еее напиши си го сам
препиши от тук от там от учебника
источници на инфра червени лачи,дължина на вълната и такива глупости все нещо ще измислиш немойе всичко да е на готово от интернет :)
успех
sexa_na_kompleksa
05-29-2007, 13:11
Всяко тяло в зависимост от температурата,п ри която се намира,излъчва електромагнитни вълни с определена енергия.Това са частици/ наречени фотони/, които се пораждат в електронните обвивки на атомите, а понякога и в ядрата/гама- лъчи/ и в момента на образуването им литват с най-голямата възможна скорост- 300 000км/ сек..Особеното на тези частици /за разлика от елементарните частици на атома: електрона,прото на и неутрона/е ,че те могат да съществуват само докато летят със сколостта на светлината.Фотоните имат,както казват учените \"нулева маса на покой\",т.е., щом престанат да се движат ,те изчезват,като отдават енергията си на веществото в което са попаднали. Макар и да са частици, те летят,като същевременно образуват вълни. При това колкото по-често трепти образуваната от тях вълна,толкова по-къса е дължината и. Ако бъдат подредени по дължините на вълните им различните видове частици фотони,ще образуват спектъра на електромагнитни те вълни.Към тях спадат: 1.Радиовълните- с дължина на вълната от 30 км до 0,3 мм;честота на трептенето съответно на 30000 херца /1 херц=1 трептене в секунда/ до 1000000000000 херца.Те се използват в радиотелеграфия та,радиопредава нията,телевизия та,радиолокация та и др. 2.Инфрачервени лъчи-Невидими за човешкото око,които се изпускат от всяко нагрято тяло.Имат дължина на вълната от 300 до 0,75 микрометра/1 микрометър=0,00 1 милиметра/.Те пренасят топлинна енергия от едно нагрято тяло в друго тяло.Можем да ги почувстваме като \"греене\" край огъня,гореща печка,слънчевит е лъчи и пр. 3.Видима светлина- с дължина на вълната от 750 до 380 наносантиметра/ 1наносантиметър =1 милионна част от милиметъра/ 4.Ултравиолетов и лъчи-дължина на вълната от 380 до 10 нанометъра и честота от 800 000 000 до 30000000000 милиона трептения в секунда.Невидим и за човешкото око. 5.Рентгенови лъчи-дължина на вълната от 10 до 0,1 нанометъра.Броя т на трептенията им в секунда се бележи с цифри,които имат 16 и повече нули .Невидими за човешкото око. 6.Гама-лъчи-с дължина на вълната от 0,1 до 0,001 нанометра.Възни кват при разпад на атомните ядра. 7.Фотони в космични лъчи-с дължина на вълната по-малка от 0,001 нанометъра и невъобразимо голяма честота на трептенията.Те проникват в земната атмосфера от космическото пространиство. Приложение - Светлолечение Светлолечението е раздел на физикалната терапия, който обхваща приложението на инфрачервените (ИЧ), видимите (ВЛ) и ултравиолетовит е лъчи (УВЛ) от светлинния спектър за лечебни и профилактични цели. Носителите на по-голяма квант енергия – УВЛ и ИЛ– водят до по-значително нарушаване на енергийното равновесие на молекулата, която изпада в електронно- възбудено състояние на по-високо енергийно ниво, респ. до избиване на електрон, т.е. предизвиква се фотоелектричен ефект. В това състояние на възбуда органичната молекула влиза по-лесно във фотохимични реакции. Фотохимичните реакции зависят от погълната енергия. Образуването на фотохимични вещества зависи от интензитета и времето на въздействие на лъчите. И докато при въздействие с ИЧ и ВЛ се образува топлина под въздействието на УВЛ се отключват фотохимични реакции, които са начални звена за редица биохимични и биологични процеси в живия организъм. Биологично действие оказва само погълнатата енергия. Дълбочината на проникване на светлинната енергия зависи от дължината на вълната и оптичните свойства на средата. УВ лъчи проникват, в зависимост от дължината на вълната, от 0,1 до 0,6 mm. Независимо от вида му, всеки фотобиологичен процес може да се представи със следната схема: поглъщане на квант светлина → фотохимична реакция → физиологичен акт. Върху органи и системи Намесвайки се в най-интимните механизми на обмяната, светлината можое да промени по характерен начин дейността на различни органи и системи в човешкия организъм. УВЛ и ИЛ въздействат по много по-сложен механизъм, понякога предизвикват противоположни ефекти в зависимост от дозата. Така например, суберитемните дози стимулират регенерацията и подобряват провеждането при заболявания от възпалителен или травматичен характер на периферните нерви. По-големите дози (еритемните) подтискат възбудимостта на периферните нерви, което намира практическо пролижение за обезболяване. Върху еднокринната система светлината (ИЧ, В, УВ) има стимулиращо действие. *УВЛ=ултравиоле тови лъчи *ИЛ= инфрачервени лъчи
Инфрачервени лъчи
1.Същност на Инфрачерчените лъчи
Откриване
През 1800 г. английският физик и астроном Уилям Хершел изследвал с чувствителен термометър топлинното действие на отделните части от спектъра на бялата светлина и установил, че термометърът показва най-висока температура в областта след червената светлина. Това показва, че в тази невидима за човешкото око област има лъчи. Те са наречени инфрачервени лъчи.
