vakarel
05-30-2007, 21:50
59 години слава,59 години чест,59 години величие...
ИСТОРИЯ
ЦСКА София е създаден на 5 май 1948 г. - след обединение на физкултурните дружества Септември (1944) и Централен дом на войската (1948).
ЦСКА - ВОЛЯ, ТРУДОЛЮБИЕ И ВИСОК МОРАЛ.
Годината е 1948, а месецът септември. На ст."Юнак" в стлицата се разиграва страхотна драма между два футболни отбора, водещи непремирима борба в последният по рода си финал зашампионската титла по една остаряла формула. Единият отбор, облагодетелстван от новата власт притежава почти всички дотогава класни футболисти, привлечени по всевъзможни начини, чрез насилствени обединения и сливания или след натиск на влиятелната партийна лидерка Ц. Драголчева. Другият отбор е на Великата Българска армия, непознаваща поражение в своята история, независимо срещу какви по численост и модерно въоръжение армии се е изправяла. В състава на този отбор се подвизават младоци в юношеска възраст, обикновенни работници, които извън терена са принудени да изкарват прехраната си с тежък физически труд (М. Манолов), а единственият голям футболист привлечен точно преди финалите е Ст. Божков, който на всичко отгоре страда от неизлекувана травма.
За разлика от богатия подуенски клуб, раздаващ колосални за времето си суми, в "Септември" при ЦДВ футболистите играят буквално за слава и удоволствие, като при спечелване на титлата са им обещани от техния ръководител Ив. Мирски смешните 20 лв. премия. Другият отбор ползващ се с лагословията на тогавашната власт, накичил се с прякора на най-големия национален герой в българската история- Васил Иванов Кунчев, привлякъл в редиците си множество известни за тогавашното време футболни имена - Пачеджиев, Соколов, Спасов, Дойчинов, Цветков, ползващи се със статута на звезди, раздаващ четири и петцифрени суми за всеки спечелен мач и абониран за всяка титла и купа на България до тази съдбовна за родния футбол година, се чувства задължен и призван да излезе победител в този на пръв поглед неравен спор между Давид и Голиат. Реално футболът по това време не е в цветущо състояние в България, нито преди войната, нито след нея. Националният отбор редува загуба след загуба, някои с унизителните резултати 0:13 или 0:9. А "Септември" при ЦДВ дори не може да си позволи да привлече футболен треньор, поради което на кормилото му се подвизава боксовият треньор К. Николов- Замората. Няма и помен от богатия преди войната и ползващ се с уважение ФК АС-23, офицерски клуб, умишлено претопен чрез множество сливания с цел да се заличи, нещо незаличимо. Обичта на хората към отборът на Българската Армия. Начинанието удря на камък и отборът е реабилитиран под ново име. Няма го обаче вече финансовото благополучие на този силен преди войната отбор. Поставен при нови условия, клубът изглежда обречен, а финалът за титлата предрешен. Футболът обаче е непредвидима игра и затова е най-обичаният спорт по цял свят. В тази игра обикновенно успяват упоритите и работливите, които с пот на челото развиват всекидневно и малкото ако ще талант, даден им от Бога. Публиката е изпълнила до краен предел ст."Юнак" в очакване на лесна победа на подуенци. Първият мач е завършил с тяхна, макар и трудна победа 2:1, което се отдава от всички привърженици на подценяване от страна на отборът- облагодетелстван от властта. На стадиона присъстват повече привърженици на ФК Подуяне(мисля, че е крайно неуместно да наричам този отбор с името с което се е накичил безочливо и омерзяващ го всекидневно вече в продължение на близо 90 години), но не са малко и привържениците на "Септември" при ЦДВ(отбор уж "основан" през същата година, а с многобройни фенове доста от тях останали и извън стадиона). И започва мачът променил историята на родният футбол. Още от самото начало младите армейски футболисти, водени от своите двама най-опитни футболисти, 26-годишният капитан Н. Чакмаков и 25-годишният Ст. Божков взимат нещата в свои ръце. Очакванията за две формални полувремена от страна на сините фенове с всяка измината минута започват да изглеждат мираж. Още във втората минута Миланов бележи за армейците. В края на полувремето сините изравняват но те вече се чувстват притеснени и объркани. През втората част Миланов вкарва за 2:1 и сините започват да нервничат, правят елементарни грешки, синхронът в действията им изчезва напълно. По трибуните става ясно, че това е моментът в който армейците могат да нанесат своя решителен удар. Чакмаков и Стевето дават тон на по активни действия. Смутеният съперник дълго удържа напора и когато вече съдията гледа своя часовник за да даде край на срещата, се стига до развръзката- изстрел от далеч на Чакмаков и слисаният Соколов вади топката от своята мрежа. Последният съдийски сигнал е заглушен от възторжените викове на хилядите армейски фенове. По грейналите лица на Геренски, Футеков, Манолов, Цветков, Иванов, Чакмаков, Миланов, Минев, Божков, Божилов и Богданов грейват радостни усмивки. Радостта на феновете е огромна, те нахлуват масово на терена за да поздравят своите любимци, а възторгът стига своя връх, когато капитанът Чакмаков вдига победоносно купата. Лумват множество факли от запалени вестници, навред ехтят скандирания. Армейският отбор като птицата Феникс се възражда от пепелта. Той има сериозен постамент- своите многобройни фенове, помнещи стария АС-23. А финалните мачове доказват по неопровержим начин това. Няма как отбор съществувал 4 месеца да има толкова многобройни привърженици. Всъщност за връзката между ЦСКА и АС- 23 многократно говори и легендата на този отбор и може би най-добрият български футболист преди втората световна война- Л. Ангелов- Старото. Не е случайна и неговата огромна привързаност към ЦСКА. Всъщност тази, водеща се за първа титла във витрината на ЦСКА, съвсем не е случайна. Тя е извоювана с пословичните за отбора труд и себераздаване. Волята за победа и жаждата за купи, отличия и слава става емблематична за отбора. Но сериозният постамент от който този отбор черпи своя човешки ресурс за бъдещите си успехи в България и по света са неговите многобройни фенове в цяла България. Все пак ЦСКА в началото има привърженици най-вече в София. След