krasivata_luvica
06-13-2007, 04:07
:arrow: Историята на Израйл обхваща историята на Израйл
Въведение в Стария Завет – обхваща книгите на Стария завет
Въведение:
Географски граници на Палестина
Географията определя културни особености, начин на мислене, религиозни възгледи. Израйл в т.нар полумесец (плодороден) във времето на .... е бил цветът на цивилизацията. Палестина е м-у два много проспериращи района Египет и Шумерия (от там Изрнайл произлиза) от там са Асирия Вавилон... тези сили притискат Палестина. Тя е икономичскиикономически и културно по-изостанала. Двете големи сили са се борели и всеки поход на едните срещу другите и са минавали през Палестина и са я опустошавали. Палестина идва от името на филистимците, които идват от север малко преди Давид.
Теренът се определя от 2 основни географски компоненти . планинска верига 120 км север-юг. 600-700 м нв. Камениста неплодородна. Тя разделя страната на 2 от другия компонент – долината на река Йордан. Тя е широка около 50 км. Територията е недостъпна. Страната се разделя на 3 геогр части
Западно Йорданска област – от север започва с галилейските планини най-висок връх е Джебел Джармак 1208 м н.в. сравнително висока планина. Спуска се кам долна Галилея където има невисоки хълмове до 600 м. Долината Езраел разделя Галилея от Самария и там са се водили много битки. (магедонската долина) надолу към юдейската долина към Ерусалим. Освен това имаме бреговата ивица (сред море) която рядко е владяна от евреите. Там са живеели филистимците. Тя започва от Тир, прекъсната е от Кармил и продължава към Газа. От тук минава Виа Марес – древен пък, който е свързвал Египет с Дамаск. От Дамаск връзката е към сев част на плодородния полумесец
Втората голяма геогр ивица е Йорданската падина – 200 км дълга. Плодородна удобна за живот и дейност. Тя е мужду два големи планински масива. Река Йордан извира от планината Ермон (над 2000 м). Йордан озн спускаща се – извира от мн високо и се спуска под морското ниво. Генисаретското езеро е 200м под морското равн. Мъртво море е 392 м под морското ниво. Ерихон 250 м под м равн. Ерусалим е на 800 м н.в. и това е на разстояние 10-15 км. Затова са използвали магарета, а не коне
Източно Йорданска област (Трансйордания)
Плато, започващо като стена. Висока равнина. Минават 4 реки през нея Ярмук, Явок, Арнон и Зеред и те дават до изв степен възм за живот.
На север са Голан и Васан. Галаад... на юг от Явок е амонитската земя и след това са Моавците и там на изток от мъртво море се намира Моавското плато.
Климат:
Два основни сезона
Дъждовен – зимата
Сух – лятото
Дъждовен – не колкото в българия. Рядко пада сняг, 10-15 градуса.
Лятото – сух пустинен вятър, суша бедствия, това е водело и до глад.
Растителността в миналото е била повече от днес. Но след Христос римляните и арабите масово са изсичали гори и това е довело до обезлесяване и ерозия.
Но голите хребети са си били голи.
В северната част повече гористи масиви – дъб, кедър и бор. Около мъртво море – ситимово дърво – вид акация – в строителство и мебели – вечно зелено е. Житни, маслини, ядкови, смокини, грозде
Животни (диви) мечки, лъвове, пантери, крокодили, лисици вълци, орли, лешояди.
Питомни – по-рядко едър рогат добитък и то по-насевер. В останалата част – дребен рога добитък – кози и овце. Товарни животни – камили, магаре и по-рядко коне.
Исторически източници за историята на Израйл:
Най-големият за нас е Старият Завет,
Извън библейски източници
Тел Марди(у)к в гр. Ебла – тел = хълм. Този град е в днешна Сирия, неговият разцвет 2400-2200 г пр хр. Това е преди Авраам. Над 15 хил клинописни таблички с описание на живота в района. Езикът е западносимитски. Това е мн близо до евр. Основно административни, правни, иконом документи. Имената на градовете Салим, Мегидо Газа ......и др. Думата мелек – евр дума за цар. Един от царете в гр Ебла носи името Ебрун, което напомня библ име Евер. Б и в на еврейски се пишат с един и същ знак. Споменава се в битие 11:16,17 стих. Това е указание, което показва, че такъв тип име функционира. Сред боговете Даган Аштарта, Ашера Милик (Молох).
Доклади на Синукхе – висш египетски държавник (1991 – 1962 пр хр) изпада в немилост и бяга в Сирия и Палестина, после се връща и описва живот на хората в този район. (времето на патриарсите)
Текстовете на проклятие – египетски текстове писани на керамични съдове, по тях са писали имената на враговете и после са ги строшавали, както боговете ще ги строшат
Град Мари – на границата на Ирак -1800 г пр хр. Открит дворец 35 хил кв м. 25 хил клинописни таблички на акадски език. 5 хил са дипломат и админист писма. Съдържат инф за живота на номадите от 19 в пр хр. (шпионски). Това са единствените извън библ доклади за най-древните пророци (патриарси). Пише за бениамитите (битките с тях), номади, наследници на Б(В)ениамин. Отглеждали дребен рогат добитък.
Град Нузи в Ирак (гр Киркук). Над 4000 текста 1500-1400 г пр хр. Времето на Изхода. Описват обичаи практикувани по време на патриарсите. Например правото на съпруга да даде слугинята си за наложница на съпруга си и по-късно да изгони детето й. Жената се нуждае от разрешението на брат си за омъжване. Семейни идоли, които показват онаследяване (нотариален акт). (С тази цел Рахил ги е носела). Така можеш да докажеш, че си член на дадено семейство. (Затова са я преследвали, защото това са семейните документи).
Тел Ел Амарна – мястото на резиденцията на Технатон – ....-1347.. години. По-гол част са дипломат кореспонд на Аменофес 3ти и 4ти с царете от Вавилония Асирия и техните васали от Палестина, Сирия ....
Град Угарит Сирия – северна Финикия, над Сидон
15-14 в пр хр
Клод Шефер открива 1929-1930 множество архиви и библиотеки, храмове на Ваал и Дагон. (големият конфликт на Илия е навлизането на финикийски култова) описват ханаанската поезия, религия и култура. Поясняват много старозаветни текстове. Големият бог Ел събрал боговете на една трапеза, Ваал се напил и заспал. Трябвало много да викат, за да го събудят. Ваал и Ашера тази двойка са богове на плодородието. В половината година той умира, Ашера го съживява в началото на времето на плодородието – сексуални култове.
3 царе 19 глава – „викайте ... или може би спи”
Египетски писма на фараоните
Вен Амун – египетски чиновник 1075 пътешествие. Доклади и описания на пътуванията си.
Асирийски Вавилонски източници
Библиотеката в Ниневия на Ашур Банипал – 25 хил таблички
Папирусите от Елефантина. Ок 600 г пр хр (вавилонци и перси) остров в Нил около Асуан. Имало е военен гарнизон. Там са служели евр войници и там се обособила евр общност с религиозни практики. Има папируси на арамейски, правни и литерат текствове, описват живот и нрави около вавилонския плен и по-късно.
Кумранските ръкописи от мъртво море.
Те са публикувани и преведени.
Там има много спекулации, но това си е характерно за 20 век
Предистория:
Библейски източници – битие 12 -50 глави
Извън – мари и нузи
Понятието израилтяни – изх 1:9 за първи път
Преди това то е споменато като второто име на яков и по-късно бит 47 глава като неговите потомци но все още като сем название, а не като етническа категория. В изход обаче са етническа група, нараснала и опасна за фараона.
Бит 36:31 се говори за бъдещата държава Израйл.
Произходът на народа е исторически процес, а не събитие. Стотици години
За държава Израйл можем да говорим чак при Давид. Преди това е племе. А и великите сили го признават. Той извършва и много структурни реформи. Преди това бог структурира народа предимно религиозно, но и гражд закони, но няма админ структури. Преди това (по време на съдиите) са племенен съюз.
