missing.my.wings
06-30-2007, 19:59
Имало едно време в една гора едно малко птиче. Било в разцвета на силите си и било безкрайно щастливо, защото имало най-голямото за него щастие...можело да лети. Когато се реело из небесата нищо нямало значение...вятърът и слънцето били неговите най-добри приятели. Не знаело какво е болка и тъга, защото било свободно и нямало какво да пречупи щастието му. Обичало да се издига и спуска колкото можело по-бързо. Един ден когато си играело така не съобразило и се ударило в земята. Загубило съзнание... Когато се съвзело и отворило очи, видяло че е в ръцете на ангел или поне така решило тогава. Златисто русите коси го заслепявали, но не болезнено а някак нежно. Усмивката била толкова красива, че забравило каде е.Тъмно кафявите очи били изпълнени с много любов и тъга същевременно. Зачудило се птичето защо един ангел би бил тъжен... не могло да си отговори. Когато опитало да полети - не могло. Боляло го цялото телце. Ангелът видял и го понесъл със себе си. Минало време, птиченцето започнало да се лекува постепенно, а с ангела станали невероятно близки. Обикнали се, станали най-добри приятели, били постоянно заедно и били много щастливи. Птичето започнало да лети и да се рее сред облаците, но сега било много по-щастливо защото имало ангела със себе си. Толкова много го обичало и държало на него. Всичко било като в приказка. Ангела редял нежни любовни слова. Един ден видяло ангела да плаче сълзи толкова искрящи, че дори слънцето скривали. Отишло и го попитало: "Защо плачеш ангеле мой, слънце мое...?" "Направих грешка" казал ангела, обърнал се, грабнал птиченцето и откъснал крилата му безмилостно, след което го хварлил на земята и отлетял. Птичето се разплакало, не можело да повярва че неговият ангел, неговата любов го е наранила толкова жестоко...отнела му всичко - свободата, любовта, добрината, вярата...Започнало то да броди само по земята, неспособно да полети отново с кръв стичаща се от пречупените му крила. Плакало дни и нощи...срещнало ангела отново и го попитало: "Защо ме нарани така? Толкова много те обичам." "Аз никога не съм те обичала, забрави за мен." отговорил ангела и полетял отново. Заплакало птичето отново...всичко било лъжа неговото момиче, неговият ангел били просто една лъжа. Това разкъсало душата му и го заболяло много повече от откъснатите му крила. Вече нямало нищо, нито свободата си, нито любовта си...само неспиращата кръв от крилата и...сърцето му...И до днес то продължава да броди само, кървящо и загубило вяра в живота...