06-13-2007, 10:18
Свидетелство от Калин Петков
Това е моето свидетелство - как Бог ме измъкна от лапите на смъртта.
Ще започна от по рано в училище. Тогава бях едно затворено дете дебел, срамежлив. Другите танцуваха по купоните, имаха си приятелки, а на мен се подиграваха.
Като завърших 8-ми клас се преместих в друго училище. Там се запознах със сродни души, тъй като слушаха heavy metal, пък и аз друга музика не признавах. Но тези хора правеха обири и се наложи да им пазя гръб на един от тях. Същата вечер хванаха 2-ма от тях, а другите избягахме извън София - в с. Лакатник. Там спахме в една пещера наречена темната дупка. В пещерата имаше и други хора. Те свиреха на китари и пееха песни - бяха хипита. Много ми допаднаха и в последствие станах приятел с тях.
След време старата ми компания се пръсна напълно. Едни бяха в затвора заради онова нещо, а тези които бяхме под 16 години ни пуснаха, като ни регистрираха в детска педагогическа стая.
Така започна моя бурен живот. Не се прибирах, пушех, пиех яко и ходех с новата ми компания на,, попа". По късно разбрах че те се друсат. Тогава хероина още не беше навлязъл и те взимаха хапове. Един ден реших да опитам parkisan, от него се халюцинира. Майка ми и комшиите в блока разбраха всичко, а някои от тях ме помислиха за луд, защото твърдях убедено че майка ми е влязла в едно дърво.
След време опитах codein. Хареса ми, но не знаех какво ме очаква. След това започнах системно да вземам codein и codterpin като си пишехме фалшиви рецепти. Доста често посещавах районните управления. Дори през 1988 г. бях следствен за обир на сладкарница. През 1989 г. намерих начин да си купувам чиста дрога - бял мак. От него се извличат морфина, лидола и други, но спирането от него беше по лошо от другите предишни: студена пот, силни болки в ставите и постоянно дежурство в тоалетната /с извинение/. Приятелката ми се опитваше да ме спре, но не успя. Скоро се разделихме. Хванах се с друга. Тя пък се продруса и друсаше повече от мен. Просехме пари по улиците и ги обръщахме в наркотици. Миришехме, не се къпехме със седмици. Между другото тя беше внучка на един професор от Симеоново (школата за полицаи), който постоянно правеше опити да ни раздели, но не успя.
След време обрахме една поликлиника в с. Крън, Казанлъшко. Взехме много morfin, lidol и omnopon. След време ни хванаха и ни заведоха дело. Мене ме вкараха на принудително лечение за освидетелстване в Суходол. Един ден дойдоха едни хора с китари, ама не бяха хипита. Бяха облечени нормално, говориха за Бог, за Исус Христос. Аз за пръв път чувах за такива личности, заинтересувах се. След като излязох се срещах няколко пъти с тези хора. Те ми идваха на гости, но след това някои от моите приятелите ми наговориха глупости и аз се върнах към дрогата.
През1991 година навлезе хероина в България и повечето хора и аз започнахме да друсаме хероин до 1992 г. Погребахме около 20 добри мои приятели. Други, които до тогава мразеха дрогата, се бяха продрусали и те. Беше ужасна година. Скарах се с приятелката ми, с която ходех вече 2 години и по късно разбрах, че тя проституира за наркотици. Разпаднах се още повече. Живеех на улицата, ядях останки по заведенията. Майка ми не беше издържала на напрежението и ме изгони (аз я биех). Повечето служители в бърза помощ и всички в токсикологията ме познаваха - бях един от редовните посетители там.
Един ден всичко това ми писна и реших да се помоля на Бога, за който ми бяха говорили. Казах му че ако ми даде жена ще се оправя. Бог имаше. След няколко месеца срещнах момичето, което обикнах и след година се оженихме. През това време успях да спра наркотиците и да намаля алкохола, защото бях започнал да пия доста. След време ни се роди дете. Бяхме много щастливо семейство. Аз работех и носех парите си в къщи. Жена ми ме чакаше с нетърпение. До тука добре.
