----
06-19-2007, 07:51
Май си ебах живота тотално.
За какво ми трябваше да се влюбвам, да обичам, да градя връзка, да се жертвам, и най-накрая аз да съм виновната??? Мислех, че той е човекът, че ми дава много, да, даваше. Даваше, а в замяна не искаше нищо. И аз бях щастлива. Тогава от благодарност започнах да давам, давам, давам и к'во ... той си мисли, че съм бездънна, че мога да давам вечно. И после мен ме изкарва виновна, когато стане нещо, все аз трябва плащам с нервите, времето, любовта си, сълзите си. ..
Ебаси, за к'во ми е да обичам толкова?? За какво??? За какво, когато трябва да градя всичко наново, да се преструвам, да мълча, да плача тайно. И после... пак същото ще е, сигурна съм.
Преди години бях нещастна, че не съм обичала, че съм сама. .. Да ви кажа, много по-добре ми беше сама. Гледах залезите и се радвах на живота. А сега залезът ми носи само мъка и сълзи.
Музиката беше отдушник, а я превърнах в машина за сълзи. Цялата ми натура се изкриви, превърна се в някаква кукла. И най-накрая : "Ти нямаш ли собствено мнение?" ОМГ, имам го и виждам какво става, когато го показвам и защитавам открито.
Да го еба, толкова го обичам, а той е едно ... нямам думи да опиша какво е.. Не ме заслужава, не заслужава нито една от моите сълзи, а за усмивките и прегръдките ми дума да не става. Осъзнавам, че целият ми този стремеж да го направя най-щастливият човек на света се прееба. И не заради мен, не. Той сам си се нарани, но е толкова болен, че не мога да го схване. Защото в шибаното му съзнание той винаги е прав и винаги силен, винаги.. това, което другите няма да бъдат. Да, честно казано, никога не съм била толкова сдухана, колкото него. Поне не се преструвам, че познавам 500 000 човека. И дори да ги познавам , какво? Какво когато знам, че почти всички от тях ми говорят глупости зад гърба. А аз съм сигурна. Великите му приятели, които уж заеба заради мен. Така де, не заради мен, защото съм го искала, а защото отделял цялото си внимание за мен. Все едно съм го искала, все едно тогава ми е пукало. И когато ми запука стана обратното. Сега го молех за 2 часа от скъпоценното му време. А той все се оправдаваше, че има работа, че няма време, че трябва да се прибира, че семейството му ( майка му и баща му..) еди какво си... И аз естествено бях наранена. Бях и съм. И к'во? Когато казах остра дума, той каза, че съм стъпкала сърцето му. Абе, яяяяяя. Чудя се колко ли такива хора има по света. Колко ли болни, сдухани и объркани същества като него има? Същества оплетени от нерви, интриги и комплекси.. За какво ми трябваше да се влюбвам в такъв човек, защо трябваше да му се разкрия, да му покажа колко го искам .. и как бих направила всичко за него. За какво ми бяха стотиците левове сметки за телефон, само за да чуя крещене и груби думи ? И там едно едвам изплюто 'Обичам те' ?
Този човек преди твърдеше, че се радвал, че ме има в живота му, че съм го успокоявала, а сега вместо добро утро, се започва със скандал.
Дори , когато сме само приятели...
Виждам , че дори, когато искам да оправя нещата, нищо не става. А той казва, че ме обича. Обича ли ме ??? Вече не знам. Аз обичам ли го? Обичам го, обаче ще направя така, че да не го. Майната му на всичко, животът е прекалено кратък за да правя толкова много тъпотии. Искам спокойствие. Вече дори не искам любов. Е така да ми я дават, няма да я взема. Разболях се от толкова чувства. Разболях се и ми се иска да изчезна. Аз през живота си не съм плакала толкова, никога, за нищо. Дееба.
Сетих се една случка. При едно от скъсванията ни, когато се събрахме, аз седнах в него и започнах да плача. Той ме попита : 'От щастие ли плачеш?" и се радваше, защото мислеше, че това са сълзи на радост. А всъщност бях най-нещастният човек на света.
Той никога не успя да ме разплаче по онзи начин. Никога и няма да може.
Сама съм си виновна. Сама и ще си остана . Снощи той ми доказа, че аз съм някакво си там куче ли, не знам и аз. Ако му трябва мечка, която да води за носа, да си купи. Мен не може да дресира.
Колкото и да го обичам , колкото и да му доказвам, той все не е доволен.
Май се радвам, че съм сама. Кофти ми е. Кофти ми е и че го обичам толкова. Но предполагам, че ще мине.
Потребител съм, но не се регвам, защото ще се сети коя съм. Не че като види написаното голямо чудо, все пак той ме накара да превръщам любовта си в озлобление.
Да, знам, че никой няма да го прочете. Просто исках да се разтоваря. В много ми дойде...
