Заболявания на половата система

[¬.¬]

Съжалявам ако информацията ми съвпада с част от тази в форума просто аз не сам забелязал каде е описана


Заболявания на простатата жлеза

Простатната жлеза представлява плътен орган с форма на кестен, обхващащ от три страни началото на уретрата под пикочния мехур. Тя се състои от жлезисти делчета, отделящи секрет, който влиза в състава на спермата.

Простатит
Възпалителното заболяване на простатната жлеза се нарича простатит. Той протича в остра и хронична форма.

Острият простатит засяга мъжете между 30- и 50годишна възраст. Той се причинява найчесто от стафилококи и стрептококи.

При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура /до 39 градуса С/, постоянна силна болка в областта на простатата до невъзможност за уриниране.

Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшествуваща безсимптомна инфекция. За хроничния простатит е характерно постоянната тъпа болка в областта на простатата и дискомфорт в края на уринирането /смъдене и сърбеж/.

Лечението на острия и хроничния простатит се провежда от лекар-специалист уролог.

Аденом
Аденомът на простатната жлеза представлява доброкачествено разрастване на простатните жлезни делчета, разположени непосредствено около началото на уретрата.

Заболяването засяга около 80% от мъжете на възраст над 55 години. Развитието на простатен аденом се дължи на дисбаланс между отделните полови хормони в мъжкия организъм.

Заболяването протича в три стадия.

Най-ранният признак в първия стадий е честото нощно уриниране - по два, три и повече пъти. Уринната струя е тънка и слаба. Началото на уринирането е затруднено.

Във втория стадий тези признаци се засилват и към тях се прибавя невъзможността да се изпразни напълно пикочния мехур - след края на уринирането в пикочния мехур остава значително количество урина. Това количество остатъчна урина постепенно се увеличава и достига до стойности, при които болният изпитва непрекъснати позиви за уриниране, като порциите урина са съвсем малки.

Пикочният мехур е значително разширен от насъбраната остатъчна урина. Това е и третият стадий на болестта, през който настъпват редица усложнения при ненавременно и ефективно лечение: възпаление на пикочния мехур, уретерите и бъбреците, на тестисите и тяхните придатъци. Най-тежкото усложнение е развитието на хронична бъбречна недостатъчност, т.е. - състояние, което е животоопасно.

Лечението на простатния аденом зависи от стадия на болестта. Медикаментозното лечение се провежда в първия стадий. Основното лечение е оперативно отстраняване на аденома.

Ракът /карцином/ на простатната жлеза представлява около 10% от всички злокачествени новообразувания у мъжа. Доказана е зависимост между високото ниво на мъжки полови хормони /тестостерон/ и развитието на простатен рак. Болестната картина се покрива с тази на простатния аденом.

Лечението е консервативно /медикаментозно/ и оперативно. Консервативното лечение се провежда с медикаменти, съдържащи женски полови хормони, и в ранните стадии дава много добри резултати. Оперативното лечение /по показание/ се състои в отстраняване на тумора.

Гинекологични заболявания/Аменорея
Аменореята е състояние на липса на менструация. Тя може да бъде физиологична и патологична. Физиологичната аменорея обхваща периода от раждането до първата менструация и периода след климакрериума. Лмпсата на менструация по време на бременността и на кърменето също е физиологична.

Аменореята бива първична и вторична.

Първична е аменореята, когато след пубертета не се появява менструация. За условна възрастова граница е приета 15-тата година.

Вторична е аменореята, когато жената е имала поне една менструация, а впоследствие менструацията липсва повече от три месеца.

П ъ р в и ч н а т а а м е н о р е я може да се дължи на различни деструктивни процеси в хипоталамуса и хипофизата. Такива са тумори, травми, възпаления. Те възпрепятстват отделянето на хормони от увредените структури. Яйчниците могат да се засегнат от тумори и възпалителни про цеси, които да наложат тяхното отстраняване и да предизвикат аменорея. Тежките гнойни възпалителни процеси в матката водят до образуване на масивни сраствания, възпрепятстващи менструацията.

Редки причини за първичната аменорея са липсата или недоразвитието на половите органи - матка и влагалище. В редица райони в света почвите и водите са с бедно съдържание на йод, който е необходим за продукцията на хормоните на щитовидна та жлеза. Създадената йодна и хормонална недоимъчност е причина за настъпване на първична аменорея.

Повишената продукция на андрогени /мъжки хормони/ от надбъбречните жлези също може да е причина за липса на менструация. В такива случаи се наблюдава обилно окосмяване, хетеросексуално полово поведение и други съпътстващи аменореята промени.

В т о р и ч н а т а а м е н о р е я може да бъде причинена от всички посочени по-горе фактори. Различни производствени и битови вредности могат да разтроят функцията на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците и също да причинят аменорея. Подобен ефект имат и тежките изтощителни заболявания.

Вторичната липса на менструация може да се дължи на тежка психическа травма, психически заболявания и ненормални условия на живот. Пример в това отношение е високата честота на вторична аменорея по време на блокадата на Ленинград /Петербург/ през втората световна война.

Увеличеното ниво на пролактина /хормон, произвеждан от хипофизата/ също може да доведе до вторична аменорея.Менструалните нарушения в такива случаи се съпътстват с изтичане на млекоподобна течност от гръдните зърна. Причината за увеличаване на пролактина е появата на доброкачествен жлезен тумор, произ веждащ пролактин в големи количества или нарушения в хормоналния контрол - намаляване на количеството на подтискащия хормон, отделян от хипофизата.

Намалената функция на щитовидната жлеза, както и тежките форми на хиперфункция на жлезата, също са причина за поява на вторична аменорея. Подобно въздействие има и хипер- или хипо-функцията на надбъбречната жлеза.

Лечението на аменореята е насочена към основното заболяване. При тумор се пристъпва към неговото отстраняване, а при тежки възпалителни заболявания /туберкулоза, сифилис и други/ се прилага етиологично лечение. Съвременните лабораторни методи на изследване определят кои точно хормони са в намалено или увеличено количество в женския организъм. Това позволява въвеждането на заместително или корекционно лечение с хормонал ни средства. Лечебната схема трябва да е съобразена с нормалните физиологични колебания на хормоналното ниво.


Функционални маточни кръвотечения
Функционални маточни кръвотечения са тези, при които не се установява никаква органична причина за наличието им. За тях се мисли след като се изключат всички възможни органични промени, водещи до маточни кръвоизливи. Такива са възпаленията и туморите на матката и другите полови органи, травмите и патологичната бременност.

Функционални маточни кръвотечения се наблюдават при редица заболявания, водещи до нарушения в кръвосъсирването - бъбречни, чернодробни, кръвни. В такива случаи маточните кръвотечения често се съпровождат с кръвоизливи от носа, венците и храносмилателния тракт. Функционалните маточни кръвоизливи се разделят на две основни групи: ановулаторни /при липса на овулация/ и овулаторни.