Мина време и смених работата. Започнах работа с един стар приятел, който не беше наркоман, но много пиеше и пушеше трева (марихуана). И аз така започнах, като него - малко по малко.
След време имаше един семеен инцидент за който не ми се споменава, който ме съкруши и аз се отчаях (абе изневяра). Започнах да се наливам системно с алкохол, по късно и с трева. После ето и хероина отново влезе в живота ми и то по-лошо от преди. Не се прибирах в къщи, биех майка ми и жена ми, вземах им парите и си купувах дрога с тях. В моментите, когато правех тези сцени, не се осъзнавах какво губя. Най накрая жена ми взе детето и избяга (права си беше). Търсеха ме разни мутри за дългове, а пък и се опитах да продавам разни работи.
Тогава, когато бях напуснат, се осъзнах и много се съкруших. Реших да се променя, да започна нов живот. За тази цел отидох да живея на село - с. Дойренци, Ловешко. Там пак се намери кой да ми говори за Бог, който тогава не познавах, но вече бях чувал за Него. Е добре – викам - Боже, ако те има, дай ми работа, защото в този район и тогава и сега нямаше много работни места. И ето идва един приятел от детството ми. Зарадвахме се и ми казва, че е шеф в местната фурна и аз го попитах за работа. Казах му, че напълно съм се оправил от наркотиците. Имах кризи, но пиех за тях алкозин, който до някъде помагаше. Приятелят ми се обади същата вечер и ми каза да си взимам работни дрехи и да идвам във фурната. Викам си - сигурно ще ме вземе за хамалин, а като отидох там той каза на останалите работници да ме научат на занаята. И така слава на Бога научих се и то добре. Даже ме викаха и в Ловешката фурна в стария град да работя, но и там намерих дружки да споделяме алкохола и тревата.
И така една година там през това време бях извършил много лошо нещо, след което сънувах странен кошмар, ужасен - отвсякъде огън и писъци. От този ден се замислих пак. Доста мислех по темите за Бог - дали има ад, рай и други.
След време разбрах че дъщеря ми живее при моята майка. Това беше голяма радост за мен защото и детето ме обичаше силно и аз го обичах. Доста пъти плачех за нея. Тогава тя беше на 5 годинки. Беше чула и тя за Бог, знаеше и за мен и все ми казваше да се оправя и да отида на църква, а аз все и обещавах и нищо.
И така върнах се в София. Бях спрял дрогата. Само трева от време на време. Иначе бях по добре за тогава. Да ама не. Получих предложение да продавам хероин. Аз се съгласих. Нали детето беше при мен мислех си че ще я направя щастлива. Да ама не. Стана там един гаф с едни едри хора. Аз завърших приключението със счупени ребра, а майка ми и дъщеря ми с голям стрес. Едрите господа бяха идвали на гости в къщи. Аз избягах пак на село с един наркоман.
Между другото докато продавах се и продрусах отново. Онзи наркоман не издържа на кризите и си тръгна към София. Аз останах сам. Беше сиво мрачно януарско време, а пък и тогава 2000 година беше лоша зима. Чаках кризите да ме почнат и мен. По едно време гледам една Библия, която ми я бяха подарили едни вярващи хора. Взех да я чета. Четох Мойсеевите книги от Стария завет и осъзнах, че във всичко съм грешен, но за чудо кризи нямах - слава на Бога. Реших да се оправя пак (пореден опит). Пак се молих за работа в София и въпреки, че бях толкова грешен Бог беше верен. Имах две предложения за работа, но за едното трябваше да чакам та затова почнах на първото вече като майстор хлебар на ръчен хляб, но си харчех парите за трева и заведения и в къщи нищо не носех. Дори пак крадях от майка ми. После дойде време за второто място - по добри пари и по добри хора. Поставяхме газови уредби на коли и ги внасяхме. Също така продавахме мотори – големи и малки. Аз обичах от малък моторите. Дядо ми беше запален и за тогавашното време имаше едно mz-trofi z150. Той ме вземаше от детската градина, слагаше ме на резервоара и ме возеше. Като пораснах и аз си купих един, но ми го откраднаха. И така работех си там. На заплата си вземах по малко хероин. По късно и по често, но не системно.
