PDA

View Full Version : Помощ за няколко темички



жорката
05-28-2007, 20:18
1.Гневът на Ахил - движеща сила в героичния свят на "Илиада"
2.Отмъщението - възмездие и престъпление /"електра" - еврипид/
3.Обич и отговорност в трагедията "Антигона" от Софокъл
4.Пространо житие на свети Кирил - етикет и канон
5."Проглас към Евангелието" - теми и образи
6.Образът на света в "Азбучна молитва" от Константин Преславски
7.Наказания според делата - пренос на човешката нравствена оценка в отвъдния свят /"Ходене на Богородица по мъките"/

намерих материали за, но не са точно по темите. който има подобни теми да ги дава че ми трябва за утре до обяд. имам 15 теми да пиша :? за сега написах 8 ама тези тука нищо немога да намеря, благодаря ппредварително/

жорката
05-28-2007, 21:16
първата тема си я насосах някакси :)

0riginalSin
05-28-2007, 21:40
“Проглас към Евангелието” е старобългарска творба,прогласила чрез слово светлия “глас” на Бога, звучащ в духа и мисълта на българина.
Произведението е плод на ораторски замисъл, реализиран в стихове.Риторичният диспут м/у творец и слушателска аудитория е худ. Двигател в развитието на поетическото действие.
Творецът огласява чрез светлината на своето слово желанието си да открие гласа на христ. Вяра, отразен в библейските текстове на Новия завет, и се обръща към Евангелието.В худ. Пространство на четирите евангелски разказа за живота и деянията на Сина Божи, написани от Матей, Марко, Лука и Йоан, е събрана светлината на Христовото слово за човека и неговото добро.
Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род, затова и Евангелието, прогласило светлината на Христов. Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръст. Слав. Народ.Човекът търси “гласа” на Бога.Открива го в “поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:
Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
Защото е светлина на целия тоя свят.
Пронизани от светлината на Христов. Слово, човешките духовни сетива се изпълват със светлия “глас” на Бога, който звучи с пророческа увереност в повелителната риторика на творческото послание:
А те казаха:Слепите ще прогледнат,глухите....позна т Бога, както трябва.
“Гласът”на божествената истина е ново знание за човека.Той открива светлина и в дълбините на своя дух.Става част от светлината, нейно духовно въплъщение .Човешката мисъл “чува” “гласа” на Бога, превръща го в светлина, за да спаси от тление и мрак красотата на човешкия духовен свят.И творецът оглася духовното пространство на човеш. Съзнание с “гласа” на словото-светлина, на словото-спасение:
Заради това слушайте, всички славяни,...за онези души, които го приемат.
Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога.Преведникът и грешникът откриват божия дар-словото-в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава “безброя грехове” и благославя красотата на духа, “вслушал” се в “прогласената” светлина на човешкия ум.Мисълта “чува” “гласа” на Бога,а той “идва” от човека, излива се като “светлина на ццелия свят” в словото, което “оглася” човешките души.Тоест,”гласът” на Бога е “глас” на мисълта.”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото.То е светлина и мрак, грях и святост.To e самият човек,но и “прогласена” среща м/у земно и божествено.
Словото е в човека.То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не “чува” слетите, единни “гласове” на земно и божествено. Заслушан в “тъмнината” на човешката “сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина “звука” на прииждаща светлина.И той търси “гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:
Слушайте сега с целия си ум,...защото от Бога дойде. Заглавието пряко насочва към изповедната съ6ност на произведението-то е оригин. Молитва, но идейното му съдуржание го разкрива като светска творба.Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм, нито за лично спасение.Измоленият от Бога дар:”да ме лъхне с пламенното слово”, е за всеобщо духовно преуспяване:
Ето в прави пътда тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречистаЧ
Знам, законът…дар въздържан.
Затова лирич. Г-й, идентичен с автора, се обръща към христ. Бог-Творед, използвайки разширено обръщение:
Аз се богу моля с тия думи:
Боже,светотворче,що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
През 9в. Христ. Вяра току-що е приета,но в съзнанието на прабългари и славяни все още не са мъртви езическите богове, затова умението да се проповядва християнството с пламенно слово може да бъде постигнато само чрез Свети Дух в сърцето-едно от трите лица на единния Бог: Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух.
Не за лично спасение, а за всеобщо духовно пречистване се моли авторът:
Ето в прави път да тръгнем всички
Живи и твойта заповед пречиста!
“Евангелският дар възжаждан”, от който се нуждае слав. Племе, са мъдростта и знанието, вярата и добродетелта.За всичко това моли Бога старобълг. Книжовник, уверен, че това ще донесе слава и величие на народа му.Своята увереност той обобщава в поетичната метафора:
Литна днес и слав. Племе
Милостта на кръстта твой да търси...
В следващите стихове молитвата добива силно изразен личен характер.Молителят е застанал в смирена молитвена поза.Той моли за “мощно слово”, което е и мъдрост, и сила.То му е необходимо, за да просвети народа и така да му помогне да се спаси.В духовния свят на героя словото-светлина се противопоставя на тъмните сили, низките страсти и злобата:
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска...
Не на злоба, а на истинска братска обич иска да научи хората лирическият г-й на “азб мол”: Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани”.
Искреността на личната молба за даряване на вдъхновено и мъдро слово се потвърждава от ритуално вдигнатите ръце към небето9така някога Мойсей измолва боживето благоволение за евреите)”
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Със споделеното желание едновременно се славослови Бог и се обосновава очаквано сбъдване,тъй като просителят е достоен за това дело.
Личната молба се повтаря в разширен план:
...дай ми херувимска сила шестокрила,
царю на царете!
Херувимите и шестокрилите серафими са висши небесни същества, които са най-близко до Бога.към тяхната чистота на ума, към несравнимата им сила се стреми старобълг. Книжовник, за да преодолее началната си словесна немощ и да заживее с вдъхновената радост, че е учител по вяра.Служейки на този идеал, той следва примера на първоучителите:
...Да опиша
чудесата твои вдъхновено...юни начертаха...
Дълбоко е личното преклонение пред създателите на слав. Азбука К и М.Пътят е твърдо набелязан, а целта-велика:
...Да направя янсно твойто слово за народа!
Преди заключителната славословна формула,прозвучава решимостта на “новия народ”, на новите християни-славяните,на млади и стари да се просвещават на свой език.С тази пламенна любов към славянската писменост “азб мол” се родее с идейния патос на “Проглас към Евангелието” на Конс-Кирил Философ и “За буквите” на Черноризец храбър-творби на 1вото поколение старобълг. Писатели.