Авраам – излиза от Ур халдейски битие Неемия 9 глава. Ур е голям град център в Южен Вавилон – 2500 – 1950. Авраам излиза по време на залеза на Ур. Тогава пада династията. Нямаме 100 % сигурност кой е градът, защото има няколко града с това име, но големият град е това. Самото име Халдейски говори за голям град. Името е типично за Шумерите. Около 2000 г имаме полититически и икономически катаклизми. Свалена е династията. Иус нав 24:2,3,14,15 от онази страна на реката – не Йордан, а Ефрат.
На много места в петокнижието под Реката се разбира Ефрат.
Град Харан – битие 24:10 – Нахоровия град
Битие 28:2 – Падан Арам – название на местността около Харан
Бит 11:1
Днес е в Турция в Мала Азия
Разкопки 1951 открит
В документи от Мари се споменава градът и населени места около него и те отговарят на някои от имената на Авраамовите предтечи. Фалек, серух, Нахор, Тара.
Имената Аврам, Авраам, Нахор, Яков – са открити в извънбиблейски източници. (някои протестантски учени смятат, че петокнижието е писано по времето на Давид и Соломон и след плена някой свещеник ги е събрал наименувал и издал)
Датиране на периода на патриарсите:
Осн два типа ранно и късно
Ние сме представители на ранното
2000-1850 г пр хр.
По-късното е на либералните богослови
1600-1250 г пр хр. Имало е много номадски групи в района на Палестина в тях постепенно се пол племенна зависимост, обединение, монархия. 1250
Скъсяват времето – говорят за еврейска идентичност е не по време на изхода, а при Давид като силна личност – и петокнижието е от времето на Ездра. Евреите са видели как действа голяма религия, взели са я, вкл и съботата, и са я приложили. Това е голяма част от разбиранията на запад.
Това е т.нар. отрицателна критика
(православното богословие е по-умерено по въпроса, но Шиваров и Вълчанов започват да възприемат отрицателната критика)
Има няколко основни библ текста, които ни помагат да се ориентираме във времето
3Царе 6:1Соломон започва да строи храма 480 г от изхода
Изх 12:40 - 430 г робство
Битие 15:13 400 г робство
Битие 47:9
Битие 25:26
Битие 21:5
Тая поредица ни докарва до раждането на Авраам (имаме таблица за това)
Начин на живот на патриарсите:
Водели са номадски начин на живот, пътуващи извън територията на тогавашния цивилизован свят, не са се движели в района на крайбрежието, а повече са пасели стадата си в планинската верига, когато пашата не стига, Лот се спуска надолу от планинската верига. Вероятно са избягвали сблъсъците с народите от по-населените крайбрежни народи. Изхранвали са стадата си с оскъдната паша от планинските райони. Техните овце са кльощави, слаби с друго телосложение. Не дават много мляко, а и месо, по-скоро вълната е основна. През дъждовния период е имало повече паша. През лятото са търсели оазиси и места с паша.
Цикъла на живот на една номадска група е бил .... движели са се през лятото.... имали са цикли на движение, които са се засичали с други номадски групи, където веднъж или два пъти в годината са престоявали за известно време и са търгували (обмен с другите) там са избирали съпруги и съпрузи, религиозни празници – събор за около месец.
Мамриевите дъбове са били едно подобно място за среща
Ойаристос Мадер 1926-28 разкопки и ги открива. 3 км от град Хеврон и 500 м от главното шосе, която свързва Хеврон с северната част на страната.
Това е горичка с няколко дъба, кладенец.
Много пътешественици и от средновековието са описвали това място като средище.
Открита е керамика от различни периоди. Открити са останки от обредна дейност – светилища от различни поклонения. Общували са и на ниво религия. (различните номадски групи)
В номадските групи семейството играе основна роля. Не можеш да живееш без племето. Ставаш никой, не си легитимен, нямаш паспорт. Когато те видят сам, те мислят извън закона. Затова трябва да си намериш семейство.
Силно патриархален модел.
Там се възпитават децата и.... затова родословията имат такава важност в библията. От днешна гледна точка те са безсмислени, но показват, че еди кой си е легитимен – Авраам, Христос,... те идват от някъде.
Постоянното движение и невъзможността за притежание на жилища и имоти, позволява на номадите да развият щедростта. Затова семейството при проблем търси решение, ако не може търси близко роднинско семейство в околността. Когато видиш, че някой е в нужда, ти си готов да му помогнеш. А и когато имаш проблем, можеш винаги да разчиташ на някого, иначе си обречен. Там хората са били малко и са били значими и важни, и интересни. Щедростта е свързана и с гостоприемството. Прибирали са гостите без да питат кои са те. Първо ги нагостяват, а после ги разпитват. Лот посреща ангелите, защото не е гражданин по потекло.
Престоят на евреите в Египет и Изходът
Това е една много спорна тема в историята като датировки ....
Битие 37-50 глави
Изход 1-16 глави
Извънбиблейски източници
Египетски ръкописи
Папирус Анастазис 3,5,6
Историята на Йосиф:
Авторът в библията изглежда има добри познания за египетската действителност. Изглежда, че още от времето на Авраам има контакти с Египет. Причината е била глад. (Авраам, Йосиф). И днес от бедните страни хората бягат в богатите с цел да преживяват. Египтяните се стремели да отцепят със стена номадския приток. Около 2000 г пр хр (времето на Авраам – фараон Аменемфет І построява стената на управниците с цел да спира големи нахлувания на палестински номадски групи. Официалният път е бил много строго охраняван. През пустинята е било много трудно да се мине. Описано е в Папирус Анастазис 3. Синухий е единствения, за който се знае, че е успял да премине през тази стена. Официалният път върви покрай крайбрежието. В Папируса се пише и за племена от Едом, които са идвали да се спасят от глад.
Периодично е имало вълни на глад. Когато има 1-2 гладни години, това е било равносилно на катастрофа. И тогава са тръгвали да се спасяват.
Датирането на Йосиф
1870-1840 е вероятното му пребиваване в Египет
Има известни спорове под чие управление попада там
Йосиф Флавий пише, че е при ХИКСУСИТЕ
Хекау Хасут – управници на чужди земи. Това са азиатски племена, някои са със семитски произход. Те през 18 век превземат Египет. Първоначално по мирен път – преселения. Но после и чрез военна инвазия, и царуват. Няма много останали паметници, защото след като го изгонват унищожават всичко. Има само някои изказвания за тях от враговете им. Ако е дошъл тогава, като семит, е имал шанс да се издигне. И когато Хиксусите се изгонени. Йосиф е забравен и евреите изпадат в немилост.
Според други времето и културните особености не отговарят на описаното в библията. Египтяните не ядат с братята на Йосиф. Явно това са нормални египтяни. Ако са били хиксусите, които имат семитски примеси, е нямало да има отвращение.
Висшата критика датира пребиваването в Египет по време на 19 династия на новото царство и скъсяват този период – Сет І – 1305-1290 и Рамзес ІІ – 1290-1224 , Мернефта – 1224-1200 – тоест това са около 100 години. Няма го преходът и изгонването на народите. Това е периодът на съдиите. (1305-1200)
Извънбиблейски доклади за Йосиф и Мойсей няма.
Има някакви опипвания в тъмното, но това не са истински доказателства.
Ние възприемаме библейския доклад от по-ранната епоха.
Мойсей
По етимологията си типично египетско име – коренът му е в Тутмос, Рамзес
Исторически данни за него нямаме.
Най-вероятно е роден по времето на Тутмос І – 1506-1494 година (раждане), живее при Тутмос ІІ и
Хатшепсут 1490-1468 Тя е дъщеря на Тутмос І и съпруга на Тутмос ІІ. (вероятно не са брат и сестра). Тя е много вероятна осиновителка на Мойсей като време.
Следва Тутмос ІІІ – 1490 – 1436. той е много малък и реално Хатшепсут е регентка. Следва Аменофис ІІІ – 1436-1412 – той е фараонът при Изхода. (ще бъдете роби 400 години, но годините са закръглени, както и турско робство).
Изходът:
За язвите няма извън библейски данни, но ката клизми от подобен характер има описани в историята от това време.
Изходът е събитие от много определящо значение за религиозната вяра на евреите. Ние бяхме роби, бяхме забравени, бог ни изведе и ни направи народ. Това им дава идентичност. То е тълкувано и използвано по различен начин, за да се покажат определени връзки в ежедневието. Тогава е учредена пасха. Това е може би най-големият религиозен празник на евреите. Това е първият религиозен празник в календара им, а и в историята им.