Инфрачервеното излъчване или инфрачервената светлина е електромагнитно излъчване с дължина на вълната от 770 nm до 1 mm, тоест, по-голяма от тази на видимата светлина, но по-малка от тази на микровълновото излъчване. Източниците на ИЧЛ са нагрети тела. Над 70% от излъчването на Слънцето и 90% от излъчването на лампата с нажежена жичка. Видът на източника определя спектът на ИЧЛ. Той може да бъде линеен, ивечен и непрекъснат. ИЧЛ пренасят енергия, която силно нагрява телата, върху които падат. Тово тяхо действие се използва за регистрирането им. ИЧЛ се разсейват слабо от среди, съдържащи прах.
2.Видове източници-естествени и изкуствени
Всички тела излъчват инфрачервени лъчи. Инфрачервеното лъчение възниква при движението на молекулите на веществата, така че по принцип всички тела, чиято температура е по висока от абсолютната нула, излъчват инфрачервени лъчи. Източниците на ИЧЛ са нагрети тела. От всички достъпни температурни светлинни източници най мощен е Слънцето. Около половината от слънчевата енергия се излъчва в инфрачервената област на спектъра, 40% във видимата област( от 0,4 до 0,7) и 10% в UV и рентгеновата област на спектъра. Трябва да се отбележи, че цялата инфрачервена радиация на Слънцето не достига до повърхността на Земята, защото при преминаване през атмосферата част от потока лъчиста енергия се поглъща и разсейва. Земната повърхност абсорбира видимата радиация от слънцето и излъчва голяма част от енергията като инфрачервени вълни обратно в атмосферата. Някои газове в атмосферата, основно водните изпарения, абсорбират това излъчване и го разпространяват във всички посоки, включително обратно към Земята. Това е така нареченият парников ефект, който поддържа атмосферата и повърхността много по топла отколкото би била без инрачервените абсорбители в атмосферата.
От изкуствените източници на инфрачервени лъчи се използват предимно температурните излъчватели на лъчиста енергия-електричните лампи с нажежаваща се волфрамова жичка, обикновената електрическа дъга и електрическата дъга с висок интензитет.
Електрическите лампи с нажежаваща се жичка се използват широко като светлинни източници и могат да служат като източници на лъчение от най-близката инфрачервена област на спектъра. За източник на лъчиста енергия в електрическата лампа се използва волфрамов проводник, нажежен до темп 2400-3000 К и поставен в стъклен балон с изтеглен въздух. Нажежената волфрамова жичка постепенно се изпарява, като покрива стените колбата с тъмен слой, който намалява енергията на лъчистия поток. Максимумът на лъчението на вакуумната електрическа лампа при температура на волфрамовата жичка Т=2500К е в областта на = 1,15 , а на газонапълнената при Т=2900К в областта на =1 .
Основен недостатък на лампите с нажежаваща се жичка като източници на инфрачервено лъчение е, че стъкленият балон на лампата не пропуска дълговълновото инфрачервено лъчение и спектърът на лампата е в областта на лъчи с дължина на вълната, по-къса от 3
За генериране на лъчения в инфрачервената област на спектъра се използват излъчватели с температура от порядъка на стотина градуса. Такива излъчватели не излъчват видима светлина и се наричат тъмни. Тъмните излъчватели могат да бъдат метални ленти, спирали, тръби, монтирани в рефлектори.
Електросветлинни източници на излъчване се наричат такива източници, които използват температурното излъчване на твърди електроди, нагряващи се за сметка на енергията, отделяна в процеса на дъгово разреждане.
Електрическите дъги в среда от атмосферен въздух се използват, когато трябва да се получи голям интензитет на излъчването.
3.Механизъм на излъчване на светлината
-механизъм на действие на обикновената електричеса дъга
Обикновената електрическа дъга се образува между два въгленови или графитни електроди. Катодът се нажежава при включване на дъгата и изпуска поток от електрони, които бомбардират анода, като го нажежават до бяла светлина. Електроните, които се удрят по повърхността на анода, го разрушават и образуват кратер с температура около 4000К, а температурата на отрицателния въглен е около 3000К. Лъчението на дъгата зависи предимно от температурата на кратера, който излъчва около 85% от енергията, докато на катода се падат 10%, а на излъчването от газосветещия облак на пламъка- 5% от общата енергия на лъчението.