Словото ражда слово, светлината-светлина, а творец и народ “чуват” “гласовете” на единната си мисъл за Бога.Словото зазвучава в човека и неговата душа.Той “чува” светлия “глас” на своя ум.Открива Бога в себе си,намира път към духовната вселена на своя АЗ.Човекът е в словото и то е в него:
Словото, което кърми човешките души,...което подготвя да познаем Бога.
Двете анафори, глаголната-слушайте!, и именната-Словото!, ясно определят вътрешните условни проекции в движението на поетическото действие, внушаващо, че в светлинатта на словото се срещат “гласовете” на Бога и на човешкия ум.
Срещнали се в света на словото, творец и слушателска аудитория търсят доказателства за истинността на божественото, отразено в светлината на земната мисъл.С новите си духовни сетива хората “чуват” “гласа” на Бога и виждат светлината на словото мъ във всичко земно.Това е новото духовно знание, откриващо пътя към рая и Ада, които са в човека, както и “гласът” на Бога е в него и в неговото слово.
Словото е светлина и път към божественото чрез “прогласената” мисъл на земното.Тя е светлина и духовно прозрение:
Както без светлина не ще има радост за окото,...закона, който открива божия рай.
Но мисълта, сътворена от дух и светлина, оставя материална следа чрез “гласа” на словото, което е тъмен звук, произнесен на чужд език, и светъл-камбанен звън-прогласен в душата с езика на родовия дух и памет.Тогава словото “прогласява” новата вяра, “гласът” на божественото зазвучава на роден език, “оглася” душата.Тя се изпълва със светлина и словото полита към идните поколения чрез “божия дъжд на буквите”:
И свети Павел,учейки, рече:
“Когато въздавам богу своята молитва,... неразбрани думи.
...
...тая права вяра
която е като семето,...да израсте по-добре божия плод.
“Гласът” на Бога “звучи” в просветлената, “огласена” с ново духовно значение и светлина, душа на слав.род, открила чрез словото на роден език “гласа” на изтината и пътя към силата и слабостта на човека и неговия мисловен, земен свят.
“Проглас към Ев.” Е път към човешкото знание,мъдрост и сила.То “прогласява” библейската истина за единните “гласове” на човешко и божествено в красивия свят на словото, което звучи с евангелски “глас” във финалното 4стишие:Голи са без книги всички народи,...и готови са за плена на вечната мъка...

