MaRiNkA_16
06-10-2007, 17:05
ami pisah edno esence na 16g sum i iskam da razbera kvo mislite za nego kak e priemama i negativni mneneiq.eseto ne se otnasq po nikakuv na4in za men i ne e svurzano s nikoi moi blizuk.temata mi e dadena po literatyra ot gospojata.aide nasladete se na 4eteneto.
Хубаво ли е да си различен?
Размисли на една самоубийца
ese
По принцип есето трябва да бъде мисли и разсъждения по даден въпрос от автора.В това есе обаче ще включа мисленето не на един човек-мен,а на много млади хора,изпаднали в такова положение.Те не могат да бъдат определени като болни,защото мозъкът неможе да се лекува.От лекарствата състоянието им се притъпява,но след спирането им ефект няма.Състоянието им се влияе от обкръжението,в което са и е само на психологическа основа.Всеки може да попадне в такъв момент,просто някои не издържат и се предават.В есето ще пиша в първо лице единствено число,за да докажа,че дори аз бих могла да се намирам в такава ситуация.
Живота не винаги е такъв,какъвто изглежда.Ние неможем сами да променим света.Съдбата ни е предначертала пътя,по който трява да минем.Ако всички хора на Земята бяха еднакви,то тогава света нямаше да се развива и всичко щеше да е праволонейно.Смисъл на нашето съществуване-не,нямаше да има,защото нямаше да допринасяме с нищо различно.
Пак се замислям за досегашния ми живот.Винаги,когато нещо или някой ме е правил щастлива,си е отивал.Винаги,когато съм искала нещо и съм му се радвала,след кратък период става точно обратното-нещата се обръщат и хубавото преминава в лошо.Искам веднъж в живота ми да има нещо идеално и да не мисля за него-просто да се случи и да не се притеснявам.Това,разбира се,никога няма да стане.Повечето от живота ми е минал в сълзи.Като правя равносметка ,сега в какво положение се намирам и преди какво е било-живота ми не се е променил.Иска ми се веднаж за винаги всичко да спре и да живея като нормален човек.Знам,че това няма да стане,но поне да спра да чувствам и да мисля.Тогава може да ми е по-леко.Вече знам,че нищо и никой не може да ми помогне.Знам,че съм на ръба и мисля,колко време мога още да издържа.Иска ми се веднъж да събера смелост и да сложа краи на това,но немога.Аз не живея заради някои или нещо,но някои хора живеят заради мен.Затова не мога да им причиня това.Ако знам,че биха ме последвали-ще го направя,но не мисля,че и те ще съберат смелост и ще го направят-те просто ще потънат в мъката си и няма да ме забравят.Тогава и техният живот ще бъде изпълнен с мъка и горчивина.Но сега как да живея като вече не издържам?!От почти всеки мои въпрос,отговора му е "незнам".Дано измисля нещо,защото има вероятност после да е твърде късно.
Всеки човек има различен характер,затова и мисли различно от другите.Малко хора биха ме изслушали.Много малко биха ме разбрали,а никои не би ми помогнал.Винаги има някакво извинение-неискам,немога,незнам как???Знам,че има много хора с такива проблеми,но когато се струпат повече от един-два незнаеш какво да правиш.Ако си възрастен и си живял много,знаеш,че живота праща изпитания и знаеш как да ги преминеш.Но когато тепърва започва твоя живот,всичко ти се струва един голям хаос.Знаеш,че живееш в ада и чакаш с нетърпение да умреш,за да идеш в рая.За такива хора смъртта е последният им шанс.Смъртта е избавление на мъките им.Такива хора като мен,желаят живота им на Земята да свърши бързо.
Когато си различен-си уникален.Винаги притежаваш нещо,което никой друг няма.Някои хора поддражават на други.Имитират ги,защото им харесва нещо в тях и искат и те да го притежават.По касно обаче разбират,че и те имат много положителни качества и забравят за отрицателните.Аз се опитвам да мразя,но мога само да обичам.Искам веднъж да крещя и да се ядосам на някого,но немога.Винаги съм добра и живея според правилата на други.Знам,не съм идеална,но и другите не са.Незнам защо всичко се случва изведнъж и ме хваща неподготвена.Всеки ден се сабуждам с мисълта,че ще се чуя или ще видя любимите си хора за последен път.Знам,че някои ден ще се събудя и това ще стане.Ще доиде края и този ден наближава.Винаги се хващам за нещо и продължавам напред,но рано или късно късмета ще ме напусне и ще остана сама.Неможе винаги да се измъквам на косъм.Скоро този ден ще доиде и няма да издържа.Знам това,но нямам смелост да го направя и всичко да свърши по-скоро.
Знам,че някои ден ще съжелявам за изписаните думи в редовете.Знам,че мисленето ми ще се промени с годините.Но също знам,че може този ден да не доиде за мен,защото искам да съм различна.Всичките жертви,които съм направила,за да бъда различна разбиха моя свят и ме накараха да живея в измислен.Всеки човек е различен и няма смисъл да се старае да се промени.Не винаги целта оправдава средствата.