спечелената титла ръководството на отбора залага на младостта, като привлича млади и талантливи футболисти по на 17-18 години. Отборът доказал, че има голямо бъдеще вече не е потискан от властимащите, виждащи в негово лице възможност за бъдещи международни успехи и издигане на родният футбол и спорт на високо равнище. За треньор е привлечен младият специалист Кр. Милев. Целта е да се надскочи с времето посредствеността на родният футбол в международен аспект. Първите две години са трудни и ЦСКА, под името ЦДНВ не печели отличия, но се работи усилено. С времето младите израстват и отборът налага пълна хегемония по родните терени. Настъпва времето, останало в българската футболна история като "Ерата на ЦДНА". Около капитанът на отбора Ст. Божков бързо израстват футболисти от висока европейска класа. Титлите се превръщат в нищожен проблем и отборът търси ново поле за изява. Стефан Божков:"Бяхме съзвездие от ярки индивидуалности, обединени в задружен монолитен колектив. Всяка наша загуба се приемаше като истинска сензация. Нерядко при нас идваха приятели от други отбори, за да ни молят да ги бием с по-малка разлика. Бяхме се отказали от популярната по това време система "дубъл-ве-ем" и дейсвахме с изтеглен в задни позиции централен нападател в лицето на Гацо Панайотав. До него бях аз, а в силните си години до него действаше Г. Димитров- Червения. В зоната на дясното крило се подвизаваше Миланов, а от ляво бе "Обетованата земя" на легендарната двойка, един от най-великите тандеми в историята на световния футбол, Колев-Янев сочен и до днес за еталон на съвършенно взаимодействие". Превзели трайно футболният връх у нас, футболистите на ЦДНА поглеждат сериозно към европейските върхове. Започват да се редят успех след успех в Европа. Турнетата в Скандинавия показват новото лице на българския футбол, а то е привлекателно и ефективно. Армейците без проблеми побеждават с по 5-6 гола шампионите на Швеция и Дания, а си позволяват нерядко да бият и национални отбори(Дания с 6:1 и Холандия насред Амстердам с 2:1). ЦСКА се изправя като равен с равен срещу страховития Хонвед на Пушкаш, представляващ и националният отбор на Унгария от началото до средата на 50-те. ЦСКА за разлика от националите на Англия и Германия, загубили от тези футболисти с резултати от рода на 1:7, 3:6 и 3:8, се представя достойно, като първият път губи с 2:3 като води продължително време в резултата , а във вторият си мач срещу прехваленият унгарски отбор записва равенство 3:3. Армейците побеждават силния отбор на Спартак М.(победил Милан с 3:0 и смятан за един от 5-те водещи отбора на Стария континент) с 1:0. Редят се успехи срещу Челси, Лутън. Неслучайно водещи европейски футболни специалисти от това време твърдят, че ако турнира за КЕШ е започнал в началото на 50-те, то основните фаворити за трофея по това време биха били Хонвед и българският ЦСКА. Многобройните международни успехи с които ЦСКА извежда невзрачният български футбол от блатото към висините, показващ невиждана до тогава класа и игра за родните стандарти печели все повече и повече привърженици в цялата страна. Точно от тези среди за в бъдеще излизат новите герои на армейският отбор. В последните години стана модерно да се говори за "Отбор на народа", едно крайно неудачно определение, поради факта, че се поставя под един знаменател целият български народ. А феновете в България са разнородни и разноцветни, което е най-радващото в случая. И всички те съставляват една изстрадала нация, заслужаваща по-добър живот. Дала на света както големи спортисти, така и велики умове. Но това е друга тема. Искам да отбележа обаче една анкета проведена сред феновете в България от всеизвестния със своите пристрастия Т. Русев. Резултатите от анкетата бяха оповестени и според тях отборът с най-много привърженици в България е ЦСКА с малка преднина пред Подуяне. Като се има в предвид що за човек е Т. Русев и каква е неговата природа на нагъл лъжец, то има голяма вероятност тези резултати да са преиначени и преднината на феновете на ЦСКА да е доста по-осезателна. Но както и да е. В София, според допитването осезателно по броя на привържениците води Подуяне, в окръжните градове привържениците на ЦСКА стопяват тази преднина и дори повеждат. Изравняването идва в малките градчета. А в селата феновете на червените имали малка преднина. Точно от тези провинциални градове ЦСКА черпи своите бъдещи талантливи футболисти които шлифова и превръща в играчи от световна класа, безспорни фенове на отбора, откърмени с червената идея. От там излизат Ст. Младенов, Г. Димитров, Д. Димитров, Б. Колев, Г. Денев, П. Жеков, Йончев, Пл. Марков и почти всички футболисти обличали през годините червената фланелка. Всеки привърженик на даден клуб в детсвото се мечтае да стане футболист именно в този отбор, така и аз и вие и тези футболисти мечтаят да носят екипа на ЦСКА пред този на отбора от родния град. Защото ЦСКА е лицето на родният футбол с многобройни фенове не само в София, а в цялата страна. Това е ЦСКА България), а не Лефски(Сф) или Ботев Пд. Въпреки, че ЦСКА има множество домашни и международни отличия спечелени от юношеските формации на клуба, няма как да се убие желанието на много момчета от провинцията да играят един ден в ЦСКА . Много са спекулациите на тази тема, че ЦСКА обира всечко най-добро в България. Фактите обаче сочат нещо съвсем различно. След "ерата" донесла рекорден брой поредни титли и многобройни международни успехи ЦСКА започва смяна на поколенията. Започва я отново с млади талантливи футболисти, фенове на отбора от малки като Якимов, Цанев(юноша в школата на Подуяне, поради районния принцип по това време за разпределениее на децата желаещи да тренират футбол, но цесекар от малък), Райков, Зафиров и т.