Силните

[~sword and shadow~]

Има един тип момичета, който, ако ще и небесата да рухнат, ще се измъкнат изпод руините, ще издърпат който успеят, ще се отърсят и продължат. Силните. Нямам предвид намаханите кучки, а тези, които като че имат една вътрешна убеденост, че могат да се справят с всичко.

Аз в много голяма степен съм такава. Заставам срещу бурята вместо други хора, боря се сама с всичко. Но в любовта това много пречи. Дотолкова съм свикнала да бъда еманципирана и непоколебима, че не си позволявам момент на слабост. Винаги аз съм късала, защото вярвах, че знам кое е правилно. И досега вярвам в това. Но това не значи, че ми е лесно. Когато се разделих с първия си приятел, в когото бях лудо влюбена, не заплаках нито веднъж. Скъсахме и излязох на разходка с момичетата. Не издадох с нищо какво ми беше. С останалите беше подобно положение.... А с последния..нещата малко излязоха извън контрол. Когато всичко свърши, бях като разбита. Разбраха само три-четири приятелки от най-близките ми. И то само по мои думи. Никога не съм си позволила пред тях да рухна, да заплача, да се покажа слаба....Не...Те..в известен смисъл се опират на мен - за кураж, за пример...и аз не мога да ги предам. И себе си не мога да изоставя - в принципите ми е да демонстрирам достойнство.

А от това боли. Защото, понеже се показвам такава, никое от момчетата ми няма как да разбере, че всъщност съм чувствителна, че като всяко друго човешко същество ми се иска понякога да бъда предпазена, иска ми се поне веднъж някой да облекчи болката, вместо аз да поемам нова и нова..и дори не моя...ще кажете - ми, карай го по-чувствително. ама не става. проклетата ми гордост, ценности, всичко, човъркат ме отвътре и няма да ме оставят намира. а да направя компромис с тях би било грешка....защото така ще изневеря на себе си. а как след това да бъда вярна на някой друг, ако не мога със себе си да съм?...не знам...това е един вътрешен конфликт без разрешение.

Не съм сигурна защо пиша тази тема, но се надявам на всякакви отговори - може би просто търся мнение, положително или отрицателно, каквото и да е, и в двата случая помага.... чудя се, познавате ли други "момичета - амазонки" - борбени, нахъсани, непоколебими?...знаете ли дали и те като мен понякога изпитват подобни съмнения?

[Black_JAG_Bundy]

Това е перфектен пример за анти-жена. :idea:

МЪЖКА ГОРДОСТ! :smt066

[саса]

Има един тип момичета, който, ако ще и небесата да рухнат, ще се измъкнат изпод руините, ще издърпат който успеят, ще се отърсят и продължат. Силните. Нямам предвид намаханите кучки, а тези, които като че имат една вътрешна убеденост, че могат да се справят с всичко.

Аз в много голяма степен съм такава. Заставам срещу бурята вместо други хора, боря се сама с всичко. Но в любовта това много пречи. Дотолкова съм свикнала да бъда еманципирана и непоколебима, че не си позволявам момент на слабост. Винаги аз съм късала, защото вярвах, че знам кое е правилно. И досега вярвам в това. Но това не значи, че ми е лесно. Когато се разделих с първия си приятел, в когото бях лудо влюбена, не заплаках нито веднъж. Скъсахме и излязох на разходка с момичетата. Не издадох с нищо какво ми беше. С останалите беше подобно положение.... А с последния..нещата малко излязоха извън контрол. Когато всичко свърши, бях като разбита. Разбраха само три-четири приятелки от най-близките ми. И то само по мои думи. Никога не съм си позволила пред тях да рухна, да заплача, да се покажа слаба....Не...Те..в известен смисъл се опират на мен - за кураж, за пример...и аз не мога да ги предам. И себе си не мога да изоставя - в принципите ми е да демонстрирам достойнство.

