И ако това е живот

[umira mi se ;(]

Хораа ако можете ми помогнете по някакъв начин защото скоро време ще взема да извърша някоя глупост.
Много искам да споделя с някой но просто нямам с кой. ;(
И затова реших да споделя с вас, но просто не знам от къде да започна. Затова мисля да започна от самото начало. Значи аз съм се родил със някакъв сърдечен дефект и сега имам 2 операции. И мисля, че те ми влияат доста зле. В смисъл като малък съм бил доста буен постоянно съм говорил на нашите как ще се самоубия или как ще избягам от нас и до толкова съм ги бил изплашил,че са ме водили на психиатър. Освен това всяка вечер преди да заспя си спомням, че си мислех за това как имам вълшебна пръчка и я използвам за да обирам банки, да плаша хората и въобще да върша престъпления. Спомням си че веднъж полицията ме хващаше, но аз им избягах и ги изтребих всичките.
Освен това съм бил с много слаб успех в даскалото (това не си го спомням, но майка ми ми е разказвала). А сега съм пълен отличник, който го е грях дори да смачка една мравка.
Не мисля, че съм грозен, но някак си отблъсквам момичетата. А толкова искам да си имам някоя готина мацка, с която да си се гушкаме и целуваме, да излизаме заедно.
Искам да имам и истински приятели.Някои които биха дали всичко за мен както и аз всичко за тях. Имам един приятел, с който сме малко по така близки, но... той много ме дразни. От всичко най-много мразя някой да ми се лигави а той не престава. Няколко пъти съм бил с него в библиотеката(аз обичам да чета,а той не) за да му права компания докато си намери материал за някой додклд. И докато библиотекартаката му търси матерсиали аз си разглеждам някоя книга, а той ми пречи. И особено ме издразни последния път, защото на мен ми беше лошо, но се съгласих заради него да отида и да му правя компания. И не стига, че му направих услугата, защото можеше и сам да отиде, той почна да ми пречи, а аз бях започнал да си разглеждам една мн интересна кнга. И на връщане от там аз се изморих по пътя(лесно се изморявам а и втората операция ми беше сравнително скоро а и плюс тва ми беше лошо) и му казах да ме изчака малко за да си почина, а той ми каза нищо ти няма аиде продължава.И тва не е първия път, в който се изморявам и той не ми дава да си почина.
И всеки път, когато той иска да ми сподели нещо или просто да си поговори с някой аз винаги съм на среща му независимо колко часа е и къде съм и какво права, имам ли време, нямам ли си собствени проблеми и т.н.
А аз искам да сме си приятели само да не се лигави толкова.
Ама има и един др проблем. Той идва от това, че след операцията станах един...
Не съм издражлив физически. А той си пада по спорта и иска да играе я баскет я футбол. И когато сме били заедно се е случвало да ме зареже за да ходи да си играе. Ми добре като днес си ми казал, че ще излезеш с мен нека е така. кво 6е ме оставяш веднага щом някои др те викне.
А и като е идвал в нас да спи винаги е искал да викаме гаджето му (тя живее близо до нас) и те по1ват да си се мляскат и да се натискат а аз седя е така до тях и ги гледам и тъпея.
Опитвам се да се промена заради него но не става. Просто не мисля по начина по който той и тва също го дразни. Имам в предвид, че в дадени моменти, когато тряа да се мисли практично той веднага се сеща какво да направи, а аз не. И просто не знам какво да направа за да имам приятели, на които им е приятно да са с мене и за да си имам гадже.

