07-06-2007, 14:47
Барманка роди хита “Радка Пиратка”
Мартин Карбовски
Днес всички спорят как и откъде чалгата стана официоз на политиката и говорител на електората едновременно. Подценявайки културните течения, у нас се роди народен музикален феномен, който никой не желае да обясни. Леката погнуса, която коментатори на обществения живот показват, когато стане дума за музиката на народа, пречи да се обясни началото на похода на ориенталските мелодии у нас.
Откъде тръгва чалгата? Кой се смята за родоначалник или първопричина за масовата музика днес? В едно кратко проучване ясно се разбира, че естрадата като типична комунистическа халтура няма намерение да изразява настроенията и особено радостите на обикновения живот. Силно изнесена в меланхоличното звучене, естрадата работи на принципа "Сбогом, моя любов", "Не остарявай, любов", "Остаряваме бавно" и "Момчето, което говори с морето на някакъв странен език". В същото време в подножието на културните среди се пораждат два култа - този към твърдата музика, чийто достъп е забранен, и този към сръбската музика, чийто достъп не е спирал. Всъщност при отваряне на системата никой не толерира европейската (особено английската) и американската музика, за които имаше сериозен глад. И в този хаос
Лепа Брена кацна с вертолет на един стадион
в София. Това постави началото на необратим процес - преходът е белязан с ужасен знак - идиотския ориентализъм, който се превърна в културен концепт.
При падането на режима моделът беше взривен от няколко необясними песни с огромен тираж, преправен циничен текст и откровено профанско послание. Зародишът на тези песни е велият ъндърграунд, който ползва елементарни музикални форми, но със забранени цинични текстове, което го прави значим. За да бъде тиражиран такъв проект, в него леко се преправя текстът, като циничното му послание остава, но пък лицемерно скроеното, гладно и непретенциозно културно общество в този момент има нужда и дава зелена вълна на тази музика.
Първата такава тиражирана и професионално записана песен с огромен успех е парчето "Радка Пиратка" на изпълнителя Тошко Тодоров от Велико Търново. По негови думи той и негов приятел музикант взимат непретенциозния циничен текст на някаква младежка компания, в който се споменава "седнала Радка на моята патка". Това е неприемливо за масовия потребител, но поправката в текста стига до появата на необяснимия образ на Радка Пиратка, героинята от едно голямо село, която отива на мегдана, взима микрофона и се провиква - "Опса!".
Тошко Тодоров и неговият колега в далечната 90-а година работят в крайпътно ханче, където се подвизава и музата на този проект -
20-годишната тогава Радка Сандокана
барманка в същото заведение. Тя самата твърди за себе си, че е музата на песента "Радка Пиратка" и че е имала дънки, с които музикантите са се шегували. В поетичната проекция на сексуалния мерак в стария текст песента е била прекалено цинична - "само да те гепна, ... шти цепна", затова авторите заменят вулгаризирания детероден женски орган в текста с части от облеклото на модерната жена - дънките. Никой от авторите на парчето не е очаквал каквото и да е чудо от непретенциозния текст и музика, също и Радка Сандокана, която е обичала филма за Сандокан - по това време хит в циганските махали, както и едноименния саундтрак. Но чудото се случва. "Радка Пиратка" става безспорен, пръв, свръхтиражиран български хит без аналогия в музикалната ни история, защото няма официално разпространение и регистриран продаден тираж. Нацията поема парчето "Радка Пиратка" като нещо отдавна чакано. Във времена, когато забраните бяха забранени и се чакаше логичната поява на мутрите (1991 година), никой не се осмели да протестира срещу елементарността на този културен продукт. Напротив - с много весели интерпретации дори и хора с претенции за културата си приемат положението като заварено и песента като инцидент, който скоро ще отмине. Но не би - почти веднага след това излиза
Радо Шишарката с хита "Тигре, Тигре"
циганските оркестри решават да продават свои касети с "Камъните падат", която датира от 1988-а, и положението става неконтролируемо. Всъщност действието се развива в един протопазар: гладната за различна музика публика се хваща за най-познатото и несложно послание - пиенето, жените, мъката и радостта от уволнението и любовта. По късно, търсейки модела, същата текстова схема се ориентира към лукса и успеха в живота, като повечето й най-четени послания всъщност нямат нищо общо с българската граматика и словоред.