А от това боли. Защото, понеже се показвам такава, никое от момчетата ми няма как да разбере, че всъщност съм чувствителна, че като всяко друго човешко същество ми се иска понякога да бъда предпазена, иска ми се поне веднъж някой да облекчи болката, вместо аз да поемам нова и нова..и дори не моя...ще кажете - ми, карай го по-чувствително. ама не става. проклетата ми гордост, ценности, всичко, човъркат ме отвътре и няма да ме оставят намира. а да направя компромис с тях би било грешка....защото така ще изневеря на себе си. а как след това да бъда вярна на някой друг, ако не мога със себе си да съм?...не знам...това е един вътрешен конфликт без разрешение.

Не съм сигурна защо пиша тази тема, но се надявам на всякакви отговори - може би просто търся мнение, положително или отрицателно, каквото и да е, и в двата случая помага.... чудя се, познавате ли други "момичета - амазонки" - борбени, нахъсани, непоколебими?...знаете ли дали и те като мен понякога изпитват подобни съмнения?
дай скайп

[Irrepresible]

познато ми е аз съм същата много рядко рухвам и никога не плача за момчета но последния път се разплаках като бебе :( ако искаш кажи си скайпа да си чатим :-)

[~sword and shadow~]

{MooN_FloWeR}, заповядай :arrow: bleak_sky . ще съм в скайп принципно утре след 4, преди това съм на работа и там няма нет.
Госте, гение на мисълта...как пък го измисли да съм "Доротея"? :lol:

[mila_pila]

и аз рядко показвам чувствата си и това кара хората около мен а и мен самата да страдам. страшно рядко плача, мразя да показвам слабост, мисля, че не умея да обичам или поне да го показвам. в момента съм лудо влюбена, а се държа като идиот с момчето. аз съм емоционален инвалид. вече съм свикнала да съм постоянно прецакана и няма нещо, което може да ме изненада. хах в последно време започнах да работя по себе си, защото не съм щастлива..... и мисля, че се получава. вече не съм толкова зле :wink: а иначе и аз много често влизам в спор със себе си и собствените си принципи и тъпата ми гордост ми пречи да се държа адекватно спрямо нещата, които ми се случват, но от друга страна ми помага да не рухвам. честно казано предпочитам да съм непукист отколкото да съм няква лигла..
не знам, трябва да се намери границата. пожелавам ти и на теб да я откриеш

Всеки човек си има някакви принцип. Не всеки човек спазва тези принципи. Те служат като вътрешен съвет, в момент изискващ бързо мислене.

Всеки човек може да чуства. Всеки човек показва чуства - някои хора малко други са ходещи емоционални бомби... Какво става ,когато някои ни забранява да чустваме, или не ни отвърне на чуствата ?
Депресия... мразя това вътрешно състояние...

Вие сте мазохости. Както се описвате ми приличате на ония наконтени момиченца от колежанските комедийки, дето си мислят, че всичко се върти около тях. До като не им отворят очите или не получат емоционален срив.

Няма да е лошо малко да се по промените вътрешно, ако трябва премахнете тъпата гордост или поне малко я преглътнете в момент изискващ това иначе ви чака много ама много страдание, което няма как да излезе и къде... Та вас ви е страх да споделяте с приятелите си за да не ви помислят за слаби/ревли/чуствителни момиченца ??? Това са нормални човешки чуства, просто ги използваите в граници както се придържате към гордостта, явно имате воля ;-)

Еманципацията - Мери Теилър Мур .... една от виновничките за това... не ме разбираите погрешно, ама жените прекалявате с тази еманципация понякога, не ме питаите защо...
прост това си е мое лично мнение, изведено от много примери в живота ми.

