~мЪртва~
06-26-2007, 13:22
Извинявам се,че пускам нова тема,но много искам да намеря една песничка,а не успявам ](*,) Значи..имам и текста..дано се ориентирате по него и евентуално ако я имате,можете да я намерите и имате желание да ми дадете линкче за нея...в очакване съм
Алекс & Бети
"Каква съм?
Не ви трябва да знаете.
Чия съм?
Ничия.
Само на себе си.
Коя съм?
Никоя..."
Нямам нужда от ласки лъжовни,
до болка познат ми е вашия(мъжки) манталитет.
Не вярвам на думите греховни,
мъж ли е,значи велик е поет...
Толкова думи съм чула и толкова пъти повярвах...
Но вече пораснах и оцених стойността на истината...
Плаках,страдах с години...но само се наранявах...
Сега наново започвам пречистена...
Нямам нужда от клетви греховни,
омръзна ми от вашите лъжи,
писна ми вече от физиономии вивовни,
писна ми от горчиви сълзи.
Всеки път едно и също,
влюбвам се все като глупачка...
на думите не спирам аз да вярвам
и все ставам нечия играчка...
Все си казвам ти си последен,
тези сълзи са за последен път.
Но мислите ми са нередни,
познавам ви,когато ви обземе студ...
Вечно съм "скитница"...
Прощавам,наказвам,обичам...
Всичко е измислица...
Ти беше последният...а пак след тебе тичам...
Млада,найвна,млада...
доверчива..но разбития си свят ще събера.
Сега да съм сама е моята награда...
Ще те ненавиждам,но докога?
Докога ще казвам "стига"?
Докога ще се наранявам така?
Знам,и с въздържанието нищо не се постига,
но не мога дълго така да издържа.
Все си мисля "този е различен",
все казвам,че този път това е любовта,
вече уморих се след всеки следващ да тичам,
и чувствам- не мога вече,ще умра.
И днес,на този стол стоя
и мисля си как мина целия живот-
измина бързо,нямах време да му се насладя
от толкова мъка,сълзи и болезнена любов.
Не ме сполетя лесната любов...
Чаках я,исках я...гонех я...лек и отрова...
В моя един толкова непознат живот,
аз и със теб и без теб не мога...
Алекс & Бети
"Каква съм?
Не ви трябва да знаете.
Чия съм?
Ничия.
Само на себе си.
Коя съм?
Никоя..."
Нямам нужда от ласки лъжовни,
до болка познат ми е вашия(мъжки) манталитет.
Не вярвам на думите греховни,
мъж ли е,значи велик е поет...
Толкова думи съм чула и толкова пъти повярвах...
Но вече пораснах и оцених стойността на истината...
Плаках,страдах с години...но само се наранявах...
Сега наново започвам пречистена...
Нямам нужда от клетви греховни,
омръзна ми от вашите лъжи,
писна ми вече от физиономии вивовни,
писна ми от горчиви сълзи.
Всеки път едно и също,
влюбвам се все като глупачка...
на думите не спирам аз да вярвам
и все ставам нечия играчка...
Все си казвам ти си последен,
тези сълзи са за последен път.
Но мислите ми са нередни,
познавам ви,когато ви обземе студ...
Вечно съм "скитница"...
Прощавам,наказвам,обичам...
Всичко е измислица...
Ти беше последният...а пак след тебе тичам...
Млада,найвна,млада...
доверчива..но разбития си свят ще събера.
Сега да съм сама е моята награда...
Ще те ненавиждам,но докога?
Докога ще казвам "стига"?
Докога ще се наранявам така?
Знам,и с въздържанието нищо не се постига,
но не мога дълго така да издържа.
Все си мисля "този е различен",
все казвам,че този път това е любовта,
вече уморих се след всеки следващ да тичам,
и чувствам- не мога вече,ще умра.
И днес,на този стол стоя
и мисля си как мина целия живот-
измина бързо,нямах време да му се насладя
от толкова мъка,сълзи и болезнена любов.
Не ме сполетя лесната любов...
Чаках я,исках я...гонех я...лек и отрова...
В моя един толкова непознат живот,
аз и със теб и без теб не мога...