нуши
05-20-2007, 14:38
Здравейте, дълго си мислих къде да сложа темата и накрая реших ,че до голяма степен на любовта дължа причината да се чувствам така.
Аз съм на 18 години, имам приятели, уча в готино даскало, имала съм гаджета(в момента-не), но сега сякаш разбирам ,че нямам нищо. Не се чувствам добре в кожата си. Има едно момче, в което съм влюбена,преди и той ме харесваше, а за сега само мога да твърдя че изпитва известни симпатии към мен, но дали е влюбен, не знам. Работата е там ,че двамата се наранихме много, без да имаме връзка ,но сякаш се рабираме само с поглед, сякаш в него виждам своето отражение. 4увствам 4е има не6то недовършено до край м/у нас. А скоро завършваме и няма да се виждаме 4есто-гадно ми е за това.
С баща ми не се разбираме-аз не го обичам. Той все се кара, крещи и заради него не мога да се отпусна сред компания, винаги полагам неимуверни усилия за това. Примерът,който тои ми дава ме кара да мисля 4е е по-добре да съм сама отколкото с човек,като него.
и в крайна сметка, нещата винаги са били така, до сега ни ми пука6е, но в мен се породи желанието за промяна и осъзнах 4е не мога и не искам пове4е така.
Понякога си мечтая да съм другаде и не знам какво да правя за да се почувствам добре.
Аз съм на 18 години, имам приятели, уча в готино даскало, имала съм гаджета(в момента-не), но сега сякаш разбирам ,че нямам нищо. Не се чувствам добре в кожата си. Има едно момче, в което съм влюбена,преди и той ме харесваше, а за сега само мога да твърдя че изпитва известни симпатии към мен, но дали е влюбен, не знам. Работата е там ,че двамата се наранихме много, без да имаме връзка ,но сякаш се рабираме само с поглед, сякаш в него виждам своето отражение. 4увствам 4е има не6то недовършено до край м/у нас. А скоро завършваме и няма да се виждаме 4есто-гадно ми е за това.
С баща ми не се разбираме-аз не го обичам. Той все се кара, крещи и заради него не мога да се отпусна сред компания, винаги полагам неимуверни усилия за това. Примерът,който тои ми дава ме кара да мисля 4е е по-добре да съм сама отколкото с човек,като него.
и в крайна сметка, нещата винаги са били така, до сега ни ми пука6е, но в мен се породи желанието за промяна и осъзнах 4е не мога и не искам пове4е така.
Понякога си мечтая да съм другаде и не знам какво да правя за да се почувствам добре.