Вземете се в ръце, защото положението е сериозно ама кои да го разбере, явно гордостта ви пречи и да мислите :-D

[Perkele]

Ami da ti kaja opredeleno tova pre4i na lubovta no i az sum privurjenik na tova ne6to smi. zarqzvali sa me okolo 3 puti i prosto otvutre moga da se izqm no nikoga ne si pozvolqvam da pla4a! No 4estno 6te ti kaja taka nqma da izdurji6 dulgo....znam go ot opit povqrvai mi nqkoi den neminuemo 6te ruxne6 i 6te stane adski zle....1 put mi se e slu4ilo i povqrvai mi nai-blizkite mi xora nemojaxa da me poznaqt za6toto bqxa sviknali v men da vijdat 4oveka koito "yj" nqma problemi i ni6to ne mu se opira! I sega imam su6tiq problem vse o6te no ot vreme navreme si poplakvam kato mi se nasubere (no vinagi sama) mrazq nqkoi da me vijda da pla4a 4uvstvam se slaba. Ama naistina kato suvet probvai nqkude da se raztovarva6 ponqkoga za6toto rano ili kusno 6te ruxne6 i trudno 6te se izpravi6.... aide mn ysmivki i yspex ponqkoga i momi4etata trqbva da sa silni :smt005 Budi muj !!!!! (6egi4ka) :-D

[~sword and shadow~]

Всеки човек си има някакви принцип. Не всеки човек спазва тези принципи. Те служат като вътрешен съвет, в момент изискващ бързо мислене.

Всеки човек може да чуства. Всеки човек показва чуства - някои хора малко други са ходещи емоционални бомби... Какво става ,когато някои ни забранява да чустваме, или не ни отвърне на чуствата ?
Депресия... мразя това вътрешно състояние...

Вие сте мазохости. Както се описвате ми приличате на ония наконтени момиченца от колежанските комедийки, дето си мислят, че всичко се върти около тях. До като не им отворят очите или не получат емоционален срив.

Няма да е лошо малко да се по промените вътрешно, ако трябва премахнете тъпата гордост или поне малко я преглътнете в момент изискващ това иначе ви чака много ама много страдание, което няма как да излезе и къде... Та вас ви е страх да споделяте с приятелите си за да не ви помислят за слаби/ревли/чуствителни момиченца ??? Това са нормални човешки чуства, просто ги използваите в граници както се придържате към гордостта, явно имате воля ;-)

Еманципацията - Мери Теилър Мур .... една от виновничките за това... не ме разбираите погрешно, ама жените прекалявате с тази еманципация понякога, не ме питаите защо...
прост това си е мое лично мнение, изведено от много примери в живота ми.

Вземете се в ръце, защото положението е сериозно ама кои да го разбере, явно гордостта ви пречи и да мислите :-D

Ще започна с това - не ме разбирай погрешно. Нямам намерение да нападам теб, а аргументите ти. аргумент "всеки човек... логическа грешка, без да задълбавам в термини и обяснения само ще кажа, че тя е апел към нуждата от принадлежност на индивида към по-голямата група. За съжаление, нищо не доказва. Пък и изключения винаги се намират. И в най-добрата теория.

Да споделиш това, което мислиш, да потълсиш мнението на други хора е всичко друго, но не и себичност. Дори в колежанските комедии. По-правилната дума е търсене на обективност. ;-)

Гордостта в пълната си сила може много да навреди, защото е низша емоция, с това съм съгласна. Оспорвам обаче, че трябва да превръщаме приятелите си в кошчета за емоционални отпадъци, за да се почувстваме истински или да се освободим от емоциите.


Понякога еманципацията идва в повече. Но рядко някой си я избира - обстоятелствата го налагат. Налага го реалността, ситуациите, в които сме поставени. Разбира се, няма полза от войнствения феминизъм, но все още е постигнато ного маллко в преодоляването на предразсъдъците спрямо половете. Това е далеч по-голям проблем - именно на тях се дължи и "модела" на жената, спрямо който, искаме или не, момичетата често се сравняваме. Резултат от социализирането, неизбежно е. Може и да си прав, но... колкото и да е богат личния ти живот и опита ти, той не дава достатъчно материал, за да изведеш генерална истина за живота. Съжалявам че го казвам.

ПРедполагам, бих се съгласила донякъде с идеите ти, ако не бяха изказани от гледната точка на някой, който си мисли, че може да раздава присъди наляво и надясно с лека ръка.

Чудесно е, че даде лично мнение, оценявам това. За съжаление, не мога да намеря логична обосновка но повечето ти идеи.