Хубаво ли е да си различен?
Размисли на една самоубийца
ese
По принцип есето трябва да бъде мисли и разсъждения по даден въпрос от автора.В това есе обаче ще включа мисленето не на един човек-мен,а на много млади хора,изпаднали в такова положение.Те не могат да бъдат определени като болни,защото мозъкът неможе да се лекува.От лекарствата състоянието им се притъпява,но след спирането им ефект няма.Състоянието им се влияе от обкръжението,в което са и е само на психологическа основа.Всеки може да попадне в такъв момент,просто някои не издържат и се предават.В есето ще пиша в първо лице единствено число,за да докажа,че дори аз бих могла да се намирам в такава ситуация.
Живота не винаги е такъв,какъвто изглежда.Ние неможем сами да променим света.Съдбата ни е предначертала пътя,по който трява да минем.Ако всички хора на Земята бяха еднакви,то тогава света нямаше да се развива и всичко щеше да е праволонейно.Смисъл на нашето съществуване-не,нямаше да има,защото нямаше да допринасяме с нищо различно.
Пак се замислям за досегашния ми живот.Винаги,когато нещо или някой ме е правил щастлива,си е отивал.Винаги,когато съм искала нещо и съм му се радвала,след кратък период става точно обратното-нещата се обръщат и хубавото преминава в лошо.Искам веднъж в живота ми да има нещо идеално и да не мисля за него-просто да се случи и да не се притеснявам.Това,разбира се,никога няма да стане.Повечето от живота ми е минал в сълзи.Като правя равносметка ,сега в какво положение се намирам и преди какво е било-живота ми не се е променил.Иска ми се веднаж за винаги всичко да спре и да живея като нормален човек.Знам,че това няма да стане,но поне да спра да чувствам и да мисля.Тогава може да ми е по-леко.Вече знам,че нищо и никой не може да ми помогне.Знам,че съм на ръба и мисля,колко време мога още да издържа.Иска ми се веднъж да събера смелост и да сложа краи на това,но немога.Аз не живея заради някои или нещо,но някои хора живеят заради мен.Затова не мога да им причиня това.Ако знам,че биха ме последвали-ще го направя,но не мисля,че и те ще съберат смелост и ще го направят-те просто ще потънат в мъката си и няма да ме забравят.Тогава и техният живот ще бъде изпълнен с мъка и горчивина.Но сега как да живея като вече не издържам?!От почти всеки мои въпрос,отговора му е "незнам".Дано измисля нещо,защото има вероятност после да е твърде късно.
Всеки човек има различен характер,затова и мисли различно от другите.Малко хора биха ме изслушали.Много малко биха ме разбрали,а никои не би ми помогнал.Винаги има някакво извинение-неискам,немога,незнам как???Знам,че има много хора с такива проблеми,но когато се струпат повече от един-два незнаеш какво да правиш.Ако си възрастен и си живял много,знаеш,че живота праща изпитания и знаеш как да ги преминеш.Но когато тепърва започва твоя живот,всичко ти се струва един голям хаос.Знаеш,че живееш в ада и чакаш с нетърпение да умреш,за да идеш в рая.За такива хора смъртта е последният им шанс.Смъртта е избавление на мъките им.Такива хора като мен,желаят живота им на Земята да свърши бързо.
Когато си различен-си уникален.Винаги притежаваш нещо,което никой друг няма.Някои хора поддражават на други.Имитират ги,защото им харесва нещо в тях и искат и те да го притежават.По касно обаче разбират,че и те имат много положителни качества и забравят за отрицателните.Аз се опитвам да мразя,но мога само да обичам.Искам веднъж да крещя и да се ядосам на някого,но немога.Винаги съм добра и живея според правилата на други.Знам,не съм идеална,но и другите не са.Незнам защо всичко се случва изведнъж и ме хваща неподготвена.Всеки ден се сабуждам с мисълта,че ще се чуя или ще видя любимите си хора за последен път.Знам,че някои ден ще се събудя и това ще стане.Ще доиде края и този ден наближава.Винаги се хващам за нещо и продължавам напред,но рано или късно късмета ще ме напусне и ще остана сама.Неможе винаги да се измъквам на косъм.Скоро този ден ще доиде и няма да издържа.Знам това,но нямам смелост да го направя и всичко да свърши по-скоро.
Знам,че някои ден ще съжелявам за изписаните думи в редовете.Знам,че мисленето ми ще се промени с годините.Но също знам,че може този ден да не доиде за мен,защото искам да съм различна.Всичките жертви,които съм направила,за да бъда различна разбиха моя свят и ме накараха да живея в измислен.Всеки човек е различен и няма смисъл да се старае да се промени.Не винаги целта оправдава средствата.