Тежки психически напрежения, тумори, възпаления, професионални вредности и други фактори могат да доведат до нарушения на функциите на хипоталамуса, което се отразява на яйчниковата функция. Овулацията спира, нивото на прогестерона не се променя съобразно физиологичните колебания и това води до маточни кръвотечения. Наблюдава се удължаване на кървенето, което е по-дълго от една седмица. Ановулационните нарушения в менструацията могат да се проявят като честа менструация, с необилно, но продължително кървене, което може да трае месеци.

Овулационните функционални маточни кръвотечения се характеризират с промени в овулационния и менструалния цикъл с хормонални нарушения. Те се проявяват като удължен или като скъсен менструационен интервал, под формата на малки менструални кръвотечения.

При наличие на маточно кръвотечение лечението е насочено към неговото преустановяване. На първо място се прилага комбинация от кръвоспиращи средства и лекарства, които активизират мускулния тонус на матката. При неуспех се прилага витамин А и хормонът прогестерон.

Като следваща мярка при неповлияване на кървенето от лекарст веното лечение се извършва кюретаж /остъргване на повърхностния слой на маточната лигавица, който при нормална менструация отпада/, който може и да бъде първото лечебно мероприятие при по-възратни жени. В последствие лечението е насочено към премахване на причините за кръвотечението. Обикновено профилактично се прилага в определена схема комбинацията витамин А + прогестерон.

Болезнена менструация
Болезнената менсруация /дизменорея/ е състояние, което е израз на заболяване в половата система или се среща самостоятелно. Възпалителните процеси в малкия таз у жената обикновено се съпътствуват с болезнена менструация. Особено силни са болките при сраствания на матката или по пътя на отока на кръвта. Ендометриозата също се съпътствува със силно болезнена менструация.

Други причини за дизменорея са туморите и промени в нормалните параметри /големина, форма/ на матката. Болезнената менструация се среща и самостоятелно. В такива случаи тя се означава ката есенциална дизменорея. Най-често тя се среща сред жени с лабилна психика. Приема се, че условията на живот и прекараните заболявания в детската възраст и пубертета също могат да причинят болезнена дизменорея.

Болките са локализирани в долната част на корема. Те са силни, режещи и се съпровождат с отпадналост, раздразнителност, изпотяване. За разграничаване на двете форми се прилагат инструментален оглед на матката и околните органи, рентгеново изследване и изследване на клетъчния състав на маточната и околната лигавица.

Лечението се състои в прилагане на спазмолитични средства /бусколизин, спазмалгон, но-шпа и други/, обезболяващи средства, физиотерапевтични и общоукрепващи процедури. В случаите, при които дизменореята е последица на друго заболяване се пристъпва към неговото лечение.

Климактеричен синдром
С напредване на възрастта, у всички жени настъпва постепенно отпадане на половата функция. Този процес е възрастово строго индивидуален и може да започне в различна възраст, съпроводен е с цялостна хормонална пренагласа и обикновено преминава без оплаквания. При около 30-34% от жените отпадането на половата функция е свързано с оплаквания от страна на редица органи и системи.

Намалената или липсваща продукция на някои хормони води до изменения в лигавицата на половите органи. Тя изтънява, губи еластичността си и става податлива на редица инфекции. Това води до появата на вагинит /възпаление на влагалището/, цистит и уретрит /възпаление на пикочния мехур и уретрата/. Голям процент от жените в тази възраст затлъстяват, поради нарушения в обмяната на мазнините.

Чести са нервно - психическите промени. Жените са раздразнителни, емоционално лабилни, изпитват чувство на страх, имат главоболие, безсъние. Характерни за климактеричния синдром са т.н. топли вълни, които "обливат" жените. Те се дължат на повишена активност на вегетативната нервна система.

Промените могат да засегнат и сърдечно-съдовата система. Установява се ускорен пулс, преходно повишаване на артериалното налягане или стенокардия.

Наблюдават се промени във функциите в редица ендокринни жлези. Щитовидната жлеза нерядко намалява продукцията на хормони и се развива хипотиреоидизъм. Болните са с безизразно лице, груба и студена кожа, понижена телесна температура, забавена мисловна дейност, повешено телесно тегло. Надбъбречните жлези често са с повишена хормонална функция. Това води до прогресиращо окосмяване, покачване на артериалното налягане, нарушена обмяна на веществата.

При засягане на задстомашната жлеза /панкреас/ и особено на жлезните островчета, които продуцират инсулин се появява захарен диабет.

В опорно-двигателния апарат се наблюдава разреждане на костното вещество /остеопороза/. Тези промени се съпровождат със ставни болки, затруднено придвижване и други оплаквания. Установява се склонност към образуване на жлъчни камъни.

Болните с климактеричен синдром се лекуват за конкретните оплаквания. Освен това се прилагат общоукрепващи процедури, препарати от мъжки и женски хормони /комбиниран препарат амбосекс/, витамини. Препоръчва се туризъм, балнео- и климатолечение, богата калорична храна. Особено внимание трябва да се отделя на семейната среда, в която се създават условия за емоционален комфорт.

Заболявания на мъжките полови органи

Баланопостит
Възпалението на главата и пропуциума на пениса се нарича баланопестит.
Причините за развитие на баланопостита са следните:

1. Увреждане от механични, химични и термични фактори. Механичните увреждания възникват след охлузване /претриване/ на главата на пениса при по-бурен полов акт. Химичните увреждания са последица от неправилно лечение /промивки с концентрирани антисептични разтвори/. Термичните увреждания настъпват при изгаряния в областта на гениталите;

2. Инфекциозни и паразитни причини. Увредите възникват на основата на вторични инфекции след полов контакт или след разчесване при педикулоза:

3. Баланопостит в резултат на индивидуална непоносимост /алергична/ - при употреба на козметични средства /сапуни, дезодоранти и други/, след общо или локално приложение на медикаменти, носене на синтетично белъо и други.

При баланопостит се наблюдава зачервяване, оточност и подуване на препуциума и на главата на пениса, приждужени от слаб сърбеж. При по-тежки случаи настъпват ерозивни, язвени или гангренозни промени. Лечението на баланопостита се провежда от лекар-специалист.