Момичета, абсолютно съм съгласна - понякога ние сме като дъба, който устоява и на най-силните ветрове без да помръдне, но накрая рухва. Предполагам, че е необоходимо да намерим отдушник на емоциите. За мен това се оказа стрелбата, а понякога и разговор с доверенна приятелка. Но не често, без емоционални изблици. Така поне донякъде съчетавам емоционалност и логичност. Но продължавам да търся точния баланс.

Само си мисля, че никога не бива да изменяме на себе си - колкото и добре да е за някой да си изплаче очите и да му мине, за някои това е по-скоро непоносим емоционален ексхибиционизам. Различни хора, различни принципи. Уважавам тези, които са верни на себе си, каквито ще да са.

Извод: ако вашия принцип е а сте силни,независими, еманципирани момичета - чудесно. гордея се с вас! хубаво би било обаче да държим и гордостта под контрол, тъй като и тя е вид емоция, за да не ни изяде ушите накрая :lol: и да се грижим за себе си - дори понякога да търсим отдушник на всичко. Това, изглежда, е един приемлив баланс.[/i]

haha...stranno kak vsi4ki se izkarvat mnoogo silni li4nosti nikoga ne pla4at vse sami se spravqt s ne6tata... :) super nezavisimi i nahakani madami ;) v po golqmata 4ast ot slu4aite tva e edna silna vutre6na zabluda ;) mamka mu nali momi4etata zatova sa momi4eta za da sa nejni i 4uvstvitelni za da subujdat trupkata v muja?! da az moga da se spravqm sama da moga da se grija za sebe si i ako nqmam 4ovek do sebe si pak se spravqm i se borq. no sled kato ima nqkoi koito iska da se griji za men mi za6to trqbva da se pravq na Rambo? tova da bude6 nejna, da priznae6 4e ima ne6ta koito ne moje6 ne e zaguba na dostoinstvo ili ne6to takova. taka mislqt samo momi4etata i jenite koito ne sa sigurni v sebe si.

Гордостта определено пречи във взаимоотношенията и особено в любовта. Признавам си, че гордостта ми е в повече и знам, че не е хубаво, но тя не ми е принцип, а някакво вродено качество. Не е лошо да си имаш гордост, но в определени граници.
Всеки човек е чувствителен, някои просто не го показват. Аз предпочитам да си запазя проблемите, болката т.н. за себе си, защото така или иначе никой няма да ме разбере, а и не искам да ме разбира. Никой, който ме познава няма да повярва, че съм имала периоди, в който всяка вече съм заспивала със сълзи на очите, просото обичам да се правя на силна (което не равно на безчувствена).

[~ sword and shadow~]

mamka mu nali momi4etata zatova sa momi4eta za da sa nejni i 4uvstvitelni za da subujdat trupkata v muja?!

Ние не съществуваме само за угода на другия пол. Гордостта може и да вреди, но клишираното мислене - още повече.

Мда, има нахакани и силни мацки. Толкова ли невероятно ти звучи, че чак не го вярваш и си мислиш, че се заблуждаваме? Ами жените, които сами живеят, сами гледат децата си по една или друга причина и запазват достойнството си - и те спадат към тази категория. И те ли се заблуждават?

[loli-po]

Здравей!
Честно казано в много случаи ми се иска да се държа точно като теб, да не показвам слабостта и чувствата си и понякога го постигам, но когато се съберат много неизлети сълзи имам чувството, че ще експлодирам ](*,) и тогава ми се иска да съм показала емоциите си и те да са си останали там, в миналото.... според мен така много по-лесно се отърсваш от лошите чувства, просто трябва да ги споделиш в мига, в който напират в теб.... и това не е слабост, защото все пак трябва смелост и да разкриеш душата си на другите.
Късмет!

Da ima no misli6 li 4e te sa iskali taka da im se ste4e jivota? NE! kakto kazah i gore - da ako nqma koi da ti pomaga moje6 i sama da se bori6 FAKT! jenata ne otstupva po sila na haraktera na muja. No kogato ima koi za6to pak da se pravi6 na geroinq? Tova ne e kli6e a realnost. Az nqmam nujda da se nokazvam na nqkoi kolko sum silna i kolko dobre moga da se spravq. Az znam 4e moga vqrvam v sebe si i znam kakvo sum. tova e.

