зле

[mn ot4aqna]

Тази тема е както за този раздел,така и за раздела любов и за приятели...Това не е обикновена тема..на повечето може да им се стори тъпа,но предполагам че всеки е изпадал в депресия...отчайвал се е от всичко..не е имало нито 1но нещо което да е вървяло както трябва..е точно в такъв период съм и аз..Ще се запитате: "Защо пише тази тема?" отг е- незнам...може би очаквам подкрепа от напълно непознати..може би очаквам съвет(малцина биха успели да ми дадат), а може би просто искам да споделя..а тук..след като съм анонимна е най-лесно..
Депресията ми е от близо две седмици...породена е от това,че нищо не е както трябва..Имам гадже..скоро ще правим година откакто ходим..мн държа на него но съм супер несигурна в неговите чувства спрямо мен( не ме разбирайте погрешно,знам че ме обича..но се притеснявам кога ще прогледне и ще ме зареже..заради някоя друга..) с него нещата не са както трябва- всеки ден сме заедно най-малко по 2 часа...мн сме си близки..но има някой неща, които той не харесва в характера ми...вече промених някои от тях...но все още има такива,които според него трябва да се променят ( да се сърдя по-малко..когато му кажа н.пр.: "подай ми учебника" да добавям и думичката "моля те"..(не познавам хора,които на всяко свое подобно изр я използват..) и прочие..) та това ме подтиска..страхувам се да не изменя на същността си..заради нещо,което дори нз колко ще продължи..
Отностно семейството- пълна трагедия..Баща ми и майка ми се карат постоянно...майка ми има доста трески за дялане,но и баща ми не изостава...Крещи за най-малкото..и целия свят му е крив...Дори да направи някой нещо както трябва,той пак ще намери недостатък..
Приятелите- болна тема..Имах си 2 приятелки- уж най-добри, но и лицемерни..лошото е че наистина са ми приятелки( подкрепят ме,искрени са с мен и си личи че държат на мен( поне до преди време), но в същото време ако се сдърпаме макар и за нещо малко веднага ще ми говорят зад гърба)..след като тръгнах с гаджето ми се отдалечих от тях..и прозрях що за стока са..лошото е че вече нз към кой да се обърна..
Малко ще са хората стигнали до края на темата...благодаря ви,че я изчетохте...за някои може да съм лигла,за други глупава,че поствам такава тема тук...но просто приемете че съм объркан човек,който се нуждае да сподели...и мисля че вс се е чувствал поне 1н път в живота си така...и е имал нужда да си излее мъката... :?

[experiment_m]

На всеки се случва в даден момент да е несигурен и отчаян. Но не бих казал, че това е основателна причина да правиш абсолутно всичко по начина, който ти е наредил приятеля. В една връзка компромисите са необходимост, но прекаляването с тях води до заличаване на собствената индивидуалност. Така, че не те съветвам да му угаждаш чак пък толкова.
Пък колкото до родителите - идеални няма, просто ги приеми такива каквито са. А и ако разграничиш приятелите от познатите най-вероятно ще разбереш, че приятелите са доста дифицит. Не бъркай двете понятия.

[RunawayLove_]

emi mila 4estno kazano v taq sedmica na men mi e po4ti su6toto kato na teb samo deto skusah s gadjeto koeto bqh godina i ne6to :cry: roditelite mi su6to se karat a priqtelite mi amm neznam i te ne sa za hvalene i znam 4e ne ti pomagam taka no razbiram i ti su4yvstvam...Neznam gadjeto ti za6to e tolkova vziskatelno s takiva dreboliiki no moje6 da mu kaje6 naprimer, osven ako ne te e strah za reakciqta mu. Za priqtelite 6te si nameri6 drugi po-dobri priqtelki ot tezi ne se strevoji ne6tata sa takiva kakvito si gi napravi6 :wink: taka 4e gledai ot dobrata strana na ne6tata taka moje da prieme6 ne6tata po dobre. Neznam dali ti pomognah s ne6to...