Празниците са имали огромно влияние в преживяването на религията.
От момента на пасхата можем да говорим за евреите като народ. Това е празнуване на победа, която им дава самостоятелност. Избавя ги от робство.
За първи път Бог призовава един народ. Битие 15:1 – чак сега се изпълнява това пророчество. За Мойсей знаем, че той получава тази задача от Бога – изход 3,6 глави.
Консервативните приемат 1445 година при Аменофес ІІІ. Но пък той не управлявал тогава. Но пък ако вземем предвид закръглянията...
Либераните 1300-1200 г пр хр. Отричат чудния характер и пасхата. Това е просто завръщане на номадските племена в Палестина.
Сънят на Тутмос ІV. Разказва за един свой сън. В който вижда, че ще стане фараон. Но това ще стане, ако преди това очисти сфинкса от затрупалите го пясъци. Получава усещането, че боговете ще го наградят, ако направи нещо за тях.
Ако Тутмос ІV е бил наистина първороден син и е било нормално да стане фараон, то не е било необходимо да получава обещанието. Явно не е бил първородния син. Първородният син, ако е умрял при язвите. Убитият син от язвите може да е бил и голям мъж. И Тутмос ІV да е пожелал неговата бъдеща позиция.
Къде евреите преминават Червено море?
Изход 13:18 Ям Шуф – голяма водна площ (Ям) (Шуф) – тръстики – морето на тръстиките. Ям в Стария завет се използва и за големи езерни площи. Примерно за Генисаретското езеро. Не е непременно да се отнася за тръстики. Съществуват различни схеми за локализиране. Много изследователи считат, че евреите са вървели по главния път и някъде са прегазили до колене, имало е отлив и....
Но в Изход 13 глава 17 стих се казва изрично, че не са минали по Виа Марес. По околен път през пустинята. Библията изключва варианта за магистралата. На картата има няколко езера по трасето. И някои мислят, че става въпрос за тях, други смятат, че са минали през залива. Някои казват, че Сервонските езера – минават през тях. Днес някои от тях са в Суецкия канал.
Имаме ли извън библейски доказателства за такова минаване. Не. Но според някои има. Само че може да се намерят на много места такива находки. Само че не е лесно да докажем от кого са останали.
Събитието на изхода обаче е оставило много дълбока следа в мисленето на евреите. Не е възможно без да е историческо, да остави такива дири в съзнанието на един народ.
Пребиваването в пустинята:
Източничи
Изход 15:22 – второзаконие 34:12
Извънбиблейски имзточници
Навутейски скални надписи
Някои надписи от Синай- но те са по-спорни
Маршрути
Някои места могат да бъдат локализирани днес, а други – не
Синайският полуостров е пустинна част. Няма много населени места и културни останки.
Най-вероятно след морето се отправят към южната част на Синайския полуостров.
Къде се намира планината Хорив
Първата вероятност е
Връх Джебел Муса – това е един от най-високите върхове на Синай. Вт 2:1, числа 13 глава се говори за 11 дневен път от мястото на даване на закона до Кадис. Това е дълго предвижване. Има теории, според които Хорив е в Едом, но това е невъзможно според 11-те дни.
Вт 33 гл се говори за планината Фаран. Някои считат, че това е Хорив.
Най-добре се вписва южната част на Синай, където има много планини и могат лесно да се скрият.
После тръгват на север да завладеят страната. Началната идея е била да влязат от югозапад. След това ( числа 20 глава) говори се за Поном. Влизат от изток от Транс Йордания. Избират по-обиколен, но може би и по-лесен начин.
01.10.2006 неделя
1963 е открит надпис в Солеб от 1406 пр хр. на египетски. В него се споменава името Шазо Яхве (Shasu Yahwe)– пастири на Яхве. Споменават се градове и местности от южната част на Палестина и Синайския полуостров. В други документи (не само в Солеб) се споменава за страната на Шазу Яхве. Това е времето, в което евреите завладяват Палестина. Това се покрива с библейския доклад. Либералните теолози приемат, че това са племена, които са вярвали в Бог Яхве, но това не е големият народ Израйл. Но пък поклонението на Яхве е датирано 1000 години преди вавилонския плен, (приемат, че поклонението идва след вавилон)
Общото название на бог в тези народи е ЕЛ или множествено ЕЛОХИМ. Среща се във всички околни народи. То не е типично еврейско, въведено от евреите. С него се обозн различни богове (ел Ваал).
Когато Авраам и патриарсите идва в Палестина те идват с убеждението, че те се покланят на истинския Бог. В битие от това време има вариации на това име. Ел Рой, Ел Гарит (бог на завета) ЕЛ Ветил, ЕЛ Шадай. Това показва, че когато една личност има особена опитност с Бога, нарича Бога по начин, свързан с тази опитност. Дават му някакво описание. Но това е все един и същ Бог. Това не е многобожие.
Мойсей – Изх 3:14 за първи път е използвано името Яхве.
На еврейски Яхве може да се срещне като тетраграма. Има разл теории от къде произлиза, но най-разпространената е за глагола СЪМ. JHWH – аз съм онзи който съм – ту се съдържат същите съгласни в същия ред. HJH (хайа – глаголът на евр)
Народът вече започва да
Изход 6??
Понеже има диалекти на еврейския, след вавилонския плен равини нанасят гласните радикали между съгласните носещи. За да може да се произнася името Яхве, някой нанася гласните от Адонай. И се получава Йехова. (Яхова). В еврейския има звуци, които трудно могат да бъдат произнесени. С и Ш се отбелязват с един и същ знак.
Когато се връщат и завладяват земята, вече твърдят, че вярват в Ел Яхве и това откроява Единния Бог. При Авраам тази разлика не е била толкова ясна. Той е вярвал просто в ЕЛ. Но и другите са вярвали в Ел.
След катаклизмите в Египет, Бог ясно се е легитимирал и са станали известни със своята религиозна принадлежност.
Завладяване на обетованата земя:
Библейски източници
Исус Навин
Съдии 1:1-2:5
Извън библейски източници
Плочки от Тел Марна, но несъществена информация
Исус Навин е основният източник
В съдии списък на останалите племена. Това явно е големият проблем от онова време.
В находките от Угарит, плочка 169 – от 1230 година по времето на съдиите се споменава лично име Израйл. Отделно фараон Мернефта провежда боен поход през палестина и взема пленници от Аскалон и Гезер. В египетски документи, описващи похода се среща името Израйл като за група от хора
В египетски и вавилонски документи намираме название на група от хора наречени Шапиру или Апиру (има вариации) Шабиру. Това се свързва от някои изследователи с названието евреи. Интересно е че еврейският глагол авар AWR, което означава странствам, преминавам в него се търси името евреи. Шапиру са описани като странстващи племена и групи. Намерени са в Тел ЕЛ Амарна от времено на АменофесІV (Ехнатон) 1364-1347.
Юда на юг и Симеон, но с течение на името Симеон се губи и остава само Юда.
Венеамин, Манасия и Ефрем са на север от Ерусалим.... може да се види на карта. Заселват само планинската верига, района на Йордан и района на изток от Йордан (Транс-Йордания).
(численост на народа – понятията невинаги означават едно и също, например хиляда може да означавало и отряд)
Времето на съдиите:
Източници
Библейски книгата съдии
Извън
Угарит и пътеписите на Амуд
Времето на съдиите не е много спокойно. Няколко стотин години между изхода и монархията. Трудно е от гл точка на обществено устройство. Има съдии. Народът не изпитва великите дела. Това води до отстъпничество, неверие и завладяване от др народи. Боз извиква съдии, който ги освобождават. Историята се развива по еднотипна схема. Отстъпничество Падение морално – завладяване от чужди племена – съдия – избавление – падение. (Разделянето на земята става за един човешки живот)
Външно политически проблеми в района. Те са два основи.
Първият Съседните ханаански времена, които от време навреме стават силни.