н. Н. Цанев:"Гордея се, че бях юноша на Лефски и станах мъж в ЦСКА. Същият този Цанев пред когото от Солаков и тогавашното БФС са затворени завинаги вратите за националния отбор, заради нежеланието му да се върне в Подуяне. Солаков му се заканва, че ще види националния през крив макарон и капитана на ЦСКА извел армейците до великите три полуфинала срещу Интер, въпреки своя голям талант и по-голяма класа от футболисти като Гунди наистина не е викан умишлено да играе за България, въпреки многобройните молби на тогавашните треньори. Следват нови трудни години без титли и успехи. Но в ЦСКА се работи сериозно и скоро ЦСКА отново е хегемон в България, въпреки някои спечелени по втория начин титли от подуенци. ЦСКА печели международни турнири по цял свят, достига 1/2-финал за КЕШ. Всичко това се повтаря с пълна сила и през втората половина на 70-те, когато ЦСКА отнова сменя своето поколение, за да дойдат новите големи цесекари Ст. Младенов, Пл. Марков, Г. Димитров. Много се спекулира около едва ли не насилственото вземане на братята Георги и Динко Димитрови в ЦСКА което те многократно в свои интервюта отричат. Същото е положението и със Стойчо Младенов, който мечтае един ден да облече червената фланелка, но за малко не се подлъгва по парите и превилегиите предлагани от Вуцов за да отиде той в Подуяне. Предлагат му луксозен апартамент, скъпа кола и невероятно висока заплата. Тогава обаче идва предложението от ЦСКА което отстъпва с пъти на подуенското, но Стойчо предпочита любимия отбор. Така е и с русенеца Велинов, детето-чудо от Враца- Ц. Йончев и останалите, без Р. Здравков, който преди да дойде в ЦСКА си е локомотивец, но червената магия го завладява и днес той е върл армеец. И все пак Ради не идва насилствено в ЦСКА , а просто защото желае да продължи своята кариера в единственият велик български отбор- ЦСКА. Всички тези футболисти идват доброволно на "Армията", както те самите многократно са твърдели, но разни болни мозъци се скъсват да сипят лъжа след лъжа, твърдейки и опитвайки се да докажат обратното, въпреки че самите бивши футболисти не само отричат това, но и приемат с недоумение подобни долнопробни лъжи. Точно великите фенове на ЦСКА раждат и възпитават нашите бивши и бъдещи любимци. Това което обаче прави отборът на ЦСКА силен е работата и възпитанието. В ЦСКА винаги се е работело здраво, защото да бъдеш отборът имащ по-велики международни успехи от всички български отбори взети заедно се постига с много пот на челото. Не случайно нашият сегашен треньор Ст. Младенов многократно заявява, че ЦСКА превъзпитава хората и спомага за тяхното израстване в живота. А точно той е човекът почувствал това най-добре. Възприеман като талантлив, но мързелив и несериозен футболист в младежките си години, Стойчо израства неимоверно много в ЦСКА и като футболист и като човек. За пословичното трудолюбие в тренировките и здравата дисциплина се разказват купища истории. Моят баща ми е разказвал, как Манолов е карал футболистите да тичат в проливен дъжд с ботуши в кал до колене. Как са падали и ставали, а след това никой не е можел да ги познае. Как Симулията не е давал на футболистите да се докосват до топка на тренировките, за да изпитват глад към нея в мачовете. Затова и ЦСКА успя да направи нещо изглеждащо невъзможно дотогава за света. Да надиграе тотално в продължение на 120 минути и да надделее физически над откривателите на тоталният футбол и покорителите на Европа- Аякс. Затова и за ЦСКА не е проблем да изглежда свеж и да надделее при дузпите над Панатинайкос, а след това при несправедливото преиграване напълно да разпердушини бившия финалист за КЕШ на неговия собствен стадион. Манолов обаче е последовател и ученик на Кр. Милев, а самият той има своите добри ученици в лицето на Паро Никодимов и Д. Пенев извели родният футбол до нови висоти. Именно тази традиция даде на ЦСКА и България нови велики треньори в лицето на Пл. Марков, Ст. Младенов и Р. Здравков, ученици на Паро и Пената(помощник по това време на Никодимов в ЦСКА . Дори подуенският клуб се опари обаче, привличайки с многото си мафиотски пари в последните години, футболисти откърмени с червената идея и израснали с една мечта- да играят един ден в любимия ЦСКА. Многократно в свои интервюта Г. Бачев още в пиринския си период твърдеше, че е от ЦСКА , целият му род е от ЦСКА и почти цяла Македония е червена. В годините на пазарна икономика обаче за добро или зло, сантименталностите остават на заден план. Все пак вътрешно Бачев нячаше как да се раздава за чуждия на душата му и мразен в детството подуенски тим. Подобни интервюта в печата имаше и с Бибишков и Т. Колев, които твърдяха преди да преминат в Подуяне, че мечтата им е един ден да играят в любимия ЦСКА. Е талантливите момчета с червени сърца принудени къде от алчни мениджъри-сребролюбци, къде от други стечения на обстоятелствата няма как да разкрият истинският си потенцял в този отбор. Бибишков се отскубна от задушаващата синя "прегръдка" която бе на път да съсипе кариерата му. Бележещият гол след гол в други отбори, Колев зацикли сериозно в Подуяне и не показва своят хъс за игра и гонещият го иначе глад за голове. А момчето има наистина много хъс и желание, но фактът че кариерата му е тръгнала по нежеланият от него път и той трябва да бележи за мразеният в детството му подуенски отбор оказва сериозно влияние на психиката му. Но ЦСКА има достатъчно широк потенцял от израстващи цесекарчета, които ако успеят като Вили да надскочат юношеска възраст без насила заради пари да бъдат запратени към Подуяне, след това с гордо вдигната глава отказват многото "чорни" пари и предпочитат няколко пъти по ниската оферта на любимия си ЦСКА . Има разбира се и юноши, които успяват да го направят, като съблазнявания от подуенци талант от Септември- Хр. Илиев(15 г.) съблазняван с много пари. И това е радващото. Защото откърмените с червената идея и успели да прозрат истината млади момчета, почти винаги успяват в кариерата си и в живота. Затова и Г. Пеев, привърженик от малък на ЦСКА, чието семейство и баща са цесекари, няма как да не успее. Той въпреки, че не успя до момента да играе в любимия по неговите думи червен отбор, от малък е закърмен като армеец от своето семейство. А това значи- ВОЛЯ, ТРУДОЛЮБИЕ И ВИСОК МОРАЛ.
Футболните клубове, както и привържениците на отборите са длъжни да пазят своето минало. Защото когато човек не знае историята на любимия тим, когато му липсва желание да опознае корените на отбора си, той няма да има и прозорливостта да предусети изненадите, които му е подготвило бъдещето.
Началото.