Уретрит

Честота на възпалителните процеси на уретрата - уретрити - напоследък нараства значително, в резултат главно на непълноценно лечение на гонореята или намалена устойчивост на уретралната лигавица. В повечето случаи заразяването става по полов път, като причините са инфекциозни, механични, химични, алергични, най-често комбинирани с едновременно действие. Главно оплакване при уретрит е уретралният дискомфорт/ сърбеж, парене, болка в уретрата/. Характерно е отделянето на т.н. "сутришна капка" - секрет от уретрата, по вида на който често е възможно да се определи произходът на уретрита. Болестта протича хронично и в много случаи е упорито за лечение. Много често хроничният уретрит е последица от самолечение с безразборно приемане на широко спектърни антибиотици. Последното обстоятелство често затруднява провеждането на специализиранано лечение. Необходимо е етиологично лечение на уретрата, провеждано едновременно и при двамата сексуални партнъори.


Епидидимит

Възпалението на придатъка на тестиса /епидидим/ се нарича епидидимит. То бива остро и хронично. Острият епидидимит нерядко е последица от проникване на инфекция след възпаление на уретрата /уретрит/, на простатната жлеза /простатит/, на пикочния мехур /цистит/, след директна травма в скроталната област, по-рядко след възпалителни процеси, засягащи целия организъм. Заболяването започва с болезнено подуване, зачервяване и оток в съответната част на скротума. Болката е силна, с характерно разпространение към слабинната област и към кръста. Почти в половината от случаите епидидимитът се придружава от възпалителен процес в уретрата, семенните мехурчета и простатата, както и в тестиса /орхиепидидимит/. Лечението на острия епидидимит се провежда от лекар-специалист уролог, като се прилага постелен режим, съгряващи компреси, използуване на физиотерапевтични процедури и широкоспектърни антибиотици. При ненавременно и неправилно лечение острият епидидимит преминава в хроничен. Хроничен епидидимит може да се развие и като първичен възпалителен процес в придатъка на тестиса, като болните са в добро общо състояние и се оплакват от тъпа болка в областта на засегнатия епидидим. При опипване той е умерено увеличен и плътен. Лечението на хроничния епидидимит се провежда от лекар-специалист /уролог/ и включва антибиотици, аналгетици, физиотерапевтични процедури, компреси. По показание се пристъпва към хирургично лечение - отстраняване на придатъка /епидидимектомия/.

Възпалението на тестиса /орхит/ рядко протича самостоятелно. Възпалителният процес обхваща и придатъка, т.е. - развива се орхиепидидимит. Острият орхиепидидимит обикновено има същия произход, както острият орхит. Главният симптом е силната болка в тестиса, особено при опипване. Засегнатата скротална половина е зачервена и силно подута. Общото състояние на болния е влошено, налице е покачена телестна температура. При ненавременно или неправилно лечение се развива възпалителен процес на семенната кръв /фуникулит/. За успешното лечение е необходимо да се осигури покой, постелен режим, поставяне на широки компреси на засегнатата скротална половина, като тестисът се фиксира във високо /горно/ положение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици. При неуспех от двуседмично активно лечение се приема, че заболяването преминава в хронична форма.

Хроничният орхиепидидимит е почти винаги вторичен. Той се причинява от туберкулозния бактерий и е последица от прекарана от миналото туберкулозна инфекция. Възпалението започва постепенно от придатъка на тестиса. Болните се оплакват от слаба болезненост в скроталната и слабинната област. Опипва се увеличен, възловиден плътен и болезнен епидидим. При засягане на обвивките на тестиса в тестикулната торбичка се натрупва течност /хидроцеле/. В редки случаи при закъсняло противотуберкулозно лечение в засегнатия тестис се образува студен туберкулозен абсцес, който фистулизира.

Завъртането на тестиса /торзио/ представлява усукване на семенната връв около своята ос или завъртане на тестиса около семенната връв. То се среща предимно в детската и юношеската възраст в резултат на рязко физическо натоварване, внезапно свиване на коремните мускули и повишаване на вътрекоремното налягане. Внезапно се появява много силна болка в съответния тестис, разпространяваща се към слабинния канал. Болката често предизвиква припадък и колапс. Кожата на скротума е зачервена, телесната темперара повишава до 38 градуса С. При опипване тестисът е силно болезнен, увеличен и плътен. Състоянието налага бързо оперативна намеса, тъй като след 4 часа настъпват необратими промени в засегнатия тестис.

Разширяването на венозната мрежа на тестиса се нарича варикоцеле. То бива първично и вторично /симптоматично/. Първичното варикоцеле е предимно левостранно, а вторичното се появява в резултат на венозен застой при туморни заболявания в таза и коремната кухина и е по-често вдясно. При преглед се установява по-ниско разположение на засегнатата скротална половина, вените на тестиса са препълнени, напрегнати и често болезнени. Вторичното варикоцеле, за разлика от първичното, не изчезва в легнало положение. Лечението на варикоцелето е оперативно, като е необходимо да се извърши своевременно, поради опасност от евентуално безплодие.

Туморите на тестиса съставляват около 2% от всички тумори у мъжа. Те се развиват най-често в младата и зрялата възраст и обикновено засягат само единия тестис. Причините за появата им не са изяснени, но от значение са предшестващи травми, крипторхизъм и дисбаланс в половите хормони. Около 5% от туморите на тестиса са доброкачествени. При злокачествените тумори първият симптом е увеличението на тестиса. В част от случаите могат да се увеличат гръдните жлези /гинекомастия/. При метастази се появяват болки по хода на семенната връв и в поясната област. За злокачествен тумор на тестиса трябва да се мисли при всички заболявания на тестиса, особено във възрастта между 20 и 35 години. Лечението на туморите на тестиса е комплексно - оперативно, съчетано с лъчелечение и лекарствено лечение.


Крипторхизъм
/"Скрит тестис" или задържан тестис/

Крипторхизъм представлява състояние, при което единият или и двата тестиса се намират извън своето анатомично място скроталната торбичка. Тестисите са задържани в своето развитие и по своя път или в коремната кухина, или в слабинния канал. Причините за това болестно състояние могат да бъдат от хормонално естество, в резултат от механично препятствие по пътя на тестиса или поради по-къса семенна връв от нормалната. Задържаният тестис остава винаги недоразвит и с помалки размери, а след 6-годишна възраст в него настъпват необратими анатомични и функционални промени. В началото на периода на половото съзряване /11-13-годиш на възраст/ започва образуването на зряли сперматозоиди при оптимална температура до 34 градуса С. Задържаният тестис се намира при по-висока телесна температура /37 градуса С/, което не му позволява да осъществява сперматогенната си функция. Това не се отразява върху хормоналната му функция хормони продължават да се продуцират и в задържания тестис. Липсващият в скротума тестис може да се опипа в повечето случаи в слабинния канал от същата страна, на различно ниво, като малка подутина с твърдо еластична плътност и големина на лешник. Съществува и т.н. "асансъорен тестис", който свободно се придвижва от слабинния канал в скроталната торбичка и пак се "изкачва" в канала. Обикновено в пубертетната възраст този подвижен тестис окончателно се установява в скроталната торбичка.