[Totally`Erected]

1во .. смени си компанията , намери си нови приятели , не е толкова трудно ! Пък и още повече изобщо го разкарай тоя тъпак .. както виждам само те използва ! Пък за момичето ... не е важно да е хубава , важното е да си пасвате по характер , защотото външната красота отминава , но вътрешната не. Пък и това , че не си издръжлив физически както и това , че имаш операций не ти пречи на живота , изобщо не си мисли глупости , И НЕДЕИ ДА ПРАВИШ ГЛУПОСТИ ! Смени си компанията .. потърси си нова среда , в която се разбираш с хората в нея и момиче ще си намериш , не е болка за умиране ! Предполагам все още си ученик и няма да ти е трудно да си намериш нова компания , а "оня педерас" направо го заеби изобщо повече не го търси , или направо му кажи в очите , че ти е писнало да те използва , само да те прай на глупак ! Не трябва ти да се променяш , трябва той да се промени ! И не мисли само за другите ! Винаги на 1во място си мисли за теб , после за другите , защотото ти правиш толкова жертви за него , а дали той ще направи за теб - НЕ ! Така , че това не е приятел ! И пак повтарям - НЕ ПРАВИ ГЛУПОСТИ !

[sh3_1s_7h3_0n3]

все едно описа историята с 'най-добрата ми приятелка'.... преди беше няк'во супер добро момиче, бяхме по цял ден заедно.. в у-ще, в извънкласни дейности, в излизания... навсякъде... ако нещо ми се случеше исках първо на нея да разкажа, да споделя... и ми олекваше... както и тя на мен... понякога сме си се обаждали 4ч сутринта и знаехме, че винаги можем да разчитаме една на друга...
глупости на търкалета

сега...

коренна промяна.. откакто си има гадже... е направо непоносима... не спира да се лигави (Бога ми, не знам дали има друго качество в човек, което да не мога да понасям толкова много....), да се прави на нещо повече от другите (...а беше тихо и скромно момиче...толкова добре, че направо ми се струваше невероятно, че има чак такива хора) иии като излезем държи винаги да е с гаджето си (а момчето е супер печено, адски мн го уважавам, даже вече повече и от нея :? ... но просто понякога ми се иска да излезем само 2те с нея... като 'преди'... обаче т'ва явно е невъзможно...защото ако излезем и тя или ще говори постоянно за него, или ще си мисли за него и аз все едно сама си говоря... тъпа работа... хората явно не са такива каквито сме си мислели... или просто всички се променяме...
най-гадното е, че нея я възприемах за наистина най-добрата ми приятелка и бях готова на всичко за нея... пък то...нищо общо...
сега просто се опитвам да огранича контактите си с нея, защото всеки път се чувствам наранена и огорчена (от себе си... 'щото не мога да се примиря все още, че не мога да се науча да възприемам хората такива каквито са... а си идеализирам няк'ви образи)...

ще намериш и ти своята половин душа... я в лицето на някой приятел, я някое гадже... не се отказвай... животът тепърва започва... ще дойде и твоя златен миг 8)

[A_JoLiE]

1во .. смени си компанията , намери си нови приятели , не е толкова трудно ! Пък и още повече изобщо го разкарай тоя тъпак .. както виждам само те използва ! Пък за момичето ... не е важно да е хубава , важното е да си пасвате по характер , защотото външната красота отминава , но вътрешната не. Пък и това , че не си издръжлив физически както и това , че имаш операций не ти пречи на живота , изобщо не си мисли глупости , И НЕДЕИ ДА ПРАВИШ ГЛУПОСТИ ! Смени си компанията .. потърси си нова среда , в която се разбираш с хората в нея и момиче ще си намериш , не е болка за умиране ! Предполагам все още си ученик и няма да ти е трудно да си намериш нова компания , а "оня гей" направо го заеби изобщо повече не го търси , или направо му кажи в очите , че ти е писнало да те използва , само да те прай на глупак ! Не трябва ти да се променяш , трябва той да се промени ! И не мисли само за другите ! Винаги на 1во място си мисли за теб , после за другите , защотото ти правиш толкова жертви за него , а дали той ще направи за теб - НЕ ! Така , че това не е приятел ! И пак повтарям - НЕ ПРАВИ ГЛУПОСТИ !

Mi v edna stepen sam saglasna s Totally`Erected. Kakvi gluposti da pravi samo ne razbiram,no nqma zna4enie .... Naistina si smeni kompaniqta i 6 e po dobre da si nameri6 gadje, koeto 6te ti e i priqtelka, a ne samo nekfa qka madama :) ... KASMET!

[Totally`Erected]

Хораа ако можете ми помогнете по някакъв начин защото скоро време ще взема да извърша някоя глупост.