За какво ми трябваше да се влюбвам, да обичам, да градя връзка, да се жертвам, и най-накрая аз да съм виновната??? Мислех, че той е човекът, че ми дава много, да, даваше. Даваше, а в замяна не искаше нищо. И аз бях щастлива. Тогава от благодарност започнах да давам, давам, давам и к'во ... той си мисли, че съм бездънна, че мога да давам вечно. И после мен ме изкарва виновна, когато стане нещо, все аз трябва плащам с нервите, времето, любовта си, сълзите си. ..
Ебаси, за к'во ми е да обичам толкова?? За какво??? За какво, когато трябва да градя всичко наново, да се преструвам, да мълча, да плача тайно. И после... пак същото ще е, сигурна съм.
Преди години бях нещастна, че не съм обичала, че съм сама. .. Да ви кажа, много по-добре ми беше сама. Гледах залезите и се радвах на живота. А сега залезът ми носи само мъка и сълзи.
Музиката беше отдушник, а я превърнах в машина за сълзи. Цялата ми натура се изкриви, превърна се в някаква кукла. И най-накрая : "Ти нямаш ли собствено мнение?" ОМГ, имам го и виждам какво става, когато го показвам и защитавам открито.
Да го еба, толкова го обичам, а той е едно ... нямам думи да опиша какво е.. Не ме заслужава, не заслужава нито една от моите сълзи, а за усмивките и прегръдките ми дума да не става. Осъзнавам, че целият ми този стремеж да го направя най-щастливият човек на света се прееба. И не заради мен, не. Той сам си се нарани, но е толкова болен, че не мога да го схване. Защото в шибаното му съзнание той винаги е прав и винаги силен, винаги.. това, което другите няма да бъдат. Да, честно казано, никога не съм била толкова сдухана, колкото него. Поне не се преструвам, че познавам 500 000 човека. И дори да ги познавам , какво? Какво когато знам, че почти всички от тях ми говорят глупости зад гърба. А аз съм сигурна. Великите му приятели, които уж заеба заради мен. Така де, не заради мен, защото съм го искала, а защото отделял цялото си внимание за мен. Все едно съм го искала, все едно тогава ми е пукало. И когато ми запука стана обратното. Сега го молех за 2 часа от скъпоценното му време. А той все се оправдаваше, че има работа, че няма време, че трябва да се прибира, че семейството му ( майка му и баща му..) еди какво си... И аз естествено бях наранена. Бях и съм. И к'во? Когато казах остра дума, той каза, че съм стъпкала сърцето му. Абе, яяяяяя. Чудя се колко ли такива хора има по света. Колко ли болни, сдухани и объркани същества като него има? Същества оплетени от нерви, интриги и комплекси.. За какво ми трябваше да се влюбвам в такъв човек, защо трябваше да му се разкрия, да му покажа колко го искам .. и как бих направила всичко за него. За какво ми бяха стотиците левове сметки за телефон, само за да чуя крещене и груби думи ? И там едно едвам изплюто 'Обичам те' ?
Този човек преди твърдеше, че се радвал, че ме има в живота му, че съм го успокоявала, а сега вместо добро утро, се започва със скандал.
Дори , когато сме само приятели...
Виждам , че дори, когато искам да оправя нещата, нищо не става. А той казва, че ме обича. Обича ли ме ??? Вече не знам. Аз обичам ли го? Обичам го, обаче ще направя така, че да не го. Майната му на всичко, животът е прекалено кратък за да правя толкова много тъпотии. Искам спокойствие. Вече дори не искам любов. Е така да ми я дават, няма да я взема. Разболях се от толкова чувства. Разболях се и ми се иска да изчезна. Аз през живота си не съм плакала толкова, никога, за нищо. Дееба.
Сетих се една случка. При едно от скъсванията ни, когато се събрахме, аз седнах в него и започнах да плача. Той ме попита : 'От щастие ли плачеш?" и се радваше, защото мислеше, че това са сълзи на радост. А всъщност бях най-нещастният човек на света.
Той никога не успя да ме разплаче по онзи начин. Никога и няма да може.
Сама съм си виновна. Сама и ще си остана . Снощи той ми доказа, че аз съм някакво си там куче ли, не знам и аз. Ако му трябва мечка, която да води за носа, да си купи. Мен не може да дресира.
Колкото и да го обичам , колкото и да му доказвам, той все не е доволен.
Май се радвам, че съм сама. Кофти ми е. Кофти ми е и че го обичам толкова. Но предполагам, че ще мине.
Потребител съм, но не се регвам, защото ще се сети коя съм. Не че като види написаното голямо чудо, все пак той ме накара да превръщам любовта си в озлобление.
Да, знам, че никой няма да го прочете. Просто исках да се разтоваря. В много ми дойде...