Значението на крипторхизма като болестно състояние произтича от следните възможни усложнения:


1. Намалява се и постепенно се прекратява сперматогенната функция на засегнатия тестис. При двустранен крипторхизъм настъпва трайно нарушение на оплодителната способност;

2. Съществува реална опасност от злокачествено израждане на задържания тестис;

3. Възникване на възпалителен процес в задържания тестис. Задържането на единия, а още повече и на двата тестиса, изисква задължително своевременно лечение още преди началото на половото съзряване. Колкото по-рано се проведе това лечение, толкова са по-големи шансовете за запазване на нормална оплодителна способност. Препоръчва се лечението да се проведе преди навършване на 5-годишна възраст.
Основното лечение е оперативно - открива се задържаният тестис, освобождава се, смъква се и се фиксира в нормалното му анатомично място в скроталната торбичка на момченцето.

Индивидуално развитие на половите органи
Условно разделяме половите органи /генитали/ на вътрешни и външни. Вътрешните генитали и у мъжа и у жената се развиват от първичния бъбрек. От неговите първични канали у жената се образуват двата яйцепровода, матката и 4/5 от влагалището. От друг тип канали на първичния бъбрек у мъжа се образуват уретрата, семенните мехурчета и семепроводите.

Диференцирането на вътрешните генитали се извършва между края на четвъртия и началото на седмия ембрионален месец. Преди това, в края на първия и началото на втория ембрионален месец започва диференциране на половите жлези-гонадите. Това става под влияние на генетично кодирана информация: при комбинация от ХХ полови хромозоми се включва генетична програма за овариуми /яйчници/, а комбинацита ХУ полови хормони води до образуване на тестиси.

Външните генитали водят началото си от общия и за двата пола урогенитален синус. От половия туберкул /издатък/ у мъжа се развива половия член, а у жената - клиторът. Предната част на уретрата у мъжа и малките срамни устни у жената се развиват от половите гънки на урогениталния синус, а от половите възвишения се образуват големите срамни устни у жената и кожата на скротума на пениса у мъжа. Диференцирането на външните генитали става през седмия ембрионален месец.

След раждането при момчетата препуциумът покрива изцяло главата на половия член, като нежно е срастнал с главата на члена и трудно се отделя от нея. Едва в предучилищна възраст препуциумът може изцяло да се придърпва нагоре свободно и да оголва главата на члена. При нормално доносените момченца веднага след раждането тестисите се опипват в скротума. Липсата на двата тестиса в скротума налага преглед от лекар-специалист и предприемане на лечение.

През пубертета продукцията на половите хормони от гонадите рязко се увеличава. Под влияние на половите хормони у момичетата между 10 и 13-годишна възраст узрява първата яйцеклетка /овулация/ и настъпва първата ментсруация /менархе/. При момчетата между 12 и 15-годишна възраст се появява първата еякулация /семеизпразване/.

Окончателно съзряване на половата система, осигуряващо нормално възпроизводство /генеративна възраст/, се изгражда между 17 и 20-годишна възраст.


Поликистоза на яйчниците
Основен патогенезен фактор на яйчниковата поликистоза е увеличената продукция на мъжки полови хормони /андрогени/, които нормално са в минимални количества.

Най-често увеличението им се дължи на повишената продукция на яйчникови хормони, но те могат да се произвеждат и от надбъбречната жлеза. Настъпват нарушения в нормалната хормонална продукция на хипоталамуса и хипофизната жлеза. Високото ниво на мъжки полови хормони пречи на нормалното зреене на яйчниковите фоликули, вследствие на което те не узряват и не отделят зряли яйцеклетки.

Крайният ефект е настъпване на стерилитет. Яйчниците се уголемяват, образуват се множество кистозно разширени фоликули в тях, а в по-късен стадий се установяват и склеротични изменения.

Болните жени се оплакват от нарушения в менструалния цикъл. Той е удължен или количеството на кръвотечението е малко. Налице е стерилитет. Повишеното количество на андрогени води до увеличаване на окосмяването. Около 30% от болните с яйчникова поликистоза затлъстяват. Болните са раздразнителни, емоционално лабилни, оплакват се от главоболие и нарушен сън.

Лечението е оперативно и медикаментозно. При неуспех от единия начин на лечение се прибягва до другия. И двата вида лечение имат еднаква ефективност. За по-младите жени обикновено се предпочита оперативно лечение. Медикаментозното лечение цели регулиране на менструацията и стимулиране на овулацията - т.е. отделяне на годна за оплождане яйцеклетка.

Възпалителни заболявания на вулвата
Вулвата включва големите и малките срамни устни и клитора. Възпалението на вулвата /вулвит/ се причинява от вирус, бактерии и гъбички. Предразполагащи фактори за възникване на вулвит са наличие на захарен диабет, бременност, лечение с антибиотици, кортикостероиди, имуносупресорни лекарства.

Кожата и лигавицата в областта на вулвата са силно зачервени. Малките срамни устни и клитора са покрити с гъст белезникав налеп.

Лечението се провежда от лекар-специалист. То е общо и локално. Кожата и лигавицата, които са засегнати, се намазват с противогъбичен унгвент и се назначава орално противогъбичният препарат нистатин. Едновременно се лекува и половият партнъор.

Тежко възпаление на космените фоликули в областта на големите срамни устни се причинява от златистия стафилокок. Възпалението прониква в дълбочина и обхваща прилежащата мастна жлеза, като се образува и абсцес. Среща се по-често у диабетно болни и у жени, прекарали тежки, изтощителни заболявания. Лечението се провежда с намазвания с ихтиол, а след образуване на абсцес се прибягва до хирургично лечение - инцизия и хирургична обработка.

Човешкият херпес-вирус-тип II причинява херпесни обриви в областта на гениталите. Разпространяването става по полов път. В засегнатия участък кожата и лигавицата се зачервяват и се покриват с малки мехурчета, които бързо се разпукват и на тяхно място се образуват малки ерозии /язвички/. При по-тежки случаи се образуват и по-големи язвички, съседните лимфни възли се подуват и стават болезнени.

При нормално развитие измененията преминават за около 14 дни. Гениталният херпес се съпровожда с парене, което се засилва при уриниране и болка при полово сношение. Лечението се осъществява с противовирусни препарати, като особено успешна е употребата на медикамента Цовиракс. При често повтаряща се инфекция се прилага противохерпесна ваксина.

Друг човешки вирус е причинител на кондиломите. Те се предават по полов път, като предразполагащи фактори са намалена имунна активност, приемане на препарати, които подтискат имунитета, бременност. Най-често в областта на срамните устни се появяват брадавицовидни разраствания.

Оставени без лечение, те се увеличават и разпространяват в съседните здрави участъци на кожата и лигавицата. В някои случаи те достигат значителни размери във вид на гроздове, върху които се наслагва вторична бактериална инфекция. Те подлежат на лечение от лекар-специалист.