Вторият проблем са филистимците. Те ставам много силни икономически (на крайбрежието си). Това се изразява във военна сила. Те не владеят планинските народи постоянно, но правят инвазии, плячкосване и данъци. Притискат всички народи в района. Те се появяват около 13 в пр Хр. Идват от север, минават през Балканите. Стигат до Египет (преди това унищожават царството на хетите на Крит) египтяните ги отблъскват и се заселват в Палестина. Те не са семити. Те са от друга етническа група. Нямат нищо общо с евреите и другите семитски племена в района. По това време цивилизованият свят е определен. Когато една група излезе извън тези райони, трудно може да бъде определено къде са. Извън Балканите, не знаем от къде точно са дошли.
Понятието съдии на еврейски Шофетим (съдия) идва от глагола Шафат – управлявам, съдя. Това не е административна длъжност. Не са били с авторитет за цялата страна, а само за своето племе. Те са били нещо като старейшини. Има два вида съдии – големи – избавители във време на война, те са харизматични личности. Били са директно призовавани от бога или избирани от старейшините. Има и малки съдии, те са ръководели във време на мир. Може би съдията е бил нещо над градските старейшини. Нямаме една държава и във време на нужда се появява една личност, която изправя. Като изключим Варак и Авимелех, който е узурпатор, имаме 12 съдии. Почти всички съдии произхождат от западнойорданската област и са се борели против филистимците и от народите пръснати по платото на трансйордания.
Религиозни течения по времето на съдиите:
Свободен племенен съюз и от тук произтичат проблемите в религиозно отн. Племената отвъд реката... издигат свое място на поклонение, понеже са надалеко. Географската разделеност поражда конфликти в религиозната сфера. (и в България църквите в Добруджа са по-консервативни поради това, че са били част от Румъния, която си е по-консервативна). Южна Германия е по-консервативна, защото там католическата църква е по-силна, а тя е по-консервативна.
Така евреите приемат, че е издигнат друг бог и се поражда проблем.
Съществуват и проблеми от вярата във Ваал. Той за пръв път излиза на сцената като голяма заплаха за религиозната вяра на евреите. Вярата в Яхве не е била забравена, но се е стигало до един религиозен синкретизъм. В повечето случаи се покланят на Яхве, но си поставят и статуетка на Ваал. Или пък вярвят в Яхве, но нямат проблем да участват в религиозните обичаи и празници на околните народи. Това е основният проблем, поради който са отхвърлени и предадени в ръцете на Асирия и Вавилон. Имат си семейство, но и любовници в духовно отношение.
В миналото празниците не са били светски а религиозни. Празниците на Ваал и Ашера са свързани с ядене пиене и сексуални оргии. И това всичко е съчетано с религия.
Този проблем не е свързан само с Ваал (оргиите). Те са част от много езически религии. Има ги и в Гърция и Рим. Това си е било част от религията.
Периодът на Царете:
Саулу
Източници
1Царе 1:31-2 Царе
Разкопки в Тел Ел Фул – Гавая
И Ет Джип – Гаваон
Причини за възниква на монархията:
Външнополитически. Египет е в политическа и икономическа сила. Това отслабва натиска лц,нв Палестина. След управлението на Рамзес ІІІ 1195-1164 Египет няма сила да оказва натиск върху предния ориент.
Асирийците Теглат Феласар 1113-1074 са силни и владеят и Сирия. Но наследниците му са слаби.
Филистимците започват да се изживяват като големия господар на района и се обединяват в пет племенен съюз. До това време са били градове държави. Този съюз ги прави силни. Изживяват се като втория Египет и като народа, който трябва да раздава правосъдие в района. Имат не толкова интерес към планинските райони, колкото към равнинните и плодородни райони на Ефремската долина. По пътя им са племената на израйл. Започват нескончаеми конфликти. Първоначално филистимците имат успехи. Разрушават светилището в Сило. Отнасят ковчега. Постепенно навлизат дълбоко в райните на израилтяните и ги владеят. Контролират производството на желязо. 1Царе 13:19-22 – налагат забрана на евреите да обработват желязо. Така не могат да се въоръжават. Вземат данъци. Това е времето в което желязото заменя бронза.
По това време се опитват да завладеят източнойорданския район. Остават само по-неплодородните райони но юдея и Йордан. От Юг амаличаните имат своите апетити. Това е в края на времето на съдиите. Под този натиск в народа се появява желание за централизация на управлението.
Втората причина за монархията е поведението на околните народи. То винаги е било до известна степен пример за евреите. Смятат, че околните народи са силни поради централизираната форма на управление. Бог обаче не одобрява това желание. Той смята, че е по-добре да има теокрация. При монархията народът започва да се разслоява и се появяват класите.
Саул
Произхожда от селски район.
Той е по-скоро харизматичен водач, отколкото административен. Не успява да обедени отначало всички племена. Но започваме да говорим за държавна форма на управление. Не е цар на една опр територия, а на една етническа група, която се бори за своята независимост. Той няма своя стратегия за вътрешна политика. Той е по-скоро революционер, национален освободител. 1цар 9-10:16,;10:17-27;11. все още няма столица. Ерусалим е на ханаанците. Няма двор и държавен апарат. (той е по-скоро като съдия) изгражда укреплението в Гавая (Тел ел фул). Там е бил центърът на държавата. 1922,1932 американски археолози и разкопки.
Външна политика – работи за освобождението на нацията. Пъвата му победа е над амонците в Явис Галаад. Това става причина да го провъзгл за цар. Връща източно йорданската територия. Има известни успехи срещу филистимците. Това е партизанска война. Няма сила да излезе на отрито с армията си. Битки с частичен успех в планините. Основно разчита на изненадата. Няма постоянна войска.
Не се знае колко дълго е управлявал. Вероятно около 20 години. Около 1030-1010 година.
(не са важни вс дати, а кой век е живял даден човек, има 4-5 важни дати Падането на Самария на Ерусалим...).
Причини за провала на Сауловото управление. Водил е дълга битка с филистимците, задържал е положението, но няма краен успех.
1.Числовото превъзходство на филистимците.
2.След победата на амаличаните се опитва да си извлече политически дивиденти и Самуил и Давид му стават противници. А те са духовният водач на народа и военначалникът на армията на Саул. Освен проблемите с филистимците има и един еврейски претендент (Давид) в южната част.
3.Не може да работи в екип. Има проблем в междуличностните взаимоотношения. В началото е свит, но става доста експанзивен и холерик.
Липсва на талант за цар. Липсва му дипломатичност, търпение, не може да работи с хората. Може да бъде само пълен деспот, но това е възможно само при добре организирана държава. Оставя религията си и отива при врачки.
Давид:
Източници
2 Царе 2-24
3Царе 1,2
Царува 1010 – 970 пр хр
Произход и житейски път по време на Саул
Произх от Витлеем Юдейски – последния от 8 сина. Войник, придворен музикант. Много бърза кариера. Военачалник, оженва се за царската дъщеря. Разделя се с царя поради.... своя войска – 400 души 1 Царе 22:2, но после стават 600 – 1Царе 23:13. те оперират в една трета от страната. Първоначално пази от набези предимно от амаличаните 1Царе 24-26
Но при разказа за Навал става ясно, че е събирал и издръжка, нещо като данък. Личи се, че се изявява почти като владетел.
Този период му помага да има много добри връзки с народа в южните части. Това му помага при издигането му за цар. (Кармил е населено място в южната част). Женитбата му с Авигея може и да е свързана с политическото му влияние. Работи известно време за филистимците, като ги пази от набезите на номадите.
Давид като цар:
След смъртта на Саул ситуацията се променя. Престолонаследникът също е мъртъв. Давид се отправя към Хеврон, на юг и там е провъзгласен спонтанно за цар. Става цар над южната част. От този момент може да се говори за държава Юдея.
Между помазване и провъзгласяване има разлика във времето.
След смъртта на Саул филистимците владеят, но не тръгват веднага против него, защото го възприемат като приятелски настроен, защото вече е работил за тях. Но той проявява амбиции да владее над целия Израйл. ..... и останалите племена признават Давид за цар, защото той е обединяваща фигура. От този момент се появява държавата Израйл. Но винаги остават двете групи – Юдея и останалите племена. Две групи с един цар. Може би това разделение си остава от времето на съдиите. Давид със силата на своята личност успява да ги обедини в една държава. Това положение се отразява фатално върху бъдещото развитие на страната.
По времето на силните царе Давид и Соломон този проблем (двете групи) е туширан, но след смъртта на Соломон се разделят. Съюзът се срива.