да бе.. сега всичките се изкарахте страшни мацки, непоклатими.. кво си мислите ,че на вашата възраст толкова ви се е случило ,та чак и силни? майка ви да е умряла в ръцете ви? да сте спали под някой мост? приятелят ви да умре от свръхдоза? баща ви да убие човек пред очите ви?...
айде моля моля... железните дами... тия мохабети минават пред пуберите. силата на волята и характера не се показва с "той ме обиди и аз го зарязах, щото съм яка мацка и не се поддавам на манипулации"...
на вашата възраст си мислите, че сте видели всичко и сте страшни пи*ки...
жената може да бъде по-силна от един мъж.. и кво?трябва ли?силата на жената може да е вътрешна, мъжът е тоя, който трябва да е силният физически,защитникът.мисли те си само че можете без мъже, ма не можете... искам да ви видя ако на 50 сте стари моми дали нема да се фърлите на първия срещнат само и само да не сте вече сами, пък ако ще да е най-големи п*тьо..

ЖЕНА съм бтв.

Има един тип момичета, който, ако ще и небесата да рухнат, ще се измъкнат изпод руините, ще издърпат който успеят, ще се отърсят и продължат. Силните. Нямам предвид намаханите кучки, а тези, които като че имат една вътрешна убеденост, че могат да се справят с всичко.

Аз в много голяма степен съм такава. Заставам срещу бурята вместо други хора, боря се сама с всичко. Но в любовта това много пречи. Дотолкова съм свикнала да бъда еманципирана и непоколебима, че не си позволявам момент на слабост. Винаги аз съм късала, защото вярвах, че знам кое е правилно. И досега вярвам в това. Но това не значи, че ми е лесно. Когато се разделих с първия си приятел, в когото бях лудо влюбена, не заплаках нито веднъж. Скъсахме и излязох на разходка с момичетата. Не издадох с нищо какво ми беше. С останалите беше подобно положение.... А с последния..нещата малко излязоха извън контрол. Когато всичко свърши, бях като разбита. Разбраха само три-четири приятелки от най-близките ми. И то само по мои думи. Никога не съм си позволила пред тях да рухна, да заплача, да се покажа слаба....Не...Те..в известен смисъл се опират на мен - за кураж, за пример...и аз не мога да ги предам. И себе си не мога да изоставя - в принципите ми е да демонстрирам достойнство.

А от това боли. Защото, понеже се показвам такава, никое от момчетата ми няма как да разбере, че всъщност съм чувствителна, че като всяко друго човешко същество ми се иска понякога да бъда предпазена, иска ми се поне веднъж някой да облекчи болката, вместо аз да поемам нова и нова..и дори не моя...ще кажете - ми, карай го по-чувствително. ама не става. проклетата ми гордост, ценности, всичко, човъркат ме отвътре и няма да ме оставят намира. а да направя компромис с тях би било грешка....защото така ще изневеря на себе си. а как след това да бъда вярна на някой друг, ако не мога със себе си да съм?...не знам...това е един вътрешен конфликт без разрешение.

Не съм сигурна защо пиша тази тема, но се надявам на всякакви отговори - може би просто търся мнение, положително или отрицателно, каквото и да е, и в двата случая помага.... чудя се, познавате ли други "момичета - амазонки" - борбени, нахъсани, непоколебими?...знаете ли дали и те като мен понякога изпитват подобни съмнения?
Браво...сега разбираш какви се очаква да бъдем всички момчета...еволюираш,браво...� �ревръщаш се в мъж о.0