В дълбочина в задната част на големите страмни устни са разположени две жлези, наречени Бартолинови жлези. При полова възбуда те отделят секрет, който овлажнява входа на влагалището. Изходните им канали лесно се възпаляват от различни микробни причинители. При инфектиране жлезата постепенно се подува, зачервява се и става силно болезнена. Телесната температура се покачва. При прогресия на възпалението /бартолинит/ се образува абсцес.

Лечението на абсцеса се състои в инцизия, дренаж и отстраняване на гнойната колекция.


КОЛПИТ

Кандидомикотичен колпит
Заболяването се причинява от гъбички /от рода Кандида/. Кандидомикотичен колпит, заедно с трихомонасния колпит /възпаление на влагалището/ представляват най-честите възпалителни заболявания на влагалището и един от важните гинекологични проблеми.

Заразяването се благоприятства от наличие на предразполагащи фактори /захарен диабет, бременност, тежки изтощителни заболявания, имунонедоимъчни състояния, продължителна употреба на антибиотици и кортикостероиди, прием на противозачатъчни препарати. При такива условия попадането на гъбички - кандида във влагалището предизвиква остро или хронично възпаление. Причинителите са екзогенни /попадат от околната външна среда/ или ендогенни /попадат във влагалището от ануса/.

Острата форма се характеризира с оплаквания от сърбеж, парене, засилващо се при уриниране,болка при полово сношение. Влагалищният секрет се увеличава, появява се т.н. "бяло течение", което зацапва белъото. При оглед се установява силно зачервена и оточна влагалищна лигавица, покрита с гъст белезникав налеп.

Хроничната форма протича с по-слабо изразени симптоми. Понякога единствената проява е увеличението на влагалищния секрет, който придобива гъст, пастовиден характер. Рядко по време на мензис се появяват парене и болки при уриниране.

Лечението на този колпит се провежда с препарата настатин - през устата под форма на таблетки, и влагалищно-локалнопод формата на глобули. Профилактично се упортебяват противогъбични кремове, с които се намазва кожата около влагалището и ануса. Задължително и едновременно се лекува и половият партнъор.


Трихомонален колпит

Заболяването се причинява от едноклетъчен паразит с камшичета - трихомонас вагиналис. Трихомоналният колпит се предава по полов път. По изключение при някои жени той може да се развие след къпане в замърсен басейн, вани и други вод ни резервоари. Заболяването протича под две форми: остра и хронична.

Острата форма се характеризира с парене, увеличаващо се при уриниране. Количеството на влагалищния сектер се увеличава. Той е воднист с неприятна миризма и жълтеникаво-зеленикав цвят. Видът на влагалищният секрет /флуор/ дава възможност още при оглед да се напра ви диференциална диагноза с другия широко разпространен колпит - кандидамикотичния, чийто флуор е гъст. Влагалищната лигавица е петнисто-зачервена.

Хроничната форма протича без оплаквания, само с увеличен флуор. Поради промените в алкално-киселинното състояние на влагалището често се наслагва и допълнителна бактериална инфекция.

Лечението винаги се провежда едновременно и на двамата, съответно - на повече партнъори. През устата се приема препаратът фасижин. С добър успех се приема препаратът трихомонацид - под форма на орална и вагинална таблетка. Поради честото наслагване на бактериална инфекция и лесното й разпространение може да се използват и широкоспектърни антибиотици.

Ендометрит
Ендометритът представлява възпаление на маточната лигавица /ендометриум/. То се предизвиква от различни причинители, които проникват изключително през влагалището и цервикалния канал в маточната кухина.

Предразполагащи фактори за развитие на ендометрит са различни травмени увреждания при раждане, след аборт, след медицинска манипулация. Възпалението може да обхване отделни учатъци от ендометриума или цялата маточна лигавица.

Жените с ендометрит се оплакват от болка в долната част на корема и в областта на таза и от маточни кръвотечения. Количеството на гениталния секрет /флуор/ е увеличено и е с кръвенисто-гноен вид. Неговият източник е матката. Матката е леко увеличена и мековата. Тази болестна картина отговаря на острата форма на ендометрит. При хроничната форма субективни оплаквания почти липсват, налице са обаче маточни кръвотечения.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се антибиотици, медикаменти за увеличаване на тонуса на матката, женски хормонални препарати, които подпомагат възстановяването на маточната лигавица.


Аднексит
Аднекситът е възпаление на лигавицата на маточните тръби, което обхваща и яйчниците.

Заболяването може да бъде едностранно или двустранно. Най-често инфекцията прониква от влагалището, цервикалния канал и маточната кухина, по съседство, по кръвен или по лимфен път. Причинителите са голям брой микроорганизми, нерядко - гонококи и хламидии. При прогресия възпалителният процес прониква и в по-дблбоките слоеве на стените на маточната тръба, обхваща и яйчниците и води до стерилитет. След оздравяване остават сраствания в малкия таз.

Различават се три форми на андексит: остра, подостра и хронична.

При острата форма телесната температура се повишава, появява се болка в тазовата област. Характерни са симптомите на дразнене на перитонеума: гадене, повишено образуване и отделяне на газове, болка и стягане /ригидност/ на мускулатурата в долната част на корема. Тези признаци обикновено се предшествуват от увеличаване на влагалищния секрет и нарушения в менструацията.

Подострата форма не се отличава съществено от острата. Налице са същите симптоми, но в по-слаба степен.

Хроничната форма протича със слабо изразена болка, с нарушения в менструацията.

Лечението се провежда от лекар-гинеколог, като се прилагат и широкоспектърни антибиотици. По показание се извършва и оперативно лечение.


Уро-генитална хламидийна инфекция
Причинителите на това заболяване-хламидиите са междинни микроорганизми /между вирусите и бактериите/. Те са по-големи от вирусите и по-малки от бактериите. Развиват се както вирусите - вътреклетъчно.

Честотата на тази инфекция е много голяма. Счита се, че това е второто по честота сексуално заболяване след гонореята. Предава се по полов път. По половите пътища у жената то може да достигне до по-горните етажи на половата система, като предизвиква ендометрит, аднексит и други заболявания.

Първите оплаквания се появяват от 7 до 14 дни след заразяването и се изразяват в увеличаване на гениталния секрет /флуор/ и леко парене при уриниране.

Лечението се провежда с тетрациклинови антибиотици, включително еритран и негови производни /кларитромицин/.

Миома на матката
Миомата е доброкачествен тумор, най-честият от всички тумори в женската полова система. Той се състои от гъсто преплетени мускулни влакна, между които са разположени съединителнотъканни снопчета и е отграничен от околната нормална мускулна тъкан с капсула.