Затвърждаване и укрепване властта на Давид
Това, че се провъзгл за цар е открит бунт против филистимците.
Ерусалим е евуски град на границите между двете държави, който винаги пречи на обединението, а и е много силен. Силно укрепен град на хълм. Жителите му са се подигравали на Давид. Били са уверени в непревземаемостта му. Завладява го и мъдро го прави своя столица. Можел е да остане в Хеврон, но за да бъде обединител отива в неутрална зона. Той не е притежание на всички, а на царя. Давидовият град. Това е добър тактически ход. Построява си с помощта на финикийски майстори дворец и укрепва още града. Превръща го не само в административен и политически център, но и религиозен. Премества там ковчега на завета. И Ерусалим става най-еврейският град.
Голямото Давидово царство.
Големият проблем все още са филистимците. И предприема експанзия към околните народи. Започва подчиняване на граничните райони. Появява се една държава, която се нарежда до големите царства на древността.
Етапи в давидовата експанзия
1.Победа на основния враг – Филистимците. Изглежда те първи предприемат воинни действия – навлизат и завладяват земята чак до Витлеем. Давид се крие и живее известно време в планините. Събира цялата си войска и води партизанска война в планините през това време. Следва неочаквано нападение. Разгромява ги. Минава в офанзива, навлиза в тяхната територия и окончателно ги разбива. Това е краят на голямата филистимска държава. По-късно има малки филистимски градове-държави. Той заема мястото на Египет в района
2.На изток в Трансйордания – едомци, моавци, амонци. Моав – подчинен, васал. Едом – също. На изток вече няма врагове. Народите са подчинени и плащат данъци. Давид не действа като асирийците, които избиват и депортират. А изгражда държава, която е конгломерат от нации, като водещи са евреите. Нямаме пълно поробване. Но са били защитавани от него.
3.Сирийя (арамейците), Дамаск – те се засилват. Били са организирани в съюз от автономни градове. Главният е Дамаск. Там се появява прослойка, която иска да завладее всички останали градове. И това става впоследствие.
Появява се конфликт м-у Ерусалим и Дамаск. Сирийците нападат Давид, той ги побеждава и стига до Дамаск. След като стига там, реорганизира цялата страна и поставя свои гарнизони. Явно по това време завладява и Васан – там е подходящо за паша на едър рогат добитък.
Получава се една огромна държава. От Египет до Ефрат.
Държавата по времето на Давид и нейното устройство:
Това е един огромен конгломерат с различни зависимости и условности. Подчинява много етнически групи и нации. Тази държава е разкъсвана от две страни. Първото напрежение е между евреите и ханаанците. Преди това е бил външен конфликт, но сега ханаанците са част от народа. Това поставя въпроса за религията. Колко религии ще има в държавата. Ханаанците са били по периферията, но и пръснати на групи в страната, както е било в Ерусалим. Вторият източник на напрежение е между Юдея и северните племена. Дави с голямата държава създава предпоставки за бъдещото разделение. Създава наемна войска, в която са служели предимно чужденци (предимно филистимци и критяни).
Построява свой дворец в Ерусалим и живее там. Има 7 жени (отделно и Михала) и около 15 наложници. Има много деца и това създава много претенденти за трона.
Кризи в управлението на Давид
1.Голямата територия на държавата е предпоставка за трудно управление.
2.Многото деца – бунтът на Авесалом. Той е третият син на Давид. Слугите на Авесалом убиват Амнон. Стига се до това, че известно време в страната има гражданска война. Давид се справя (но остава без наложницита). Бунтът на Савей от Вениамин. В края има двама претенденти за трона – Соломон и Адония. Около тях – 2 партии. Адония – зад него военачалникът и първосвещеникът. Зад Соломон – пророк Натан и свещеникът...
Цялостна оценка – положителна
Стъпва на руини, а създава една огромна държава.
Възниква и основният въпрос какво да се прави с хората от други религии в държавата. Давид не им налага държавната религия. До каква степен божият народ може да владее и да налага над останалите? Давид живее с тези проблеми. (Бог използва един критерий за личността „Не убивай!”, но когато става въпрос за група, там нещата сякаш не важат)
(Библията описва фактите, някъде обвинява или одобрява, а някъде само представя фактите.)
Соломон
Източници:
3Царе 3-11
Време на царуване 965-926 г пр хр.
В началото на управлението има конфликт с Адония. Противниците в кр сметка са премахнати.
Държава и управление
Външна политика
Не предприема нови военни действия. Мирно управление без големи военни конфликти. Действа много по-различно от баща си. Той е човек на дипломацията и на икономическите връзки и механизми. Въпреки това не намалява своята войска. Създава нова бойна единица – бойните колесници. 4 000 колесници с 12 000 войника на тях. Те са били разпределени в различни гарнизони по границите и по важните пътища. За такъв пост се говори за Хазор на Генисаретското езеро, в Тамар, Мегидо и на др места. Това е добре укрепена система. Въпреки това на няк пъти има въстания и опити за отцепване – Дамаск въстава и подчинява района на Сирия. Така се обр Арамската държава. Едом се опитва да се отцепи, но не успява. Отстъпва 20 км крайбрежна ивица от Сидон на север на Тир, с който е в отлични взаимоотношения. Той много търгува с финикийците и ползва работници от там. Така той издига страната и я поставя на нивото на голямата политика.
3Царе 9:16 египтяните обкръжават град Гезер. Соломон не отвръща със сила, но със сложна дипломация се сродява с фараона и се жени за дъщеря му и получава Гезер като сватбен подарък. Соломон е имал много такива бракове с жени от околните народи.
В Мегидо е открито съкровище, датирано от времето на Соломон (злато и слонова кост) открита е плочка от слонова кост, за която се предполага, че е част от стол (трон). На която се вижда орнамент царица подаваща лотос на царя (лотос – Египет) изобразени са два лъва с чов глави като сфинксове и над тях кръжат гълъби. Гълъбите са символ на мира. Соломон – обичащ мира – не е изключено гълъбите да са свързани с мира. 3 Царе 10:18 се казва че е имал подобен престол, за Соломон се казва, че е имал египетска жена – 3Царе11:1.
В древността най-големите интриги са били в харема.
Многото жени са признак на благосъстояние – можеш да ги издържаш. Създава си позиция (Соломон) като околните царе.
Създава много тесни връзки с Тирския цар Хирам
3Царе 15:15-18
Двете страни царуват много усилено. Явно плаща със земята за услугите
Савската царица – това е Южна Арабия. Това говори за тесни икономически връзки с много отдалечени райони.
3Цар11:1 – съпруги от тези народи
02.10.2006
Вътрешна политика по времето на Соломон
Юда и Израел си остават дори и по времето на Соломон две различни величини, като Ерусалим ги свързва. Създава 12 административни области. Всяка има поставен управител. И всяка трябва да се грижи 1 месец за издръжката на двореца. (реформи). С увеличаването на войската и строежите се увеличават разходите. По разл канали събира пари: данъци от народите под негова юрисдикция, търговията (била е монопол на царя, имало е и данък от тия, които търгуват) 3Царе 10:15 данък от пътуващи търговци, задълженията на областите.
Търговия и икономика:
Финикийците имат силно развита флота – тир Сидон. Соломон държи монопола на търговията към Арабия и юга, който е интересен със по специфичните си продукти. Това му носи много дивиденти. Сключва договор с Хирам от Тир, който е много влиятелен цар в района. Купува от там кедри, като материалът се е движел по море донякъде. Заплаща с зърно, зехтин. Търговия с Офир на юг за целта в залива Акаба строи по финикийски модел флота. От там отплава като е трябвало 18 месеца да отидат и да се върнат. От там екзотични неща – сребро, злато, слонова кост, маймуни, пауни. Египет е произвеждал колесници и са търсени навсякъде – сирия, мала азия. Там пък се гледат коне. И Соломон е посредник между едните и другите 3царе 10:28,29.
В държавата започва да се заражда социално разслоение. Соломон се замогва и започва да раздава средства на хората с които работи. Създава се прослойка на по-богати граждани в сравнение със селяните. Тя се съсредоточава в Ерусалим. Тези граждани трябва да ги вложат и започват да изкупуват земите на бедните. Нещо което го няма по време на съдиите. По-късно, след разделянето на царствата, по време на малките пророци има много голямо разслоение социално. Богати, които изнудват бедните. Неприятно е че и много ханаанци се замогват. Стават влиятелни. И влияят и с примера си.