Офицерският “АС 23”. “АС 23” е учреден 1923 година, когато “Атлетик” (София) се обединява с офицерски спортен клуб “Слава” (София). “Атлетик” е основан в далечната 1910 година и е бил от района на Докторската градина. Терена, на който “Атлетик” е провеждал срещите си се е намирал на мястото на Ректората. Екипът - жълто и черно. “Слава” е от района на ул."Цар Иван Асен 2” в посока от Орлов Мост към Ситняково. Там е било и игрището. Основан е 1918 година. И двата отбора участват в първите организирани футболни срещи на територията на София - 1922, както и през следващата 1923, когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига, където е “Атлетик” и Софийски спортен съюз - “Слава”. След обединението от 1923 Общината отрежда на новосформирания армейски клуб терен в местността Пустинята в Борисовата градина. В началото там е гола поляна. После се изгражда стадион, който след 1944 се наследява от “Чавдар”, а от 1948 година става дом на ЦСКА . Цветовете на “АС 23” са бели или раирани черно-бели фланелки с емблемата - изправено лъвче. Отборът е участник във всички първенства на Софийската елитна дивизия от 1923/24 до 1943/44, като представянето в официалните и неофициални столични шампионати е задоволително и армейците на три пъти се окичват с титлата - 1931, 1939 и 1944. В продължение на няколко деситилетия “АС 23” осигурява много от състезателите за националния отбор. Сред тях - най-добрият футболист преди 1944 Любомир Ангелов -Старото, вратарят Тодор Дермонски, Крум Николов, Георги Печеджиев, Любомир Петров - Боби, Вучко Йорданов, Георги и Благой Балъкчиеви, Борислав Габровски, Бенджамин Аструг, Владимир Тодоров, Иван Димчев, Атанас Деспотов, Драган Георгиев, Борислав Футеков и др. “АС 23” е елитен клуб. Ръководството, съставено от висши офицери, старателно подпомага футболистите. Играчите са стимулирани финансово. Получават по 25 лв. дори за тренировките. Управлението е било добре организирано, а ръководителите на “АС 23” са се опитвали, съобразявайки се със ситуацията в държавата, да гонят не мимолетни успехи в слабото първенство на България, а да градят условията за бъдещия просперитет на армейския спорт и играта в страната. Отборът е първия, който налага тренировки на футболистите си и през зимата. В началото на 1940 година “АС 23” построява първият затревен терен в България, като по негова инициатива в края на 1939 година се провежда благотворителен турнир за набиране на средства с участието на 4 отбора. Първи прави модерна съблекалня с баня и отделни шкафчета за играчите, която се е намирала на втория етаж под официалната трибуна на стадиона. Офицерският клуб пръв въвежда и поставянето на бутони на обувките на състезателите си, а за тренировки използва специални гуменки. Първият футболен химн, макар и немногословен, също е изобретен от симпатизанти на “АС 23”. Като всеки клуб, принадлежащ към армията и “АС 23”, с помощта на серия от действия, в които “воините” от София са лидери, се стреми към повдигане на общото ниво на футбола в България, но за жалост остава неразбран и не е последван от други състави. “АС 23” е отборът, който в сравнение с останалите тимове в България полага най-големи грижи за подрастващите футболисти в школата си. Прочути са били детските подготвителни групи, организирани от “АС 23”. Ежегодно, в началото на лятната ваканция, се е откривала 3 месечна учебната година за деца и юноши на специално помощно игрище, за чието построяване благоволението си дава лично Цар Борис ІІІ. Там всеки ден да тренират са се събирали над 200 деца. Клубът подарявал на всяко от тях фланелка с клубните цветове и герб, а по-бедните получавали безплатна храна и закуски. Не случайно младежите на “АС 23” с треньор Ангел Зафиров стават първият шампион на България за юноши - 1943 година, когато на финала на стадион “Юнак” в София, на 17.10 с 1:0 (след прод.) е победен “Шипченски сокол” (Варна), а в състава са двама бъдещи играчи на “ЦСКА ” - Михаил Михайлов (за кратко след обединението на “Септември” и “Чавдар” в “Септември при ЦДВ” - 1948 година) и шампиона от 1948 Никола Алексиев. Предшественикът на “ЦСКА ” е имал строго фиксиран бюджет и както отбелязахме разгръща широка строителна дейност. Клубът разполагал със самостоятелни игрища за волейбол и баскетбол, както и с лекоатлетическа писта. На щат са се водели треньори, инкасатори и домакин. На няколко пъти се наемат чуждестранни специалисти, като унгарецът Карл Немеш, извел “АС 23” до шампионския връх - 1931 и немецът Лидерер. За финансирането на тима пример с дарения са давали ръководителите на офицерския отбор. Армейците са събирали доброволен членски вноски. Традиционно са се организирали забави за набиране на парични средства в помощ на клуба с участието на видни софиянци - почитатели на “АС 23” във Военният клуб, градското казино и ресторант “България”. Когата тръгваме да изброяваме успехите на “АС 23”, задължително трябва да споменем, че дългът към футбола в онзи момент от цялостното незадоволително спортно, социално, стопанско и обществено развитие на България, според ръководителите на военния клуб, се е изразявал не в киченето с медали, а в съзнателната и целенасочена работа в посока поставянето на играта на един стабилен фундамент, във формирането на една добре функционираща юношеска школа и създаването на елитна материална база. Първостепенно значение във философията на “АС 23” има съзидателния елемент. Бавният и труден градеж, чийто плодове да бъдат брани от идващите поколения военни спортисти, а не непременото печелене на нищо неозначаващи титли. Правилната и учудващо прозорливата и перспективна позиция на “АС 23”, която по-късно носи големи успехи на армейците, не попречва на офицерския клуб да е от водещите в България и да вдигне всички най-ценни трофей на вътрешната сцена. Особено успешен е периода на трийсетте години. Тогава в състава са цяла плеяда изявени имена. Трима от титулярите в българската единайсеторка по време на единствения ни футболен триумф преди втората световна война - спечелената баланска купа през 1932 година, са играчи на армейците. 1931 година - офицерският клуб е шампион и е втори отбор от София (след “Славия”), нарушил хегемонията на варненци. По пътя към първото място са преодолени “Етър”, “Слава” (Ямбол) със 7:0 и “Напредък” (Русе) в
ИСТОРИЯ
ЦСКА София е създаден на 5 май 1948 г. - след обединение на физкултурните дружества Септември (1944) и Централен дом на войската (1948).