МНОГО ДЪЛЪГ ПОСТ! :-D

Не разбирам защо правиш това противопоставяне между чувствителност и гордост. Двете не си противоречат, поне според мен. Даже много често вървят ръка за ръка.
Позволявам си да говоря по този начин, защото много от нещата, които споменаваш, не са ми непознати.
Винаги е било така. Ако падна, нараня се, чувствам се зле - всички околни приемат, че аз "ще се справя". Никога не съм искала чужда помощ в такъв смисъл, не съм се оплаквала. Имам ужасно много познати момичета, които опищяват квартала в някоя такава малка ситуацийка - тях ги обгрижват винаги. Мен - не. И не съм и търсила такова отношение.
Не съм говорила за лични неща. Обратното - винаги към мен се обръщат за разни персонални драми. Може би защото бързо забравям какво са ми казали :-D , не знам - но доста хора ми имат доверие, че няма да издам тайните им.
С мъжете съм малко...дръпната. Усетя ли, че искат да ме използват (и това се е случвало) - ставам зла. Трудно засвидетелствам чувства. И в момента е така - влюбена съм най-идиотски в един младеж, но все нещо ме спъва да му го покажа. А по принцип се влюбвам отвратително трудно, както и трудно харесвам някого за приятел (не "интимен" ;p ) - всъщност май така се получава, че сега съм за първи път влюбена, въпреки че вече се пиша пълнолетна. Стереотипи, нали се сещаш.
Ако това ти поведение те кара да се чувстваш силна - не го анализирай твърде много. Просто си знай, че то си носи последствията. Това - първо. Второ...все си мисля, че хора има всякакви. Познавам и такива, които при такова поведение от страна на жена приемат, че могат да се държат индиферентно към нея и това ги устройва. Има и такива, които ще са ужасно привлечени от това ти качество. Въпросът е дали го харесваш, дали го искаш у себе си, или не. Тези вътрешни конфликти в повечето случаи си проличават, не са скрити за околните. Когато го приемеш като нещо, което е просто естествено за теб, за вечните "други" ще остане само да преценят (на подсъзнателно ниво) дали се привличат от това, или не. Ако не - загубена кауза е да се опитваш да ги очароваш. Хората се надушват.
Няма да ти казвам да го караш "по-леко" - казвали са ми подобно нещо доста пъти и, въпреки големия философски заряд, който такъв съвет носи, аз никога не съм го приемала. Аз не бих била...аз, очевидно, ако не си изтърпя всичките досадни лутания.
При мен всичко това, освен разни други фактори, е въпрос и на страх. Опираме до чувствителността...тези, които са твърде открити в чувствата си, разправят ги наляво и надясно, постоянно са влюбени, ранени от някого и така нататък също си имат своята индивидуалност и усещания (естествено), но те са по-склонни бързо да се изтощят. И да започнат да се плъзгат по повърхността на нещата, да достигнат до някакво спокойствие. Такива като нас, образно казано, концентрират цялата енергия на всичките разпиляни влюбвания и харесвания на тези хора в една посока, в един случай. А това ни прави в пъти по-нестабилни от тях. И ние сме наясно с това; и ни е страх да не се разпаднем от малкото, преди да сме стигнали до и опознали голямото, ИСТИНСКИТЕ проблеми. И оттам - гордост, самостоятелност, присъствие на духа. Това са все спирачки за по-високия интензитет на усещането, което притежаваме. Има краткотрайно избухване на чувства, което замира. Има едно разтягане на локуми, което продължава с години и се води "връзка". Има обуздана и хладна любов. А има го и най-скапаното - любов-обсесия, която не ще и не ще да намалее с времето.

mamka mu nali momi4etata zatova sa momi4eta za da sa nejni i 4uvstvitelni za da subujdat trupkata v muja?!

Ние не съществуваме само за угода на другия пол. Гордостта може и да вреди, но клишираното мислене - още повече.

Мда, има нахакани и силни мацки. Толкова ли невероятно ти звучи, че чак не го вярваш и си мислиш, че се заблуждаваме? Ами жените, които сами живеят, сами гледат децата си по една или друга причина и запазват достойнството си - и те спадат към тази категория. И те ли се заблуждават?

