Дервишово семе

Извинете някой може ли да ми даде линк към разказа на Николай Хайтов "Дервишово семе",трябва ми целия разказ.Благодаря предварително!

[krasivata_luvica]

:arrow: http://www.kaldata.com/forums/index.php?s=ecd5a459ecefee0721d39f1d15331eb1&showtopic=11094&st=60&p=352697&#entry352697
:arrow: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=11094&st=60&p=352697&#entry352697
:arrow: http://liternet.ida.bg/publish2/avelkova/nova.htm
:arrow: http://forums.webleit.com/index.php?showtopic=1095&mode=threaded
:arrow: http://search.pomagalo.com/?keywords=dervi6ovo%20seme&cat=0&type=0&sort=0&page=2&sk=0
:arrow: http://forum.troian.net/index.php?showtopic=2062
:arrow: http://dimves.web.data.bg/phpbb/viewtopic.php?t=13&sid=4589041a841ecedeba424c57066cb043
:wink: темата се счита за приключена :!: :wink:

[krem4et0]

Темата не е приключена, защото авторът иска линк към самия разказ, а не към критически материали по него.

Да права е аз искам (авторка съм) самото пройзведение.

[CaRaMel_lipS]

Мила, навсякъде претърсих, няма нищо. :-k Освен да си намериш разказчето от някоя книжарница или да намериш книгата "Диви разкази" друг начин не виждам.

[krasivata_luvica]

:arrow: http://www.teenproblem.net/school/s/1159.html
това вече мисля че става :wink:

[krasivata_luvica]

:arrow: http://www.teenproblem.net/school/s/1159.html
:arrow: http://forums.webleit.com/index.php?showtopic=1094&mode=threaded
виж тея са ще ти копна нещо :wink:

[krasivata_luvica]

:arrow: Една съдбовна любов
/ Разказът “Дервишово семе”от Николай Хайтов/
(Литературноинтерпретатив� �о съчинение)