Един ден се събрахме с едни приятели и решихме да си вземем хероин. Бяхме трима и другите двама вземаха от време на време. Тогава те бяха пили алкохол и бяха пияни взехме си нужното и отидохме в къщи. Тогава бях сам. Майка ми беше на село, а дъщеря ми при жена ми за събота и неделя. И така те бяха пили, не разсъждаваха и единия взе да се лакоми за повече от хероина. Викам му „момче ще ти стане нещо“, а той ми се зъби. Викам „прави каквото щеш“ и се залових да си целя вената. Тъкмо свърших и се размазах, тогава този, който се лакомеше, падна и колабира. Много хора са колабирали в къщи и на други места и сме успявали да ги спасим, но този не можахме. Седнахме да мислим какво да правим. Ако се обадех на бърза помощ, той вече беше вкочанен, директно отивах в затвора. Замислих се за цялото ми минало, всички загуби. После си спомних колко съм грешен и колко се провалях в опитите си да се оправя и с тогавашния ми наркомански акъл бях решил да направя най лошото със себе си - the end, но ми светна една мисъл. Сетих се за Бог който въпреки това, което бях, ми отговаряше на молитвите. Нищо друго не ми остана освен да се помоля на Бог. Започнах с мои думи. Молих го да ми прости, защото съм грешник. Другият приятел който беше там се пробуди и ми вика „абе ти да не стана поп, какво ти стана?“, а аз му се скарах и му казах и той да се моли, и той ме послуша. След може би 10 минути молитва изведнъж ме изпълни някаква непозната до тогава сила и казах „Боже, ако този тука оживее, аз хвърлям цигарите, алкохола и наркотиците и миналото си и тръгвам след тебе. Слава на Бога, този както беше син и вкочанен побеля, взе да се движи и да мънка нещо. Е аз разбира се след това викнах бърза помощ, за да не му стане нещо пак. На другия ден взех дъщеря ми от жена ми и се запътих към една църква, където имах уговорка с една приятелка, която преди години беше много зле от хероина. Баща и умря от дрога, майка й беше проститутка и тя самата в миналото беше проститутка, а сега чух че се е оправила и вярва в Бог. Бях решил твърдо този път да опазя завета, който направих с Бог. Стигнахме и гледам още 11 човека, които преди бяха много зле от хероина. Някои от тях, които друсаха системно от 6 години, сега здрави, читави добре облечени – спрели да друсат. Не можех да повярвам на очите си. Питам ги „абе хора, кой ви оправи? Къде се лекувахте?“, а те ми отговарят „Исус Христос. Искаш ли да го приемеш?“. А аз им викам „абе хора, аз съм много грешен. Той приема само святи хора.“, а те ми казват „не е вярно“ и ми показват в Библията, че всички съгрешиха и не заслужиха неговата слава и после ми казаха най-радостната вест, че Исус Христос дойде за да изкупи от греховете всеки един човек. Тогава ме водиха в една молитва, в която се отрекох от миналото си и поканих Исус Христос да бъде Господ в живота ми.
Сега, след вече 6 години, аз уповавам само на Него. През тези години, от както съм спасен, не съм запалил цигара, нито трева, нито алкохол, нито наркотици. Имам хубава работа, радвам се на дъщеря ми и тя на мен. Имам истински приятели. Най-добрият обаче е Той - Исус Христос, който е верен винаги.
Вече ми се живее, защото намерих извора на утехата, радостта и любовта.
СЛАВАТА ЗА ВСИЧКО ТОВА ПРИНАДЛЕЖИ НА БОГ ОТЕЦ, СИН ИСУС ХРИСТОС И СВЯТИЯ ДУХ. АМИН
Това е моето свидетелство - как Бог ме измъкна от лапите на смъртта.