Мисълта ми беше, че начина на живот, който си подхванала е труден. Не казвам не възможен просто знай, че ще има много мъка и терзания в душата ти щом не допуснеш, никого в нея.
Да споделиш с приятел, да поискаш съвет от него, или просто да си говорите за живота и мечтите ,и реалността е много велико чувство. Отдушник на чувства - да и какво от това ? За какво ти е да чувстваш, когато няма, с кого да изживееш този щаслив момент ? ... споделената болка е половин болка. Живота всеки човек сам избира как да си го живее - някой хора искат да са независими, други просто немогат сами. Вярно един приятел ми беше казал "ако не си готов да изживееш този живот сам...то тогава къде си тръгнал" (което е много вярно), ме дивежда до мисълта ,че трябва да сме силни не само физически, но и духовно. Но е много по-хубаво, когато има с кого са споделиш и радост ,и мъка ,и печал. Когато знаеш, че има човек до теб, съпричастен с всяко твое чуство - разбира се и ти със неговите чувства . Малко извадено като от приказка, но ако намериш правилния човек , понякога ефекта е подобен. Не те съдя, нито те окурявам, нито ти казвам как да живееш, но ти казвам, че не си заслужава страданията. Явно ти харесва да изглеждаш в чуждите очи като по силната и доминираща. Явно се и получава. Няма да получиш нито награда, за най-добра актриса в реалния живот, нито църквата ще те прогласи за светец(това е в кръга на шегата не го приемаи сериозно:).
Просто погледни живота колко е див и красив, какви хубави моменти и преживявания те чакат, един е живота, рядко някой получава втори, да не говори мза 3-ти шанс. Едва тогава човек осъзнава какво може да изгуби, кагато го заплашат, че ще му го отнемат.
Можеш да ми анализираш и оспорваш колко си искаш аргументите и всичко останало, не ме е грижа, в този форум поствам просто ,защото съпричастността към проблемите на другите, а и тяхното решаване ми служи и като пример в живота. Както искаш го тълкуваи. Просто ми доставя удовлетворение и радост, когато успея да помогна на някого. :-)

Ти си пуснала тема с цел да получиш някакво мнение. Ето го моето мнение. А сега вечерта, когато седнеш отново да плачеш, помисли си за някои хубав момент от живота ти, споделен с приятел. Сигорен съм, че ще се запиташ "Защо ли няма никой до мен сега?" :-k

Отговорите на някои въпроси трябва да намерим сами, ако искаме да подредим живота си.

П.П.

Намали си гордостта, ако искаш да си пълноценен човек! [-(

[~sword and shadow~]

да бе.. сега всичките се изкарахте страшни мацки, непоклатими.. кво си мислите ,че на вашата възраст толкова ви се е случило ,та чак и силни? майка ви да е умряла в ръцете ви? да сте спали под някой мост? приятелят ви да умре от свръхдоза? баща ви да убие човек пред очите ви?...
айде моля моля... железните дами... тия мохабети минават пред пуберите. силата на волята и характера не се показва с "той ме обиди и аз го зарязах, щото съм яка мацка и не се поддавам на манипулации"...
на вашата възраст си мислите, че сте видели всичко и сте страшни пи*ки...
жената може да бъде по-силна от един мъж.. и кво?трябва ли?силата на жената може да е вътрешна, мъжът е тоя, който трябва да е силният физически,защитникът.мисли те си само че можете без мъже, ма не можете... искам да ви видя ако на 50 сте стари моми дали нема да се фърлите на първия срещнат само и само да не сте вече сами, пък ако ще да е най-големи п*тьо..

ЖЕНА съм бтв.

няма смисъл да ти разказвам историята на живота си, не съм длъжна да се доказвам на никого. аз знам каква съм и се гордея с това, че съм себе си. независимо кой и как подлага под съмнение вярата ми в собствените сили. е, да, ти не говореше точно на мен, но тъй като се вписвам в събирателния образ, към който е насочен поста ти, се обаждам.

