Svetli4ka
07-02-2007, 14:47
Историйиката запо4на във Франция (имахме екскурзия от у4илище), където се запознах с един сладур от моя випуск. До тогава го познавах само по физиономийка, но там разбрах, 4е е мн готин и по характер. Той беше в кофти настроение и по4ти винаги- тъжни4ък, но когато си говорехме, винаги се усмихваше (по един мн сладък на4ин, като влюбени4ък,може би само моми4етата разбират как). Другите мом4ета винаги ме гледаха в циците, а той не спираше да ме гледа в о4ите, всеки път, когато го поглеждах, той ме гледаше и всеки път, когато погледите ни се срещаха, изтръпвах...4есто използваше реплики от типа:"за теб винаги'", "щом ТИ ме молиш" , праве6е ми комплимнети и тн. След екскурзията се виждахме всеки ден в у4илище и той ми се усмихва6е (по хубавия на4ин). Хората около нас казваха:" Леле...какви искри прехвър4ат...", питаха ме: ''На лагера няма ли да се на***те?", искаха да правят купони само, за да се забием най-сетне...а аз не знаех какво да мисля, той харесваше ли ме? В момента няма компютър и нз как да говоря с него, не мога просто да го питам: "Харесваш ли ме?"...А и аз самата не знаех какво изпитвам към него, беше ми много симпати4ен, но това не е достатъ4но (според мен). Последния у4ебен ден имаше ма4 в у4илище от 7 4аса сутринта. Заради един бас, аз трябваше да отида толкова рано и да гледам ма4а. Той играеше, а аз 4аках най-добрия ми приятел. След ма4а приятелят ми ми каза, 4е Марто е казал, 4е едвам се сдържа да не се метне в/у публиката (заради ранния 4ас, публика бяхме само аз и г-жата по физ)...По-късно същия ден се разхождах с Марто, най-добрия ми фр и едно друго моми4е. През цялото време се гледахме (по онзи на4ин), играхме на "познай бельото на другия" и аз познах, 4е той е с 4ерни боксерки, а той- 4е аз съм с розови прашки...Тогава приятелят ми реши да направи нещо (явно виждаше, 4е въпреки, 4е отри4ах, 4е го харесвам, м/у нас имаше нещо, а и аз мисля, 4е тогава наистина се влюбих в него) и каза: "Марто, имам мн добра новина-една мацка от моя клас е влюбена в теб" и ме погледна усмихнати4ък...Марто също ме погледна (още по-хубаво от преди) и се усмихна (дори по-хубаво от на4ина, по който ме гледаше)...това беше вси4ко....продължихме просто да се гледаме. Накрая решихме да си тръгваме и отидохме на спирката. Тролеят дойде, а аз и Марто извикахме в един глас: "Айде да 4акаме следващия", но и следващият дойде след малко, а другото моми4е искаше да тръгваме. Аз казах; "4ао и приятна ваканция." Той ме погледна толкова тъжно, 4е направо ми се скъса сърцето и каза: "4ао..." Ка4их се на трамвая. Той ме проследи с поглед, докато можеше да ме вижда и вси4ко свърши...Сега сме ваканция и изобщо не се виждаме. Няма да идва на лагера и няма и да се видим...Реших, 4е ще е най-добре да го забравя поне през лятото и да видя какво ще стане другата година, но непрестанно мисля за него. Дали и той не се 4увства като мен?...Харесва ли ме изобщо?...нз кажете ми нещооo pls...мерси предварително и сори, 4е писах толкова много, но мисля, 4е вси4ко е важно.