Ще ви бъда много благодарна ако ми помогнете с въпросите за някои въпроси които могат да се паднат на класното ми по литература:
1.Как е изобразен градът в цикъла "Зимни Вечери"?("Зимни Вечери" - Христо Смирненски)
2.Как са изобразени героите жертви в цикъла "Зимни Вечери"?("Зимни Вечери" - Христо Смирненски)
3.Какъв свят се очертава пред погледа на наблюдателя в цикъла "Зимни Вечери"("Зимни Вечери" - Христо Смирненски)
4.Коя е къдроста скрита в сатиричната приказка за стълбата?("Приказка за стълбата" - Христо Смирненски)
5.Какви са ценностите и идеалите на Мими Тромпеева? ("Дамата с рентгеновите очи" - Светослав Минков)
6.Каква Промяна изживява престъпника?("Песен за човека" - Никола Вапцаров)
7.Как е изразено преклонението пред човешкия облик?("Песен за Човека" - Никола Вапцаров)
много ще съм ви благодарна {{{{{}}}}
Картината на града в цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски
І Увод:
Христо Смирненски е един от най-изявените български социални критици. По времето на написването на цикъла “Зимни Вечери” в България са се заменили ценностите на рода, майката, дома, семейството с надеждата за оцеляване в тежките дни.
ІІ Теза:
М1: Чрез з”Зимни вечери” христо Смирненски Показва как едността, безработицата са пуснали корен в умовете на хората от бедния работнически квъртал.
М2: Жените, децата и старците , най-слабата част от населението са пример за трудния живот на бедните хора по време на І-та световна война .
М3: Образът на бедния работнически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората.
М4: Веселбата е немислима, там където им само тъга, плач и смърт
М5: Скръбта и тягостната обстановка се носят като зараза- бързо и сигурно.
ІІІ Доказателствена част
М1: Чрез з”Зимни вечери” христо Смирненски Показва как едността, безработицата са пуснали корен в умовете на хората от бедния работнически квъртал.
1 Разсъждения 2. Доказателства
Цялото население е обзето от тези чувства “Като черна гробница и тази вечер пуст и мрачен е градът”-определяйки града като черна гробница , Смирненски поставя основната тема и определя един от нюанските в “Зимни вечери”
“глъхнат сградите, зловещо гледа всяка” “оскрежената топола- призрак сякаш” “мълком гаснеща от скръб”-природата и заобикалящите сгради допълват усещането
“Вървя край смълчаните хижи”- чрез тази ментонимия авторът внушава, че чувствата не са единични, а това е всеобщ проблем
Извод 1: В цикъла “Зимни вечери” Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи, показвайки
Преходно изречение: Като истинска зараза се носят скръбта и тъгата, превземайки най често сърцата на децата, жените и старците.
М2: Жените, децата и старците , най-слабата част от населението са пример за трудния живот на бедните хора по време на І-та световна война .
Няма нищо по-лошо от гледката на безнадежността в очите на детето
Бащата, който би трябвало да е патриарха в семейството, да дава надежда и мъдри слова, сега е в пълно противоречие с родовите ценности
Щом бащата е изпаднал в безразличие, какво остава за децата и жените. Те са описани в авторовото море от отрицателни емоции. “Но ето къщурка позната в прозореца моминсо лице”
‘Завърнал се вкъщи безхлебен, пиян пак бащата ругай”- Обезличен, без право на друг избор, бащата приема съдбата си и дави мъката си в алкохол.
“Децата пищят и се молят, а вънка привела глава, сред своята скръб и неволя, жена проридава едва”
Извод 2: Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи.
Преходно изречение: като най-тежък за преживяване сезон, зимата хвърля своя отпечатък върху живота на хората.
М3: Образът на бедния работнически квартал през зимата е доказателство за пречките и изпитанията пред хората.
Чрез описанието на зимата Смирненски обогатява цветовата картина в текста.
Снегът и зимата скриват всички други цветове и точно като трудните времена карат хората да оставят в душите си само мъка.
“Чертала е бялата зима неземни сребристи цветя”
“Спускат се змийки от лед”
“Оскрежената топола”
“И в мъглата жълто-пепелява”
“Като копия златни пламтят светлини и се губят по белия сняг”
“Синкави и жълти алени снопчета пламък трептят в огнен блясък запалени черни ковачи коват”
Извод 3: В “Зимни вечери” Смирненски създава картина изградена от три цвята: черно, бяло и жълто, сякаш хората се борят за своя живот.
Преходно изречение: Цветовата обагреност води само до мисълта за смъртта
М4: Веселбата е немислима, там където им само тъга, плач и смърт
Авторът отново акцентира на основните идеи на “Зимни вечери”
Използването на реторични въпроси засилва усещането за трагизъм и невъзможността за други чувства. “БРатя мои, бедно мия братя”- чрез това попворерние Смирненски показваобщата съдба на хората.
“Пак ли са старите цигани?
Пак ли по тъмно коват?”
Извод 4: Тъгата се е настанила там, където няма изход от нея и това е при всички хора, неизбежно и нежелано.
Преходно изречение: Авторът обобщава основната идея в цикъла “Зимни вечери”
М5: Скръбта и тягостната обстановка се носят като зараза- бързо и сигурно.
Авторът повтаря тази метонимя като показва колко вайно е значението и
ОТново децата с атук важна част от населението, бъдещаето, което сега расте със скръб. “И пак край смълчаните хижи вървя в бледосиня мъгла”
“стоят две деца и треперят и дреме в очите им скръб”
Извод 5 : Това е съдбата надвиснала над БЪЛгария- скръб, мъка , тъга и мизерия.
ІV Заключение:
Извод 1: В цикъла “Зимни вечери” Смирненски излага на показ чувствата и емоциите на всички бедни българи, показвайки.