ако се замислиш, че видиш, че в трагичните моменти, които си описала, човек проявява силата си, но не тогава се учи да е такъв...характерът се гради с годините. защо тогава да не можем да разпознаем силата в себе си? отново - какви са тези комплекси на някои момичета, че не могат да повярват, че техни "себеподобни" могат да бъдат "чак" и силни? никой досега не можа да отговори...може би ще кажете - опит, но пък тук мога да споря, че щомм според вас младата възрасте гаранция, че не можеш да си силен, тогава тя е и гаранция, че не можеш да си мъдър...следователно преценката ти няма стойност. така излиза според собствените ти думи. или, нека перифразирам - "какво, толкова много ли си преживяла и видяла, че да знаеш как би реагирала всяка? толкова ли си преживяла, че чак пък иразбираща се изказа?" Виждаш сама, звучи обидно. И нищо не доказва. Същото важи за собственото ти мнение. Все пак благодаря за споделената гледна точка. Оценявам я, макар и да не съм съгласна с нея.

чета тук и...не мога да повярвам. Толкова много от вас използват като товоди "жената трябва....", "момчетата се очаква да бъдат...." и така нататък. Тъжно е, защото никога няма да почувствате , че имаме право на избор. всеки от нас, независимо от (или тъкмо поради) това, че сме от различен пол и въобще че сме личности. Защото личност не е синоним на пол, колкото и да не се вярва на някои от вас.

никоя от нас, между другото, не говори за това може или не може без мъже. те дори не са основната тема. въобще, цялата идея е по-скоро да запазиш достойнството си независимо дали имаш или ен някой до себе си. никой тук не е развял знамено на феминизма, така че е безсмислено въобще да тръгваш в тази посока.

хах
абе ти 1 не разбираш - да не мислиш, че си свръхчовек?!ОТКРИТИЕ - НЕ СИ! всяка жена си прилича с другите, защото не сме толкова велики, колкото ти си мислиш - сега от пуберските глупости си мислиш, че си непобедима и различна (съвсем нормално за един тийн), че можеш да бъдеш каквато искаш да си.от природата си не можеш да избягаш... историята е градена милиони години,за по-силна ли се имаш?? не си! жената колкото и да си мисли, че може много (наистина може много), истината е, че не трябва да преувеличава в някои неща...просто става много смешно.
а основата на темата - ми ти говориш само как като си се разделила с еди кой си не си ревала.. тва кво трябва д ами говори? че единственият ти опит е с момчетата и т.нар. "любов"...
опитът ,който градиш докато си на 17 год (примерно) не го осъзнаваш като такъв, не разбираш какво реално взимаш от живота.
няма да разбереш смисъла на думите ми сега,а като ти дойде акъла в главата. казвам го, защото и аз като бях малка си ги мислех такива.няма да те убеждавам в нищо, знам колко си убедена в силата си и как всяко такова мнение сякаш ти казва:"о,майко, колко съм по-силна от вас, аз знам какво е, а вие още не сте достигнали великата промисъл"...
последно нещо казвам и повече не ми се спори - замисли се ,че търсиш одобрение за постъпките си от непознати, което само по себе си показва, че не си убедена в тва, което правиш, или че си комплексарка.ти сама си избери.
не съм целяла да те обидя, но просто тва е истината..

[~sword and shadow~]

скрахотно съм щастлива от това че чета много дълги и смислени постове тук. след тоновете повърхностност наоколо усещам, че има опити за истинско осъзнаване на зададената тема. прекрасно е.

много, много благодаря на всички, които се включиха. :)

дадохте ми много идеи за разсмисъл. хубаво е. понякога, колкото и да разглеждаш сам един порблем, дълбочината ти убягва. именно в някакви малки спорове и в края им намирам интересното.


е, остават ми дребни забележки, че вечерта няма да седна "отново да плача", да се самосъжалявам( притрябвало ми, обичам си живота) или нещо подобно. някак не ми е в природата. :wink:

колкото до дългия пост, не бих казала, че е задължително да се случат нещата, които описваш. и все пак посочваш една доста истинна и човешка гледна точка върху темата.

пък що се отнася до гордостта, отговора мисля да търся сама. вярно, трудно е. може и ненужно да се струва - нали има синтезирани отговорчета в буркан. но за независимия дух това не е удовлетворение.



отново, благодаря на всички за искреността, за ентусиазма. оценявам го.