Проглас към евангелието

Проглас към евангелието“ на Константин-Кирил Философ, е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език. Неизвестният старобългарски поет дава лиричен израз на духовното съприкосновение с евангелскотослово на Бога в своя “Проглас към Евангелието”.

Авторът създава силно емоционална творба, опирайки се на Библейските текстове и представлявайки убедителни доказателства за значимостта на Божието слово.Писателят се обръща към целия славянски род с призива да приемат със сърцата и душите си,да разберат и да повярват е
Божията истина.

Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род,затова и Евангелието,прогласило светлината на Христовото Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръстения Славянски Народ.Човекът търси „гласа” на Бога. Открива го в „поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова:

"Както пророците са предрекли,
Христос иде да събере народите,
защото е светлина на целия този свят."

Символичното единство Христос –светлина се явява опозиция на езичеството-мрак и невежество.Преходът на народа към християнството е преход към знанието.Стремежът към светлината е стремеж към Бога. Затова онези,до които стигне Божието слово,ще „прогледнат”, с нови духовни очи ще видят света. Просветление може да им донесе само силата на писменото слово.За славяните то е единствен път към Бога:

"…..Слепите ще прогледнат,
глухите ще чуят буквеното слово
да познаят Бога, както трябва."

В тази част на своето стихотворение Кирил отново се позовава на Библията: ”И в оня ден глухите ще чуят думи както се четат из книга,и очите на слепите ще прогледнат из мрака на тъмнината.” Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога. Праведникът и грешникът откриват божия дар-слово в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава „безброя грехове” и благославя красотата на духа, „вслушал” се в „прогласената” светлина на човешкия ум. Мисълта „чува” „гласа” на Бога, а той „идва“ от човека, излива се като „светлина на целия свят” в словото, което „оглася” човешките души. Тоест, „гласът” на Бога е „глас” на мисълта. ”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото. То е светлина и мрак, грях и святост.То е самият човек, но и „прогласена” среща между земно и божествено. Словото е в човека. То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не „чува” слетите, единни „гласове” на земно и божествено. Заслушан в „тъмнината” на човешката „сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина „звука” на прииждащата светлина. И той търси „гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова:

"Слушайте сега с целия си ум,
……..защото от бога дойде."

Анфоричните повторения „слушайте” отново съсредоточават вниманието към ключовото понятие „слово”. Повторното връщане към него цели засилване на внушението за огромната роля на Божието слово в живота на славяните. Чрез него те се откъсват от езичеството, укрепват душите и ума си, възвисяват духа си, променят живота си. Познанието ще ги изведе от мрака и ще им покаже „Божият рай”. Чрез буквите всеки от тях ще види „писания, духовния закон” и ще се спаси от духовна смърт, защото „безкнижната душа мъртва се явява у хората”.

Заглавието пряко насочва към изповедната събност на произведението –то е оригинална молитва, но идейното му съдържание го разкрива като светска творба. Това не е молитва, предназначена за култово изпълнение в храм, нито за лично спасение. Изумленият от Бога дар: „да ме лъхне с пламенното слово”, е за всеобщо духовно преуспяване.

дано нещо ти помогне 8)

жорката
05-28-2007, 21:50
мерси. тъкмо завърших темата за антигона сега ще разгледам и това :)

2.Отмъщението - възмездие и престъпление /"електра" - еврипид/
4.Пространо житие на свети Кирил - етикет и канон
6.Образът на света в "Азбучна молитва" от Константин Преславски
7.Наказания според делата - пренос на човешката нравствена оценка в отвъдния свят /"Ходене на Богородица по мъките"/

помогнете малко с тези теми плс

sexa_na_kompleksa
05-29-2007, 13:48
Виж тук:

http://www.sibir.bg/blog/Emerald/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=9635