Ще започна от по рано в училище. Тогава бях едно затворено дете дебел, срамежлив. Другите танцуваха по купоните, имаха си приятелки, а на мен се подиграваха.
Като завърших 8-ми клас се преместих в друго училище. Там се запознах със сродни души, тъй като слушаха heavy metal, пък и аз друга музика не признавах. Но тези хора правеха обири и се наложи да им пазя гръб на един от тях. Същата вечер хванаха 2-ма от тях, а другите избягахме извън София - в с. Лакатник. Там спахме в една пещера наречена темната дупка. В пещерата имаше и други хора. Те свиреха на китари и пееха песни - бяха хипита. Много ми допаднаха и в последствие станах приятел с тях.
След време старата ми компания се пръсна напълно. Едни бяха в затвора заради онова нещо, а тези които бяхме под 16 години ни пуснаха, като ни регистрираха в детска педагогическа стая.
Така започна моя бурен живот. Не се прибирах, пушех, пиех яко и ходех с новата ми компания на,, попа". По късно разбрах че те се друсат. Тогава хероина още не беше навлязъл и те взимаха хапове. Един ден реших да опитам parkisan, от него се халюцинира. Майка ми и комшиите в блока разбраха всичко, а някои от тях ме помислиха за луд, защото твърдях убедено че майка ми е влязла в едно дърво.
След време опитах codein. Хареса ми, но не знаех какво ме очаква. След това започнах системно да вземам codein и codterpin като си пишехме фалшиви рецепти. Доста често посещавах районните управления. Дори през 1988 г. бях следствен за обир на сладкарница. През 1989 г. намерих начин да си купувам чиста дрога - бял мак. От него се извличат морфина, лидола и други, но спирането от него беше по лошо от другите предишни: студена пот, силни болки в ставите и постоянно дежурство в тоалетната /с извинение/. Приятелката ми се опитваше да ме спре, но не успя. Скоро се разделихме. Хванах се с друга. Тя пък се продруса и друсаше повече от мен. Просехме пари по улиците и ги обръщахме в наркотици. Миришехме, не се къпехме със седмици. Между другото тя беше внучка на един професор от Симеоново (школата за полицаи), който постоянно правеше опити да ни раздели, но не успя.
След време обрахме една поликлиника в с. Крън, Казанлъшко. Взехме много morfin, lidol и omnopon. След време ни хванаха и ни заведоха дело. Мене ме вкараха на принудително лечение за освидетелстване в Суходол. Един ден дойдоха едни хора с китари, ама не бяха хипита. Бяха облечени нормално, говориха за Бог, за Исус Христос. Аз за пръв път чувах за такива личности, заинтересувах се. След като излязох се срещах няколко пъти с тези хора. Те ми идваха на гости, но след това някои от моите приятелите ми наговориха глупости и аз се върнах към дрогата.
През1991 година навлезе хероина в България и повечето хора и аз започнахме да друсаме хероин до 1992 г. Погребахме около 20 добри мои приятели. Други, които до тогава мразеха дрогата, се бяха продрусали и те. Беше ужасна година. Скарах се с приятелката ми, с която ходех вече 2 години и по късно разбрах, че тя проституира за наркотици. Разпаднах се още повече. Живеех на улицата, ядях останки по заведенията. Майка ми не беше издържала на напрежението и ме изгони (аз я биех). Повечето служители в бърза помощ и всички в токсикологията ме познаваха - бях един от редовните посетители там.
Един ден всичко това ми писна и реших да се помоля на Бога, за който ми бяха говорили. Казах му че ако ми даде жена ще се оправя. Бог имаше. След няколко месеца срещнах момичето, което обикнах и след година се оженихме. През това време успях да спра наркотиците и да намаля алкохола, защото бях започнал да пия доста. След време ни се роди дете. Бяхме много щастливо семейство. Аз работех и носех парите си в къщи. Жена ми ме чакаше с нетърпение. До тука добре.
