Glezanka
06-24-2007, 10:57
Мисля че е това но не съм сигурна ... а и нямам линка ...
Кървави сълзи
Преди четири години,когато животът не беше толкова труден и когато приятелите бяха това,което наистина имаше значение….14-годишно момиче живееше нормално.Името и беше Леона.Тя беше с някой,коренно различен от нея,по-точно загубеняк,душевно беден,но тя беше само на 14,това нямаше значение.От значение беше,че тя знаеше,какво може да се изпитва към някое момче и че тя живееше в щастие заедно с приятелите и семейството си.Един следобед,тя стоеше на тревистата площ на двора след училище,прегръщайки приятеля си,който се казваше Джери.В този момент ,на около 10 стъпки от тях стоеше момче,с около 10 години по-голямо от Леона.Казваше се Джеймс.Той гледаше нея,докато тя прегръщаше нежно приятеля си.Джeймс бавно тръгна и се отдалечи докато вече изгуби от погледа си нейния образ.Той не знаеше какво беше да изпитва такива странни чувства към някого.Нещо толкова неочаквано,стряскащо и непланирано…”Един ден аз ще я срещна”-каза си той
“Хей,Джеймс,защо изглеждаш толкова изумен??”-Няма ми нищо,хайде да тръгваме ,Джей”Когато пристигнаха в дома на Джей,те седнаха ,за да изпият по една сода и Джеймс напълно изби от главата си мисълта за тези странни чувства…”По дяволите,забравих,че трябва да се обадя на домашната ми помощница”-каза Джей.”Ще ми подадеш ли телефона,Джеймс?Джей се обади”Може ли да говоря с Леона?Джей се обажда.Джей и Леона си говориха,докато той се сети,че има работа,която трябва да свърши.”Можеш ли да поговориш малко с нея,приятел?Сетих се,че татко ме помоли да свърша спешно нещо.”.”добре”-каза Джеймс.
“здрасти,аз съм Джеймс”
“Здравей,аз съм Леона”
След този ден те продължиха да поддържат връзка по телефона.Никой от тях не знаеше как изглежда другия.Джеймс дори не предполагаше,че момичето,което беше видял в училището ,беше момичето с което си говореха и се смяха всеки ден.
Втора част
Минаха седмици и месеци и Леона и Джеймс ставаха все по-близки и си говореха за всичко възможно.Така чрез тази връзка те станаха най-добри приятели.Докато все още не знаеха кой как изглежда,Джеймс реши да посети Джей в училище,който бе в същото училище в което бе и Леона.Джеймс знаеше,това,че тя ходеше в това училище,но все още не знаеше как тя изглеждаше…до този ден.Докато вървеше из двора,той стоеше до същия флаг и чакаше Джей.Погледна към тълпата от хора,които си говореха за техни собствени неща,тогава съзря момичето,което бе видял онзи следобед в двора.Той бе очарован от начина по който тя се държеше и от това колко различна бе от другите момичета.Тя беше срамежлива,тиха,зряла.Няма е никакъв грим по лицето си.Докато се възхищаваше от нея,нещо незабавно привлече вниманието му
“Е Леона,какво става”-обърна се едно момиче към нея.
“Господи!”-възкликна Джеймс”Дали наистина това е Леона?Момичето с което си говорим по телефона”Джеймс беше много изненадан ,той се приближи до нея и я потупа по рамото.Тя се обърна ,а притеснен да не чуе възклицанието”колко си груб”,Джеймс просто се засмя.Той не можеше да повярва,че момичето,което толкова искаше да види бе същото момиче с което си говориха по телефона.
Същия ден и каза ,че я е видял.”О,наистина,това ти ли беше?Момчето,което ме потупа по рамото?”Тя се засмя.Двамата почувстваха нещо много странно вътре в тях…Докато споделяха,докато се смееха чувстваха нещо много силно…но и двамата го подтискаха,отричаха го.Един дъждовен ден Леона говори отново с Джеймс,имаше нужда от утеха заради раздялата си с Джери.Той я накара да се чувства много по-добре.Джеймс беше винаги там когато Леона имаше нужда от него.Това беше едно от нещата заради които тя толкова го обичаше.Те бяха толкова еднакви,винаги караха хората да се разсмеят,и винаги караха другия да бъде щастлив.Някой каза,че те двамата бяха абсолютно еднакви с изключение на различните имена и различния пол разбира се.Лятото настъпи и Джеймс и Леона прекарваха повече време заедно и накрая се видяха.Те се срещнаха в къщата на Джей един ден и сърцето на Леона се разтуптя когато видя Джеймс за първи път.Тя го гледаше как играе на компютъра,точно така както той гледаше нея в двора на училището.Когато настъпи време да се прибират,тя се сбогува с него с топла прегръдка.И двамата се изчервиха и едно необяснимо чувство завладя и двамата..