Строителство:
Соломон строи много
1.Своя дворец – строи се около 13 години. На север от двореца на баща му. Там работят много финикийци. 2 двора. В предния двор 3 постройки с обществен характер. В задния двор е живеел царят
2.Храмовият комплекс – в близост до двореца от 3 части. 35м/10м/15м (висок)
Светая светих е куб 10/10/10 и е на два метра и половина над светая – до там водят стълби. Според книгата на царете светая и светая светих са обградени с три етажа постройки. Това са тесни постройки, в които има ниши като килии. Там са се складирали разни неща или пък свещениците са се преобличали, почивали. (може би там са отсядали свещениците от провинцията.
3.Храмове за божествата на жените му – 3Царе 11:7,8
Наука:
Поддържал е духовен и културен обмен с другите народи – Савската царица – идва чак от района на Йемен.
Изгражда държавен апарат, в който работят много служители. Трябвало е да бъдат обучени – да пишат, да смятат. За това изгражда държавно училище Ерусалим. Писане на дъски и папируси, чужди езици – главно египетски. Обучението е почвало на 10-12 години и е продължавало 8-10 години 3Царе4:29-34 – описание на голямата Соломонова мъдрост. В какво се е състояла? Главно в две посоки. Библията я описва в 2 основни насоки
1.Познание върху растенията и животните. Описва видове – този тип дейност е позната от Египет и Вавилон. Ономастикон написан от Аменопе ок 1100 г пр хр (малко преди Соломон) – енциклопедичен труд с 610 понятия, изброени по категории. Няма аналитична стойност. Това е систематизиране на познанието. Рамазеум Омнастикон ок 1600 г пр хр – по-малък е. Също е описателен. С нещо подобно се е занимавал и Соломон. Това е бил характерът на научните трудове.
2.Етични и общожитески сентенции и правила на поведение – притчи, еклесиаст. Под формата на сентенции и .....той е изразил общовалидни истини с морален и религиозен характер. Тези книги не са пророчества, а религиозни и морални ценности, с поетична стойност, и в конкретна епоха. (мъдър цар, който може да поучава хората около себе си. Това го прави мъдър, но не го прави праведен). Тези книги нямат на първо място религиозен характер. Те говорят основно за човешки взаимоотношения.
(от тук извеждаме идеята за състоянието на мъртвите – но това не означава, че това не е неговата вяра – „кой знае” еклесиаст 3 глава – тоест това може да се разбере само чрез откровение)
Особености и кризи на Соломоновото царство:
Започва все повече и повече да живее в един различен свят от народа. Земеделци и скотовъди, а той
Причини за разделението
Реформите, остават нерезбрани за народа.
Постепенно само богатата класа може да се доближи до царя. В миналото и Саул и Давид с военните походи и събирането с народа се е създавало усещането за една общонационална кауза.
Държавата губи характера си на царство, обединено с една войска. Соломон се превръща в един абсолютен монарх като околните царства. С него се слага край на харизматичните царе. Той управлява вече по царски. Това води до бунтове – на Адат, Резон и Еровоам от Сарида – бъдещият цар на севверното царство. Интересното е че след като се връща от Египет не отива в Юдея, която му е на пътя, а в северното царство. Това говори, че в Юдея династията на Давид си е запазена марка.
Религиозната картина в царството:
1.Построява храма и по този начин централизира поклонението в Ерусалим.
2.Строи капища на боговете на жените си и на народите, които живеят в царството. Бил е толерантен. Не е насилвал народа. Всеки е можел да си избере религия. Това води до раздвоение. Самият цар е раздвоен. Яхве се превръща в един от многото богове. Вярно пръв, но един от многото. Това води до падането и на двете царства според Божия поглед, описан в Библията.
Започва един дълъг период чак до времето на вавилонския плен. Това е едно много размирно време.
Книгите на царете и летописите ги описват подобно.
Израйл и Юда преди и по времето на Арамейското нашествие
Конфронтацията на Северното царство със Сирийците. Политическото положение вече започва да се диктува от северните народи. Това са Сирия, Асирия и Вавилон. Египет, който е все още основната сила, вече няма почти никакво влияние.
Разделяне на държавите:
Царството на Давид и Соломон е върхово развитие на държавата. По-късно има царе, които се доближават до тях, но е за много по-кратко време. След смъртта на Соломон има натрупани проблеми, които водят до разпадането на държавата. Вече можем да говорим за северно царство и южно. Границата е минавала на около 20-25 км северно от Ерусалим. Първите десетилетия Юда доминира поради това че целият държавен апарат е там. Но по-късно поради по-голямата си територия Израйл придобива надмощие. Може би и поради по-удобния контакт с финикия. В Летописите има по-юдейски поглед. В книгата на Царете се говори по-открито за греховете на Давидовата династия. Фактът, че двете царства са най-големите врагове един за друг се отразява и в литературата им.
В Ерусалим се опитват да представят отделянето и като отделяне от благословенията на Яхве. Изоставят храма в Ерусалим. Но са вярвали, че има възможност за покаяние и връщане. Северното царството обвинява за всичко династията на Давид и Соломон. Те изтъкват лошите неща, които са вършели.
Датировка и хронология:
Съществуват някои проблеми в датировките и хронологията. Някъде има разминавания в годините. Има един определен шаблон, който книгата на царете използва при представянето на царете. Например 3Царе 14:21-31; 15:1. Използвана е почти при всички юдови и израйлеви царе. Някъде е непълна. Три основни елемента – 1.кога царува, 2.оценка на царуването, 3.указание за употребените книги (паралелна литература, от където авторът е черпел информация). Имаме едно синхронно отчитане, което стои до годините на съответния цар. Засичане спрямо царете на другото царство 3Царе15:1,2,9,10,25.
Проблемът е че тези синхронни данни които се дават, не винаги съвпадат с периода в които царят е царувал. Може би причина е двата типа отчитане на царете в древния свят. Първият тип е с годината на възкачването (частта от годината в която се е възкачил до началото на новата календарна година), а вторият е без годината на възкачването.
Има няколко сигурни дати, които са засечени с помощта на извънбиблейски източници.
853 г. Пр ХрБитката при Каркар - споменава се Ахав – сирийски източник
841 – Иуй плаща данък – сирийски източник (военен трибут)
806 – Йоас от Израйл – също трибут (сирийски
740 – Манаим от Израйл – също трибут (сирийски
732 – смъртта на Факея (сирийски
722 – завладяването на Самария от Асирийците – приключва
586 – падането на Ерусалим . Краят на царство Юдея
Войните между северното и южното царство
930-885 –
Почти сто години продължават тези войни. Ровоам вижда в Еровоам един бунтовник. В началото юда завладява части от северното царпствто. Там е войската.
926 г пр хр фараон Шешон І (Сисак). Застрашава района от юг и това води до затихване на конфликта между юда и Израйл. Той вече е провел поход срещу Соломон. В храма в Карнак е оставил надпис, от който личи, че е стигнал чак до Кармил. До времето на Асирийците военните походи не са били с цел да завладеят държавата, а да плячкосва, да събере средства и такси и е очаквал, че като се прибере да му се плащат данъци. (обирали са съкровищата на храма). Стига до Танах и Мегидо. Ерусалим не е споменат. Или се е движел по крайбрежната ивица, която е била по-богата. Или пък се е опитал, но не е успял да го завладее. От Библията разбираме, че е взел съкровища от ерусалим. Явно са му платили. Изглежда, че Египет не
В религиозно отношение Еровоам на север изгражда две светилища – в Дан и Ветил. Там поставя 2 златни телета като символ на Яхве. И провъзгласява тези светилища за държавни. Събира се данък за тях. Този елемент със златните телета, когато религиозният синкретизъм .... образът на златния телец като символ на поклонението на Яхве.
В Ерусалим в храма е поставен дори символът на една ханаанска богиня
В териториално отношение след разпадането на царството едомците се освобождават. Моавците се опитват, но не им стигат силите. Амонците се освобождават. На запад големите филистимски градове. Се отделят също. Накрая Израйл и Юда се превр в две отделни независими държави. Като Юда завладява част от територията на Израйл.