Ето това !

Много пъти съм искал да си сменя по някакъв начин компанията, но не става. Просто всички ме познават и знаят че съм "путка", което си е така-не съм се бил до са през живота си, обичам да чета, обръщам внимание на дребните неща примерно се кефа на небето като е яко, тела ми е пълен със снимки на природата, не обичам да гледам екшъни (но за сметка на това обичам ужасите), не си падам по спорта(освен алпинизъм и плуване, харесвам и силните усещания), по колите и друготе неща, които би трябвало да вълнуват момчетата. Страх ме е от всякакви глупости като например кучатата(от паяците не ме е дори ми харесват,харесват ми и змиите и гущерите и тея гадинки).Много искам да се сбия с някой да вида какво е и си представям какво ще бъде, но като ми се отдаде възможност да го направа, не знам какво ми става, но просто не мога да го направа.
А преди да си намери гадже нещата бяха съвсем различни, както писа Sh3_1s_0n3. Преди и аз му споделях и той ми сопделяше. То и сега той продължава да ми споделя, но някак си след като си промени отношението към мен ми е мн трудно да му призная някои неща. И когато дойде момента, в койо съм предразположен да му кажа нещо или гаджето му се появява или на него нещо му става смешно или ако аз съм в тях с преспиване или той в нас ми казва, че му се е доспало ако искам да си лягаме.И просто мотивацията ми изчезва.
И пак както писа Sh3_2s_0n3 гледам да ограничавам контактите си с него, защото все ще му хрумне да викнем някой като например гаджето му. Не ме дразни много много като ми говори за нея. Дори ми е приятно да ме занимава с живота му, но просто искам и той да се интересува малко повече от моя и от моите чувства.
Последния път когато той дойде да спи в нас с гаджето му се бяха скарали ного жестоко(най-интересното е, че като се скарат говора и с двамата и се опитвам да ги сдобря а совен това като ги питам за какво са се скарали те ми разказват едни такива истории в смисъл, че и двете са напълно различни). Та когато се бяха скарали тая вечер с него си говорихме за тва и той ми каза искам да я вида и да се сдобриме. Аз веднага се съгласих. Измислихме си даже и план:той отива някъде покрай реката(живея мн близо до една река), а аз отивам до мястото където живее момичето,взимам я от тях и без тя да знае защо я вода покрай реката при него за да си поговорат. Не ми беше лесно да я измъкна от тях, а пък като наближихме реката тя почна да ми казва, че я е страх и иска да се връщаме(тва става малко преди да се стъмни и слънцето е вече на половина залязло).По едно време тя започна да реве и трепери и аз чак се уплаших. Обадих му се и му казах да дойде.. И те така се сдобриха. И след тва отидохме пред нас(има пързалка и седнахме там т.е. те седнаха там) и започнаха да се натискат все едно ме няма. От време на време само той се обаждаше и казваше, че ми сигурно ми било мн интересно.С тва имаше впредвид, че ми е тъпо като така стоя и се чуда какво да права. И тогава му казах, че не ми е тъпо, но го излъгах. Разбрах и че той се е усетил за тва и се зачудих защо не се постара ако не друго то поне да започнем тримата някой разговор. А вместо тва те се натискаха до към 11 часа някъде след което като се прибрахме в нас не стояхме мн време будни да си гоеорим,щото на него му се доспа.
А не искам да го заеба, защото наистина държа на него или поне на тва което беше. А и от време на времеме кара да мисля, че е както преди,защото както вече ви казах съм голяма путка и точно като жениете от няколко мили думи се разтапям. И той веднъж ми каза, че много държи на мен и ме счита за негов брат. Каза ми, че веднъж пред приятелката му са го питали ако трябва да избира между мен и нея кой ще избере. И като ми каза, че е казал,че е избрал мен.... Просто нямам думи да опиша как се почувствах тогава. Но нямам никакво намерение да го карам да избира между мен и нея.
А има и моменти в които наистина е както преди, но те са мн редки.
А ако можете да ми кажетре някакви техники да се харесам на момичетата, ще ви бъда мн благодарен.
Също така и накъде да се насоча, за да си намера истонския приятел за който си мечтая от толкова много. Просто толкова много се бях зарадвал,че имам с кой да си споделям и добро и лошо, че нямам думи. А сега...
Примерно на 8ми май беше деня на самоуправлението в даскалото ми(btw аз сам на 15) и бях избран за училищен психолог . А аз наистина мн си падам по психологията и чета доста книги написани от психолози. И той го знае тва. И аз му казах, че съм избран и той ми каза верно ли браво. И каза ти па с тая психология просто мн ме дразниш. Казвам ти няма нормален психолог всичките са някакви луди. Аз му казах, че не мисля че е така ами според мен всеки човек има нещо лудо и откачено в себе си. И го помолих да дойде с мен до библиотеката, за да си намера материали някакви за този ден. И той дойде и по едно време почна да ми вика да си тръгваме и започна да удря книгите които разглеждах и да удря рафта и да ми пречи да разглеждам. И добре че се намеси библиотекарката и му каза да не руши имуществото или нещо такова.
Просто по някой път става много лигав и нз какво да права.