Тя спря да отрича и отхвърля това чувство.Първия човек на когото сподели за това ,бе най-добрата и приятелка Лий,която също познаваше Джеймс.Тя бе шокирана!Няколко дни по-късно Джеймс говореше с Джей и му каза”Хей,Джей,аз харесвам Леона”
“Наистина ли?Страхотно!”-каза Джей.От този ден само пет човека знаеха за тази любов-Джей,Лий,Леона,Джеймс и Господ.Така само съдбата можеше да събере пътищата им.Мина година,а Леона и Джеймс все още не се осмеляваха да споделят чувствата си.И двамата знаеха какво изпитват,но не събираха смелост да говорят за това.Докато един ден Леона не каза”Джеймс,искам да ти кажа най-сетне нещо”
“Ха”-отвърна той”Да не би да харесваш някого?Кого?”
“Да”-каза Леона-“Този някой изглежда като теб,познаваш го много добре,има твоя ръст и телосложение,на твоите години е.Виждаш го всеки ден.”
Леона извърна глава,а Джеймс осъзна,че ставаше дума за него,но той също се срамуваше да си признае,никога досега не бе си имал приятелка.Всеки ден те ставаха все по-близки ,флиртуваха и показваха чувствата си по техен собствен начин,който само те можеха да разберат.
Част трета
На 11 Октомври 1996 те официално започнаха да се срещат.Той бе най-перфектното момче ,което би могло да съществува в очите на Леона.Той беше висок,красив ,с чувство за хумор,грижовен,всеотдаен,п осто всичко ,което бе важно за Леона.А неговите очи…неговите очи…те бяха толкова топли,толкова секси,толкова WOW!!!Tя бе всичко за него.Всички казваха,че те са най-сладката и перфектна двойка на света.А те бяха толкова щастливи заедно,всички дори мислеха,че един ден те ще се оженят.Той правеше всичко за и заради нея,и тя правеше същото за него.Тяхната страст,прошка,грижа и любов ги правиха безценни един за друг.Те двамата бяха неразделни и много влюбени.Той винаги и казваше”Ти си точно като едно голямо бебе…ти и тези твои големи кафяви очи и тези пухкавки сладки бузки…Господи,Обичам те!!”и я целуна нежно по устните.”Обичам те също ,скъпи”-му отговаряше винаги тя.Две години изминаха,Джеймс завърши и нещата започнаха да се променят.Преминаха през много караници и Леона започна да усеща болката,която я изпълваше,така както никога преди.Джеймс и каза,че въпреки всичко,той още я обича.Един ден той хвана ръката и и каза”Няма значение какво,въпреки всичко,това си е…ти си ЕДИНСТВЕНАТА.Аз винаги ще те обичам и ще бъда с теб…обещавам ти”каза той и избърса сълзите и,като я целуна.Джеймс започна да се променя и да я наранява емоционално всеки ден…Нейния сладък и най-перфектен мъж започна да изчезва и се превърна в човек,който тя не познаваше…Той спря да прави неща за нея,спря да я прави щастлива,спря да и говори мили неща.Престана да и се обажда,да я посещава и избираше приятелите си пред нея.Когато се караха,той постоянно и крещеше,затваряше и телефона или я оставяше сама с всичката тази болка без да може да прави нищо,освен да плаче.Мина около половин година и нещата се влошиха.Когато тя се опитваше да говори с него,той отказваше.Той започна да я лъже да много неща и да бъде нечестен с нея.Започна да пие,а беше обещал да не го прави,излизаше с приятелите си вечер,посред нощ и през деня и нямаше време за нея.Той направи много неща,които тя си мислеше,че не би направил никога.Оставяше я сама у дома и много пъти,тя плачеше,а той дори не се обаждаше ,за да я пита дали е добре.Фактически тя обичаше някого,а и се струваше,че той вече не изпитва същото към нея.Уж бяха заедно,а на Леона и се струваше,че не е така.Болеше я толкова силно,но тя го обичаше толкова много,че не искаше да го пусне да си отиде.Тя пое болката и плачеше безкрайни сълзи,обичайки го въпреки всичко,докато той бе навън,нарушавайки всички обещания и бъдейки човек,който не бе преди…Не минаваше и ден в който Леона да не мисли за него,тревожейки се за взаимоотношенията им,чудейки се защо той се държеше по този начин и плачейки заради болката в нея.Мъката ,която той и причиняваше ставаше все по-дълбока всеки следващ ден.Беше се отразило на семейството и,на приятелите и,дори на училището и.