ЦСКА - ВОЛЯ, ТРУДОЛЮБИЕ И ВИСОК МОРАЛ.
Годината е 1948, а месецът септември. На ст."Юнак" в стлицата се разиграва страхотна драма между два футболни отбора, водещи непремирима борба в последният по рода си финал зашампионската титла по една остаряла формула. Единият отбор, облагодетелстван от новата власт притежава почти всички дотогава класни футболисти, привлечени по всевъзможни начини, чрез насилствени обединения и сливания или след натиск на влиятелната партийна лидерка Ц. Драголчева. Другият отбор е на Великата Българска армия, непознаваща поражение в своята история, независимо срещу какви по численост и модерно въоръжение армии се е изправяла. В състава на този отбор се подвизават младоци в юношеска възраст, обикновенни работници, които извън терена са принудени да изкарват прехраната си с тежък физически труд (М. Манолов), а единственият голям футболист привлечен точно преди финалите е Ст. Божков, който на всичко отгоре страда от неизлекувана травма.
За разлика от богатия подуенски клуб, раздаващ колосални за времето си суми, в "Септември" при ЦДВ футболистите играят буквално за слава и удоволствие, като при спечелване на титлата са им обещани от техния ръководител Ив. Мирски смешните 20 лв. премия. Другият отбор ползващ се с лагословията на тогавашната власт, накичил се с прякора на най-големия национален герой в българската история- Васил Иванов Кунчев, привлякъл в редиците си множество известни за тогавашното време футболни имена - Пачеджиев, Соколов, Спасов, Дойчинов, Цветков, ползващи се със статута на звезди, раздаващ четири и петцифрени суми за всеки спечелен мач и абониран за всяка титла и купа на България до тази съдбовна за родния футбол година, се чувства задължен и призван да излезе победител в този на пръв поглед неравен спор между Давид и Голиат. Реално футболът по това време не е в цветущо състояние в България, нито преди войната, нито след нея. Националният отбор редува загуба след загуба, някои с унизителните резултати 0:13 или 0:9. А "Септември" при ЦДВ дори не може да си позволи да привлече футболен треньор, поради което на кормилото му се подвизава боксовият треньор К. Николов- Замората. Няма и помен от богатия преди войната и ползващ се с уважение ФК АС-23, офицерски клуб, умишлено претопен чрез множество сливания с цел да се заличи, нещо незаличимо. Обичта на хората към отборът на Българската Армия. Начинанието удря на камък и отборът е реабилитиран под ново име. Няма го обаче вече финансовото благополучие на този силен преди войната отбор. Поставен при нови условия, клубът изглежда обречен, а финалът за титлата предрешен. Футболът обаче е непредвидима игра и затова е най-обичаният спорт по цял свят. В тази игра обикновенно успяват упоритите и работливите, които с пот на челото развиват всекидневно и малкото ако ще талант, даден им от Бога. Публиката е изпълнила до краен предел ст."Юнак" в очакване на лесна победа на подуенци. Първият мач е завършил с тяхна, макар и трудна победа 2:1, което се отдава от всички привърженици на подценяване от страна на отборът- облагодетелстван от властта. На стадиона присъстват повече привърженици на ФК Подуяне(мисля, че е крайно неуместно да наричам този отбор с името с което се е накичил безочливо и омерзяващ го всекидневно вече в продължение на близо 90 години), но не са малко и привържениците на "Септември" при ЦДВ(отбор уж "основан" през същата година, а с многобройни фенове доста от тях останали и извън стадиона). И започва мачът променил историята на родният футбол. Още от самото начало младите армейски футболисти, водени от своите двама най-опитни футболисти, 26-годишният капитан Н. Чакмаков и 25-годишният Ст. Божков взимат нещата в свои ръце. Очакванията за две формални полувремена от страна на сините фенове с всяка измината минута започват да изглеждат мираж. Още във втората минута Миланов бележи за армейците. В края на полувремето сините изравняват но те вече се чувстват притеснени и объркани. През втората част Миланов вкарва за 2:1 и сините започват да нервничат, правят елементарни грешки, синхронът в действията им изчезва напълно. По трибуните става ясно, че това е моментът в който армейците могат да нанесат своя решителен удар. Чакмаков и Стевето дават тон на по активни действия. Смутеният съперник дълго удържа напора и когато вече съдията гледа своя часовник за да даде край на срещата, се стига до развръзката- изстрел от далеч на Чакмаков и слисаният Соколов вади топката от своята мрежа. Последният съдийски сигнал е заглушен от възторжените викове на хилядите армейски фенове. По грейналите лица на Геренски, Футеков, Манолов, Цветков, Иванов, Чакмаков, Миланов, Минев, Божков, Божилов и Богданов грейват радостни усмивки. Радостта на феновете е огромна, те нахлуват масово на терена за да поздравят своите любимци, а възторгът стига своя връх, когато капитанът Чакмаков вдига победоносно купата. Лумват множество факли от запалени вестници, навред ехтят скандирания. Армейският отбор като птицата Феникс се възражда от пепелта. Той има сериозен постамент- своите многобройни фенове, помнещи стария АС-23. А финалните мачове доказват по неопровержим начин това. Няма как отбор съществувал 4 месеца да има толкова многобройни привърженици. Всъщност за връзката между ЦСКА и АС- 23 многократно говори и легендата на този отбор и може би най-добрият български футболист преди втората световна война- Л. Ангелов- Старото. Не е случайна и неговата огромна привързаност към ЦСКА. Всъщност тази, водеща се за първа титла във витрината на ЦСКА, съвсем не е случайна. Тя е извоювана с пословичните за отбора труд и себераздаване. Волята за победа и жаждата за купи, отличия и слава става емблематична за отбора. Но сериозният постамент от който този отбор черпи своя човешки ресурс за бъдещите си успехи в България и по света са неговите многобройни фенове в цяла България. Все пак ЦСКА в началото има привърженици най-вече в София. След спечелената титла ръководството на отбора залага на младостта, като привлича млади и талантливи футболисти по на 17-18 години. Отборът доказал, че има