BraInLesS_f
07-04-2007, 07:53
Ем темата е ясна.Всеки,който е преживял някакъв необикновен ден,с много филми,може да сподели трип-а си тук! :)
Ето моя вчерашен трип репорт:
Трип репорт от 03.7.2007г.:
Днес беше един много як ден.Отидох до Младост...Срещата беше на Екзюпери,а дробовете-жадни за ганджа.Зехме си 10ка.Бяхме трички...Свих един големичък конус,но ние решихме,че не ни е хванало.А може би филма ни е бил,че не ни е хванало!Незнам,обаче свих още.То не бяха асансьори,то не бяха сплифтове...Накрая аз осъзнах,че земята е по голяма от мен и започнах да тропам с крака.И аз не знаех защо...Но по-важното е,че трябваше да се изнасяме към НДК,а аз нямах представа накъде отивам и къде съм.Сякаш бях забравила.В този момент проблемите на главата ми бяха от сорта на "Как ли да прескоча таа ограда?!" и "Дано да не падна в тревата,защото тя ще ме погълне." Вървяхме към спирката на 5цата.Нене,по една пътечка към спирката на петицата.Тази пътечка беше като нещо от детството ми като че ли.И аз запях "Течката,по пътечката...Течката по пътечката!" Стигнахме до спирката,след 500 м връщане,тъй като я бяхме подминали.Тичахме за тролея,жената беше много любезна и не затвори вратите, а аз не си свалях смайл-а от фейс-а. :) В тролейбуса някакви деца бутнаха някаква леличка и тя им се скара. "Аре по-тихо в тоа тролей бе!" казах аз... И сички млъкнаха и ме погледнаха.Понеже беше гъчканица и Поли беше седнала не много близо до мен решихме да си викаме,за да си говорим.Пътниците започнаха да ни одумват!Ужас,наложи ни се да си гоеорим,като си четем по устните.И наистина,аз имах чувството,че я разбирам какво ми говори,макар че не издаваше нито звук.Сякаш бяхме открили езика,от който за произлезли всички други езици.Езика,съставен от звуци и движения.Като кроманьонци.После аз се облегнах на стъклото и забравих за всички.Вибрацията на прозореца ме ръчкаше в мозъка,но аз не се отдръпвах.Имах чувството,че главата ми ще падне и ще се търкулне по пода.Но това така и не стана...След много трипове по пътя,стигнахме до НДК.Тази срада се извиси над мен като някакъв идол...Беше странно.Зех си 2 пици и отидохме към наркоманската...Там свих пак и младежите,които седяха до нас ни гледаха със завист!Изведнъж погледнах мостчето,скочих,минах под него и видях нещо като кафене или бар.Беше изоставено и помислих,че ако влезна вътре духът ми ще остане вечно затворен там.Малко се уплаших и изтичах обратно при приятелките си,които се счупиха от смях.Беше леко мрачно,не духаше вятър.Сякаш някой от небето ми говореше как нарочно е спрял слънцето,за да не ни е жега."Хайде да си направим бонг!"-казах аз.И си направихме бонг...После не помня много,но ритах пейката,защото ме беше спънала.Филмирах се,че ние сме нечовеци,които нямат нищо общо с дисциплината и реда.Струваше ми се,че двете ми приятелки са много лоши деца и им казах,че няма да си играя повече с тях."Ще кажа на мама!"-каза едната ми френдка.И почна голям смях.По едно време погледнах часовника-трябваше да се прибирам!А още ме държеше,зениците ми бяха супер малки,а очичките-изцъклени.Тръгнах към спирката,но телефона ми звънна.Говорихме 3 мин.Когато затворих,разбрах,че съм подминала спирката и следващата ми беше по-близо.Ебати склерозата!Много съм зле...Няма значение,прибрах се зле,затворих се в стаята ми.Когато всички си легнаха се надигнах и опустоших доста неща от хладилника,както и една бира.Ебати трипа беше тоя ден,напрао...
Ето моя вчерашен трип репорт:
Трип репорт от 03.7.2007г.:
Днес беше един много як ден.Отидох до Младост...Срещата беше на Екзюпери,а дробовете-жадни за ганджа.Зехме си 10ка.Бяхме трички...Свих един големичък конус,но ние решихме,че не ни е хванало.А може би филма ни е бил,че не ни е хванало!Незнам,обаче свих още.То не бяха асансьори,то не бяха сплифтове...Накрая аз осъзнах,че земята е по голяма от мен и започнах да тропам с крака.И аз не знаех защо...Но по-важното е,че трябваше да се изнасяме към НДК,а аз нямах представа накъде отивам и къде съм.Сякаш бях забравила.В този момент проблемите на главата ми бяха от сорта на "Как ли да прескоча таа ограда?!" и "Дано да не падна в тревата,защото тя ще ме погълне." Вървяхме към спирката на 5цата.Нене,по една пътечка към спирката на петицата.Тази пътечка беше като нещо от детството ми като че ли.И аз запях "Течката,по пътечката...Течката по пътечката!" Стигнахме до спирката,след 500 м връщане,тъй като я бяхме подминали.Тичахме за тролея,жената беше много любезна и не затвори вратите, а аз не си свалях смайл-а от фейс-а. :) В тролейбуса някакви деца бутнаха някаква леличка и тя им се скара. "Аре по-тихо в тоа тролей бе!" казах аз... И сички млъкнаха и ме погледнаха.Понеже беше гъчканица и Поли беше седнала не много близо до мен решихме да си викаме,за да си говорим.Пътниците започнаха да ни одумват!Ужас,наложи ни се да си гоеорим,като си четем по устните.И наистина,аз имах чувството,че я разбирам какво ми говори,макар че не издаваше нито звук.Сякаш бяхме открили езика,от който за произлезли всички други езици.Езика,съставен от звуци и движения.Като кроманьонци.После аз се облегнах на стъклото и забравих за всички.Вибрацията на прозореца ме ръчкаше в мозъка,но аз не се отдръпвах.Имах чувството,че главата ми ще падне и ще се търкулне по пода.Но това така и не стана...След много трипове по пътя,стигнахме до НДК.Тази срада се извиси над мен като някакъв идол...Беше странно.Зех си 2 пици и отидохме към наркоманската...Там свих пак и младежите,които седяха до нас ни гледаха със завист!Изведнъж погледнах мостчето,скочих,минах под него и видях нещо като кафене или бар.Беше изоставено и помислих,че ако влезна вътре духът ми ще остане вечно затворен там.Малко се уплаших и изтичах обратно при приятелките си,които се счупиха от смях.Беше леко мрачно,не духаше вятър.Сякаш някой от небето ми говореше как нарочно е спрял слънцето,за да не ни е жега."Хайде да си направим бонг!"-казах аз.И си направихме бонг...После не помня много,но ритах пейката,защото ме беше спънала.Филмирах се,че ние сме нечовеци,които нямат нищо общо с дисциплината и реда.Струваше ми се,че двете ми приятелки са много лоши деца и им казах,че няма да си играя повече с тях."Ще кажа на мама!"-каза едната ми френдка.И почна голям смях.По едно време погледнах часовника-трябваше да се прибирам!А още ме държеше,зениците ми бяха супер малки,а очичките-изцъклени.Тръгнах към спирката,но телефона ми звънна.Говорихме 3 мин.Когато затворих,разбрах,че съм подминала спирката и следващата ми беше по-близо.Ебати склерозата!Много съм зле...Няма значение,прибрах се зле,затворих се в стаята ми.Когато всички си легнаха се надигнах и опустоших доста неща от хладилника,както и една бира.Ебати трипа беше тоя ден,напрао...