05-22-2007, 07:13
Здравейте всички....От известно време имам проблем,които за мен е много сериозен и..надявам се някои от вас да ми помогне,защото вече и имам чувство че няма да издържа така и ще се побъркам...
Ето как стоят нещата...
Аз съм на 16 и имам приятел от 1 год. и 9 месеца.Заедно сме,обичаме се..подкрепяме се ..всичко вървеше както трябва.Естествено имали сме сблъсаци,но..всичко в рамките на нормалното.Сега обаче аз имам по-сериозен проблем.Тъи като съм спортистка,на едно от скорошните ми състезание в чужбина се запознах с едно момче,с което си подхвърляхме погледи отдавна.Беше невероятно,имахме дискотека,на която танцувахме заедно и..прекарах чудесно.Само че когато се върнах,изведнъж не почувствах нищо към приятеля си.Не мога да си обясня защо,поради 2 причини.Едната е,че преди да замина се скарахме доста лощо и може би от една страна аз бях инициатор на запознанството с онова момче.Нямах желание да видя гаджето си...но се видяхме.Той разбра какво е станало-нямаше как да не му кажа.И въпреки всичко реши да остане с мен.По-късно обаче прочете писмата..ние не си бяхме писали нищо особено,но тои ми беше казал че мисли за мен и аз също.Това е вярно..аз мисля за него.Но по този начин наранявам човека до себе си.Нещата станаха много сложни и сега не знам какво да направя.Не искам да се разделям с гаджето си,но мисля за другото момче.Предпоставка ли е това за изневяра?И дали просто не съм свикнала с гаджето и сега не мога да се отделя от него,просто заради постоянството,а не заради чувствата...и когато гаджето ми разбра,че може би проблемът наистина е до свикването,тои поиска да се разделим за известно време и аз да го потърся тогава,когато имам нужда от него...В първия момент бях съгласна до известна степен.Но след това съзнанието ми просто отказа да приеме,че един ден или повече,аз ще живея с мисълта че съм без него..че няма да излезнем и така нататък.КОгато му говорех,усещах че сърцето ми не иска да се съгласява с тази мисъл.Ала когато го прегърна се сещам за другия,с който знам че не мога да бъда,поради простата причина че тои е чужденец и ние не можем да бъдем заедно.Но той ми показа,че и в него има тръпка...Дали е просто моментно увлечение,което скоро ще отшуми,или вече става въпрос за нещо по-сериозно?...
Не знам дали точно обясних какъв е моя проблем..Понякога дори си мисля че самата аз имам проблем,а в деиствителност нещата не са толкова сериозни,колкото аз ги преиначявам.Но това чувство ме изяжда-чувството на съвест!ако някои го е изпитал може би ще ме разбере.За това се обръщам към всички онези,на които това им е познато,а и всички,които могът да ми дадът съвет,дори и малък.Съжелявам ако съм станала досадна,или ако "темата се повтаря".Но дори и така да е,аз трябваше да опитам,тъй като няма с кого да го споделя...И все пак благодаря!
Moderated by koalka
т.7 от Правилника!
Ето как стоят нещата...
Аз съм на 16 и имам приятел от 1 год. и 9 месеца.Заедно сме,обичаме се..подкрепяме се ..всичко вървеше както трябва.Естествено имали сме сблъсаци,но..всичко в рамките на нормалното.Сега обаче аз имам по-сериозен проблем.Тъи като съм спортистка,на едно от скорошните ми състезание в чужбина се запознах с едно момче,с което си подхвърляхме погледи отдавна.Беше невероятно,имахме дискотека,на която танцувахме заедно и..прекарах чудесно.Само че когато се върнах,изведнъж не почувствах нищо към приятеля си.Не мога да си обясня защо,поради 2 причини.Едната е,че преди да замина се скарахме доста лощо и може би от една страна аз бях инициатор на запознанството с онова момче.Нямах желание да видя гаджето си...но се видяхме.Той разбра какво е станало-нямаше как да не му кажа.И въпреки всичко реши да остане с мен.По-късно обаче прочете писмата..ние не си бяхме писали нищо особено,но тои ми беше казал че мисли за мен и аз също.Това е вярно..аз мисля за него.Но по този начин наранявам човека до себе си.Нещата станаха много сложни и сега не знам какво да направя.Не искам да се разделям с гаджето си,но мисля за другото момче.Предпоставка ли е това за изневяра?И дали просто не съм свикнала с гаджето и сега не мога да се отделя от него,просто заради постоянството,а не заради чувствата...и когато гаджето ми разбра,че може би проблемът наистина е до свикването,тои поиска да се разделим за известно време и аз да го потърся тогава,когато имам нужда от него...В първия момент бях съгласна до известна степен.Но след това съзнанието ми просто отказа да приеме,че един ден или повече,аз ще живея с мисълта че съм без него..че няма да излезнем и така нататък.КОгато му говорех,усещах че сърцето ми не иска да се съгласява с тази мисъл.Ала когато го прегърна се сещам за другия,с който знам че не мога да бъда,поради простата причина че тои е чужденец и ние не можем да бъдем заедно.Но той ми показа,че и в него има тръпка...Дали е просто моментно увлечение,което скоро ще отшуми,или вече става въпрос за нещо по-сериозно?...
Не знам дали точно обясних какъв е моя проблем..Понякога дори си мисля че самата аз имам проблем,а в деиствителност нещата не са толкова сериозни,колкото аз ги преиначявам.Но това чувство ме изяжда-чувството на съвест!ако някои го е изпитал може би ще ме разбере.За това се обръщам към всички онези,на които това им е познато,а и всички,които могът да ми дадът съвет,дори и малък.Съжелявам ако съм станала досадна,или ако "темата се повтаря".Но дори и така да е,аз трябваше да опитам,тъй като няма с кого да го споделя...И все пак благодаря!
Moderated by koalka
т.7 от Правилника!