darking
07-06-2007, 17:34
Идва ми да си кажа живота. Такъв човек съм. Ще ви споделя само нещо за братовчед ми с който сме играли толкова много и пак ни се играе и в момента, но.. Може би някои ме помнят от темата за наказанията ми, но да я оставим на страна. Понеже братовчед ми е 4 години по-малък от мен, преди да тръгна на училище не сме си играли и седях по цял ден на килима в хола и гледах Cartoon Network по цял ден, играх на Comadore 64 което баща ми го беше взел преди доста години от Германия и това ми беше живота. Нямах приятели и когато излизах с майка ми на пазар се спуквах от кеф :lol: По-късно ходих и в работата на баща ми където играх игри тип Lego Racer на компютъра който беше с 300mHZ процесор, 80мб. РАМ и някаква вградена карта която не я знам със 6мб. кеш памет. Когато обаче братовчед ми стана що-годе вече не възраст в която можеше да играя с него(5 години) почнах да го уча да играе на компютър. За 1 седмица на някои ромчета от МАМЕ стана по-добър от мен като се има впредвид, че ги играех 1 година някъде :roll: Тогава се виждахме обаче по 3 седмици в годината и не можехме да поиграем "здравата". Може би заради малкото общуване и игра с другите деца бях най-конфликтната личност в първи клас. Като завърших имаше толкова много оплаквания от мен, че на баща ми му беше изкипяло. В деня на завършването баща ми почна да учи майка ми да кара кола(след като вече си беше взела курса разбира се) и тя за малко да се блъсне при едно паркиране. Това още повече го раздразни. Когато се върнахме и без да исках изпуснах един чук в коридора почти до крака му му изкипя и тръгна да ме гони да ме пляска и да ме затвори в стаята за 1 час(тогава такива бяха наказанията :) ). Майка ми тръгна след него и го ущипа със все сила. Тогава той й се разкрещя и майка ми си взе багажа и си тръгнахме. Пренесохме се в апартамента на баба ми(по майчина линия) и там бях цялата лятна ваканция и целия втори клас(смених училището даже). През това време не се виждахме и с братовчед ми. Като завърших втори клас разговарях с наще и ги събрах. Баща ми вече беше дал под наем апартамента ни и се беше пренесъл да живее при майка си и баща си(баба ми и дядо ми). Ние отидохме с него. Понеже братовчед ми е внук на баба ми по бащина линия почна да ми идва на гости в къщата(на баба ми и дядо ми). Така стоеше една седмица и го взимаха за една седмица, после пак идваше и така цяла лятна ваканция. Така беше със всички летни ваканции до тази между 4 и 5 клас(вкл.), защото след това с наще се нанесохме във къща която беше взета от другата ми баба преди около 25 години(стегнахме я и се нанесохме). От тогава се виждам много по-рядко с братовчед си въпреки, че наща къща е на 10 мин. път с кола от тази на баба и и дядо ми. От тогава ме обхваща някаква носталгия и...иска ми се да играем с него постоянно. Даже въпреки, че не рева ми се и доплаква. Постоянно си спомням как като живеех в другата къща се мятахме в басейна, ритахме топката извън къщата и след това прескачахме огради за да я вземем. Спомням си как играхме на компютъра на хиляди игри в които има възможност за игра от двама играчи на един екран(Split Screen) и още много други неща. От всички тези спомени ме обзема носталгия на която просто не издържам. Даже някак си другата къща имаше нещо като аура(Чувствах се по-удобно и даже през периодите когато братовчед ми го нямаше и засядах пред телевизора не ми беше мъчно. Даже си спомням как един ден бях сам и гледах през сателита Super RTL от 6 сутринта до към 18 следобяд.) и просто... Въпреки наказанията които наще ми спретваха за цели летни ваканция и за които разказвах в една друга моя тема някак си беше много добре. Вторник тази седмица братовчед ми отиде на гости на баба ми и дядо ми и ме взимаха всеки ден в 11, защото имам да уча поради поредното наказание и ме връщаха към 9 вечерта. Така беше до вчера. Днес нещата станаха така че братовчед ми да дойде в нас към 12 и стоя до 16:30, защото баба ми и дядо ми щяха да пътуват за пореден път в провинцията.(Братовчед ми уж щеше да си тръгва в Неделя....) Когато си тръгна пак за малко да се разплача и ми се извъртя целия ден в главата(как играхме на компютъра, ядохме кисели млека и т.н) и... Сега като се замисля даже приятелите които имам от училище не ми липсват толкова. До скоро бях доста конфликтен и нямах много приятели освен още един с 1.5 години по-голям от мен който също ми е много добър приятел, но наще не дават да играя с него, защото си мислят, че едни дето постоянно искат да го бият и после се сдобряват от неговия клас ще станат наркомани и да не се завлеча и аз, но за него няма да говоря сега. В 6 клас(който завърших тази година) си намерих няколко приятеля които ми спретваха бая неприятелски номерца отвреме на време. Моля ви се да дадете някакво мнение. Дали толкова искам да играя с братовчед ми, защото съм няма други истински приятели. Със него имаме сходни интереси и планове за вбъдещето, та даже сме си говорили колко яко ще бъде ако сме приятели :roll: 10х за мненията по въпроса от сега!