06-13-2007, 13:44
Виждам как всички тук се оплаквате той направи това, не ме харесва или харесва ли ме, като ме гледа постоянно. Как да му кажа че го обичам?!
Какво ще кажете за човек, с когото сте прекарали четири красиви, прекрасни, щастливи години, човек, който значи всичко за вас и човек, за когото вие знаете всичко. Човек, заради когото не се чудите как да му кажете, че го обичате, а просто му го казвате, както и той на вас. Споделяте едни и същи понякога прекрасни, понякога тъжни моменти, но тези моменти имат смисъл за вас, защото сте заедно, защото мислите, че нищо не може да ви раздели, защото мислите, че животът ви завинаги ще си остане една красива приказка, сбъднат сън или мечтана действителност. Но вие сте заедно и не гледате на нещата така, просто изживявате моментите заедно, наслаждавате им се и се обичате.
Нищо не може да ви раздели... Е, почакайте, един ден се появява нещо или някой, който разбива тази приказка на хиляди парчета, вашият живот минава на лента, вие си спомняте със сладка болка и горчива радост за моментите, изживени заедно. Но заедно вече не съществува. Защото нещо или някой ви разделя. Това скъпи приятели е смъртта, за съжаление, това е тя. През красивите мигове, които сте заедно, вие не се сещате за нея, мислите, че дори тя не може да победи любовта, да ви раздели с любимия човек, този на когото не се чудите как да му признаете чувствата си, а просто му ги показвате чрез един мил жест, една прегръдка, една целувка. Понякога един поглед казва повече неща отколкото хиляди думи.
Но ето, че идва моментът, когато мракът погълва всичко, всички красиви моменти са заместени от един безкраен мъчителен миг, когато стоите тихо до болничното легло и чакате присъдата на лекарите.
А това всъщност е присъдата на Смъртта. Лекарите са просто едни мрачни вестоносци. Те ви поднасят вестта и вие разбирате, че вашата приказка е свършила, но не както свършват приказките. Вашата приказка е кошмар. Изпитвате радостта от щастието, за да познаете болката да го загубите. Животът ви остава една празна черупка, животът ви е разбит на две и едната половина си отива, вие не можете да я последвате, тя започва собствено пътуване, а вие може да се надявате, че един ден пътищата ви ще се съберат отново. Остава ви единствено да започнете да строите своя приказен замък отначало и да се надявате, че този път той няма да бъде сринат от армия, която не може да бъде победена. Вие научавате, че не винаги може да си господар на своя замък, а просто роб на действителността.
Това скъпи приятели е една истинска история, разказвайки я аз искам да ви покажа, че има много по-страшни неща от това да се чудите как да признаете чувствата си, пускайки безсмислени теми тук. По-добре просто го направете, защото в един миг може да изгубите тази възможност. Животът е за хората, те са собственици на своята съдба, но отвъд този свят съществува друг, където властва Смъртта и понякога тя идва в нашия свят, за да вземе своя данък. Тъжното е че няма какво да се направи, освен да продължите напред, пазейки спомена за вашата приказка. Пожелавам на всички да изживеят това, което аз изживях, но не желая на никой да загуби, това което аз изгубих половинката в живота или половината си живот.
Какво ще кажете за човек, с когото сте прекарали четири красиви, прекрасни, щастливи години, човек, който значи всичко за вас и човек, за когото вие знаете всичко. Човек, заради когото не се чудите как да му кажете, че го обичате, а просто му го казвате, както и той на вас. Споделяте едни и същи понякога прекрасни, понякога тъжни моменти, но тези моменти имат смисъл за вас, защото сте заедно, защото мислите, че нищо не може да ви раздели, защото мислите, че животът ви завинаги ще си остане една красива приказка, сбъднат сън или мечтана действителност. Но вие сте заедно и не гледате на нещата така, просто изживявате моментите заедно, наслаждавате им се и се обичате.
Нищо не може да ви раздели... Е, почакайте, един ден се появява нещо или някой, който разбива тази приказка на хиляди парчета, вашият живот минава на лента, вие си спомняте със сладка болка и горчива радост за моментите, изживени заедно. Но заедно вече не съществува. Защото нещо или някой ви разделя. Това скъпи приятели е смъртта, за съжаление, това е тя. През красивите мигове, които сте заедно, вие не се сещате за нея, мислите, че дори тя не може да победи любовта, да ви раздели с любимия човек, този на когото не се чудите как да му признаете чувствата си, а просто му ги показвате чрез един мил жест, една прегръдка, една целувка. Понякога един поглед казва повече неща отколкото хиляди думи.
Но ето, че идва моментът, когато мракът погълва всичко, всички красиви моменти са заместени от един безкраен мъчителен миг, когато стоите тихо до болничното легло и чакате присъдата на лекарите.
А това всъщност е присъдата на Смъртта. Лекарите са просто едни мрачни вестоносци. Те ви поднасят вестта и вие разбирате, че вашата приказка е свършила, но не както свършват приказките. Вашата приказка е кошмар. Изпитвате радостта от щастието, за да познаете болката да го загубите. Животът ви остава една празна черупка, животът ви е разбит на две и едната половина си отива, вие не можете да я последвате, тя започва собствено пътуване, а вие може да се надявате, че един ден пътищата ви ще се съберат отново. Остава ви единствено да започнете да строите своя приказен замък отначало и да се надявате, че този път той няма да бъде сринат от армия, която не може да бъде победена. Вие научавате, че не винаги може да си господар на своя замък, а просто роб на действителността.
Това скъпи приятели е една истинска история, разказвайки я аз искам да ви покажа, че има много по-страшни неща от това да се чудите как да признаете чувствата си, пускайки безсмислени теми тук. По-добре просто го направете, защото в един миг може да изгубите тази възможност. Животът е за хората, те са собственици на своята съдба, но отвъд този свят съществува друг, където властва Смъртта и понякога тя идва в нашия свят, за да вземе своя данък. Тъжното е че няма какво да се направи, освен да продължите напред, пазейки спомена за вашата приказка. Пожелавам на всички да изживеят това, което аз изживях, но не желая на никой да загуби, това което аз изгубих половинката в живота или половината си живот.