Влез

View Full Version : За доверието и заслужават ли си усилията...



fNatiC
06-30-2007, 16:07
Като цяло историята е дъълга и то бая, но ще опитам да съм максимално кратък.
С едно момиче излизаме от горе-долу 2 месеца, не ходим и все пак има нещо обвързащо, постоянно сме заедно, приятно ни е като сме сами. Проблема е, че в края на предишната и връзка е имала много проблеми с приятеля си - ревнувал я е без причина, загубила е личната си свобода... И след като скъса с него (2 години връзка) сякаш примката се скъса и тя започна да дивее по дискотеките.. Флирт с 3-4 на вечер (само целувки).. тогава още бяхме само приятели и аз и се радвах, че се върна към веселия и контактен човек, който бе (като изключим целувките с тоя и оня - не ми се нравеше). Та, когато нещата между нас се позадълбочиха тя ми обеща, че ще спре и ще е само с мен. Мина седмица, две, три и съботата (само в петък ходи на диско) ми призна, че се е целувала с някакъв, беше и много гадно, на мен 2 пъти и все пак го преживях и се държах сякаш нищо не бе станало. На другата седмица пак на дискотека (аз не можех да отида с нея) и някакъв стар приятел от Русе се бил завърнал и се събрали компания.. какво се очаква.. пак да направи някоя глупост - и наистина така стана.. Аз този път направо се вбесих, а тя говореше как не я заслужавам и обеща, че ще се промени. Аз, глупакът, пак повярвах... Мина още 1 месец и дадохме начало на една (уж) сериозна връзка. Беше перфектната връзка, само и единствено щастие и удоволствие.. не бяхме се карали нито веднъж, а сме всеки ден заедно ..
Вчера завършихме даскало и естествено се събрах с класа ми на механа, а после се дотътрихме до диското. Тя беше с някаква компания там на най-добрата й приятелка, аз и казах ако се чувства неудобно с моя клас (не ги познава) да е при оная компанийка, аз ще ходя да я виждам от време на време... Ние се развихрихме в танците и я загубих от поглед за може би 30 минути, просто не се оглеждах за нея и не отидох да я видя къде е. После ми се обадиха едни познати, че са на другия край на диското и аз се запътих към тях... обърнах се (и аз не знам защо..) и кошмарът се повтори.. Тя отното беше в обятията на друг... Казва, че е импулс, че е несъзнателно.. Но го направи! И от това най ме заболя, защото няма волята и не прави усилия да ми бъде вярна. През цялото време докато сме опитвали да изградим връзка с нея не съм погледнал друго момиче... а тя на 3 пъти срина доверието ми към нея.. Все още се двоумя има ли смисъл да й вярвам, че ще може да е само с мен. Като се прибрах и написах няколко реда в ICQ и веднага легнах, защото бях ужасно бесен и много тъжен в същото време. Веднага заспах (по принцип спя като пън :mrgreen: . Като се събудих тя бе писала, че е плакала много като се е прибрала.. не беше лягала от 5 часа след диското чак до 11 .. не знам дали причината е била, това което направи и дали наистина е плакала.. Но по думите и беше отчаяна и наистина съжеляваше за постъпката си.
Аз много си я харесвам, може би не достатъчно за да я обикна, но държа на нея.. и бих жертвал много за да я задържа до себе си, тя просто не го оценява..
В безизходица съм.. Ако се върна при нея ще изглеждам най-заблудения от всички... но тя ме иска обратно, а ми е трудно да реша...
Вашето мнение какво е...

Aldaridora, Forest Lady
06-30-2007, 16:26
Вече си и давал 3 шанса... А тя и 3-те ги е пропиляла. А ти пък си загубил голяма част от доверието си към нея.... Как ти звучи това? Да се върнеш при въпросното момиче? Моят отговор е категорично НЕ! Няма ли доверие, няма връзка. Ами това много лесно, може да и стане навик. (Ако вече не й е станал.) Разбирам, че я харесваш, но като се разделите ще боли много по-малко.

alkobalko
06-30-2007, 16:42
Остави я! Дори и да иска да е само с теб, по всичко личи, че и е невъзможно. А от това страдаш най-вече ти. Колкото и да обичаш един човек, да държиш на него, идва един момент, в който се уморяваш от постоянните лъжи, караници, разкаяния и прошки.

fNatiC
06-30-2007, 16:48
Вътре в мен все още я желая... Но разумът ми ме дърпа от нея.
Мъчих се да създам нещо красиво.. Дилемата в главата ми остава...
Очаквах съветите да са такива, а и логично е да ги последвам, но ми е трудно някак си.. Винаги съм бил лъган и предаван, очаквах сега да не е така :cry: Ще опитам да го преживея и явно това ще е края... :?

koalka
06-30-2007, 18:39
Ясно е, че я желаеш, че я харесваш, но това не променя нещата.Няма смисъл да си с нея, след като прави така.И за двамата не е добре, особено за теб.Тя няма да спре да го прави, човек толкова бързо не се променя, а ти само ще си тровиш нервите заради нея.Смисъл не виждам...