Днес Тошко Тодоров пее в търновската кръчма "При Пешо Морския" и в репертоара му има всичко от зората на чалгата. Родоначалник (или не) на жанра, Тошко се оплаква, че не е взел нито един лев от продажбата на хита си, който всъщност е бил част от втория му албум. Не е имало система (както и сега) да се координират производството на касети и регистрацията на продажбите. Хитът емблема на чалгата не носи никакъв дивидент на майстора си - напротив - около него се разказва една история с
мутри, които просто посъветвали Тошко да мълчи
и да не търси печалбите от каквито и да е продажби. Тошко Т. днес живее като обикновен музикант, любимата му жена е дъщеря му, на възраст колкото героинята от хитовото парче на автора. Още по-интересна е съдбата на жената, която твърди, че е вдъхновила песента "Радка Пиратка". Днес Радка Сандокана работи в строителството през лятото (в бригада за бутане на стени), а през зимата е помощник в домакинството на едно скромно търновско семейство. Радка не е красива, няма руса коса, (твърди, че в далечната 90-а година е имала руса грива), дори е малко мъжкарана, което потвърждава логиката на нейния пиратски прякор "Сандокана". Тя се гордее, че е част от българската музикална история и от ролята си на родоначалник на чалга музите, които по-късно се изродяват в пищни силиконови образи. Радка и Тошко са обяснението, което животът не иска да приеме - че чалгата е изкуство. Изкуство, защото се опитва да направи живота по-красив. А резултатът, който също е некрасив, се обяснява с количеството житейска грозота и простота, което една проста музика се опитва да прикрие.
Мартин Карбовски
Днес всички спорят как и откъде чалгата стана официоз на политиката и говорител на електората едновременно. Подценявайки културните течения, у нас се роди народен музикален феномен, който никой не желае да обясни. Леката погнуса, която коментатори на обществения живот показват, когато стане дума за музиката на народа, пречи да се обясни началото на похода на ориенталските мелодии у нас.
Откъде тръгва чалгата? Кой се смята за родоначалник или първопричина за масовата музика днес? В едно кратко проучване ясно се разбира, че естрадата като типична комунистическа халтура няма намерение да изразява настроенията и особено радостите на обикновения живот. Силно изнесена в меланхоличното звучене, естрадата работи на принципа "Сбогом, моя любов", "Не остарявай, любов", "Остаряваме бавно" и "Момчето, което говори с морето на някакъв странен език". В същото време в подножието на културните среди се пораждат два култа - този към твърдата музика, чийто достъп е забранен, и този към сръбската музика, чийто достъп не е спирал. Всъщност при отваряне на системата никой не толерира европейската (особено английската) и американската музика, за които имаше сериозен глад. И в този хаос
Лепа Брена кацна с вертолет на един стадион
в София. Това постави началото на необратим процес - преходът е белязан с ужасен знак - идиотския ориентализъм, който се превърна в културен концепт.
При падането на режима моделът беше взривен от няколко необясними песни с огромен тираж, преправен циничен текст и откровено профанско послание. Зародишът на тези песни е велият ъндърграунд, който ползва елементарни музикални форми, но със забранени цинични текстове, което го прави значим. За да бъде тиражиран такъв проект, в него леко се преправя текстът, като циничното му послание остава, но пък лицемерно скроеното, гладно и непретенциозно културно общество в този момент има нужда и дава зелена вълна на тази музика.
