^SwEeT^DrEaM^
05-31-2007, 15:08
Здравейте..
Трябват ми доклади или план конспекти на тема [-o< [-o< [-o< :
1.Преломният XVIIIвек - кърджалийство
2.Владетелите на нова България
3.Комунистически вождове на България...
4.Образуване на българската народност -IX - XI век
5.България в контактна зона между християнството и исляма
Благодаря много предварително[/quote]
krasivata_luvica
05-31-2007, 18:36
:arrow: http://www.referatite.com/Upadyk_i_kraj-829.html
:arrow: http://forum.boinaslava.net/archive/index.php/t-8865.html
:arrow: http://www.referatite.com/Bylgariia_pri_kniaz-728.html
krasivata_luvica
05-31-2007, 18:37
в тея сайтове има доклади
^SwEeT^DrEaM^`
06-01-2007, 11:35
Ммм мерси.. то хубаво ги има ама аз не можах да намеря по моите теми :smt010 в реферати бях търсила и нищо не изнамерих ..Иначе мерси за линковете :cry:
Ее никой ли не учи Зип История :smt010 :smt010 :smt010 :smt010
ОТВЪДДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ
1. Кан АВИТОХОЛ /АТИЛА/ - легендарен български владетел. Някои го свързват с Атила, други го определят за родоначалник на българите. Според Именника на българските ханове живял 300 години.
2. Кан ИРНИК /ЕРНАХ/ - син на Авитохол. Според Именника живял 150 години. Някои го свързват със сина на Атила – Ернах.
3. ГОСТУН – наместник – управлява 2 години.
4. Кан Ювиги Курт /КУБРАТ/ /632 – 668/
Обединява всички български племена и общности и създава могъща държава – Велика България. Предприема мощни настъпления на два фронта - срещу Аварския каганат и Арабския халифат. В 635 г. българската армия разбива аварите и присъединява Карпатите към държавата. В 648 г. арабска войска нахлува през Кавказ, но претърпява пълен разгром. Кубрат поддържа много близки отношения с ромейския император Ираклий. През 651 г. бил основан Хазарския каганат, който бързо набирал мощ. Появата на такава могъща държава на изток от България довело до голямо напрежение между двете сили. Докато могъществото на хазарите растяло, в България започнал упадък и разделение мужду отделните племена. В 668 г. двете армии се сблъскали в страховита битка. Кан Кубрат загива на бойното поле. Войната продължава до 671 г. когато хазарските армии разсичат Велика България на отделни части.
ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ
ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
1. Кан Ювиги АСПАРУХ /681-701/
Един от синовете на кан Кубрат. След разпада на Велика България, той властва над южните части на старата държава. В 681 г. избухва война с Империята. След победоносни сражения, Аспарух завзема днешна северна България. Мирният договор признава българските завоевания, а новите територии са съсредоточие на Дунавска България. Не е създадена нова държава – тя е продължение на Старата Велика България.
2. Кан Ювиги ТЕРВЕЛ /701-721/
Разширява границите на държавата в победоносни войни с Империята. Помага на сваления император Юстиниан ІІ да си върне престола. В знак на благодарност е провъзгласен за Кесар /Цезар/ от ромейския суверен. В 717 г., съгласно Договора за взаимопомощ, той повежда българската армия срещу арабите, които обсаждат Константинопол. Летящата българска кавалерия връхлита върху арабския стан и помита прехвалената халифатска армия – падат убити 32 000 бойци на Аллаха. Победата е така грандиозна, че арабите никога повече не успяват да стъпят на Балканите. Чак 600 години по – късно един друг народ, развял знамето на Пророка ще стъпи на тези земи / ах, защо тогава нямахме един кан Тервел ! /
3. Кан Ювиги КОРМЕСИЙ /721-738/
4. Кан Ювиги СЕВАР /738-753/
5. Кан Ювиги КОРМИСОШ /753-756/
5. Кан Ювиги ВИНЕХ /756-758/
Екзекутиран при бунт
6. Кан Ювиги ТЕЛЕЦ /758-762/
Екзекутиран при бунт
7. Кан Ювиги САБИН /762-763/
Избягал при ромеите
8. Кан Ювиги УМАР /763-763/
Детрониран
9. Кан Ювиги ТОКТУ /763-765/
Екзекутиран при бунт
10. Кан Ювиги ПАГАН /767-768/
Убит от прислугата
11. Кан Ювиги ТЕЛЕРИГ /768-777/
Прекратява междуособиците в държавата.