Героите на Николай Хайтов живеят в своя неприкосновен свят, в който цари уважение към рода. Книгата на писателя “Диви разкази”, появила се през 60-те години на XX век, ни докосва до моралните добродетели на родопчаните. “Дервишово семе” е разказ за конфликта между любовното чувство и родовте повели. Изповядана е драмата на две влюбени души, които са принудени да съобразят житейския си избор с дълга си към рода.
Далеч от техническата градска цивилизация, те са съхранили нравствените ценности на българина. Обичат и страдат, понасят с достойнство несправедливите удари на съдбата, преодоляват неимоверните изпитания, за да станат по-силни и да се извисят като легендарните герои, да се превърнат в истински пълноценни личности.
В разказа “Дервишово семе” всеотдайната и чиста любов на Рамадан и Силвина е обречена заради неизбежния конфликт между човек и родов свят. Съдбата на Рамадан е трагична. От най-ранните юношески години му е отредено да изживее дълбоката човешка драма, да се озове на кръстопът. Тайните на сърцето оживяват пред читателя чрез откровената изповед на героя: “Тоя възел, да ти кажа, много отдалеч са завърза. Бях тогава на четиринайсет ненавършени години, без майка и баща...”. Юношата живее без майчина ласка и бащина закрила, “със стар бубайка и баба”. Изправен пред дълга да съхрани и продължи рода, той е принуден да се ожени, да поеме по съдбовен житейски път. В очкване да се свърже с избраното от “стар бубайко” “женище”- натрапената му съпруга Рамадан е очарован от прелестната Силвина, чиято красота напомня хубостта на девойката от българските народни песни. Сравнена е с “пеперудка”- символ на неповторимите нюанси в заобикалящия ни свят, а кожата й се откроява с неотразимата белота на млякото. Символният смисъл на името й, което означава гора от латински, подсказва на читателя, че Силвина ще породи у Рамадан романтични, тайнствени и загадъчни чувства. Любовта неминуемо ще се роди и ще пламне с невероятна и разтърсваща сила, която ще обсеби героите и ще присъства трайно и завинаги в живота им. Нишката на любовта ще свърже съдбите им и ще ги преведе през мъчителния свят на изпитанията. Любов и изпитания- път, по който героите ще страдат, ще се измъчват, за да намерят истинското щастие и да се изградят като пълноценни личности.
Любовта започва като някаква детинска игра. Младоженецът Рамадан усеща как нейната магия преобразява къщата, в която живее със своята избраница. Сполучливо използваната от автора метафора на засмените греди, “накичени от Силвина с разни цветове и билки...”, представят цялата къща “като слънце”. В този приказен рай Рамадан мечтае по-скоро да се жърне и понякога се гневи на слънцето, спряло “мързеливо” по средата на небето. Истинското слънце за него е Силвина и нежен копнеж обгръща сърцето му, а душата му прелива от радост, защото е намерил своето щастие. Неговата любима е с жълшебни и неотразими коси- ту руси, ту “червеникави, като че греят”. За влюбеното сърце денят е безкраен, а слънцето-враг. Героят си мечтае: “Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите”. Свтлото чувство ще подкрепя Рамадан, ще му вдъхва сили, за деа издържи на изпитанията, отредени му от съдбата. Любовта е живот, Силвина е радост и светлина.
След нейната загуба настъпва вечният мрак. Сърцето е ограбено завинаги, сякаш изтръгнато: “Отскубнаха ми го заедно с корена”. Тази метафора изгражда представата за непоносимото човешко страдание. Силвина е продадена от братята си за два пърча на Руфат. Любовта е смазана и унижена. Героите са разделени от бита и традициите, но любовта им ги свързва завинаги. Макар и разделени от съдбата, душите им съхраняват вечната магия, която ще ги озари и окрили, за да продължат да живеят, макар без ласка и нежност. Те се обичат и успяват да се преборят с омразата и желанието за отмъщение. Любовта им помага да бъдат цялостни личности, отговорни в избора си, готови да укрепят своя род.
Любовта е страдание за Рамадан. Той копнее за светли мигове, търси Силвина, гледайки “в пенджерчето на Руфатови”, но вижда само как “главата й висеше все като прекършена...”. Студената му обезверена душа не може да приеме унижението на любимата. Животът му е лишен от смисъл. Сила да продължи да живее му дава единственонастанилото се там непобедимо зло: “...когато жалбата ти дойде много,....Мойта слама беше злото!”. Злото го обсебва, отдалечава го от истинският любещ Рамадан. За него сякаш няма спасение. Той живее с мисълта, че ще отмъсти. Злото му е “все в акъла” през деня и през нощта: “Триста пъти съм го трепал и съживявал...треска ме затресе и се разболях”. Огънят на злото погубва и омърсява душата му. Освен Силвина, той не ев състояние да обича друга жена. Първото любовно чувство го обсебва, но не го отклонява от родовия дълг.
Любовта му към Силвина е преобразяваща сила, изправена срещу злото и отмъщението в душата му. Рамадан откива отново човешкото у себе си, осъзнава, че не би могъл да стори зло и да посегне на Руфат, защото в затвора няма да има дупчица към Силвина: “Ако я видя- смъкна и отрова, и умора, ако не я видя- цяла нощ скърцам със зъбите на Руфатя- дера го, душа го, тровя го и насита на душата не намирам.”. За него е достатъчен този миг на мечтаната “среща” с любимата жена, за да оцелее.
Николай Хайтов чрез избора на своите герои- Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитанията и ада на душите си, потвърждава истината, че човек може да се превърне в пълноценна личност като спазва основните принципи на общочовешкия морал.


прочети и това

дано съм била полезна :wink:

е да де ама аз исках самото произведение :| :| :?

[dazzling_girl]

Аз също прерових целия нет,Гугъл,всички сайтове с литература и нищо.Ако намеря,ще дам линк.

[marilyn]

Ако в нет-а го няма, в библиотеката 100% го има.