3царе15:9-15 Аса от Юдея защитава вярата в Яхве против идолопоклонството в Ерусалим. Има известна разлика в поклонението със Северното царство. В Южното царство от време на време има по-богобоязливи царе. Това ги запазва и като държава и като общност дори и след вавилонския плен. Юда е пазител на вярата в Яхве.
Юда след разпадането отново е разделена на 12 области
Династията на Амрий – (885-841)
Това е време в което Северното царство има по-добро икономическо и политическо управление. Това е една успешна династия.
Особености на периода:
Явното превъзходство от този момент нататък над Юда. Нарастващата сила на Арамейската държава.
Това е период на управление на способни държавници. Но поради заплахата от сирия от север не може да се развие напълно. Също пречи и религиозното напрежение. Царете отдалечават все повече народа от Яхве. Засилва се култът към Ваал. Неговата поява е наложена и лансирана от царския двор. За да има по-добър контакт с околните народи. Официалната религия трябва да е уеднаквена с тази на водещите народи, за да влезе държавата в голямата политика.
В околните страни на Амрий се гледа като основател на една нова държава в асирийски надписи е наречен бит Хумрий – домът на Амрий. В надпис от ........присвоил земите на...........
Още при бащата на Миса е завзел неговите земи, а впоследстие е подчинил Моавците.
Има много добри връзки с финикийците. Синът му Ахав се жени за дъщерята на финик цар. Възможности за много добри икономически....
Губи районите в трасЙордания. Дори е допуснал да има търговски представители на арамейците в неговата столица
Той премества столицата. Купува един хълм, укрепва го и строи Самария. Тя е свързана с важни пътища. Столицата е царски град – градът на Амрий. Подобно на Давид. Никое племе няма претенция към столицата.
Ахав:
Религиозна картина.
Вземането на финикийката Езавел за жена на царя има последици. Въвежда се поклонението на Ваал. Изгражда храм на Ваал в Самария. Провъзгласява Ваал за бог на северното царство. Появява се опозиция начело на която застава Илия. Има пророци на Ваал и пророци на Яхве. 3Царе18:3- разделение и в царския двор. Илия е първата фигура, която наистина започва да се бори срещу идолопоклонството. Битката се води на Кармил, това е разделителната линия между Финикия и.... така Илия проявява е една политическа претенция. Илия е един от малкото агресивни пророци
Династията на иуй (Йеху)
Тази династия прогонва тази на Амрий. Това е времето, когато израйл преживява най-голямото унижение от Сирия. Това е в началото на династията. След това обаче (8 век) Асирия се издига и оказва натиск върху Сирия. Това води до облекчаване състоянието на Израйл. Тогава вече окончателно се налага ханаанския начин на мислене. Винаги, когато са били добре икономически и политически, е имало голям духовен упадък.
Възкачване на Иуй – 841 година в Изнайл царува Йорам. Той подхваща борбата с Дамаск. Но без успех. На трона се качва Азаил (арамеец). Той тръгва срещу Йорам. Йорам е убит. Азаил поставя начело на войската Иуй. Бунт. Пророк назначен от Елисей помазва Иуй за цар. Той се отправя към долината Езраел. Убива Йорам и Охозия. Предлага да бъде избран за цар, но при условие да бъдат избити близките на царя. Целият му път до трона е осеян с кръв. Провежда една религиозна реформа. 4царе 10 глава. Избива вааловите пророци и разрушава храма им. Не се докладва по негово време да се е появил голям пророк. Но тези вътрешнополитически промени му пречат да воюва на север с Арамейците.
През 841 година Салманасар ІІІ провежда поход срещу Арамейците и завладява Дамаск. В един надпис се казва, че Салманасар е получил трибут от Иуй, от дома на Амрийй. От това време е и единствената рисунка на еврейски цар. На черния обелиск – Салманасар, пред него е коленичил Иуй, отзад е стражата и носят дарове. (пази се в Британския музей).
836 година Йоас е провъзгласен за цар след като Годолия (Готолия) 6 години царува в Ерусалим. Готолия е убита в двореца. Това възкачване става с един двоен завет – м-у Бог и Йоас и между бог и народа, а и между царя и народа. Реформи религиозни. Но въпреки реформите не престава навлизането на ханаански елементи в религията на евреите. Йоас е все още малък да царува, затова се образува регентски съвет под управлението на свещеника Йодай.
По времето на Йоас историята показва, че царете са се опитвали да определят управлението и развитието на действията в храма
Израйл и Юда по време на асирийското нашествие на запад:
Общ поглед върху периода
Каква е новата обстановка
Скоро след падането на династията на Йуй в Асирия започва раздвижване. Ашуринай V 784-745 – царува мирно. Асирия губи земи. Започват вътрешни размирици. Но се появява Таглат Паласар (феласар) ІІІ 744-727. Той започва една поредица от завоевания. Последователно подчинява Армения, Арпак и Харат(това не е сигурно). Стига до Сирия. За Израйл става много опасно. Асирия желае да се превърне в световно царство, като владее и Египет. За да стигне до там, трябва да мине през Палестина. Въпросът е на чия страна да застанат евреите.
Асирийците държат основно на 3 неща:
1.Асирийската държава е военна държава. Войската е от местни овчари, селяни и от покорените народи. Това е идеологията на държавата. Да се присъства на дадено място. Добре организирана армия. Войската е много добре въоръжена и оборудвана. Има технически нововъведения, които им дават . пехотни подразделения, въоръжени с копия лъкове и щитове. Железни брони на гърдите си и са се движели в затворени групи (трупи). Докато по това време се е използвала техниката на неорганизирания хаотичен бой. Мястото на тежките и бавноподвижни колесници се замества от тежко въоръжена кавалерия, която има за цел да пробива и обгражда противника.
Големите и добре обсадени градове са били почти непревземаеми. Асирийците изработват машини, които им помагат да превземат крепостите. Исая 5:26-29 се казва нещо подобно.
2.Систематичен терор над противника. Вероятно няма друг народ проявявал по-голямо насилие. Никой не е избивал така масово и не са измъчвали. А също има и големи депортации. Така няма опасност от въстание. Няма организация на етноса. Говори се за дране на хора, които са живи и то пред публика. Режели са носове, уши, .... народите предварително са се предавали, знаейки голямата жестокост и мощ (икономическа и военна)
3.Депортиране на населението в друга част на царството. Тази стъпка окончателно е пречупвала съпротивата на покорените народи.
(в Ерусалим след вавилонския плен се връщат по-бедни хора, и хора с много силно религиозно съзнание)
След падането на династията на Иуй започват нескончаеми размирици и разпри. Формира се антиасирийско движение. Но все пак окончателно губят от Асирия. Отначало граничните провинции стават асирийски провинции, а по-късно и цялото царство.
Южното царство е по далновидно. Когато са заплашени стават васали, плащат. Когато се усетят силни, се надигат
Краят на държавата Израйл 752-722. тогава царуват Салум, Манаим ...Факия. започва поредица от преврати. Книгата Осия описва това. Този период продължава около 30 години. Към края на Манаим на север се появява Таглат Фаласар. 742 надпис за това как Манаим плаща на Таглат.
Факия за 2 години е убит от Факей. Той променя политиката на своя предшественик, която е била мирна спрямо Асирия. с много финансови жертви са запазили мира. Но това е дразнело някои съсловия. Той се обръща към Дамаск, има зад гърба си Египет. В Дамаск царува Расин и те двамата се опитват да обединят държавите в района. Но Юда отказва да влезе в този съюз. Тогава Дамаск и Израйл обявяват война на Юда (Сирийско-Ефремската война). При царуването на Ахаз навлизат от север (исая 7:1-17). Той се обявява за васал на Асирия изпраща военен трибут и моли за помощ. Малко предистория: още през 734 година Таглат Паласар предприема един поход в Сирия и Палестина. Превръща северна сирия в провинция. Превръща части от Израйл и ги прави провинция. Отправя се по крайбрежието към Газа. И двете държави са свити само в планинските райони. Ако Юда се съгласи, и Египет от юг би помогнал. С обявяването си за васал Юда затваря обръча и египтяните не могат да помагат. Таглат организира походи през 733 и 732. превзема Сирия Дамаск убива Расин и стига до Израйл. Ахаз отива в Азирия да се представи пред Теглат Палесар и бива вписан в списъците на васалите. 733 теглат се отправя към Израйл и го превръща във васал. Остават само някои непривлекателни планински части.
