ф-ка
06-13-2007, 18:50
Такам:) Ончи ден бившият ми каза, че съм имала много яка прическа, а преди това не се бяхме виждали 2-3 месеца, а и той попринцип си е супер груб и студенокръвен и никога на никое момиче не е правил комплименти и някак си като ми го каза това, супер много се трогнах и ми стана мъчно за него. Но каквото и да става, НЯМА ДА СЕ ВЪРНА ПРИ НЕГО.
тия дни излизам с един така що-годе свестен тпп, но някак си не ме привлича (нито физически, нито психиччески или емоционално).
Поднових отношенията си с едно друго момче, което иска да е с мен, но и към него някак си не изпитвам кой знае какво.
От доста време се задявам с един пич от даскалото ми, но не знам какво ми пречи да имам някакви по-такива отношения с него.
Седя и си мисля, а пък и е така - имам нужда от мъжко. По-скоро от секс, а не ми се ще да си легна с някой непознат (макар и никога повече да не го видя), нито ми се ще да е някой познат, защото ме е страх от разни клюки.
От 4-5 месеца съм на това дередже и вече ми става супер сконфузно някво и искам и аз да си имам сериозен приятел, но едно на ръка, че не мога да си харесам такъв, и второ - бая зор ще видя докато си намеря такъв.
Боже, толкова много ли искам #-o :|
Верно, свободата е хубаво нещо и трябва да я ценим, но също може да се каже, че аз не знам какво е да не си свободен ....
Омръзнаха ми всички тия задявки (имам предвид, че вече ще станат 2 месеца откакто дори не съм се целува с момче, откакто не съм усещала каквато и да било мъжка ласка и прочие.)
Колко още трябва да чакам. Верно е, че всичко ще стане най-неочаквано, но какво?! Да стоя скръстени ръце ли.. не става.
Или може би трябва и така да направя.
Ох, много ми е глупаво..
тия дни излизам с един така що-годе свестен тпп, но някак си не ме привлича (нито физически, нито психиччески или емоционално).
Поднових отношенията си с едно друго момче, което иска да е с мен, но и към него някак си не изпитвам кой знае какво.
От доста време се задявам с един пич от даскалото ми, но не знам какво ми пречи да имам някакви по-такива отношения с него.
Седя и си мисля, а пък и е така - имам нужда от мъжко. По-скоро от секс, а не ми се ще да си легна с някой непознат (макар и никога повече да не го видя), нито ми се ще да е някой познат, защото ме е страх от разни клюки.
От 4-5 месеца съм на това дередже и вече ми става супер сконфузно някво и искам и аз да си имам сериозен приятел, но едно на ръка, че не мога да си харесам такъв, и второ - бая зор ще видя докато си намеря такъв.
Боже, толкова много ли искам #-o :|
Верно, свободата е хубаво нещо и трябва да я ценим, но също може да се каже, че аз не знам какво е да не си свободен ....
Омръзнаха ми всички тия задявки (имам предвид, че вече ще станат 2 месеца откакто дори не съм се целува с момче, откакто не съм усещала каквато и да било мъжка ласка и прочие.)
Колко още трябва да чакам. Верно е, че всичко ще стане най-неочаквано, но какво?! Да стоя скръстени ръце ли.. не става.
Или може би трябва и така да направя.
Ох, много ми е глупаво..