View Full Version : Чичо Страх..
Местоположението ми е чичо Страх, улица "Задънена", на ъгъла на магазина за въздишки.
Човек се учи от грешките си, нали така? И аз си мисля, че се уча доста, защото често сгафвам. Обаче.. как само ми се иска да погледна през очите на приятеля ми, да разбера каква ме вижда той. Напоследък нещо става. Чувствам се зле. Чувствам се изплашена, дребна.., излишна на моменти, дори. Искам да се скрия, да избягам..
Не съм свикнала някой да има толкова големи очаквания от мен, постоянно да изискват нещо от мен, да съм силна и да издържам всичко стоически. До такава степен рухвам психически , че всичко може да ме накара да треперя и да плача. Вчера, отново се скарахме. Отново за някаква глупост, за нещо, което за мен не е важно, дори не ме ебе.. И си фраснах главата, когато излизах от колата, и той пак се разкрещя..., аз заплаках , защото се ударих. Защото си ударих шибаната кратуна... :-s
Виждам го за по 2 часа на ден. Понякога изкарваме и по цял ден заедно, но това е рядко.. И тези 2 часа ми взимат здравето, всеки път щом ми каже, че има работа и ме прибере в 9 вечерта. Господи, едва 9...9.. И ми става криво, става ми адски шибано, изпълвам се с гняв към него.. А не искам, та аз си го обичам.
Може би ми е толкова кофти, защото преди не е било така, защото ми показваше колко много си ме обича и ми обръщаше внимание. А сега.. И аз нищо не мога да кажа, защото той постоянно ми се сърди. :cry:
Плаче ми се. Предполагам, че нямам проблем, че сама си го създавам, дори знам, че не трябва да пиша това, но пък какво толкова, и без това тотално изтрещявам..
Адски много го обичам. Опитвам се да оправдая очакванията му, но и не искам да се променям. Не знам защо , но усещам, че той се дразни когато му се противопоставям. А аз съм вече толкова несигурна и уплашена, че за всичко се дърпам.
В главата ми е каша.
Искам да съм с него. Искам себе си. Искам всичко да е просто. :(
Ае , бе, мразя се. ...
Да,' е, ама аз нямам проблем. Така че няма какво да разрешавам. :twisted:
thefreak
07-03-2007, 11:40
От хормона е... Ти си типичната тийенджърка-меланхоличк(макар, че го отричаш). Има стотици такива като тебе. Носи ти удоволствие да се замосъжаляваш и да плачеш а ?
SpOrTs_GiRl
07-03-2007, 11:46
Мила.. незнам как да ти помогна.. той не може да покаже любовта си към теб след толкова много караници и както ти казваш твои грешки.. Може би трябва да поговорите за това.. да си изясните чувствата.. да започнете на чисто.. без ти да бъдеш "черната овца" в неговите очи. Да започнете отначало, така, че и двамата да имате равен брой грешки.. Успех ;)
:smt010 na momenti se 4ustvam po absolutno sa6tiq na4in,+ bezsilna da promenq ne6tata. tova e noj s dve ostrieta ne moga taka no ne moga i ina4e...ako me razbira6. i az se podtiskam taka, i to to4noo zaradi tva 4e ne opravdavam napalno o4akvaniqta mu :( kofti e ama nqka kvo da napravq, tova sam az..... ako 6te me obi4a da me priema kakvato sam :(
От хормона е... Ти си типичната тийенджърка-меланхоличк(макар, че го отричаш). Има стотици такива като тебе. Носи ти удоволствие да се замосъжаляваш и да плачеш а ?
Хахаха, ако ми носеше удоволствие... ехееееее колко щях да съм щастлива. Големи психолози се извъдихте, като хлебарките сте..
cherinka
07-03-2007, 12:17
.. да започнете на чисто..
..това е добра идея..
HopeLesss
07-03-2007, 12:18
Колко познато... Мамка му, мислех, че съм само аз :?
Не знам какво да те посъветвам, като самата аз съм изпаднала в същата ситуация. Откакто приятеля ми почна работа се виждаме за по 2-3 часа на ден, отиваме у тях и той заспива. Хваща ме яд, защото съм чакала тези 3 часа цял ден, а той заспива, вместо да ме целува, да ме прегръща, да си говорим. Знам, че е уморен, че има нужда от почивка, знам го и въпреки това се проявявам като една типична егоистка.