Dead`Paladin
06-30-2007, 23:10
Вътре в мен все още я желая... Но разумът ми ме дърпа от нея.
Мъчих се да създам нещо красиво.. Дилемата в главата ми остава...
Очаквах съветите да са такива, а и логично е да ги последвам, но ми е трудно някак си.. Винаги съм бил лъган и предаван, очаквах сега да не е така :cry: Ще опитам да го преживея и явно това ще е края... :?


tova e kraqt da...no ne tuji za tova a se radvai 6te go prejiveesh siguren sum i shte se razdavash za denq kogato e bil kraqt mejdu vas ;]]'

loving_you_
06-30-2007, 23:24
Остави я! Дори и да иска да е само с теб, по всичко личи, че и е невъзможно. А от това страдаш най-вече ти. Колкото и да обичаш един човек, да държиш на него, идва един момент, в който се уморяваш от постоянните лъжи, караници, разкаяния и прошки.

07-01-2007, 07:05
Има един моабет: "За да бъдеш с жена, която ти изневерява.. трябва да си или страшна мижитурка, или невероятен мъжкар."

Виждам, че си интелигентен младеж, та ще хвърля няколко лафа. Няма да те лъжа - момичето едва ли ще престане с флиртчетата си. Нея не можеш да промениш. Единственото, което подлежи на промяна, си ти самия. Какво имам предвид?

Ами виж сега, дали съзнателно, дали несъзнателно, твоята приятелка си изживява период, характерен за всички момичета (ОК, почти) - харесвани, с много обожатели, дискотеки, купони, ала-бала, няма смисъл да ти обяснявам. И това им харесва, да бъдат желани, център на вниманието, момчетата да си шушукат за тях. И докато такава мадама е страшно попадение, когато си тръгнал "на лов", ситуацията придобива неприятни окраски, когато се опиташ да изградиш сериозни отношения с нея. Както казваше един автор в любимо списание: За да задържиш такава жена, трябва да си УЛТИМАТИВНИЯ пич. "Най" във всичко. Поне на твоята възраст, това едва ли е възможно, трябва да признаеш. Оттук насетне имаш 3 варианта:

1) Привидно правилния - отебаваш я. Модерките те посъветваха, но както вече съм споделял в тоя форум, съвет от жени, особено пък такива с 2 връзки на кръст, няма смисъл да приемаш. Неопитните идеалистки не им е мястото тук. Особено в позицията "хора с тежест". И все пак, ако не се чувстваш сигурен в себе си - това би трябвало да направиш.

2) Очевидно неправилния - оставаш с нея при същите условия. Тя си кръшка периодично, после ти реве, ти й даваш още и още "шансове". Луузърско, откъдето и да го погледнеш.

3) Трудната работа. Виж, знам, че едно мнение в някакъв малоумен форум едва ли може да променя характери. Това не знам дори защо го пиша, тъй като от 10 000 души, най-много един ЕВЕНТУАЛНО би си взел истинска поука. За какво говоря? Както казах в началото, пътят започва с промяна в теб, няма начин. Трябва да се развиваш, да учиш, да ковеш мироглед и позиция. Позицията на МЪЖ. Мъж, който знае какво иска, защо го иска и как да си го вземе. И както предполагаш, това не става нито за ден, нито за месец, нито дори за година. Вероятно ще изживееш още няколко връзки преди да характеристиката "мъж" да се вписва успешно в профила ти. Говоря ти за промяна на визия, на ценности, на самочувствие и много, много други. В такъв момент ще подминаваш женските елементарни изпълнения с арогантна усмивка. И в един момент ще осъзнаеш, че жената до теб вече не те баламосва.. защото е разбрала, че няма смисъл - на теб просто не ти пука. Всъщност, това е правилният вариант в твоята ситуация - продължаваш си живота, позволяваш на твоята приятелка да е до теб, но нито й се сърдиш за каквото и да е, нито те боли от нейните глупости, нито й позволяваш да те уязви. Работата е там, че на този етап ти не можеш да постигнеш подобно отношение, защото реално тези неща не ти "идват отвътре" и фалшът в поведението личи. Ще трябва да го изрепетираш няколко пъти, преди да се научиш...