PDA

View Full Version : uff kak beshe?



07-11-2007, 12:47
hi..da vi pitam..imashe edno..podobno na "proshtalnoto pismo na markes",no e ot drug avtor,tova,koeto pomnq ot nego e "imame poveche lekari,no po-malko zdrave,imame golemi domove,no malki semeisrva,rabotim poveche i pochivame po-malko.."ala-bala..i zav1rshvashe,che sa vajni migovete koito ni spirat d1ha..neshto v toq smis1l..nqkoi moje li da se seti za kvo stava duma?

07-11-2007, 13:49
“Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи.Харчим повече, но имаме по-малко.Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време.Имаме повече образование, но по-малко разум., повече знание, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде
безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.Увеличаваме притежанията си, но намалихме ценностите си.Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот
към годините.Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед.Покорихме космически ширини, но не и душевните.Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.Пречистихме въздуха, но замърсихме душата.Подчинихме атома, но не и предрасъдъците си.Пишем повече, но научаваме по-малко.Планираме повече, но постигаме по-малко.Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.Правим нови компютри които складират
повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме по-малко.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.Времет она по-големите семейни доходи и повече разходи, по-красиви къщи и разбити домове.Времет она кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ, времето на наднорменото тегло и на хапчетата, които правят
всичко - възбуждат ни, усокояват ни, убиват ни.Времето в което има много на витрините и малко в склада.Времето, когат отехнологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява и да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги..Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу на горе с възхищение, защото това малко същество
скоро ще порасне и вече няма да е вече до вас.Запомнете и горещо прегърнетечовека до себе си, заото това е единственот осъкровище, което мойе да дадете от сърцето си и не струва и стотинка.Запомнете и казвайте “обичам те” на любимия си, но най-вече наистина го мислете.Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, гокато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да
е до вас.Отделете време да обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което има да си кажете.Защото животът не се мери с броя вдишвания , които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”-Джордж Кaрлин

Това ли търсиш? Казва се "Парадокесът на нашето време" :)

toq det t1rseshe
07-11-2007, 14:25
aa mersi mno

sh3_1s_7h3_0n3
07-11-2007, 15:35
Считам темата за приключена.