Оо.Оо.Оо
06-22-2007, 20:11
Ами писахме съчинение-разъждение,но ни ограничиха да е ДО 1 лист,затова е по-кратко,та ето го и него,какво ще кажете-харесва ли ви и ако да-защо,ако не-какво бихте променили? С колко бихте го оценили? ;) Мерси.: )
Темата за невъзможната любов в ''Евгений Онегин''
В свеото произведение Пушкин рисува образите на Онегин и Татяна-двама влюбени,но несъумели да споделят чувствата си.
Онегин живее своя живот,изпълнен със забавления и разгул. Голям сладострастник е той,но сякаш в един момент всичко това му омръзва и решава да промени нещо. Затова и заминава на село,където възгледиде му сякаш се променят. Странник и чудак е Онегин,както сам отбелязва авторът. Татяна е момиче,израснало с книгите-нейният свят е изграден на основата на тях-нейната душа е романтична и някак си отнесена. Като че ли отначало Онегин няма какво да открие в Татяна-твърде обикновено момиче,което не може да го привлече. Ала начинът на живот в селото променят Онегин. Той започва да гледа от различен ъгъл заобикалящия го свят. По природа прагматик и разумен човек,за него идва моментът,в който любовта го заслепява. Ала уви,твърде късно. Татяна вече е омъжена и има дълг към своя съпруг. Макар и все още да обича Онегин,тя не може да наруши нормите. Колко истинска би била тази любов,ако й беше даден живот-въпреки своите различия,двамата герои имат и много общи неща-и двамата не са доволни от света,който ги заобикаля,от нравите на хората,и двамата са страниици и по-различни от останалите. Любовта променя и Онегин,и Татяна. Тя е тази,която дава поглед на Онегин да оцени нещата по нов начин. Важен момент е,когато Татяна признава на Онегин:''Обичам ви,защо да лъжа,но ме венчаха с друг човек и вярна ще съм му навек''. Татяна остава искрена докрай. Тя е същата Татяна-наивна и добра,но вече по-студена,и то не защото е спряла да обича Онегин,а заради необходимостта от създаване на бариера помежду им. Няма сила,която да накара някого да спре да обича,понеже любовта е неподвластна на чуждо мнение или време. Има само обстоятелства,които да не дават възможност двама да са заедно,изкуственото пренебрежение и опита да се живее без нея. Това,което прави впечатление е,че като че ли съдбата определя двамата да не се съберат. Отначало Татяна е отблъсната от Онегин,а впоследствие-той от нея. Невъзможна и изключително силна и истинска е любовта,която пламти в сърцата и на двамата герои. Татяна,човек с богата душевност и силен характер и Онегин-педант и странник,вярващ в силата на разума,са обречени никога да не споделят това,що се таи надълбоко в тях. Невероятно е колко много може да се промени човек под въздействието на лщбовта. Тя дава криле,сила и вяра във всичко,що ни заобикаля,понякога променя и същността ми. Онегин е запленен от дълбочината на чувствата на тая девойка,от способността й да разглежда света по толкова детски и същевременно романтичен начин. Макар,че двамата влюбени никога не се събират,техните души са извисени,защото са прочистени от силата на чувствата си.
Темата за невъзможната любов в ''Евгений Онегин''
В свеото произведение Пушкин рисува образите на Онегин и Татяна-двама влюбени,но несъумели да споделят чувствата си.
Онегин живее своя живот,изпълнен със забавления и разгул. Голям сладострастник е той,но сякаш в един момент всичко това му омръзва и решава да промени нещо. Затова и заминава на село,където възгледиде му сякаш се променят. Странник и чудак е Онегин,както сам отбелязва авторът. Татяна е момиче,израснало с книгите-нейният свят е изграден на основата на тях-нейната душа е романтична и някак си отнесена. Като че ли отначало Онегин няма какво да открие в Татяна-твърде обикновено момиче,което не може да го привлече. Ала начинът на живот в селото променят Онегин. Той започва да гледа от различен ъгъл заобикалящия го свят. По природа прагматик и разумен човек,за него идва моментът,в който любовта го заслепява. Ала уви,твърде късно. Татяна вече е омъжена и има дълг към своя съпруг. Макар и все още да обича Онегин,тя не може да наруши нормите. Колко истинска би била тази любов,ако й беше даден живот-въпреки своите различия,двамата герои имат и много общи неща-и двамата не са доволни от света,който ги заобикаля,от нравите на хората,и двамата са страниици и по-различни от останалите. Любовта променя и Онегин,и Татяна. Тя е тази,която дава поглед на Онегин да оцени нещата по нов начин. Важен момент е,когато Татяна признава на Онегин:''Обичам ви,защо да лъжа,но ме венчаха с друг човек и вярна ще съм му навек''. Татяна остава искрена докрай. Тя е същата Татяна-наивна и добра,но вече по-студена,и то не защото е спряла да обича Онегин,а заради необходимостта от създаване на бариера помежду им. Няма сила,която да накара някого да спре да обича,понеже любовта е неподвластна на чуждо мнение или време. Има само обстоятелства,които да не дават възможност двама да са заедно,изкуственото пренебрежение и опита да се живее без нея. Това,което прави впечатление е,че като че ли съдбата определя двамата да не се съберат. Отначало Татяна е отблъсната от Онегин,а впоследствие-той от нея. Невъзможна и изключително силна и истинска е любовта,която пламти в сърцата и на двамата герои. Татяна,човек с богата душевност и силен характер и Онегин-педант и странник,вярващ в силата на разума,са обречени никога да не споделят това,що се таи надълбоко в тях. Невероятно е колко много може да се промени човек под въздействието на лщбовта. Тя дава криле,сила и вяра във всичко,що ни заобикаля,понякога променя и същността ми. Онегин е запленен от дълбочината на чувствата на тая девойка,от способността й да разглежда света по толкова детски и същевременно романтичен начин. Макар,че двамата влюбени никога не се събират,техните души са извисени,защото са прочистени от силата на чувствата си.