

Човекът е битие-към-смъртта

Смъртта като основна философска категория, заедно с битието и времето, заемат централно място във философията на Мартин Хайдегер – един от най-видните философия на нашия век и представител на екзистенциализма. Основен въпрос, който той разглежда е за смисъла на битието. Човекът е битие-към-смъртта е един от аспектите, в които Хайдегер развива този въпрос.
Човешкото битие, такова каквото ни е познато в момента, може да се оприличи на извита нагоре спирала. От една страна спиралата изразява цикличността на битието. От друга страна всеки край е начало на едно по високо ниво. Това изразява и усъвършенстването на човечеството. В този ред на мисли, битието на човека е неминуем стремеж към смъртта, а по този начин и към усъвършенстване.
Каква е същността на човека? Това е труден въпрос, на който трудно бихме дали конкретен отговор. Тогава – Какво не е човека, по своята същност? Той не е Бог. Следователно човекът не може да бъде отъждествен с безкрайната вселена, тъй като по своята същност той е крайно, смъртно същество. Тоест, самото съществуване на човека, предопределя неговата смърт.
Човешкото битие е разположено в границите на човешкото време. Човешкото време от своя страна е временно. Следователно и самото битие не е постоянно. В определен момент битието преминава в своята противоположност – небитието. Този момент е смъртта.
От древността до наши дни смъртта е едно от трите най-важни събития в живота на всеки човек. Смъртта като непреодолима крайност и необратимост поражда страхове и по точно екзистенциалния страх. Този страх вероятно е станал предпоставка за създаването на различни вярвания, традиции и ритуали.
Схващането на Хайдегер за човека като битие-към-смъртта е илюстрирано още в Древността. Строежът на пирамидите като погребални монументи, показва стремежа на човека към смъртта.
Смъртта е неизбежна част от съществуването на човека. Склонността на Хайдегеровия Das Man да мисли за смъртта на ..

Източник - помагало.ком

05-21-2007, 11:18
da oba4e tva ese mnogo ot moite syu4enici sa go prepisali i ako i az go napi6a ot pomagaloto 6te e hvanat,napravo ujas nz kakvo da pravq imam i o6te edno ese ama to e o6te po trudno no ako moje za nego da mi pomognete ne6to 6te sym blagodaren,eseto e na tema:KOI E DASMAN?

sherry
05-22-2007, 16:10
О, това за Дас ман е много лесно! Учихме го по философия. Ако не се лъжа, Дас Ман е човекът, който се слива с тъплата, този, който няма собствено мнение, а се води от чуждото. Той е повърхностен типаж, харесва клюките, речта му е бръщолевене. Не обича да вниква в същността на нещата, защото не обича да се задълбочава, да разсъждава. Истински е, сваля маската, само когато изпитва болка.

Кой е Дас ман ли? За жалост, в наши дни много хора взаимстват неговото поведение, не се отличават със своя собствена индивидуалност. Предпочитат да се пригодят към обстановката, за да живеят максимално добре, за да се "климатизират".

Ок, ще ти спретна нещо като есе, няма да е пълно или хубаво, но нямам време да мисля по - дълго, така че дано ти помогне!

Кой е DaS Man? (Есе)

Вървя по улицата...Дъждът облива лицето ми, а около мен вървят хора. Забързани, замислени. Толкова се различават един от друг! И в същото време са толкова еднакви...Гледам в лицата им и осъзнавам, че много от тях се вълнуват от едни и същи неща, имат еднакви мнения по даден въпрос и гледат на света по един и същ начин. За добро или за лошо, образът на "Дас ман" е често срещан и колкото и да не ни се иска да го признаем, понякога и самите ние проявяваме някои от характерните му черти.
Хайдегер дава името "Дас ман" на масовия човек. "Ман" идва от немския език, това е неопределително наречие. На този, който се слива в тълпата, който носи маска. Това е образът на човека, който не се стреми към индивидуалност, който не иска или не може да следва своите собствени пориви, който не е достатъчно извисен, за да прескочи чисточовешките си недостатъци и да бъде истински. Кой е Дас Ман? Той е "всеки и никой". Има хора, които цял живот носят маска, а има и такива, които в даден период от време взаимстват от поведението на този образ. Едва ли има човек, на когото не се е налагало поне за миг да скрие истинската си същност, да бъде масов човек, да се слее с тълпата. Проблемът идва тогава, когато маската се срастне с лицето и осъзнаем, че сме загубили своята индивидуалност.
Според Хайдегер Дас речта на Дас ман е "бърборене", повечето от думите му са клишета. Той е повърхностен. Ако чете книга, то тя би била лесна за разбиране, забавна. Той се интересува от рекордите на Гинес, но не обича да чете сериозни книги, защото не обича да се вглъбява, да се замисля. Осъзнавам, че все повече и повече младите хора заприличват на Дас Ман. Липсва желанието за обогатяване на духовното, гледаме твърде повърхностно на живота, стремим се към облаги и материално, а душите ни гният..."Дас ман" обича клюките. Той е лишен от ясна и точна лична позиция, влияе се от чуждото мнение. Не би могъл да живее достоен начин на живот, защото маската винаги ще му тежи... Повечето хора в наши дни имат този проблем. Не обръщат внимание на истинското очарование в живота, интересуват се от лукса, властта и лицемерничат. Сливат се с тълпата, за да могат по -лесно да се приобщят към нея. Постигат целта си, но заедно с нея хубят нещо по - важно. Това е личността. Тази удивителна същност, която прави човека интригуващ и прекрасен по своему. Дас ман е образ на много от нас. Но тук идва въпростът - дали можем винаги да пазим тази маска? Дали можем винаги да сме като другите, да споделяме вскусовете им, мислите им, живота им? Не. Има моменти, когато дори и Дас Ман сваля маската си и остава истински. Това са моментите, когато страда. Страхът и смъртта също премахват маската на този типаж.
Дали трябва да се стремим към масата? Не сме ли ние достатъчно интелигентни, талантливи и борбени, за да постигнем целите си и без да погубваме личността си? Нека позволим на Дас ман да умре веднъж завинаги, преди той да е убил истинското у човека.

05-23-2007, 10:40
MNOGO BLAGODARQ =D> :smt006