голямо бъдеще вече не е потискан от властимащите, виждащи в негово лице възможност за бъдещи международни успехи и издигане на родният футбол и спорт на високо равнище. За треньор е привлечен младият специалист Кр. Милев. Целта е да се надскочи с времето посредствеността на родният футбол в международен аспект. Първите две години са трудни и ЦСКА, под името ЦДНВ не печели отличия, но се работи усилено. С времето младите израстват и отборът налага пълна хегемония по родните терени. Настъпва времето, останало в българската футболна история като "Ерата на ЦДНА". Около капитанът на отбора Ст. Божков бързо израстват футболисти от висока европейска класа. Титлите се превръщат в нищожен проблем и отборът търси ново поле за изява. Стефан Божков:"Бяхме съзвездие от ярки индивидуалности, обединени в задружен монолитен колектив. Всяка наша загуба се приемаше като истинска сензация. Нерядко при нас идваха приятели от други отбори, за да ни молят да ги бием с по-малка разлика. Бяхме се отказали от популярната по това време система "дубъл-ве-ем" и дейсвахме с изтеглен в задни позиции централен нападател в лицето на Гацо Панайотав. До него бях аз, а в силните си години до него действаше Г. Димитров- Червения. В зоната на дясното крило се подвизаваше Миланов, а от ляво бе "Обетованата земя" на легендарната двойка, един от най-великите тандеми в историята на световния футбол, Колев-Янев сочен и до днес за еталон на съвършенно взаимодействие". Превзели трайно футболният връх у нас, футболистите на ЦДНА поглеждат сериозно към европейските върхове. Започват да се редят успех след успех в Европа. Турнетата в Скандинавия показват новото лице на българския футбол, а то е привлекателно и ефективно. Армейците без проблеми побеждават с по 5-6 гола шампионите на Швеция и Дания, а си позволяват нерядко да бият и национални отбори(Дания с 6:1 и Холандия насред Амстердам с 2:1). ЦСКА се изправя като равен с равен срещу страховития Хонвед на Пушкаш, представляващ и националният отбор на Унгария от началото до средата на 50-те. ЦСКА за разлика от националите на Англия и Германия, загубили от тези футболисти с резултати от рода на 1:7, 3:6 и 3:8, се представя достойно, като първият път губи с 2:3 като води продължително време в резултата , а във вторият си мач срещу прехваленият унгарски отбор записва равенство 3:3. Армейците побеждават силния отбор на Спартак М.(победил Милан с 3:0 и смятан за един от 5-те водещи отбора на Стария континент) с 1:0. Редят се успехи срещу Челси, Лутън. Неслучайно водещи европейски футболни специалисти от това време твърдят, че ако турнира за КЕШ е започнал в началото на 50-те, то основните фаворити за трофея по това време биха били Хонвед и българският ЦСКА. Многобройните международни успехи с които ЦСКА извежда невзрачният български футбол от блатото към висините, показващ невиждана до тогава класа и игра за родните стандарти печели все повече и повече привърженици в цялата страна. Точно от тези среди за в бъдеще излизат новите герои на армейският отбор. В последните години стана модерно да се говори за "Отбор на народа", едно крайно неудачно определение, поради факта, че се поставя под един знаменател целият български народ. А феновете в България са разнородни и разноцветни, което е най-радващото в случая. И всички те съставляват една изстрадала нация, заслужаваща по-добър живот. Дала на света както големи спортисти, така и велики умове. Но това е друга тема. Искам да отбележа обаче една анкета проведена сред феновете в България от всеизвестния със своите пристрастия Т. Русев. Резултатите от анкетата бяха оповестени и според тях отборът с най-много привърженици в България е ЦСКА с малка преднина пред Подуяне. Като се има в предвид що за човек е Т. Русев и каква е неговата природа на нагъл лъжец, то има голяма вероятност тези резултати да са преиначени и преднината на феновете на ЦСКА да е доста по-осезателна. Но както и да е. В София, според допитването осезателно по броя на привържениците води Подуяне, в окръжните градове привържениците на ЦСКА стопяват тази преднина и дори повеждат. Изравняването идва в малките градчета. А в селата феновете на червените имали малка преднина. Точно от тези провинциални градове ЦСКА черпи своите бъдещи талантливи футболисти които шлифова и превръща в играчи от световна класа, безспорни фенове на отбора, откърмени с червената идея. От там излизат Ст. Младенов, Г. Димитров, Д. Димитров, Б. Колев, Г. Денев, П. Жеков, Йончев, Пл. Марков и почти всички футболисти обличали през годините червената фланелка. Всеки привърженик на даден клуб в детсвото се мечтае да стане футболист именно в този отбор, така и аз и вие и тези футболисти мечтаят да носят екипа на ЦСКА пред този на отбора от родния град. Защото ЦСКА е лицето на родният футбол с многобройни фенове не само в София, а в цялата страна. Това е ЦСКА България), а не Лефски(Сф) или Ботев Пд. Въпреки, че ЦСКА има множество домашни и международни отличия спечелени от юношеските формации на клуба, няма как да се убие желанието на много момчета от провинцията да играят един ден в ЦСКА . Много са спекулациите на тази тема, че ЦСКА обира всечко най-добро в България. Фактите обаче сочат нещо съвсем различно. След "ерата" донесла рекорден брой поредни титли и многобройни международни успехи ЦСКА започва смяна на поколенията. Започва я отново с млади талантливи футболисти, фенове на отбора от малки като Якимов, Цанев(юноша в школата на Подуяне, поради районния принцип по това време за разпределениее на децата желаещи да тренират футбол, но цесекар от малък), Райков, Зафиров и т.