Дигитал
06-14-2007, 17:29
До barbie@
защо във този късен час
душата ми ранима ти остави...
и замина
самотен пак, объркан, сам
останах да те чакам там...
под дъжда, във тази зимна нощ, сияйна
под лунна светлина омайна...
и пак самотен остана...
защо във този късен час
душата ми ранима ти остави...
и замина
самотен пак, объркан, сам
останах да те чакам там...
под дъжда, във тази зимна нощ, сияйна
под лунна светлина омайна...
и пак самотен остана...