Мина време и смених работата. Започнах работа с един стар приятел, който не беше наркоман, но много пиеше и пушеше трева (марихуана). И аз така започнах, като него - малко по малко.
След време имаше един семеен инцидент за който не ми се споменава, който ме съкруши и аз се отчаях (абе изневяра). Започнах да се наливам системно с алкохол, по късно и с трева. После ето и хероина отново влезе в живота ми и то по-лошо от преди. Не се прибирах в къщи, биех майка ми и жена ми, вземах им парите и си купувах дрога с тях. В моментите, когато правех тези сцени, не се осъзнавах какво губя. Най накрая жена ми взе детето и избяга (права си беше). Търсеха ме разни мутри за дългове, а пък и се опитах да продавам разни работи.
Тогава, когато бях напуснат, се осъзнах и много се съкруших. Реших да се променя, да започна нов живот. За тази цел отидох да живея на село - с. Дойренци, Ловешко. Там пак се намери кой да ми говори за Бог, който тогава не познавах, но вече бях чувал за Него. Е добре – викам - Боже, ако те има, дай ми работа, защото в този район и тогава и сега нямаше много работни места. И ето идва един приятел от детството ми. Зарадвахме се и ми казва, че е шеф в местната фурна и аз го попитах за работа. Казах му, че напълно съм се оправил от наркотиците. Имах кризи, но пиех за тях алкозин, който до някъде помагаше. Приятелят ми се обади същата вечер и ми каза да си взимам работни дрехи и да идвам във фурната. Викам си - сигурно ще ме вземе за хамалин, а като отидох там той каза на останалите работници да ме научат на занаята. И така слава на Бога научих се и то добре. Даже ме викаха и в Ловешката фурна в стария град да работя, но и там намерих дружки да споделяме алкохола и тревата.
И така една година там през това време бях извършил много лошо нещо, след което сънувах странен кошмар, ужасен - отвсякъде огън и писъци. От този ден се замислих пак. Доста мислех по темите за Бог - дали има ад, рай и други.
След време разбрах че дъщеря ми живее при моята майка. Това беше голяма радост за мен защото и детето ме обичаше силно и аз го обичах. Доста пъти плачех за нея. Тогава тя беше на 5 годинки. Беше чула и тя за Бог, знаеше и за мен и все ми казваше да се оправя и да отида на църква, а аз все и обещавах и нищо.
И така върнах се в София. Бях спрял дрогата. Само трева от време на време. Иначе бях по добре за тогава. Да ама не. Получих предложение да продавам хероин. Аз се съгласих. Нали детето беше при мен мислех си че ще я направя щастлива. Да ама не. Стана там един гаф с едни едри хора. Аз завърших приключението със счупени ребра, а майка ми и дъщеря ми с голям стрес. Едрите господа бяха идвали на гости в къщи. Аз избягах пак на село с един наркоман.
Между другото докато продавах се и продрусах отново. Онзи наркоман не издържа на кризите и си тръгна към София. Аз останах сам. Беше сиво мрачно януарско време, а пък и тогава 2000 година беше лоша зима. Чаках кризите да ме почнат и мен. По едно време гледам една Библия, която ми я бяха подарили едни вярващи хора. Взех да я чета. Четох Мойсеевите книги от Стария завет и осъзнах, че във всичко съм грешен, но за чудо кризи нямах - слава на Бога. Реших да се оправя пак (пореден опит). Пак се молих за работа в София и въпреки, че бях толкова грешен Бог беше верен. Имах две предложения за работа, но за едното трябваше да чакам та затова почнах на първото вече като майстор хлебар на ръчен хляб, но си харчех парите за трева и заведения и в къщи нищо не носех. Дори пак крадях от майка ми. После дойде време за второто място - по добри пари и по добри хора. Поставяхме газови уредби на коли и ги внасяхме. Също така продавахме мотори – големи и малки. Аз обичах от малък моторите. Дядо ми беше запален и за тогавашното време имаше едно mz-trofi z150. Той ме вземаше от детската градина, слагаше ме на резервоара и ме возеше. Като пораснах и аз си купих един, но ми го откраднаха. И така работех си там. На заплата си вземах по малко хероин. По късно и по често, но не системно.