Още по-мощен излъчвател е електрическата дъга с висок интензитет. Яркостта на лъчението на дъгата се повишава, като кратерът се запълва с нажежени частици на вещества, които към чисто топлинното излъчване на кратера добавят електролуминисцентно лъчение на частици, възникващо при термично възбуждане на атомите и молекулите. При пресуването на електодите на дъгата с висок интензитет се изработват графитна обвивка и фитил, който се набива или напъхва. При горене на дъгата кратерът на анода се запълва с пари на редкоземни метали, които влизат в състава на анода, и към топлинното лъчение на кратера се добавя луминисцентното лъчение на тези пари. Температурата на кратера ( около 5000К ) е по-висока, отколкото на обикновената дъга,в следствие на което максимумът на лъчението на високоинтензивната дъга е изтеглен в областта на по-късовълновите лъчи. Но стойността на енергетичната яркост на електрическата дъга с висок интензитет в инфрачервената област почти съвпада със стойността на енергитичната яркост в инфрачервената област на обикновената електрическа дъга, т.е. високоинтензивната дъга, като източник на лъчение в близката инфрачервена област на спектъра, няма никакви предимства пред обикновената електрическа дъга.
Интензивността и спектралният състав на лъченията на топлинните източници могат да бъдат обяснени с формулата на Планк, в която основен параметър е температурата. Съставът на спектъра на тези излъчватели е близък до спектъра на абсолютно черно тяло. Луминисцентите източници имат по тесен спектър на излъчване и вече не могат да се характеризират само с един параметър. Обаче лъчението и на двата източника има едно общо свойство- то е некохерентно. Дълго време не е било възможно да се получи в инфрачервения и във видимия диапазон съгласувано, еднородно по честота и фаза кохерентно лъчение. Едва с откриването на квантовите генератори става възможно получаването на кохерентно лъчение в оптическия диапазон на електромагнитните вълни и използването му в науката.
4.Основни свойства
Инфрачервената светлина е невидима за човешкото око. Инфрачервените лъчи са подчинени напълно на законите на оптиката и спадат към т.нар. оптически спектър. Те се отразяват и пречупват подобно на видимата светлина, но показват някои особености, свързани с по голямата дължина на вълната. Отразяват се много добре от среброто, медта, златото и алуминия, средно от желязото и много слабо от водата и въглеводорода. Често инфрачервените лъчи носят наименованието топлинни лъчи, поради силно изразения топлинен ефект. Фотоните на инфрачервените лъчи са с по-ниска енергия от тези на видимата светлина. Лъчите на видимия спектър и инфрачервените лъчи от слънчев произход не предизвикват вредни ефекти върху живите организми. Инфрачервените лъчи в голямо количество предизвикват сериози увреждания.
5.Практически приложения на свойствата и характеристиките
Устройства работещи с инфрачервена светлина има почти навсякъде. Инфрачервената светлина се използва в съоръженията за нощно виждане, когато светлината е недостатъчна да се види обекта. Излъчването на енергия е отчетено и превърнато в образ на екран, като по-горещите обекти се виждат по-ярко. Такава апаратура се използва предимно от полицията и армията.
Пушекът е по-прозрачен спрямо инфрачервените лъчи отколкото спрямо видимата светлина. Затова пожарникарите използват уреди за получаване на образи чрез инфрачервена светлина когато работят в много задимени места, тъй като инфрачервените лъчи не преминават през стени и така не засягат обекти в останалите помещения.
Инфрачервените вълни се използват и за пренасяне на данни между близки компютърни устройства и преносими апарати като мобилни телефони,органайзъри и други. Подобни устройства, както и дистанционните на телевизори, музикални уредби, климатици използват диоди, излъчващи инфрачервена светлина, която се превръща в насочен лъч от специална леща. Този лъч се включва и изключва за да закодира информацията. Приемникът използва силиконов фотодиод, който превръща инфвачервените вълни в електричен поток. Той отговаря само на бързо трептящия сигнал, създаден от предавателя, и филтрира бавно, променяйки инфрачервеното излъчване в светлина.
В инфрачервената фотография се използват инфрачервени филтри, за да се улови само инфрачервения спектър. Много цифрови фотоапарати използват инфрачервени блокатори. Блокаторът е устройство, обратно на филтъра. Вместо да спира всичко и да пропуска само избраното нещо, блокаторът спира единствено определеното. Така инфрачервеният блокатор пропуска всякаква светлина освен тази в инфрачервения спектър.
В астрономията, поради наличието на прахови облаци и мъглявини, прякото оптично наблюдение на някои звезди, галактики и други космически обекти не е възможно, докато инфрачервената светлина е с по-голяма дължина на вълната, и преминава по-лесно през тези прегради. Фотоните на инфрачервените лъчи са с по-ниска енергия от тези на видимата светлина. Космическите обекти, които не са достатъчно горещи, за да светят, излъчват в инфрачервения диапазон на вълните и могат да се наблюдават само с инструменти, улавящи инфрачервеното излъчване
.
Лъчите на видимия спектър и инфрачервените лъчи от слънчев произход не предизвикват вредни ефекти върху живите организми.