Причините за възникване на миома не са известни. Предполага се, че този тумор се причинява от повишено ниво на естрогените /женските полови хормони/. С това се обяснява и нерядко наблюдаваното спиране на растежа на тумора и дори обратното му развитие след климактериума, когато яйчниците вече не продуцират естрогени.

Туморът е с широко вариращи размери - от малък колкото грахово зърно възел до голям колкото човешка глава възел. Характеризира се с бавен растеж. Ускорен растеж и увеличаване на плътността на миомата е подозрително за злокачествена еволюция на тумора. Същото значение има и зачестяването на наличните маточни кръвотечения.

Миомните възли се разполагат на различни места в матката - под маточната обвивка, в мускулатурата, между мускулатурата и маточната лигавица.

По време на началното си развитие миомата най-често не дава оплаквания и се открива случайно при профилактичен преглед или при преглед по друг повод. По-големите миомни възли се съпровождат и от оплаквания. Менструацията става по-обилна, появяват се неправилни маточни кръвотечения. Количеството на гениталния секрет /флуор/ е увеличено. Големите миомни възли притискат околните органи и могат да причинят запек и нарушения в уринирането. По-обилни и по-чести маточни кръвотечения причиняват анемия.

Болните се оплакват от обща отпадналост, главоболие, шум в ушите. Нерядко се появява стерилитет. Тежки усложнения са деструкцията /разпад/ на тумора, поява на перитонит, както и злокачествено израждане.

Лечението на малки миомни възли е насочено към овладяване на маточните кръвотечения. Радикално лечение е оперативното. То се извършва по показание, при по-големи миомни възли и се състои в отстраняване на единичен възел или на цялата матка.

Ендометриоза
Ендометриозата е заболяване, при което маточната лигавица се разраства извън маточната кухина. По-честата ендометриоза е на трето място след ендометрита и миомата на матката.

Причините за заболяването не са известни.

Ендометриозата бива вътрешна /заемаща само матката/ и външна /заемаща околните тъкани и органи/.

Гениталната вътрешна ендометриоза засяга най-често матката. В нейния мускулен слой гнездно са разположени клетки на ендометриума, които образуват кисти. Болната се оплаква от силна болка при менструация, която обикновено е обилна и с по-малък менструален цикъл. Матката е увеличена, с нервна повърхност и болезнена при опипване. По-рядко се засягат и маточните тръби.

При външната генитална ендометриоза болката е постоянна и се дължи на настъпилите сраствания. Наблюдават се и нарушения в менструацията. Болестният процес засяга и яйчниците, чиято структура се нарушава, образуват се т.н. "шоколадови" кисти. Яйчниковата функция е тежко засегната и се развива стерилитет. Външната форма трудно се открива.

Лечението е консервативно или оперативно. Прилагат се хормони, които се отделят при бременност, като по този начин се блокира менструацията. Използуват се и препарати, насочени срещу стимулиращите яйчниковата функция хормони, като по такъв начин се създава състояние на псевдоменопауза. При неуспех от консервативното лечение, по показание се предприема оперативно лечение.


Предракови и ракови заболявания на маточната шийка
За предраково заболяване на маточната шийка се считат измененията в нормалната структура на клетките на лигавицата на шийката.

Болестният процес се нарича дисплазия и се разделя на три степени в зависимост от дебелината на засегнатия лигавичен слой. Промените не причиняват оплаквания, което затруднява откриването им в ранен етап. Когато процесът обхваща всички слоеве на даден участък на лигавицата на маточната шийка, се говори за локален карцином, т.е.- процесът не прониква в дълбочина извън дебелината на лигавицата. При проникване на туморните клетки извън лигавицата, то тогава говорим за карцином на шийката на матката.

Карцином на шийката на матката е най-често срещаният злокачествен тумор на женските полови органи. В някои случаи той се причинява от вируси, предизвикващи генитален херпес и кондиломи. Предразполагащи фактори за карцинома са честата смяна на половите партнъори, слабата полова хигиена, венерически заболявания.

Туморът може да има вид на язва или на дървообразно разклонени разраствания.
Той метастазира по три начина:

1. По съседство;

2. По лимфен път в околните лимфни възли;

3. По кръвен път в по-далечни органи.

В началния период туморът не предизвиква оплаквания, което затруднява ранното му откриване. По-късно се увеличава вагиналният секрет /флуор/, тъй като се наслагва бактериално замърсяване. Поради богатото кръвоснабдяване на тумора и лесната му ранимост всеки допир до шийката на матката предизвиква кървене. Това става при полов акт, при гинекологичен преглед и други вътрегенитални манипулации.

При ранен стадий на локален карцином се предприема електрокоагулация или криотерапия на увредения участък. Понастоящем най-често се прибягва до частично отстраняване на засегнатата част на маточната шийка. При по-напреднали случаи се отстранява тотално цялата матка заедно със засегнатите околни тъкани.

Карцином на матката
Маточният карцином е вторият по честота злокачествен тумор на женската полова система след карцинома на маточната шийка.

Причините не са известни, но значение за възникването му имат хормонални влияния, което се доказва и от появата му изключително през и след климактериума. През този период се отделя по-голямо количество фоликуло-стимулиращ хормон, под чието влияние яйчниците продуцират нестандартни естрогени, за които се предполага че имат канцерогенно действие.

Карциномът може да засегне част от маточната лигавица или да се разпространи дифузно. Той има бавен растеж и по-бавно прониква в мускулния слой на матката и в околните тъкани.

Болните се оплакват от увеличение на влагалищния секрет. Появяват се кръвотечения. Болка има и в по-късния стадий на заболяването поради изпълване на маточната кухина от тумора.

Леченито е оперативно - отстраняване на матката и маточните тръби, а при понапреднали случаи - и околните лимфни възли. Следоперативно се прилага лъчелечение.

Тумори на яйчниците

Туморите на яйчниците са многообразни по своя характер и произход, поради наличието на много различни по структура и функции яйчникови тъкани. Към тези тумори спадат и яйчниковите кисти, макар и да не са типични тумори.

Кистите биват: фоликуларни, кисти на жълтото тяло и тека - лутеинови кисти.

Фолукуларните кисти представляват уголемени яйчникови фоликули, поради повишено количество на течност в тях. Счита се, че те се дължат на повишетоно отделяне на хормона на хипофизата, стимулиращ фоликулите. Понякога кистите се разпукват и тогава се появява болка, гадене, метеоризъм. По-често обаче кистите претърпяват обратно развитие. След пукване на зрелия фоликул по време на овулацията, когато се отделя яйцеклетката, от останалата фоликулна тъкан се образува т.н. жълто тяло, което произвежда хормона прогестерон, подпомагащ имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица.