:-) май никой не пише, защото пиша много и отегчителни обяснения,но нищо на мен и така ми олеква-само като си пиша :-D
Искам сега само да ви попитам и естествено ще се радвам ако ми отговорите дали съм постъпил правилно:
Значи вчера се бях ядосал наистина много и му писах SMS със съдържание:
Не,не ти се сърда(той преди това ме беше попитал дали му се сърда за нещо и аз му казах не, което си е така само дето ще се радвама ко се съобразява малко повече с мен както аз с него и ако малко по-често говорим и за мен).Но съм ти малко ядосан(не си спомням дали беше точно тва)и ако си спомняш ти казах, че искам да говора за нещо с теб но така и не го направих ако искаш да разбереш за какво исках да говорим може да се поинтересуваш малко от това, от което и аз и да правиш това което и аз(имах в предвид да намери този форум,тъй като съм му споменавал,че влизам тук).
Кажте дали тва е правилно.
Аз снощи си мислех,че ще си каже,че му е писнало от мен и от моите капризи,но днес след като говорих с приятелката му тя ми каза,че на него му е било днес много гадно и тя като го попитала защо той и казал,че е защото се скарал с мен.И на мен ми стана много гадно,щото исках смао да... не знам и аз какво целях с тея SMS-и,но просто се бях много ядосал щото си имам и др проблеми и затва :(
Та кажете ми дали съм постъпил глупаво

[LunaTriCk]

:-) май никой не пише, защото пиша много и отегчителни обяснения,но нищо на мен и така ми олеква-само като си пиша :-D

май, май да. направи си блог и там пиши, повече внимание ще ти обърнат :roll:
П.П. гледам, че си на 15, споко нормални са за твойте години тези случки.

[sherry]

Здрасти!

Прочетох постовете ти. Само да ти кажа...не очаквай отношенията ти с приятеля ти да са такива, както са били преди. Времето тече и ни променя. Аз също искам да върна времето назад, да съм пак малка, но виждам, че всичко се променя. Хората губят волността си, губят безгрижието си, годините им носят нови ангажименти и нови притеснения. Може би приятелят ти вече е усетил тръпката на влюбването и му е интересно, затова не ти обръща толкова много внимание, както преди. В дадена част от живота си, човек има различни интереси. Всеки минава през това. Сигурно и ти ако си хванеш гадже, малко или много ще промениш отношението си към своя приятел. Нормално е.

Само говори с него за селските му изцепки в библиотеките, кажи му да е малко по - сдържан и да те чака мирно, не да те излага. Повечето момчета на 15 години са много незрели, затова се държи така. Ти си по - зрял, разбери го и говори с него нормално, кажи му какво мислиш. Дано си вземе поука.
Иначе е хубаво, че си истински приятел, правиш му услуги, сдобряваш го с гаджето му, евала! =D>

Относно това, което казваш, че си путка...Не мисля така. Не всички ги привлича боят или гъзарията. Ще намериш момиче, което да ти се кефи, само трябва да имаш по - високо самочувствие :D