Един ден се събрахме с едни приятели и решихме да си вземем хероин. Бяхме трима и другите двама вземаха от време на време. Тогава те бяха пили алкохол и бяха пияни взехме си нужното и отидохме в къщи. Тогава бях сам. Майка ми беше на село, а дъщеря ми при жена ми за събота и неделя. И така те бяха пили, не разсъждаваха и единия взе да се лакоми за повече от хероина. Викам му „момче ще ти стане нещо“, а той ми се зъби. Викам „прави каквото щеш“ и се залових да си целя вената. Тъкмо свърших и се размазах, тогава този, който се лакомеше, падна и колабира. Много хора са колабирали в къщи и на други места и сме успявали да ги спасим, но този не можахме. Седнахме да мислим какво да правим. Ако се обадех на бърза помощ, той вече беше вкочанен, директно отивах в затвора. Замислих се за цялото ми минало, всички загуби. После си спомних колко съм грешен и колко се провалях в опитите си да се оправя и с тогавашния ми наркомански акъл бях решил да направя най лошото със себе си - the end, но ми светна една мисъл. Сетих се за Бог който въпреки това, което бях, ми отговаряше на молитвите. Нищо друго не ми остана освен да се помоля на Бог. Започнах с мои думи. Молих го да ми прости, защото съм грешник. Другият приятел който беше там се пробуди и ми вика „абе ти да не стана поп, какво ти стана?“, а аз му се скарах и му казах и той да се моли, и той ме послуша. След може би 10 минути молитва изведнъж ме изпълни някаква непозната до тогава сила и казах „Боже, ако този тука оживее, аз хвърлям цигарите, алкохола и наркотиците и миналото си и тръгвам след тебе. Слава на Бога, този както беше син и вкочанен побеля, взе да се движи и да мънка нещо. Е аз разбира се след това викнах бърза помощ, за да не му стане нещо пак. На другия ден взех дъщеря ми от жена ми и се запътих към една църква, където имах уговорка с една приятелка, която преди години беше много зле от хероина. Баща и умря от дрога, майка й беше проститутка и тя самата в миналото беше проститутка, а сега чух че се е оправила и вярва в Бог. Бях решил твърдо този път да опазя завета, който направих с Бог. Стигнахме и гледам още 11 човека, които преди бяха много зле от хероина. Някои от тях, които друсаха системно от 6 години, сега здрави, читави добре облечени – спрели да друсат. Не можех да повярвам на очите си. Питам ги „абе хора, кой ви оправи? Къде се лекувахте?“, а те ми отговарят „Исус Христос. Искаш ли да го приемеш?“. А аз им викам „абе хора, аз съм много грешен. Той приема само святи хора.“, а те ми казват „не е вярно“ и ми показват в Библията, че всички съгрешиха и не заслужиха неговата слава и после ми казаха най-радостната вест, че Исус Христос дойде за да изкупи от греховете всеки един човек. Тогава ме водиха в една молитва, в която се отрекох от миналото си и поканих Исус Христос да бъде Господ в живота ми.
Сега, след вече 6 години, аз уповавам само на Него. През тези години, от както съм спасен, не съм запалил цигара, нито трева, нито алкохол, нито наркотици. Имам хубава работа, радвам се на дъщеря ми и тя на мен. Имам истински приятели. Най-добрият обаче е Той - Исус Христос, който е верен винаги.
Вече ми се живее, защото намерих извора на утехата, радостта и любовта.
СЛАВАТА ЗА ВСИЧКО ТОВА ПРИНАДЛЕЖИ НА БОГ ОТЕЦ, СИН ИСУС ХРИСТОС И СВЯТИЯ ДУХ. АМИН