Sarabi
06-15-2007, 17:30
Предупреждавам, че темата ми няма никакъв смисъл, може да бъде заключена, изтрита или квото и дае там веднага след като бъде нафлудена хубаво и намерена от някой грижовен модератор.
МРАЗЯ ВСИЧКО !!! Омръзна ми, наистина ми омръзна. Защо не мога да намеря човек, който да ми дава това, от което се нуждая ? Духовно имам предвид, иначе всеки може да ме изчука. Но защо бе, мамка му? Защо дори не съм срещала до сега човек, с който да си подхождаме наистина, човек, с който да мога даразговарям, да бъда себе си ? Защо не мога да кажа, че наистина съм имала пълноценна, истинска връзка ? Връзка, в която преобладават чувствата, а не желанието на единия или другия да покаже с кой ходи ? Защо не мога да намеря момче, което да целуна и да усетя нещо истинско, а не само да си въобразявам или да си втълпявамтова или онова ? Защо, когато го изпитам не усещам нищо подобно от другата страна? Защо всички шибани момчета са толкова повърхностни, неосъзнаващи колко много могат да спечелят от една истинска, истинска връзка, не а бройката или за забавлението ?
Нереално много съм хлътнала по един.. и аз не знам какъв... идиот ли е, глупак ли е, слабохарактерен ли е,нерешителен ли е или просто няма чувства,интерес или там каквото и да е ? От толкова много време... без никакъв резултат. НИКАКЪВ, РАЗБИРАТЕ ЛИ ??? Толкова много време се мъча. В началото... перфектната зарибявка...две седмици... на третата се натскаше с някаква крава... а преди толкова малко време ме беше гледал с толкова НЕмногозначителен поглед, толкова много надеждни, мечти, чувства вложих... видях го и... и не можах да помръдна. Просто стоях и гледах. Не усещах нито една част от тялото си... като зверски напушена.. но нямаше нищо приятно. Беше ужасно. Щях да си повърна сърцето. Ама го преживях. Тръгнах с някакво момче, с надеждата да го забравя. И стана, но само защото си го наложих. Това "спасително" момче, ме скуса, защото не исках да му пусна на втората седмица (това е една от причините за горните ми толкова възвишени универсални въпроси). И отново... след няколко дни ТОЯ ТЪПАНАР ми каза, че съжалявал, че ме бил пропуснал, мацката му го дразнела, но не я късал, защот муе жал занея, била много влюбена в него... нотой не я късаше. НО ВСЕ ПАК МИ ГО КАЗА ОТКРОВЕНО, ЧЕ СЪЖАЛЯВА ЗВЕЕЕЕЕЕРСКИ МНОГО, чЕ МЕ Е ПРОПУСНАЛ. Както и дае. Казах му, че винаги има втори шанс ( че как няма да му дам, аз нощем не мога да спя заради него ?!?! ), но не знам дали ме чу. Не знам. Можеби това, че не му го повторих е една от грешките ми. Се тая. Каза ми го. И след няколко дни скъса гаджето си. И ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ?!?! Един от приятелите му явно й е писал от негово име, че много съжалявал. Тя приела и тръгнаха отново, докато той не я скъса отново. Не мога да разбера как може да е толкова слабохарактерен,толкова беззащитен и и ... и аз не знам какъв. ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ОТНОВО Е ТРЪГНАЛ С МОМИЧЕ, КОЕТО ГО ДРАЗНИ, КАТО ПРЕДПОЛАГАМ СЕ СЕЩА, ЧЕ АЗ СЪМ ТАМ НЯКЪДЕ И ГО ЧАКАМ ?!?!? КАК КАЖЕТЕ МИ КАААААААААААААААААК ? Как може да е толкова... пак не знам къв... та да не може да е каже , че не той й е писал. Защо ми го причини за втори път ? Сега отново е с нея. Пак, разбирате ли, като можеше да сме заедно.Не знам. Не го разбирам. Мразя го заради това, което ми причинява. Всичката тази несигурност, относителност на нещата. От толкова много време живея в някаква пълна мъгла, нямам представа какво може да стане, кога, как, защо.
Не знам. Прекалено многоми тежи всичко това.
Преди известно време видях двама... очевидно много влюбени... да тичат заръка под дъжда. Радваха се навсеки миг заедно, смееха се, обичаха се, споделяха живота си...