Кистите на жълтото тяло не достигат по-големи размери и протичат безсимптомно, освен ако се разпукат. Предполага се, че те се дължат на повишено отделяне на лутеинизиращ хормон от хипофизната жлеза. Най-често тези кисти претърпяват спонтанно обратно развитие.

Тека-лутеиновите кисти се образуват под влияние на повишено отделяне на хормони или при лечение с високи дози от тях. Кистите достигат по-големи размеридо 20 см в диаметър и обикновено са двустранни. При отстраняване на хормоналната причина те претърпяват обратно развитие.

Яйчников карцином се развива при злокачествено израждане на кисти. В началните стадии туморът не предизвиква оплаквания, но по-късно се появяват тежест, болка и увеличаване на корема поради набиране на течност в коремната кухина.

Лечението на всички яйчникови тумори е оперативно. По показание се отстранява или само туморът, или цял яйчник заедно с матката и маточните тръби. Някои тумори се поддават и на лъчево лечение.


Гинекологични онкопрофилактични прегледи
Прогнозата на туморите на женската полова система зависи от тяхното своевременно откриване и лечение. Поради липсата на симптоми в началните стадии на заболяването, се налага целенасочено провеждане на гинекологични прегледи и при показание - вземане на материал за изследване.

На профилактични прегледи подлежат всички омъжени жени, както и неомъжените жени на възраст над 25 години.

Съвременна контрацепция
И понастоящем най-често прилаганият метод е този на прекъснатия полов акт /прекъснат коитус/. Също така широко приложение има и бариерният метод, като най-често се употребява презерватив /кондом/.

По-рядко се използват цервикални шапки, които преди коитус се поставят върху маточната шийка.

По-рядко се използва т.н. календарен метод. При този метод от менструалния цикъл с най-малка продължителност се изважда 18 и се получава денят, след който е възможно забременяване. От менструалния цикъл с най-голяма продължителност се изважда 11 и се получава денят, след който не е възможно забременяването. Например, продължителността на менструалните цикли варират от 25 до 28 дни. Изчислението е: 25-18=7 и 28-11=17. Следователно, от 7 до 17 дни от началото на менструалния цикъл забременяването е възможно и трябва да се използуват предпазни методи.

Известно приложеие получиха и контрацептивните хормонални препарати. Най-често те представляват комбинация от естрогени /женски подови хормони/ и гестагени /хормони на бременността/. У нас се употребяват препаратите гравистат, овосистон, нововлон, бисекурин и други. Приемът започва най-късно на петия ден от началото на менструацията, като всеки ден се приема през устата по една таблетка в продължение на 21 дни, колкото са и таблетките в опаковката. След пауза от 7 дни, през която настъпва менструацията, курсът се повтаря. При такава схема на прием се покрива целият менструален цикъл. Кръвотечението по време на менструация е по-слабо. Възможни са и редица странични явления - затлъстяване, гадене, главоболие, загуба на полово влечение. Такива препарати не трябва да се употребяват при сърдечни заболявания, някои болести на кръвта, рак на матката или на маточната шийка. Консултация с лекар преди началото на приема им е задължително. След прекратяване на приема, оплождането е възможно.

Напоследък по-широко приложение намират депо-препарати, при които еднократен прием пречи на оплождането през различно дълъг период. От депо-таблетките у нас се прилага депо-систан. В опаковката има бели и червени таблетки. На 4-, 11и 18-тия ден след началото на менструацията се приема през устата по една бяла таблетка, а на 25-тия ден - две червени таблетки. Инжекционните депо-препарати се прилагат мускулно, след което забременяване не настъпва за период от два до четири месеца. Такъв препарат е депо-провера.

Съществуват и депо-препарати,които се инжектират подкожно и имат контрацептивно действие в продължение на 4-5 години. Те нямат тежки странични действия и след прекратяването им оплождането е възможно. С подобно ефективно действие е депо-препаратът норплант.

Съществува и възможност за предпазване от бременност чрез приемане на препарати през устата след половия акт. За тази цел се употребява препаратът гравистат-нео. Непосредствено след половия акт се вземат две таблетки и след 12 часа - още две. Съществуват и влагалищни глобули, какъвто е препаратът диане, който притежава контрацептивно действие за около два часа след поставянето му във влагалището.

Вътрематочните предпазни средства спирали, песари, се предпочитат от много жени. Последните модели-спирали освен чисто механично действие отделят и биологично активни вещества. Спирали и песари не трябва да се използуват от неженени жени, от жени с повече полови партнъори, при кръвотечение от половите органи, при възпаление и тумори на половата система. След поставянето им нерядко за няколко дни се появява преходно кървене и болка ниско в корема. Менструациите обикновено са по-обилни. Различните модели спирали и песари имат различен срок на годност, най-често 3-5 години. Трябва да се има предвид, че матката може да отхвърли спиралата и да настъпят междуменструални кръвотечения. Спиралата създава предпоставки за възникване на възпаление и извънматочна бременност, при употреба от нераждали жени по-късно при износване на бременност нерядко се наблюдава отлепване на плацентата.

Безплодие /Стерилитет/

Безплодието при съпрузите винаги представлява сложен и труден за разрешение проблем. У нас честотата на брачното безплодие възлиза на 10-14% от брачните двойки, като причините са почти по равно поделени между съпрузите и съпругите. Все пак при около 15% от безплодните бракове причините за това остават неизяснени.

Безплодие означава невъзможност да се осъществи оплождане. Приема се, че ако не настъпи бременност след 12 месеца редовен полов живот без използуване на контрацептивни средства и методи, то съпружеската двойка трябва да се счита за потенциално безплодна и е необходимо да се консултира с лекар-специалист. Тъй като проблемът за безплодието засяга и двамата съпрузи, то наложително е те да се изследват едновременно. Минимумът от изследвания трябва да включва анализ на спермата у мъжа и определяне на овулацията и проходимостта на маточните тръби у жената.

Лечението на безплодието е комплексно, и в него вземат участие специалисти - гинеколози, ендокринолози, уролози и други. Когато безплодието е нелечимо последната възможност е да се осинови дете.

Много надежди създава разработеният със съвместните усилия на гинеколози, ембриолози и биолози съвременен метод за оплождане "ин витро" и пренасяне на оплодената яйцеклетка в матката на жената /методът е известен като "бебе в епруветка"/.

У нас съществува мрежа от кабинети по стерилитет, които се занимават с профилактика, изследване и лечение на брачното безплодие. За съжаление тяхната досегашна дейност е насочена към профилактика и лечение предимно на женското безплодие, без да се отчита сравнително високият процент на мъжкото безплодие. Слабата полова просвета и относителното нарастване на абортите по желание са допълнителна причина за увеличаване на броя на стерилните брачни двойки и за на растване на желаещите съпружески безплод ни двойки за осиновяване на дете.