12. Кан Ювиги КАРДАМ /777-802/
Води победоносни войни с Империята.
13. Кан Ювиги КРУМ /802-814/
Родоначалник на нова династия.
Управлението му издига България до Велика сила в Европа, съперничеща с Византия и Франкската империя по военна мощ и политическо влияние. Първите писани закони.
14. Кан Ювиги ОМУРТАГ /814-831/
Управлението му е белязано от усилено строителство. Води победоносна война с Германия.
15. Кан Ювиги МАЛАМИР /831-836/
16. Кан Ювиги ПРЕСИЯН /836-852/
17. Св. Княз БОРИС І МИХАИЛ /852-886/
Покръства българския народ. Въвежда славянската писменост. Изключителен дипломат, лавира умело между Константинопол и Рим, опитвайки се да получи максимални отстъпки за Българската Църква. Контантинопол се оказва по – отстъпчив и по – гъвкав и склонен на компромиси. Империята печели играта и България попада в лоното на източно - православния византийски свят.
18. Княз ВЛАДИМИР-РАСАТЕ /886-889/
Опитва се да върне старата религия. Опитът му е спрян от категоричната и жестока намеса на Борис І. Свален и ослепен.
19. Княз, а от 913 г. – цар /официално: Василевс на българи и ромеи/ СИМЕОН І ВЕЛИКИ /889- 27.V.927/
В резултат на мащабните военни действия, издига България до най – мощната държава в Европа. Смазва ромейските войски, разгромява маджарите и ги преселва в днешната им територия. Покорява Сърбия и Албания. Армиите му стъпват на Галиполския п-в. Провъзгласява се за император и въвежда бляскав и сложен церемониал в двора. Полага големи грижи за културното развитие на държавата.
20. Цар ПЕТЪР І /927-968/
Води мирна политика. Строи църкви и манастири. Поява на богомилската ерес.
21. Цар БОРИС ІІ /968-971/
Управлява безлично. Нашествия на руси, маджари и византийци. Пленен от ромеите.
22. Цар РОМАН І /971-997/
Неспособен да управлява държавата, де факто тя се ръководи от Самуил, който е главнокомандващ армията.
23. Цар САМУИЛ /997 -1014/
Ръководи борбата на българския народ срещу завоевателната политика на Василий ІІ. Отслабена вътрешно, България е неспособна да устои на напора на могъща Византия. В битката при с. Ключ в Беласица, 1014 г., българските войски са разбити, 15 000 войници са пленени от ромеите. Самуил умира, след като вижда трагедията на ослепените си воини.
24. Цар ГАВРАИЛ РАДОМИР /1014-1015/
Продължава борбата за независимост. Убит от братовчед си Иван Владислав
25. Цар ИВАН ВЛАДИСЛАВ /1015-1018/
Загинал геройски , бранейки родната земя от нашественика
ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
26. Цар ЙОАН І АСЕН /1187-1196/
Заедно с брат си Петър организира и възглавява освободителното движение срещу Империята. В резултат на поредица успешни сражения България е освободена от византийска власт. След официалното възкачване на трона продължава войните срещу Византия за обединение на всички български земи. Срещу царя е организиран заговор от аристократи, недоволни от неговата политика. Убит е от първия си братовчед Иванко.
27. Цар ПЕТЪР ІІ /1185-1187;1196-1197/
Продължава политиката на брат си за обединяване на българските земи, но е преди всичко привърженик на дипломацията отколкото на бойните действия. Прави постъпки пред папата за официално признаване на независимостта на България. Убит в резултат на заговор.