Днес пак валя. А аз какво ? Аз бях съвсем сама в градинката до първа английска. Съвсем сама. Подгизнала цялата и замръзнала. И се сетих за тая двойка... Боже Господи как се разревах. Като клошарите. Стоях и си плачех на пейката. Нямаше с кой да споделя тоя момент. Нямаше, празнота. А дори не знам дали НЯКОГА ще има с кого да споделя подобни мигове. Господи, колко много исках и аз да тичам с него под дъжда, хванати заръце, да го целувам, да го прегръщам, да не го пускам да си отиде. Но какво ? Сетих се, че пак е при неговата... неговата... офф не искам даго казвам. Той беше при нея, въпреки ,че " й се дразни", въпреки че кара брат си да му звъни винаги, когато е с нея, зада му каже, че уж трябва да се прибира. Защо е с нея не мога да го разбера ? Защо ? А... може би заедно щеше... щеше да е по- щастлив... щеше да му е по- приятно... може би щепе да открие повече топлота и чувство от колкото при нея. Защо е с нея ? Защо тръгна за втори път с момиче, което го дразни ? Защо е толкова слабохарактерен? Защо нее по- решителен ? Защо м е страх да му кажа всичко това в очите? Защо ? Защо се тормозя за такъв...такъв... идиот ? Незнам какъв е...
Омръзна ми да намирам "връзки". Омръзна ми всички да са кухи, повърхностни, модерни, фешънски, стандартни. Романтичка съм на моменти. Да. Мисля , че всеки нормален човек поне някога е бил. Не ме е срам да го призная. Но защо когато го направя ме гледат все едно казвам, че ще съм с девтсвенколан докато не се омъжа ? Господи, омръзнаха ми всички надуту тъпанари. Омръзнаха ми ... омръзна ми да се измъчвам за такива копелета.В неговиждам толкова.. толкова подходящият човек... този, с който мога да изпълня мечтите си... да споделя мислите си. Но какво? Защо бе мамка му.
Както и да е.Мразя... мразя всички... всички... всички обстоятелства, всички останали, всичко, което ми напомня за това, което можем да изградим заедно.
Съжалявам... за много неща... много...
Искам да вали вечно... и да си стоя на пейката сама... щом не успявам да съм с него...
Не знам какво да правя. Просто... съжалявам...
МРАЗЯ ВСИЧКО !!! Омръзна ми, наистина ми омръзна. Защо не мога да намеря човек, който да ми дава това, от което се нуждая ? Духовно имам предвид, иначе всеки може да ме изчука. Но защо бе, мамка му? Защо дори не съм срещала до сега човек, с който да си подхождаме наистина, човек, с който да мога даразговарям, да бъда себе си ? Защо не мога да кажа, че наистина съм имала пълноценна, истинска връзка ? Връзка, в която преобладават чувствата, а не желанието на единия или другия да покаже с кой ходи ? Защо не мога да намеря момче, което да целуна и да усетя нещо истинско, а не само да си въобразявам или да си втълпявамтова или онова ? Защо, когато го изпитам не усещам нищо подобно от другата страна? Защо всички шибани момчета са толкова повърхностни, неосъзнаващи колко много могат да спечелят от една истинска, истинска връзка, не а бройката или за забавлението ?