Всеки се притесняваше за нея.Никой повече не я виждаше усмихната,или ако я видеше то беше само за малко.Тя не можеше да спи,целият и свят рухна.Всичко беше така,защото най-прекрасния човек за нея,човекът когото тя толкова силно обичаше, се бе променил и я бе наранил по ужасен начин ?Джеймс я остави извън времето си,извън целите си,извън живота си…Държеше се така,все едно тя не е дори негова приятелка.Тя правеше все повече и повече за него,мислейки,че той не забелязва това и жертвайки целия си живот за него.Тя направи всичко,за да потръгнат нещата,но това не даваше голям резултат.С всички сили тя се опитваше да отстрани проблема между тях и да разбере защо той я нараняваше така.”Как може Господ да ти даде най-прекрасния дар на света-да обичаш и после да ти го отнеме все едно не е бил твой”-питаше се тя всеки ден.Джеймс ставаше все по и по студен а това я нараняваше все повече. ?Един ден той я прибираше с колата от училище и той изглеждаше много различен.Тя го погледна бавно.Неговите устни….въобще не се усмихваха,гласа му-толкова монотонен…и неговите очи….Тя погледна в неговите очи все едно се взираше с огледало и започна да плаче.Неговите очи бяха толкова студени сега и неговата топлина,сладост и любов вече не съществуваха.Джеймс не беше Джеймс вече…Те не обелиха и дума докато караше ,а единственото,което Леона се питаше,бе”Защо?Защо всичко е така сега?”Тя се прибра у тях и изплака сърцето си от мъка.Всичко ,което и минаваше през главата,бяха дните,когато той се отбиваше просто за да я види,просто да я подържи до него.Сега той се държеше сякаш никога повече не иска дори да я докосне или погледне.Тя обвиняваше себе си за всичко,без да знаеше защо,тя просто мислеше,че е нейна вината.Тя лежеше на леглото,където нощи преди това,лежаха заедно ,а той я бе прегърнал близо до себе си.Сега тя се събуждаше сутрин,спомняйки си как преди той я гледаше и и се усмихваше докато спи.Защо всичко беше толкова сложно сега и защо болеше толкова много?Тя си спомняше сладкия звън на гласа му ,когато и казваше,че я обича докато се целуваха или просто се взираха един в друг ,в своите очи.Тя си спомняше моментите,когато той легнал ,сресваше косите и,сладко целувайки я.Спомняше си дните,когато той бягаше цел ден ,за да стигне до дома и просто ,за да я прегърне силно и дните когато всичко между тях беше перфектно.Тя плачеше безпомощно и всичката надежда беше изчезнала.Знаеше,че е все още малка,но въпреки годините,я болеше.Тя усещаше тази изпепеляваща безкрайна болка,която проваляше целия и живот и убиваше надеждата в нея.Най-лошото бе,че не знаеше как да се справи с тази болка…Мислеше си да го напусне,но се отказваше,знаейки,че така болката ще бъде още по-мъчителна,не си представяше да живее без него.Сълзите и падаха тежко,а мислите и започнаха да отказват,единственото,коет о си мислеше бе”Господи,обичам те Джеймс!Липсваш ми такъв какъвто беше!” ?
Четвърта част
Един следобед Джеймс отново я прибираше след училище.Те двамата вървяха,когато Леона се разплака както обикновено.”Защо плачеш отново,по дяволите?!”-изкрещя Джеймс.”За нищо”-промълви тя.”Знаеш,че мразя да те гледам да плачеш през цялото време,винаги плачеш заради мен по някаква шибана причина!!!!Какво по дяволите бъркам сега?”-той крещеше отново.Тя се опита да го прегърне силно,но той се отдръпна.”Обичам те,Джеймс,съжалявам”-плачеше тя.”както и да е”-студено каза той.Джеймс беше толкова безразличен,не знаеше какво правеше,не знаеше какво мислеше.Мисълта да я остави или да бъде с нея беше в главата му,докато вървяха към колата.Изведнъж се чу силен гърмеж.Джеймс не знаеше какво бе това.Обърна се да види дали Леона го е чула.
“Чу ли…..НЕЕЕЕЕЕЕЕ!”той проплака.Леона бе простреляна в дясната част на тялото си,лежеше окървавена и опитвайки се да диша на улицата до колата на Джеймс.Той се затича към нея заедно с тълпата от хора наоколо.”По дяволите,обадете се на 911”викаше той,докато сълзите се стичаха по лицето му.