Осия и краят на северното царство.
Отново има преврат от среди добре настроени към Асирия. убива Факей и Теглат Фаласар го признава за васал. Това е описано в Асирийски източници. В началото той е добър васал. Но в двореца има две партии проасирийска и проегипетска. След смъртта на Таглат Фалесар се възкачва СалманасарV – бунт срещу Асирия с помощта на Египет. салманасар – поход срещу Израйл обсада 3 години и през 722 Самария пада. Салманасар скоро умира и се качва Саргон ІІ. Който петендира за тази победа. Депортирани са много хора. 4Царе 17:6 – асирийците казват че 27http://www.teenproblem.net/forum280 мъже са били изселени, освен тях жените и децата. Страната е превърната в асирийска провинция наречена Самария. Управлява се от асирийски градоначалник. От тогава Самария става името на цялата хълмиста земя. На мястото на депортираните се преместват народи от север, после от вавилонската област, като целта е да няма ясно изразен национален облик.
Следва бунт подкрепен от Египет. Но губи и Египет трябва да плаща на Асирия.
Смесеното население продължава да се покланя на Яхве. Чак през 586 година хора от Сихем, Сило и Самария отиват да жертват на един разрушен олтар в Ерусалим. Което показва, че в тези земи вярата в истинския Бог е запазена. Може би този интерес на местното население подтиква Асирия да възстанови светилището във Ветил, дори връща един депортиран свещеник и чак след .... тази дейност запада.
Имаме надежди при Еремия и Езекил за възстановяването на Израйл и обединението с Юда, но те са напразни.
Царство Юда при Асирииците
Ахаз застава на страната на Асирийците и това запазва Юда. Това му струва пари но и отстъпки в религията. Приема Асирийски божества и чужд идол в храма, но е само за царска употреба. Опитва се да играе между две действителности. Явно няма намерение да премахне вярата в Яхве.
Пред Юда има 2 възможности – да се обедини с малките държави и да се възпротиви или да се постави под пълна зависимост от Асирия. Исая подкрепя Ахаз за второто. Цар, който се огъва пред навлизането на друга религия в страната, но пък се вслушва в съветите на Божия пророк.
Езекия и Асирия
Когато идва на власт започва да строи. Укрепва Ерусалим. Строи силоамския водопровод до извора Гион, който е извън града и така осигурява вода за обсада. 4Царе 20:20 каналът е прокопан в стената от две работни групи, които са се срещнали и на мястото на срещата има останал надпис: „Пробивът. Това беше развитието на пробива....тогава протече водата от извора 1200 лакти.” (това е бил тунел в скалата) Осигурява средства за въоръжаване. Опитва се да приобщи някои южни части на Израйл към Юда. Отваря границите за емиграция от северното царство в Ерусалим. Има такава сериозна емиграция. Построява разширение на крепастта.
Религиозни и културни елементи. Премахва змията..., синкретизма. Не само в Ерусалим, но и в страната. Има и политически възход. Нараства националното самосъзнание и антиасирийското настроение.
Постепенно и Езекия започва да клони към премахване на асирийското бреме. Когато започва да премахва другите богове показва, че търси отделяне, най-малко на религиозно ниво
Първи опит за независимост. 720 година Саргон завзема Газа. Малко след това започват вълнения против него. Първо в град Аздот. Към него се присъединяват Едом, Моав, Юда, подкрепени от Египет. Но в египет има преврат и се оттегля помощта. Аздот и Газа за превзети. Езекия се обявява за васал и плаща данък. След смъртта на Саргон през 705 г започват борби. Във Вавилон Меродах Балдан успява за половин година да бъде цар. Това дава възможност за освобождаване на малките държави. Водачи са Сидон и Аскалон (Финикия) Езекия отново участва. Египет е вътре. Сенахириб побеждава Вавилон. Превзема Сидон. Другите държави се оттеглят е се признават за победени. Юда и Аскалон не се отказват. Идва войска от Египет и се стига до битка при Алтаку. Явно Сенахериб побеждава, защото египтяните се оттеглят и цялата крайбрежна ивица остава за Асирия. Сенахериб завладява цялата земя, остава само Ерусалим. Има редица дезертьори от Ерусалим. Езекия решава да се покори изпраща пратеници. Но Сенахериб е горд и обсажда Ерусалим. В Библията се говори за едно чудно спасение, за което историците нямат ясен отговор.
Въпреки това Ерусалим и Юдея остават с много малко земи. Това е времето на Манасия (асирия е много силна). При наследника на Сенахериб Асирия се издига още повече.
Юдея по времето на залеза на Асирия и издигането на Вавилон.
Преглед на периода
2 характеризират периода;
1.Бавното но сигурно залязване на Асирия. юдея се освобождава и успява да завладее територии
2.Властта на Асирия е заменена за кратко време от Египет, а след това и от набиращото сили Нововавилонско царство. Превземане на Ерусалим през 586.
Още от времето на Ашур Банипал 668-626 г пр хр започва залеза на Асирия. първо Египет се освобождава. Ваавилон постоянно се бунтува. От мидия. На север от индо-германски племена. Малките държави започват да се борят за независимост.
Около 630 г в Ерусалим се появява пророк Захария. Провъзгласява съд над Асирия. Еремия провъзгласява .... говори за една нова сила от север, която ще ....завладее. спасението от този съд е моменталното покаяние е ....Авакум и Наум вероятно работят в храма в Ерусалим. Повлияни са от близкото падане на Асирия. наум пророкува падането на Ниневия, като близко и сигурно събитие.
При Авакум не е толкова важен националният мотив. Той се вълнува от жестокостите на Асирия и поставя въпроса за Божията справедливост. Пророкува че краят на Асирия ще дойде чрез Вавилон.
Вавилон
След смъртта на Ашур Банипал Асирия се разпада и започва борба за подялба на територията й между Мидия Вавилон и Египет. Набупаласар – 626-605/4 – основава нововавилонското царство. Египет завладява филистимските земи по крайбрежието.
Новата заплаха за малките държави е Египет.
Вече в Ерусалим се появяват религиозни и политически сили които желаят пълна независимост. С това върви и очистване на религиозните практики от чужди култове.
Йосия младият цар е спечелен за тази кауза и през 622 се освобождава от Асирия. юда става независима държава. Реформата е била извършвана постепенно и целият народ е интегриран в нея. Върховата точка е откриването на книгата на закона. Явно преди това нещата са били много занемарени. След почистване на храма и унищожаването на асирийските култови обекти. Организира и провежда пасха. Понякога в храма са били извършвани и съвсем други ритуали.
Политически последици – разширяване на страната на север и завземане на части от бившето северно царство. Завладяване и на запад. 609 г Асирия се съюзява с Египет и се опитва да помогне срещу Вавилон и Мидия. Фараон Нехао тръгва на поход и се установяват на лагер в долината Мегидо. Там срещу тях отива Йосия и е смъртоносно ранен. Откаран и оплакан в Ерусалим
04.10.2006 сряда
Последните царе на Юдея до Падането на Ерусалим под вавилонско робство
Йохаз
Син на Йосия, по-малкият
Йоаким
Фараонът, който има силно влияние, го поставя за цар, той е по-големият син на Йосия, плаща данък на Египет. Провежда брутална политика, въвежда богове. Народът се разделя на два лагера. Едните разглеждат смъртта на Йосия в Мегидо, като резултат от неправилните му реформи. Другата група се хваща за храма и с него свързва съществуващата Божия закрила – бог още не е отдръпнал благодатта си. Ако народът се събере около храма, Бог ще отдръпне съдбите си. Еремия сериозно работи в Ерусалим, като застава върху тая лековерна сигурност, свързана с храма. Той не заема ничия страна. (това е мисленето на фарисеите – формалното спазване ще ни спаси). Той си навлича гнева на свещениците. Преследван, малтретиран, забранен му е достъпът до храма. Той е може би най-малко уважавания пророк.
Външно политическа обставонка
605 битката при Каркамиш египтяните губят