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=52289

http://liternet.bg/publish2/anonim/zhitie_kiril.htm



Отмъщението-възмездие и престъпление

Известни са схващанията,
- че наказанието на един човек действа възпиращо за останалите;
- че наказанието е превантивна мярка, която прави престъпниците физически неспособни завинаги или през определен период да извършат друго престъпление;
- че наказанието е инструмент за превъзпитание; че е акт на възмездие.
Възможна е и комбинация от тези твърдения. В първите три случая основанията за наказание имат практически характер; наказанието има морален характер само ако се разглежда като възмездие.
Представата за възмездието е достатъчно близка до представата за отмъщението, за да предизвика обяснимо подозрение. Двете понятия обаче могат да бъдат разграничени. Отмъщението не е нито наказание в юридически смисъл, нито възмездие в смисъла на естественото право. То е емоционално мотивиран акт, с който човек цели преди всичко да навреди на хората, които според него непосредствено или косвено вредят на други хора. Силата на жаждата за мъст не е пропорционална на нанесените щети – толкова често хората се убиват един друг поради смешно незначителни поводи.
В трагедията на Еврипид въпросът за отмъщението е решение за Електра и Орест , предизвикано от тежката им съдба и мисълта за възмездие , търсене на справедливост в рамките на човешкия живот.Клитемнестра, убила своя съпруг Агамемнон и отнела на децата си правото на лично щастие , трябва да получи своето наказание. Но е трагично когато една майка е жестоко наказана от своя син и дъщеря, когато ръцете на нейните деца забиват ножа, отнел последния и дъх. Това е безсмисленото отмъщение, което засилва трагизма и чувството за вина. Никога между престъплението и възмездието няма равновесиe, остава само тягостното чувство за празнота, за нарушена хармония на личния свят.
Електра няма друг път - отмъщението ще реши нейната съдба. Протипоставена на своя брат, тя изглежда нетипично силна за една жена. Загубила баща си и спокойствието на царския дворец , тя е решила да отмъсти , дори тогава , когато убийството е на нейната майка . Егист е убит, жертвения нож забива Орест, обзет от гняв и мъка. Над мъртвото тяло Електра излива в дълъг монолог своята ненавист.
Краят на трагедията идва с неочакван обрат. Кръвта на майката не може да измие раните от миналото. Светът е станал различен . Електра и Орест изгубили своя баща, предначертали трагичната съдба на майка си, постигнали са желаното възмездие , но то не носи успокоение . Сломен от мъка, Орест се пита : "Кой.. убиец майчин би погледнал ? Гордата преди Електра е отчаяна: "А аз?Горко ми!Накъде?" Въпросите остават без отговор , убийството на майката не се измерва нито с огорчение , нито с възмездието. Хорът напомня: "Ах, ти извърши най страшното дело !"
Тъй като ние не сме изцяло и непоправимо лоши, добре е от време на време да мислим, че заслужаваме възмездие или че възмездието може да възстанови световния ред, който сме нарушили с прегрешенията си. Да наречем тази вяра мит и да я отхвърлим е лесно, но това няма да даде отговор на следните въпроси: защо човечеството през своята история се е нуждаело от митологичен ред на вселената, а не от технологичен ред? И какво ще стане, ако митологичният ред изчезне напълно?