“Скъпа,добре ли си”попита я той,докато я беше взел в своите обятия.Леона едва успя с големи усилия да докосне неговата лява буза, погледна го в очите и се усмихна-“Скъпи,съжалявам ако съм направила нещо грешно,заради което отношенията ни станаха такива”-едва промълви тя.
“Леона,дори не го казвай!Ти ще бъдеш добре!...Господи,някой няма ли да и помогне?!”-плачеше той
“Джеймс,ти ме нарани много,но аз все още продължавам да те обичам,защото няма значение какво,въпреки всичко ,което става…..ти си ЕДИНСТВЕНИЯ.”-тя се усмихна и прокашля,борейки се за глътка въздух.Тя започна да плаче,а болката,която бе в сърцето и,отново я изгаряше както обикновено.Спомените на дните им прекарани заедно,бързо преминаха през главата и и тя трудно държеше очите си отворени,докато нейното безпомощно тяло лежеше в гърдите на Джеймс.Джеймс плачеше повече от всякога,гледайки я в очите,молейки се тя да не умре.”Скъпа,съжалявам за всичко!Господи,Обичам те!Ти не можеш да ме напуснеш,на нас ни е писано да се оженим,помниш ли,помниш ли скъпа,аз ти обещах,това е.Ти си човека с кого искам да бъда до края на живота си.Скъпа,помниш ли?”-плачеше той.”Да,скъпи,знам,знам”ед ва продума тя,вдигайки и смъквайки главата си надолу,а сълзите и се смесваха с червените капки кръв,стичащи се по тялото и.Джеймс я притисна по-близо до себе си –“Господи,моля те,недей!Не ми я отнемай…!-прошепна той.Ръката на Леона бавно започна да се плъзва и да се отдалечава от бузата на Джеймс,докато тя се опитваше да стои с отворени очи.”Обичам те толкова много,Джеймс,искаше ми се да направя всичко по-добре….но скъпи,всичко ,което направих,всяка сълза,която изплаках,направих всичко това,за да знаеш,че те обичам….обичам те скъпи”-прошепна тихо тя.”Не искам да си отивам,но трябва и Господ ми в свидетел,че те обичам….Ние ще бъдем отново заедно…помни,защото ти каза…че винаги ще бъдем заедно…Ще бъдем!”-каза бавно тя,докато една последна сълза се стичаше по бузата и,и падна на ръката на Джеймс.Очите и се затвориха…”Обичам те”-каза Леона и си замина.”Неее,не можеш да си тръгнеш от мен”-плачеше Джеймс-“Не можеш!””той я разтърси,опитвайки се да я събуди.-“Скъпа,скъпа,събуди се,върни се,ние ще бъдем завинаги заедно,ще се оженим…скъпа,моля те събуди се,скъпа,моля те”-умоляваше я той.Той затвори очите и,сложи главата си на лицето и,а нейните безкрайни сълзи все още се стичаха по лицето и…”Господи,толкова съжалявам,че не се грижих за теб,скъпа,съжалявам много” шепнеше Джеймс и я целуваше по челото.Всичко,което той можеше да направи,бе да плаче и да я държи докато не дойде линейката.Докато я слагаха в носилката и покриваха тялото и с бяла покривка,заваля дъжд.Джеймс,застанал на своите колене ,погледна към небето и с всичката мъка в сърцето си изкрещя”Обичам те Леонааааа!Обичам те”извика за последен път.От този ден насетне,Джеймс знаеше,че няма вече за какво да живее.Неговия живот,неговата любов…не бяха вече там.Всичко за което можеше да мисли,бе нейната усмивка и как лежеше умираща в обятията му.Той винаги щеше да я помни и винаги щеше да я обича….това е…тя беше човека,който той избра да обича цял живот.
Вие знаете,животът не е вечен и нещата се случват само един път.Не знаеш колко дълго ще ги задържиш до себе си и не знаеш никога,колко дълго ще живееш.Но докато знае,че имаш някого в живота си,когото обичаш….направи най-доброто за него.Защото един ден,без въобще да очакваш,можеш да загубиш най-ценното нещо в живота си,а заедно с него и бъдещето си.Грижи се за нещата,докато те са все още малки,и най-вече грижи се за хората,които обичаш.Защото един ден ще бъде твърде късно да се грижиш за когото и да е било и дори да видиш усмивката му отново.Повярвай ми...аз знам…един ден ние ще бъдем заедно…защото си обещахме,че ще бъдем…
I love u 4ever!
Автор-Незнаен