Първата такава тиражирана и професионално записана песен с огромен успех е парчето "Радка Пиратка" на изпълнителя Тошко Тодоров от Велико Търново. По негови думи той и негов приятел музикант взимат непретенциозния циничен текст на някаква младежка компания, в който се споменава "седнала Радка на моята патка". Това е неприемливо за масовия потребител, но поправката в текста стига до появата на необяснимия образ на Радка Пиратка, героинята от едно голямо село, която отива на мегдана, взима микрофона и се провиква - "Опса!".
Тошко Тодоров и неговият колега в далечната 90-а година работят в крайпътно ханче, където се подвизава и музата на този проект -
20-годишната тогава Радка Сандокана
барманка в същото заведение. Тя самата твърди за себе си, че е музата на песента "Радка Пиратка" и че е имала дънки, с които музикантите са се шегували. В поетичната проекция на сексуалния мерак в стария текст песента е била прекалено цинична - "само да те гепна, ... шти цепна", затова авторите заменят вулгаризирания детероден женски орган в текста с части от облеклото на модерната жена - дънките. Никой от авторите на парчето не е очаквал каквото и да е чудо от непретенциозния текст и музика, също и Радка Сандокана, която е обичала филма за Сандокан - по това време хит в циганските махали, както и едноименния саундтрак. Но чудото се случва. "Радка Пиратка" става безспорен, пръв, свръхтиражиран български хит без аналогия в музикалната ни история, защото няма официално разпространение и регистриран продаден тираж. Нацията поема парчето "Радка Пиратка" като нещо отдавна чакано. Във времена, когато забраните бяха забранени и се чакаше логичната поява на мутрите (1991 година), никой не се осмели да протестира срещу елементарността на този културен продукт. Напротив - с много весели интерпретации дори и хора с претенции за културата си приемат положението като заварено и песента като инцидент, който скоро ще отмине. Но не би - почти веднага след това излиза
Радо Шишарката с хита "Тигре, Тигре"
циганските оркестри решават да продават свои касети с "Камъните падат", която датира от 1988-а, и положението става неконтролируемо. Всъщност действието се развива в един протопазар: гладната за различна музика публика се хваща за най-познатото и несложно послание - пиенето, жените, мъката и радостта от уволнението и любовта. По късно, търсейки модела, същата текстова схема се ориентира към лукса и успеха в живота, като повечето й най-четени послания всъщност нямат нищо общо с българската граматика и словоред.
Днес Тошко Тодоров пее в търновската кръчма "При Пешо Морския" и в репертоара му има всичко от зората на чалгата. Родоначалник (или не) на жанра, Тошко се оплаква, че не е взел нито един лев от продажбата на хита си, който всъщност е бил част от втория му албум. Не е имало система (както и сега) да се координират производството на касети и регистрацията на продажбите. Хитът емблема на чалгата не носи никакъв дивидент на майстора си - напротив - около него се разказва една история с
мутри, които просто посъветвали Тошко да мълчи
и да не търси печалбите от каквито и да е продажби. Тошко Т. днес живее като обикновен музикант, любимата му жена е дъщеря му, на възраст колкото героинята от хитовото парче на автора. Още по-интересна е съдбата на жената, която твърди, че е вдъхновила песента "Радка Пиратка". Днес Радка Сандокана работи в строителството през лятото (в бригада за бутане на стени), а през зимата е помощник в домакинството на едно скромно търновско семейство. Радка не е красива, няма руса коса, (твърди, че в далечната 90-а година е имала руса грива), дори е малко мъжкарана, което потвърждава логиката на нейния пиратски прякор "Сандокана". Тя се гордее, че е част от българската музикална история и от ролята си на родоначалник на чалга музите, които по-късно се изродяват в пищни силиконови образи. Радка и Тошко са обяснението, което животът не иска да приеме - че чалгата е изкуство. Изкуство, защото се опитва да направи живота по-красив. А резултатът, който също е некрасив, се обяснява с количеството житейска грозота и простота, което една проста музика се опитва да прикрие.