Извод 2: Смирненски показвайки жителите в бедния квартал, създава представата за пълна мизерия в капиталисическия град- пълна противоположност на демократичните идеи.
Извод 3: В “Зимни вечери” Смирненски създава картина изградена от три цвята: черно, бяло и жълто, сякаш хората се борят за своя живот.
Извод 4: Тъгата се е настанила там, където няма изход от нея и това е при всички хора, неизбежно и нежелано.
Извод 5 : Това е съдбата надвиснала над БЪЛгария- скръб, мъка , тъга и мизерия.
Картини на човешкото страдание в цикъла „Зимни вечери”
Поезията на Смирненски носи духа на една особена човечност – съчувствие и разбиране на „малкия” човек в неговото страдание, надежда в идването на „новия ден”. Лириката на Смирненски естетизира похода на „тълпите”, бунта на онеправданите. „Певецът на масите” и на тяхната борба не може да пренебрегне социалното страдание. В стихосбирката „Децата на града” се очертава като основен именно мотивът за човеската несрета (/нещастие). Като събирателно произведение на всички „задушени” от Града образи се явява цикълът „Зимни вечери”, една от най-късните творби на поета.
Картините на човешкото страдание в отделните фрагменти на цикъла са изградени въз основа на единна образна система. Чрез множество метафори и сравнения градът е представен като онтологично (/изначално) зло. Той е олицетворен и се превръща в самостоятелен ключов образ на творбата. В него всички хора-жертви са в плен на „орис вечна, зла”. Лирическият Аз описва картините на човешкото страдание по субективен начин. Поантата на произведението и авторовото послание се съдържа в личното му обръщение, в което изразява състраданието си към съдбата на героите.
Безплътният образът на Града-потисник на човешкия дух е разгърнат в цялото стихотворение. Той е назован като „черна гробница” още в първия фрагмент и се появява като злокобно същество в живота на всички герои. „Погълнати” от него, децата на града се превръщат в призраци. В „Зимни вечери” Смирненски ни представя галерия от образи, познати от други негови стихотворения – „Братчетата на Гаврош”, „Уличната жена”, „Жълтата гостенка” и „Старият музикант”. Отделните образи от големия град, пръснати поединично в различни творби, са събрани в този цикъл. Те са обединени от идеята за братството, пленничеството и темата за изначалното страдание, заложени в творбата. Изложението се води от първо лице единствено число, което скъсява дистанцията между страдащия и наблюдаващия, придава достоверна истинност на случилото се, но и субективизира описаното. Особено подчертана е мизерията, в синхрон с пейзажа на мрачния град.
Първият образ на страдащ човек е описан във втората част, където бащата, „безхлебен пиян пак”, е заглушил мъката си в пиянството. Той не е отрицателен герой, защото неговият порок е резултат от разочарованието, нещастието и нищетата. Това е пътвият образ, разкриващ жестокостта на града и нейното отражение върху живота на хората. Мъката на страдащото семейство отеква в звуците на „цигулка разплакана”, която подобно на песента в „Старият музикант” и „Цветарка” звучи тъжно и създава тягостна обстановка.
Третият фрагмент се различава от останалите. Въпреки че и нататък следват образи на нещастници и жертви, цикълът „Зимни вечери” не е затворен в кръга на мрачната и безнадеждна монотонност. В третата част нерадостният тон се сменя от бодро настроение и ритъм, създава се динамичност, подкрепена от звукови и зрителни възприятия. Тежката и наситена с тъга атмосфера се „разрежда” от звъна от чуковете на старите цигани. В тези звуци е въплътена цялата останала в града жизненост.
Особена е функцията на мъглата, в която преобладават сивите и жълти нюанси. Чрез поетическото й описание тя действа върху читателя, като внушава безнадеждност и мистичност на ситуацията в зимната вечер. В нея всичко се топи безследно. До степен на символ се разгръща образът на мъглата в четвъртия откъс. С мрачно удивление лирическият Аз говори за „нейното зловещо празненство”. През гъстата й мрежа се очертават образите на други огнетени от Града герои. При вида на безпомощния старец и нещастното дете сдържаното състрадание на наблюдателя избликва в трогателен лиричен монолог:
Братя мои, бедни мои братя, -
пленници на орис вечна, зла –
ледно тегне и души мъглата –
на живота сивата мъгла.
Именно тези думи са поантата (/кулминацията) на творбата, която е синтезирана и обобщена цялата тъга, душевна мъка, състрадание и съпричастност на лирическия субект към децата на града.
В последната шеста част се появява образът на момичето от „Жълтата гостенка”, което отново е призрак, безплътен образ, назован само чрез „моминско лице,/ и жълти скръстени ръце”. Тук присъствието на Смъртта е най-осезаемо. Тя подсилва нещастието на „старухата” и „дрипавото детенце”, но нейният образ се явява по-скоро като спасител за момичето, избавящ я от тежкото, мрачно и жалко съществуване в реалността на Града.
Заключителни образи за цикъла са „братчетата на Гаврош”, които, макар все още малки, са изтощени от трудностите, с които ги сблъсква живота в града – „стоят две деца и треперят/ и дреме в очите им скръб”. Типично за поезията на Смирненски, последното четиристишие носи надеждата, въплътена в прелитащите снежинки. Но привидното ведро и оптимистично усещане е толкова кратко, колкото е кратко и съществуването на „сребристите кристали” – „/.../проронват се бели и чисти/ и в локвите стават на кал.”
В „Зимни вечери” се съдържа горестен вик при вида на човешкото страдание. Близката среща с образите от отделните живи картини на човешката мизерия буди тревога и бунт срещу несправедливата съдба на героите.
dano ti svar6at rabota tezi