н. Н. Цанев:"Гордея се, че бях юноша на Лефски и станах мъж в ЦСКА. Същият този Цанев пред когото от Солаков и тогавашното БФС са затворени завинаги вратите за националния отбор, заради нежеланието му да се върне в Подуяне. Солаков му се заканва, че ще види националния през крив макарон и капитана на ЦСКА извел армейците до великите три полуфинала срещу Интер, въпреки своя голям талант и по-голяма класа от футболисти като Гунди наистина не е викан умишлено да играе за България, въпреки многобройните молби на тогавашните треньори. Следват нови трудни години без титли и успехи. Но в ЦСКА се работи сериозно и скоро ЦСКА отново е хегемон в България, въпреки някои спечелени по втория начин титли от подуенци. ЦСКА печели международни турнири по цял свят, достига 1/2-финал за КЕШ. Всичко това се повтаря с пълна сила и през втората половина на 70-те, когато ЦСКА отнова сменя своето поколение, за да дойдат новите големи цесекари Ст. Младенов, Пл. Марков, Г. Димитров. Много се спекулира около едва ли не насилственото вземане на братята Георги и Динко Димитрови в ЦСКА което те многократно в свои интервюта отричат. Същото е положението и със Стойчо Младенов, който мечтае един ден да облече червената фланелка, но за малко не се подлъгва по парите и превилегиите предлагани от Вуцов за да отиде той в Подуяне. Предлагат му луксозен апартамент, скъпа кола и невероятно висока заплата. Тогава обаче идва предложението от ЦСКА което отстъпва с пъти на подуенското, но Стойчо предпочита любимия отбор. Така е и с русенеца Велинов, детето-чудо от Враца- Ц. Йончев и останалите, без Р. Здравков, който преди да дойде в ЦСКА си е локомотивец, но червената магия го завладява и днес той е върл армеец. И все пак Ради не идва насилствено в ЦСКА , а просто защото желае да продължи своята кариера в единственият велик български отбор- ЦСКА. Всички тези футболисти идват доброволно на "Армията", както те самите многократно са твърдели, но разни болни мозъци се скъсват да сипят лъжа след лъжа, твърдейки и опитвайки се да докажат обратното, въпреки че самите бивши футболисти не само отричат това, но и приемат с недоумение подобни долнопробни лъжи. Точно великите фенове на ЦСКА раждат и възпитават нашите бивши и бъдещи любимци. Това което обаче прави отборът на ЦСКА силен е работата и възпитанието. В ЦСКА винаги се е работело здраво, защото да бъдеш отборът имащ по-велики международни успехи от всички български отбори взети заедно се постига с много пот на челото. Не случайно нашият сегашен треньор Ст. Младенов многократно заявява, че ЦСКА превъзпитава хората и спомага за тяхното израстване в живота. А точно той е човекът почувствал това най-добре. Възприеман като талантлив, но мързелив и несериозен футболист в младежките си години, Стойчо израства неимоверно много в ЦСКА и като футболист и като човек. За пословичното трудолюбие в тренировките и здравата дисциплина се разказват купища истории. Моят баща ми е разказвал, как Манолов е карал футболистите да тичат в проливен дъжд с ботуши в кал до колене. Как са падали и ставали, а след това никой не е можел да ги познае. Как Симулията не е давал на футболистите да се докосват до топка на тренировките, за да изпитват глад към нея в мачовете. Затова и ЦСКА успя да направи нещо изглеждащо невъзможно дотогава за света. Да надиграе тотално в продължение на 120 минути и да надделее физически над откривателите на тоталният футбол и покорителите на Европа- Аякс. Затова и за ЦСКА не е проблем да изглежда свеж и да надделее при дузпите над Панатинайкос, а след това при несправедливото преиграване напълно да разпердушини бившия финалист за КЕШ на неговия собствен стадион. Манолов обаче е последовател и ученик на Кр. Милев, а самият той има своите добри ученици в лицето на Паро Никодимов и Д. Пенев извели родният футбол до нови висоти. Именно тази традиция даде на ЦСКА и България нови велики треньори в лицето на Пл. Марков, Ст. Младенов и Р. Здравков, ученици на Паро и Пената(помощник по това време на Никодимов в ЦСКА . Дори подуенският клуб се опари обаче, привличайки с многото си мафиотски пари в последните години, футболисти откърмени с червената идея и израснали с една мечта- да играят един ден в любимия ЦСКА. Многократно в свои интервюта Г. Бачев още в пиринския си период твърдеше, че е от ЦСКА , целият му род е от ЦСКА и почти цяла Македония е червена. В годините на пазарна икономика обаче за добро или зло, сантименталностите остават на заден план. Все пак вътрешно Бачев нячаше как да се раздава за чуждия на душата му и мразен в детството подуенски тим. Подобни интервюта в печата имаше и с Бибишков и Т. Колев, които твърдяха преди да преминат в Подуяне, че мечтата им е един ден да играят в любимия ЦСКА. Е талантливите момчета с червени сърца принудени къде от алчни мениджъри-сребролюбци, къде от други стечения на обстоятелствата няма как да разкрият истинският си потенцял в този отбор. Бибишков се отскубна от задушаващата синя "прегръдка" която бе на път да съсипе кариерата му. Бележещият гол след гол в други отбори, Колев зацикли сериозно в Подуяне и не показва своят хъс за игра и гонещият го иначе глад за голове. А момчето има наистина много хъс и желание, но фактът че кариерата му е тръгнала по нежеланият от него път и той трябва да бележи за мразеният в детството му подуенски отбор оказва сериозно влияние на психиката му. Но ЦСКА има достатъчно широк потенцял от израстващи цесекарчета, които ако успеят като Вили да надскочат юношеска възраст без насила заради пари да бъдат запратени към Подуяне, след това с гордо вдигната глава отказват многото "чорни" пари и предпочитат няколко пъти по ниската оферта на любимия си ЦСКА . Има разбира се и юноши, които успяват да го направят, като съблазнявания от подуенци талант от Септември- Хр. Илиев(15 г.) съблазняван с много пари. И това е радващото. Защото откърмените с червената идея и успели да прозрат истината млади момчета, почти винаги успяват в кариерата си и в живота. Затова и Г. Пеев, привърженик от малък на ЦСКА, чието семейство и баща са цесекари, няма как да не успее. Той въпреки, че не успя до момента да играе в любимия по неговите думи червен отбор, от малък е закърмен като армеец от своето семейство. А това значи- ВОЛЯ, ТРУДОЛЮБИЕ И ВИСОК МОРАЛ.
Футболните клубове, както и привържениците на отборите са длъжни да пазят своето минало. Защото когато човек не знае историята на любимия тим, когато му липсва желание да опознае корените на отбора си, той няма да има и прозорливостта да предусети изненадите, които му е подготвило бъдещето.
Началото.
