Escarina
05-23-2007, 06:33
Отдавна се чудех дали да ви занимавам с темата,но вече много ми се иска да чуя едно обективно мнение.
По принцип съм непоправим инат,отварям си устата навсякъде и винаги искам да е на моята...вечно права,винаги се заяжда...знаете как е.Но опре ли до чувства и връзки всичко това изчезва и се появява една лабилност и безхарактерност...Та ето го имоя случай. Преди около два месеца тръгнах с едно момче.В началото не исках връзка,исках да си почина от всичко и да имам време за себе си.Но нещата така се развиха,че хлътнах като пет годишна а той по всичко показваше,че отвръща на чувствата ми.Всичко беше перфектно,докато той не започна да охладнява.Няколко пъти попитах къде е проблема,той каза че не е в мен,а просто е в такъв период.Накрая не издържах и директно му казах,че усещам какстоят нещата.Разделихме се поприятелски, с добри чувства един към друг.На мен ми беше адски кофти,но не исках да правя истерии...Опитвах се да се държа непринудено и се усмихвах.Той остана леко озадачен от дъжранието ми,но не каза нищо.Минаха няколко дни в които на мен света ми беше черен.Казаха ми,че е говорил куп гпупости от сорта на"не ме интересува как е,аз знам че тя ми изневерява но не ми пука,не съм я виждал от няколко дена и не ме интересува какво прави..."Бях потресена дори само от репликата"аз знам че тя ми изневерява" но с типичното си овчедушие в любовта не казах и гък.И на следващия ден излизах с приятелки и се прибрах към 2 през нощта.Той веднага ми писа...каза че чакал цял ден да вляза...знаел,че не бил дал всичко от себе си за връзката ни,че можело да се получи,искал пак да се съберем,щял да се постарае да не се държи тъпо...извинявал се за начина по който се е отнасял с мен...И аз ударих дупето в тавана и лепнах 24каратовата усмивка...видяхме се на другия ден.Всичко по старо му усмихнати щастливи...и толкова.След това...не ми е писал.Аз като пиша рядко ми отговаря.За което се извинява де...Подозирам, че ме лъже...и че не му пука за мен.Но нали съм овца трая си...Интересува ме,дали подозренията ми са на 100% вярни и дали има някакъв минимален шанс наистина да иска да се получат нещата.Не ми се искаше да ви замесвам в поредната серия на Дързост и красота, но някак си не се сдържах:)Благодаря предварително на всеки който ще си направи труда да ми обърне внимание!
По принцип съм непоправим инат,отварям си устата навсякъде и винаги искам да е на моята...вечно права,винаги се заяжда...знаете как е.Но опре ли до чувства и връзки всичко това изчезва и се появява една лабилност и безхарактерност...Та ето го имоя случай. Преди около два месеца тръгнах с едно момче.В началото не исках връзка,исках да си почина от всичко и да имам време за себе си.Но нещата така се развиха,че хлътнах като пет годишна а той по всичко показваше,че отвръща на чувствата ми.Всичко беше перфектно,докато той не започна да охладнява.Няколко пъти попитах къде е проблема,той каза че не е в мен,а просто е в такъв период.Накрая не издържах и директно му казах,че усещам какстоят нещата.Разделихме се поприятелски, с добри чувства един към друг.На мен ми беше адски кофти,но не исках да правя истерии...Опитвах се да се държа непринудено и се усмихвах.Той остана леко озадачен от дъжранието ми,но не каза нищо.Минаха няколко дни в които на мен света ми беше черен.Казаха ми,че е говорил куп гпупости от сорта на"не ме интересува как е,аз знам че тя ми изневерява но не ми пука,не съм я виждал от няколко дена и не ме интересува какво прави..."Бях потресена дори само от репликата"аз знам че тя ми изневерява" но с типичното си овчедушие в любовта не казах и гък.И на следващия ден излизах с приятелки и се прибрах към 2 през нощта.Той веднага ми писа...каза че чакал цял ден да вляза...знаел,че не бил дал всичко от себе си за връзката ни,че можело да се получи,искал пак да се съберем,щял да се постарае да не се държи тъпо...извинявал се за начина по който се е отнасял с мен...И аз ударих дупето в тавана и лепнах 24каратовата усмивка...видяхме се на другия ден.Всичко по старо му усмихнати щастливи...и толкова.След това...не ми е писал.Аз като пиша рядко ми отговаря.За което се извинява де...Подозирам, че ме лъже...и че не му пука за мен.Но нали съм овца трая си...Интересува ме,дали подозренията ми са на 100% вярни и дали има някакъв минимален шанс наистина да иска да се получат нещата.Не ми се искаше да ви замесвам в поредната серия на Дързост и красота, но някак си не се сдържах:)Благодаря предварително на всеки който ще си направи труда да ми обърне внимание!