Авmop нa „Азбучна молитВа\" е Константин Преслaвcku, eдuн oт най-дapoвumu .Той може ga ce смята за най-nлoдовития старобългарсkи noem, ycвouл дo съвършенс¬тво noemuчeckomo изkуство u сnособен дa сътвори най-cлoжни форми, koumo съgържат ритмизиран и свър¬зан mekcm u хоризонтално, u вepmukanнo - с akpoc¬mux.
„Азбучна Moлumвa\" e стихотворен npeдгoвop kъм
Учително евангелие и вероятно е написано около
894 гоgина. пo жанр nроизвеgението npuнagлeжu kъм gеkламационната поезия , a no фунkция - kъм извънkултовата офи¬иална лumepamypa. Ритмиkата му е изграgена въз ос¬нова на 12-срички стихове с пауза cлeд nema¬ma или сеgмата сричkа.
B nоnулярното наименование „Азбучна молитВа\" има kонkретен смисъл - тВорбата е молба kъм бoгa да gage cuлa u вgъхновение на aвmopa дa npeвege не¬gелните nponoвegu. Тя съgържа азбучен akpocmux - Bceku cтux заnочВва с nopegнama бykвa oт глаголица¬та.
Началото на cmuxa e най¬ важното място, mo nривлича noглega нa четящия. Из¬вeжgaнemo на бykвama на nърво място графичесkи я отgеля oт останалия cтux u я npaвu nо-значима. Из- т
nисването на всяkа глаголичесkа бykвa също gokaзвa
нейната свещеност, защото вceku знаk oт глаголичесkата азбуkа е изграgен на основата нa mpu християнсkи символа – kръст kръг триъгълниk
ОсВен чрез akpocmuxa славянсkата писменост u kнижнина е защитена u пряkо чрез съgържанието на
„Азбучна MonumBa\". Авторът заявява, че cnegвa nъ¬тя на Учителя си u npogължaвa неговото дeлo, kamo визира Константин-Кирил философ. Тои ucka ga „изяс¬ни\", ga наnрави „явно\" евангелсkото cлoвo, moecm съ¬що kamo славянсkия nървоучител ucka дa разnростра¬нява християнсkото учение на разбираем езиk, на pog¬ния езиk на славяните. B mekcma e заkоgирано още egno nocлaнue - mой има 40 cmuxa, Bъnpeku че глаголи¬чесkите бykBu са 38. Ho 40 е сВещено бuблeйcko число - 40 gнu npekapвa Xpucmoc в пустинята, 40 gнu cлeg
разnятието се Възнася на небето, 40 gнu mpae nomo¬nъm, 40 roguнu Моисей вogu eвpeume kъм обетована¬та земя, 40 gнu чаkа Mouceи нa Синайсkата nлaнuнa,
за ga nолучи бoжuume зanoвegu. Обвързването нa аз¬бучния akpocmux именно с числото 40 му npugaвнa go¬nълнителна значимост u святост. Освен moвa oт npu¬вegeнume библейсkи nримери cmaвa ясно, че числото 40 се свързва c npexoga kъм светлина, избавление, въз¬висяване. Авторът възхвалява избрания път нa славяните, B нeгo moи вuжga лemeнe , устрем , защото поkръстването означава gyxoвнo извисяване, nросветляване нa разума, npuближаване go Бо¬га. Този Bажен момент oт историята на българите Koнcmaнmuн Преславсkи преgставя kamo нoвo pаждане, kamo Връх в тяхното kyлmypнoucmopuчecko раз¬витие, затовва moй roвopu за ,,нoв нapog\". ToBa слово¬съчетание е семантично gвoйнo нamoвapeнo: nърво, ,,нoB нapog\" означава новопоkръстен, moky-що влязъл B лoнomo нa християнсkата цивилизация; Bmopo, „нoB Hapog\" означава обновен, оkончателно оформен kamo cnлaB oт gвa етноса - славяни u nрабългари, cnлome¬нu oт общата религия.
СтихотВорението e nponumo c исkрена вяра в cuлa¬ma нa бoгa той e ,,жuвотворящ\", „светлина no nъ¬тя\", „cBemuлo ярkо\", той e u nоgаващият „обилно сло¬Во\", „ум u cuлa\", pagocm u Mъgpocm. Образът на Бога се свързва npegu всичkо със светлината u cлoвomo, kakmo в nовечето nроизвеgения на cmapoбългapckama лumepamypa. Сnазена е траgицията u B същото вре¬ме силното емоционално чувство нa aвmopa u стре¬межът му ga общува npяko с Бога npaвu тази тВорба изkлючителна, звучаща по специфичен начин „Азбучна Молитва\" тонът е исkрен, мoлumвeн, авторът говори oт cвoe име u Влиза в npяk guaлoг c бoгa. Забележително за cpegнoвеkовната kнижнина е началото - „Аз се Богу моля...\". Азът е изВеgен kamo nърВа дyмa, не e ckpum, не е ано¬нимен, a e c ярkо манифестирано nрисъстВие. B целия mekcm e спазена аз-формата на изложението.това би могло да говори за особено самоосъзнаване на твореца присъщо на модерни а не на средновековния човек разбира се, „Азбучна молитва\" трябва ga ce види 6 koнmekcma нa цялото „Учително еванге¬лие\". B nрозаичесkото му npegucлoвue същият aвmop се нарича „смирен\", „презрян\", „ynлaшen oт смърт\". Слеgователно moй няма себеусещане нa съвременен nucameл. Toй уnотребява аз-формата, за ga npugage _ исkреност u gостоверност на сВоята молитВа, за ga y6egu сВоята ny6nuka B нenognpaBeнomo cu послание ga бъgе nognoмoгнam or Бога B труgното начинание. Защото за него е най-важно неговото cлoвo ga бъgе gocmoйно за бoжuemo cлoвo. Именно Бог може ga ocu¬rypu npu6лuжagaнemo на авторсkия mekcm go истин¬ността на СВещеното писание. „Азбучна Moлumвa\" e многоnластово nроизвеgение
с яВни u ckpumu nослания, koumo cе изВличат kakmo oт ugеиното съgържание на стихотворението, maka
и oт noemuчeckama му форма с азбучен akpocmux.

Автор:Йоана Петкова