28. Цар КАЛОЯН /1197-08.10.1207/
Обуздава болярския сепаратизъм, като смазва безмилостно всяка проява на неподчинение на централната власт, и въвежда строг ред в държавата. Главната му цел е обединение на всички български земи и официалното признаване на царската корона. Създава превъзходна военна машина и я хвърля в борба срещу Империята. В няколко светкавични кампании разгромява напълно византийците. Настъпва срещу Унгария и завладява Белград и Браничево, поставя Сърбия под васална зависимост. В 1204 г. е коронясан от папа Инокентий ІІІ за „Император на България и Влахия”. На 14 април 1205 г. край Адрианопол нанася унищожителен разгром на кръстоносната армия. Армиите му кръстосват полуострова и сеят ужас у ромеи и латинци. Решен да ликвидира Латинската империя, той води бойни действия на широк фронт срещу нея, превземайки един след друг вражите градове. През октомври 1207 г. повежда близо 150 000 армия срещу Солунското кралство. Под стените на града обаче, той е убит от командващия кавалерията Манастър.
29. Цар БОРИЛ – АСЕН /1207-1218/
За около 5 години успява да съсипе това, което тримата братя градят за 20. В началото на управлението си се опитва да продължи настъпателната политика срещу Латинската империя, но му липсват качествата на неговия предшественик. Още при първия сблъсък с латинската войска, българската армия търпи поражение. При всички военни кампании, които предприема, неизменно търпи провал. Управлява тиранично. Свиква първия антиеретически събор в България. Свален и ослепен по заповед на Йоан ІІ Асен.
30. Цар /официална титла : В Христа бога верен цар и самодържец на всички българи и гърци/ ЙОАН ІІ АСЕН /1218-1241/
Връх на военното и политическо могъщество на Втората държава. В началото управлява миролюбиво и почтено. Държи на честността в политиката. Успява да оправи разсипията от Бориловото царуване. В резултат на царствени бракове, присъединява територии към държавата. Епирският император Теодор Комнин обаче не е толкова честен и почтен и в началото на 1230 г. повежда огромната си армия срещу България с надежда да я неутрализира като съперник в евентуалната подялба на Латинската империя. На 9 март при Клокотница надеждите му са тотално разбити и вместо победител се озовава пленник в Търновград. Царската армия завладява Тракия, Македония, Епир, Албания а Сърбия е превърната във васално кралство на Търновската корона. От тук насетне следват сложни външно – политически комбинации с Рим, Германската империя, Цариград и Никея, в които българския цар се показва като политик от най – висока класа. Малко преди смъртта си отблъсква едно нашествие на монголите. Със смъртта на великия цар, си отива и величието на България.
31. Цар КАЛИМАН І /1241-1246/
Син на Йоан ІІ Асен от брака му с Ана – Мария. Понеже е малолетен, държавата се управлява от Регентски съвет. Начало на упадъка. Отровен от мащехата си Ирина Комнин.
32. Цар МИХАИЛ ІІ АСЕН /1246-1256/
Син на Йоан ІІ Асен от брака му с Ирина Комнин. Де факто държавата се управлява от майка му. Междуособици. Нашествие на никейските войски. Родопите и Македония са откъснати от България. Убит от братовчед си Калоян.
33. Цар КАЛИМАН ІІ /1256/
Син на севастократор Александър. Прави неуспешен опит да узурпира властта. Убит от унгарска потеря.
34. Цар МИЦО – АСЕН /1256/
Зет на Йоан ІІ Асен. Детрониран.
35. Цар КОНСТАНТИН – АСЕН /1256-1277/
Деспот на Скопие. Избран от Държавния съвет за цар като наследник на Асеневци по женска линия. Нерешителен управник, държавата се командва от жена му – Мария. Нашествие на монголите. Избухва въстанието на Ивайло, царската армия е разбита и Константин е убит по време на сражението.