Нереално много съм хлътнала по един.. и аз не знам какъв... идиот ли е, глупак ли е, слабохарактерен ли е,нерешителен ли е или просто няма чувства,интерес или там каквото и да е ? От толкова много време... без никакъв резултат. НИКАКЪВ, РАЗБИРАТЕ ЛИ ??? Толкова много време се мъча. В началото... перфектната зарибявка...две седмици... на третата се натскаше с някаква крава... а преди толкова малко време ме беше гледал с толкова НЕмногозначителен поглед, толкова много надеждни, мечти, чувства вложих... видях го и... и не можах да помръдна. Просто стоях и гледах. Не усещах нито една част от тялото си... като зверски напушена.. но нямаше нищо приятно. Беше ужасно. Щях да си повърна сърцето. Ама го преживях. Тръгнах с някакво момче, с надеждата да го забравя. И стана, но само защото си го наложих. Това "спасително" момче, ме скуса, защото не исках да му пусна на втората седмица (това е една от причините за горните ми толкова възвишени универсални въпроси). И отново... след няколко дни ТОЯ ТЪПАНАР ми каза, че съжалявал, че ме бил пропуснал, мацката му го дразнела, но не я късал, защот муе жал занея, била много влюбена в него... нотой не я късаше. НО ВСЕ ПАК МИ ГО КАЗА ОТКРОВЕНО, ЧЕ СЪЖАЛЯВА ЗВЕЕЕЕЕЕРСКИ МНОГО, чЕ МЕ Е ПРОПУСНАЛ. Както и дае. Казах му, че винаги има втори шанс ( че как няма да му дам, аз нощем не мога да спя заради него ?!?! ), но не знам дали ме чу. Не знам. Можеби това, че не му го повторих е една от грешките ми. Се тая. Каза ми го. И след няколко дни скъса гаджето си. И ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ?!?! Един от приятелите му явно й е писал от негово име, че много съжалявал. Тя приела и тръгнаха отново, докато той не я скъса отново. Не мога да разбера как може да е толкова слабохарактерен,толкова беззащитен и и ... и аз не знам какъв. ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ ОТНОВО Е ТРЪГНАЛ С МОМИЧЕ, КОЕТО ГО ДРАЗНИ, КАТО ПРЕДПОЛАГАМ СЕ СЕЩА, ЧЕ АЗ СЪМ ТАМ НЯКЪДЕ И ГО ЧАКАМ ?!?!? КАК КАЖЕТЕ МИ КАААААААААААААААААК ? Как може да е толкова... пак не знам къв... та да не може да е каже , че не той й е писал. Защо ми го причини за втори път ? Сега отново е с нея. Пак, разбирате ли, като можеше да сме заедно.Не знам. Не го разбирам. Мразя го заради това, което ми причинява. Всичката тази несигурност, относителност на нещата. От толкова много време живея в някаква пълна мъгла, нямам представа какво може да стане, кога, как, защо.
Не знам. Прекалено многоми тежи всичко това.
Преди известно време видях двама... очевидно много влюбени... да тичат заръка под дъжда. Радваха се навсеки миг заедно, смееха се, обичаха се, споделяха живота си...
Днес пак валя. А аз какво ? Аз бях съвсем сама в градинката до първа английска. Съвсем сама. Подгизнала цялата и замръзнала. И се сетих за тая двойка... Боже Господи как се разревах. Като клошарите. Стоях и си плачех на пейката. Нямаше с кой да споделя тоя момент. Нямаше, празнота. А дори не знам дали НЯКОГА ще има с кого да споделя подобни мигове. Господи, колко много исках и аз да тичам с него под дъжда, хванати заръце, да го целувам, да го прегръщам, да не го пускам да си отиде. Но какво ? Сетих се, че пак е при неговата... неговата... офф не искам даго казвам. Той беше при нея, въпреки ,че " й се дразни", въпреки че кара брат си да му звъни винаги, когато е с нея, зада му каже, че уж трябва да се прибира. Защо е с нея не мога да го разбера ? Защо ? А... може би заедно щеше... щеше да е по- щастлив... щеше да му е по- приятно... може би щепе да открие повече топлота и чувство от колкото при нея. Защо е с нея ? Защо тръгна за втори път с момиче, което го дразни ? Защо е толкова слабохарактерен? Защо нее по- решителен ? Защо м е страх да му кажа всичко това в очите? Защо ? Защо се тормозя за такъв...такъв... идиот ? Незнам какъв е...
Омръзна ми да намирам "връзки". Омръзна ми всички да са кухи, повърхностни, модерни, фешънски, стандартни. Романтичка съм на моменти. Да. Мисля , че всеки нормален човек поне някога е бил. Не ме е срам да го призная. Но защо когато го направя ме гледат все едно казвам, че ще съм с девтсвенколан докато не се омъжа ? Господи, омръзнаха ми всички надуту тъпанари. Омръзнаха ми ... омръзна ми да се измъчвам за такива копелета.В неговиждам толкова.. толкова подходящият човек... този, с който мога да изпълня мечтите си... да споделя мислите си. Но какво? Защо бе мамка му.
Както и да е.Мразя... мразя всички... всички... всички обстоятелства, всички останали, всичко, което ми напомня за това, което можем да изградим заедно.
Съжалявам... за много неща... много...
Искам да вали вечно... и да си стоя на пейката сама... щом не успявам да съм с него...
Не знам какво да правя. Просто... съжалявам...