И ние като вас се караме за глупости, осъзнаваме го и пак го правим. Изобщо не мога да разбера защо когато двама души се обичам, трябва да се нараняват. Знам, че не може винаги всичко да е розово, но ми е адски тъпо когато се караме, когато си крещим, когато той си тръгва и ми казва: "Ако видя още една сълза в очите ти, ще се хвърля от моста"... Всичко е адски сложно...
Понякога си мисля, че говорим на различни езици, но сърцата ни все още бият като едно... Може би и вие сте така. Не знам какво е решението - компромиси съм правила много, той още повече, разговори - колкото искаш, обещания - толкова, колкото обещават и политиците... Може би с времето ще олегнем и двамата, или по-скоро аз... и ще разберем, че в живота на възрастните, в който вече сме и двамата, няма толкова време за любов и внимание, колкото имаше, когато бяхме ученици и се шляехме по улиците, вместо да сме в час по математика... А как ми липсва това време... мамка му, липсва ми :|
krem4et0
07-03-2007, 13:28
И моят приятел работи. Преди казармата работеше на смени. 6 месеца изкара и не издържа. виждахме се токава змаради смените по 1-2 пъти седмично и беше отврат.
От около 8 месеца пак работи. сега обаче си е на редовно работно време. паралелно с това и учи задочно. А сега има да изпълнява голяма поръчка в съседен град и изобщо вече не го виждам. не всеки ден-вие сте щастливки. Понякога не го виждам по 2-3 дни, че и повече. Аз сега съм свободна и ми се излиза по цял ден, ама всичко живо има още изпити, а той работи. Излизаме(пак казвам 2-3 пъти седмично) в 8 и в 10 вече дреме. Разбирам го-уморен е, но аз искам да съм повече с него. Тази неделя пак беше на работа. Уж да свърши по-бързо с поръчката и да си почина 3-4 дни. Едва ли. Частникът няма мира. През изминалите 3-4 месеца е работил или е бил на изпити в 2/3 от съботите. казвам му, че времето с него не ми стига, но няма какво да правя освен да се примиря............... Искам си мъжа. защо работи мамка му. никой не го кара и никой няма да го остави гладен и гол!
Говори с него, питай го защо ти се сърди, защо изглежда така.
Не се отказвай да оправиш нещата, да се оправиш самата ти и, както казаха-да започнете на чисто.Сигурно е много трудно да се забравят всички тези неща, но човек трябва да се опита.
sexy_for_you
07-03-2007, 15:46
Мила.. незнам как да ти помогна.. той не може да покаже любовта си към теб след толкова много караници и както ти казваш твои грешки.. Може би трябва да поговорите за това.. да си изясните чувствата.. да започнете на чисто.. без ти да бъдеш "черната овца" в неговите очи. Да започнете отначало, така, че и двамата да имате равен брой грешки.. Успех ;)
.. да започнете на чисто..
..това е добра идея..
alkobalko
07-03-2007, 19:00
Наистина новото начало, може би е най-правилното решение.
Започнете всичко на ново, всякаш е първия ви ден заедно. Опитайте се да не гледате толкова в грешките на другия, а в добрите му качества. Радвайте се на любовта си.
Нямала съм така ситуация , но може би е моментно . Виждате се много малко , а на теб ти се иска да е както преди по цял ден заедно . Той е измуморен . Напрежението също играе важна роля от там идват и споровете . Може би трябва да разпуснете . Едно ново начало и един доста силен разговор може би ще оправят нещата . Или просто ви трябва време и този период ще отмине !
Хлебарчица
07-03-2007, 19:47
От хормона е... Ти си типичната тийенджърка-меланхоличк(макар, че го отричаш). Има стотици такива като тебе. Носи ти удоволствие да се замосъжаляваш и да плачеш а ?
точно така е.
Хахаха, ако ми носеше удоволствие... ехееееее колко щях да съм щастлива. Големи психолози се извъдихте, като хлебарките сте..
хлебарка психолог. браво.
и аз съм забелязал това за меланхоличната... и самосъжалението... човека е прав, точно така е.
кофти е, че не го осъзнаваш. не би могло.
но си е факт.