Офицерският “АС 23”. “АС 23” е учреден 1923 година, когато “Атлетик” (София) се обединява с офицерски спортен клуб “Слава” (София). “Атлетик” е основан в далечната 1910 година и е бил от района на Докторската градина. Терена, на който “Атлетик” е провеждал срещите си се е намирал на мястото на Ректората. Екипът - жълто и черно. “Слава” е от района на ул."Цар Иван Асен 2” в посока от Орлов Мост към Ситняково. Там е било и игрището. Основан е 1918 година. И двата отбора участват в първите организирани футболни срещи на територията на София - 1922, както и през следващата 1923, когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига, където е “Атлетик” и Софийски спортен съюз - “Слава”. След обединението от 1923 Общината отрежда на новосформирания армейски клуб терен в местността Пустинята в Борисовата градина. В началото там е гола поляна. После се изгражда стадион, който след 1944 се наследява от “Чавдар”, а от 1948 година става дом на ЦСКА . Цветовете на “АС 23” са бели или раирани черно-бели фланелки с емблемата - изправено лъвче. Отборът е участник във всички първенства на Софийската елитна дивизия от 1923/24 до 1943/44, като представянето в официалните и неофициални столични шампионати е задоволително и армейците на три пъти се окичват с титлата - 1931, 1939 и 1944. В продължение на няколко деситилетия “АС 23” осигурява много от състезателите за националния отбор. Сред тях - най-добрият футболист преди 1944 Любомир Ангелов -Старото, вратарят Тодор Дермонски, Крум Николов, Георги Печеджиев, Любомир Петров - Боби, Вучко Йорданов, Георги и Благой Балъкчиеви, Борислав Габровски, Бенджамин Аструг, Владимир Тодоров, Иван Димчев, Атанас Деспотов, Драган Георгиев, Борислав Футеков и др. “АС 23” е елитен клуб. Ръководството, съставено от висши офицери, старателно подпомага футболистите. Играчите са стимулирани финансово. Получават по 25 лв. дори за тренировките. Управлението е било добре организирано, а ръководителите на “АС 23” са се опитвали, съобразявайки се със ситуацията в държавата, да гонят не мимолетни успехи в слабото първенство на България, а да градят условията за бъдещия просперитет на армейския спорт и играта в страната. Отборът е първия, който налага тренировки на футболистите си и през зимата. В началото на 1940 година “АС 23” построява първият затревен терен в България, като по негова инициатива в края на 1939 година се провежда благотворителен турнир за набиране на средства с участието на 4 отбора. Първи прави модерна съблекалня с баня и отделни шкафчета за играчите, която се е намирала на втория етаж под официалната трибуна на стадиона. Офицерският клуб пръв въвежда и поставянето на бутони на обувките на състезателите си, а за тренировки използва специални гуменки. Първият футболен химн, макар и немногословен, също е изобретен от симпатизанти на “АС 23”. Като всеки клуб, принадлежащ към армията и “АС 23”, с помощта на серия от действия, в които “воините” от София са лидери, се стреми към повдигане на общото ниво на футбола в България, но за жалост остава неразбран и не е последван от други състави. “АС 23” е отборът, който в сравнение с останалите тимове в България полага най-големи грижи за подрастващите футболисти в школата си. Прочути са били детските подготвителни групи, организирани от “АС 23”. Ежегодно, в началото на лятната ваканция, се е откривала 3 месечна учебната година за деца и юноши на специално помощно игрище, за чието построяване благоволението си дава лично Цар Борис ІІІ. Там всеки ден да тренират са се събирали над 200 деца. Клубът подарявал на всяко от тях фланелка с клубните цветове и герб, а по-бедните получавали безплатна храна и закуски. Не случайно младежите на “АС 23” с треньор Ангел Зафиров стават първият шампион на България за юноши - 1943 година, когато на финала на стадион “Юнак” в София, на 17.10 с 1:0 (след прод.) е победен “Шипченски сокол” (Варна), а в състава са двама бъдещи играчи на “ЦСКА ” - Михаил Михайлов (за кратко след обединението на “Септември” и “Чавдар” в “Септември при ЦДВ” - 1948 година) и шампиона от 1948 Никола Алексиев. Предшественикът на “ЦСКА ” е имал строго фиксиран бюджет и както отбелязахме разгръща широка строителна дейност. Клубът разполагал със самостоятелни игрища за волейбол и баскетбол, както и с лекоатлетическа писта. На щат са се водели треньори, инкасатори и домакин. На няколко пъти се наемат чуждестранни специалисти, като унгарецът Карл Немеш, извел “АС 23” до шампионския връх - 1931 и немецът Лидерер. За финансирането на тима пример с дарения са давали ръководителите на офицерския отбор. Армейците са събирали доброволен членски вноски. Традиционно са се организирали забави за набиране на парични средства в помощ на клуба с участието на видни софиянци - почитатели на “АС 23” във Военният клуб, градското казино и ресторант “България”. Когата тръгваме да изброяваме успехите на “АС 23”, задължително трябва да споменем, че дългът към футбола в онзи момент от цялостното незадоволително спортно, социално, стопанско и обществено развитие на България, според ръководителите на военния клуб, се е изразявал не в киченето с медали, а в съзнателната и целенасочена работа в посока поставянето на играта на един стабилен фундамент, във формирането на една добре функционираща юношеска школа и създаването на елитна материална база. Първостепенно значение във философията на “АС 23” има съзидателния елемент. Бавният и труден градеж, чийто плодове да бъдат брани от идващите поколения военни спортисти, а не непременото печелене на нищо неозначаващи титли. Правилната и учудващо прозорливата и перспективна позиция на “АС 23”, която по-късно носи големи успехи на армейците, не попречва на офицерския клуб да е от водещите в България и да вдигне всички най-ценни трофей на вътрешната сцена. Особено успешен е периода на трийсетте години. Тогава в състава са цяла плеяда изявени имена. Трима от титулярите в българската единайсеторка по време на единствения ни футболен триумф преди втората световна война - спечелената баланска купа през 1932 година, са играчи на армейците. 1931 година - офицерският клуб е шампион и е втори отбор от София (след “Славия”), нарушил хегемонията на варненци. По пътя към първото място са преодолени “Етър”, “Слава” (Ямбол) със 7:0 и “Напредък” (Русе) в