36. Цар ИВАЙЛО /1277-1280/
Провъзгласен за цар, след като победоносната му войска влиза в Търново. Официалната санкция на властта му е женитбата с царица Мария. Ивайло е добър пълководец – два пъти разбива ромеите, отблъсква татарите неколкократно, но все пак не може дълго да противостои на многобройните и могъщи противници. Срещу него застава и търновската аристокрация. Отчаян, Ивайло търси помощта на татарския хан Ногай, като отива при него, но там намира смъртта си.
37. Цар ЙОАН ІІІ АСЕН /1280/
Византийско протеже, назначено от Михаил VІІІ Палеолог за цар на България. Като идва в Търново обаче бъркотията е пълна. Неспособен да се справи със ситуацията, той намира най-доброто за себе си решение – обира царската хазна и в една тъмна нощ, заедно с жена си напуска града.
38. Цар ГЕОРГИ І ТЕРТЕР /1280-1292/
Висш аристократ от кумански произход, избран от Държавния съвет за цар, като най – могъщ от болярите. Води предпазлива и нерешителна политика. България изпада в зависимост от Монголската империя.
39. Цар СМИЛЕЦ /1292-1299/
Безличен и слаб, сляпо изпълнява волята на монголските си покровители.
40. Цар ЧАКА / ЧОКИ/ татарин /1299-1300/
Връх на татарската хегемония в България. Свален от престола и екзекутиран по нареждане на Теодор Светослав.
41. Цар ТЕОДОР СВЕТОСЛАВ /1300-1321/
Син на Георги Тертер. Предприема решителни мерки за възстановяването на държавата. Отхвърля татарската зависимост. Обвинява патриарх Йоаким ІІІ в държавна измяна и го хвърля от Лобната скала. Поканва чичо си Елтимир, койте е деспот на Крън да се подчини на централната власт и след като онзи отказва, царят превзема непокорното деспотство и наказва Елтимир със смърт. Намесва се във византийските междуособици и присъединява земи към България. Царуването му донася просперитет на държавата.
42. Цар ГЕОРГИ ІІ ТЕРТЕР /1321-1322/
Син на Теодор Светослав. Продължава настъпателната пролитика на баща си, но умира 1 година след възкачването си на престола.
43. Цар МИХАИЛ ІІІ АСЕН /1322-1330/
Големи амбиции, агресивна външна политика. Надменността му обаче, му изиграва лоша шега – във войната със сърбите е толкова самоуверен в силата си, че допуска елементарни стратегически и тактически грешки - в битката при Велбъжд е разбит и пленен.
44. Цар ИВАН СТЕФАН /1330-1331/
Сръбско протеже. Жена му е сръбкиня и България е под влиянието на Сърбия.
45. Цар ИВАН АЛЕКСАНДЪР /1331-1371/
Деспот на Ловеч. Като най-влиятелен болярин е избран от Държавния съвет за цар. Управлението му е свързано с най-буреносното време за Балканите. Зает преди всичко с духовни занимания и със семейните си проблеми, той остава сляп за грандиозните и съдбоносни събития, които се задават от Азия. Грешките му ще доведат до 500 годишното иго за българския народ. Въпреки, че турците вече са стъпили на Балканите и не крият своите завоевателни намерения, българският цар - владетел на държавата, която единствена разполага с ресурси да спре османлиите, стига да бъде обединена – не прави нито една сериозна стъпка за отблъскване на заплахата. Напротив – в стила на римски август, разделя държавата между синовете си. Умира през 1371 г.
46. Цар ИВАН ШИШМАН /1371-1395/
Поставен в безизходица, той не прави почти нищо за защита на държавата. Изпада във васална зависимост от Баязид І Йълдъръм. България не участва в нито една коалиция срещу османците, организирани от сърби, босненци, хървати, и други балкански княжества. Баязид обаче непрекъснато търси повод за нахлуване в България. В 1393 г. пада Търновград. Иван Шишман управлява в Никопол до 1395 г., когато е екзекутиран от османския султан
47. Цар ИВАН СРАЦИМИР /1371-1396/
Управлява във Видин като самостоятелен владетел. Посреща кръстоносната армия на император Сигизмунд и се присъединява към нея. След разгрома на кръстоносците е пленен от османците и заточен в Анадола. Край на Второто царство.
ТРЕТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА
48. Княз АЛЕКСАНДЪР І БАТЕНБЕРГ /1879-1886/
Млад германски принц, родственик на руската императрица. Избран за княз от І Велико народно събрание и с благословията на Александър ІІІ. Подпомага Съединението и влиза тържествено в Пловдив като княз на обединеното Княжество. Герой от войната със Сърбия. Опитва се да управлява еднолично чрез т.н. Режим на пълномощията, но е принуден да абдикира от група офицери – русофили. Върнат е на трона от Стамболов и подп. Сава Муткуров, но абдикира отново по настояване на руския самодържец.
49. Княз, а от 22.ІХ.1908 г. – Цар ФЕРДИНАНД І САКС КОБУРГГОТА /1887-1918/
Германски принц. Държавата ни се оказва малка за амбициите му. В началото обаче управлението му е свързано с големи успехи за България при правителствата на Стамболов и Константин Стоилов. Стопанството е модернизирано, левът става конвертируем, дипломацията бди за правата на българите в Османската империя, армията е многобройна и модерно въоръжена. Към 1908 г. България е изпреварила балканските си съседи по икономически просперитет и военна мощ. На 22 септември същата година е обявена независимостта. И хубавото свършва дотук. Следва Балканската война – блестящи военни успехи и пълен дипломатически провал. Първа национална катастрофа. В 1915 г. България влиза във войната на страната на Централните сили. Ново военно поражение и втора национална катастрофа. През 1918 г. Фердинанд е принуден да абдикира.
50. Цар БОРИС ІІІ САКС КОБУРГГОТА /1918-1943/
Младият цар получава тежко наследство – разгромена, разорена и окупирана страна. Бурни политически борби, преврати, въстания, убийства. До 1934 г. е само политически фигурант, без особена тежест. С умели и хитри държавнически ходове, успява да се наложи над партийната партизанщина и да вземе властта в свои ръце, без да ликвидира парламентарната демокрация. Страната е стабилизирана. В 1940 г. с помощта на Хитлер, възвръща Южна Добруджа. През 1941г. под неудържимия натиск на фюрера, Борис ІІІ е принуден да даде съгласието си за присъединяване на България към Тристранния пакт. Умира през 1943 г.
51. Цар СИМЕОН ІІ САКС КОБУРГГОТА
/ 1943 – 1947 / - изпратен в изгнание заедно със семейството си... и след много години се завърна, за да ни оправи.....
52. Генералният секретар на БРП /к/ и Учителят на българският народ другарят Георги Димитров 1944 – 1948
53. Генералният секретар на БКП, верният син на Партията и народа, непогрешимият ръководител, другарят Вълко Червенков 1948 – 1956
54. Първи секретар на БКП, а от 1971 г. - Генерален секретар на Българската комунистическа партия и Председател на Държавния съвет на Народна Република България Другарят Тодор Живков 1956 – 1989
Свален на Пленума на БКП НА 10.11.1989 г. /под влиянието на събитията в цяла Източна Европа/
55. Президент на Република България Петър Младенов 1989 – 1990
Принуден да подаде оставка, заради желанието си да вика Горнобанската танкова бригада срещу мирната демонстрация пред Народното събрание.
56. Президент на Република България Д-р Желю Желев 1990 – 1996
57. Президент на Република България Петър Стоянов 1996 – 2001
58. Президент на Република България Георги Първанов 2001 - 2006
2007 – Първи януари – Влизане на България в мегадържавата ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ – управлението се осъществява от новата ни столица Брюксел. Чака ни светло бъдеще.
ne6to takova??????
Мери мерси много .. :smt007 предполагам че трябва да е нещо такова.. ама никой не ти казва това ще напиша по въпроса пък ако тая не е доволна да си гледа работата и пак благодаря Мери , че помогна :))))))