Безплодие в резултат на нарушение в овулацията


Целесъобразно е нарушенията в овулацията да се разделят на следните болестни форми:

1. Първична аменорея - липса на менструация след окончателното полово съзряване;

2. Вторична аменорея - липса на менструация за период по-продължителен от три месеца, при условие, че жената е имала преди това една или повече спонтанни менструации;

3. Олигоменорея рядко настъпваща менструация;

4. Ановулаторни цикли - менструални цикли от 3 до 6 седмици с отсъствие на овулация;

5. Недостатъчност в развитието на яйчниковия фоликул или на жълтото тяло жената остава безплодна, независимо от това че по външни признаци овулация има. Винаги при наличие на аменорея първо трябва да се изключи недоразвитие или липса на матката.

Жените с първична аменорея следва да се разглеждат отделно от жените с други нарушения в овулацията, тъй като причините за тези нарушения в повечето случаи изискват известен обем изследвания за изясняване на диагнозата. В преобладаващата част от случаите първичната аменорея се дължи или на липса на полови жлези, или на нарушения в хипоталамо- хипофизната система.

Олигоменореята и вторичната аменорея могат да се дължат на психогенни, хормонални, възпалителни и други причини. Психогенно обусловените аменорея и олигоменорея са свързани със стресови ситуации, които водят до нарушения в цик личната регулация на менструалния цикъл и овулацията. След преминаване на тези стресови ситуации менструалният цикъл възстановява предишната си характеристика.

Хормонално-обусловената вторична олиго- и аменорея се дължи на нарушения във функцията на хипоталамуса и /или хипофизата/ ненормално повишена или понижена функция на щитовидната жлеза или на надбъбречните жлези. До нередовна или липсваща менструация могат да доведат и сраствания в маточната кухина след аборт или след възпалителен процес на маточната лигавица /тежка инфекция след аборт, след раждане или след прекратена туберкулоза/. Честа причина за олиго- и аменорея са затлъстяване,професионалн� � вред ности, алкохолизъм и други интоксации.

Ановулаторните цикли са два типа липса на овулация в резултат на трайно повишение на естрогените в женския организъм.

Лечението на жените с нарушение на овулацията се провежда от специалист по женския стерилитет, съвместно с ендокринолози, акушер-гинеколози и други специалисти след извършване на необходимите изследвания и изясняване на конкретните причини за стерилитет.



Безплодие поради заболявания на маточните тръби

Повечето от заболяванията на маточните тръби възникват в резултат на възпалителен процес в тях. Нормалните физиологични процеси в маточните тръби осигуряват транспорт на яйцеклетката и сперматозоидите, тяхното хранене,оплождането и транспорта на оплодената яйцеклетка до маточната кухина.

Възпалителните заболявания на маточните тръби често протичат без видима симптоматика и могат да нарушат тяхната функция по различни пътища. Най-често възпалителният процес предизвиква стеснения и сраствания на маточните тръби, което пречи на транспорта на яйцеклетката или го прави невъзможен.

Промените на социалните взаимоотношения и ниската лична полова култура водят до увеличаване на заболеваемостта от гонорея /трипер/. Повечето щамове-гонококи са вече с по-висока резистентност /не са чувствителни/ към голямата част от широко прилаганите антибиотици. Много жени са носители на гонококи без болестни признаци за заболяване. Гонококовата инфекция има склонност към развитие по възходящ път и предизвиква възпаление на лигавицата на маточните тръби с последващо развитие на сраствания, които водят до непроходимост на маточние тръби и до стерилитет.

Относителният дял на случаите, при които възниква безплодие в резултат на извършен медицински аборт достига до 5%. Колкото по-рано се прекъсне бременността, толкова по-малка е вероятността да настъпи подобна последица.

Туберкулозата на половата система е винаги вторична /инфекцията се пренася по кръвен път от туберкулозно заболяване на други органи и системи /обикновено от белите дробове/ засяга и маточните тръби, като предизвиква обширни страствания. Ранното откриване и лечение на туберкулозния процес са от решаващо значение за успешно предотвратяване на евентуално безплодие.

Употребата на вътрематочни средства с контрацептивна цел макар и рядко може да причини вътрематочна инфекция, която да доведе до маточните тръби с последваща непроходимост. Поради това вътрематочните контрацептивни средства не се препоръчват при жени, които не са раждали, както и за семейства, желаещи още деца. В такива случаи е целесъобразно да се обсъди употребата на други противозачатъчни средства.

Въвеждането на вътрематочни контрацептивни средства при наличие на възпалителни заболявания на вла галището трябва да се избягва, а при наличие едновременно на възпаление и вътрематочно противозачатъчно средство изважданото на последното винаги да става под антибиотична защита.



Причини за безплодие от страна на матката и влагалището

От тези причини от страна на матката по-важни са: ендометриозата, травматичните поражения на маточната лигавица, маточните тумори и някои вродени маточни аномалии. Ендометриоза се установява поч ти в 15% от случаите с вторично безплодие. Тя може да доведе до образуване на ръбцова тъкан и сраствания, възпрепятствуващи придвижването на сперматозоидите в маточните тръби.

От маточните тумори най-голямо значение имат миомите. Макар че болните с маточни миоми са способни да забременеят, нерядко миомите представляват единствената причина за стерилитет. Често след отстраняване на такива миоми при оптимално съхраняване на матката настъпва забременяване. Травмичните увреди на маточната лигавица настъпват при извършване на аборт или при ревизия на маточната кухина след усложнено раждане. Те водят до сраствания в маточната кухина и липса на менструация.

Причина за безплодие могат да бъдат и болестни състояния на маточната шийка и промяна на качествата на цервикалната слуз, които възпрепятствуват придвижването на сперматозоидите към маточната кухина.

Промени във влагалището от различно естество също могат да бъдат причини за стерилитет у жената. Най-честа причина са възпалителни заболявания на влагалището /колпити/. Влагалищната гонорея про меня качеството на влагалищния секрет, като понижава Рн и изменя ензимния му състав. Това намалява подвижността на сперматозоидите и затруднява тяхното предвижване. Влагалищната трихомоноза нерядко прави осъществяването на полов акт невъзможно.

Лечението е насочено към отстраняване на конкретните причини за безплодие при всеки отделен случай.



Роля на имунологичните фактори за поява на безплодие

Имунологичните фактори могат да въздействуват върху всеки един от етапите на репродуктивния процес, тъй като половите клетки, оплодената яйцеклетка, също като хормоните, тъканите и секретите, са способни да предизвикат имунна реакция. Клетки и белтъци от мъжки генетичен произход могат да предизвикат имунна реакция у жената и обратно. Освен това, както у жената така и у мъжа може да се наблюдава автоимунизация против компоненти на собствената полова система.

Човешката сперма съдържа над 30 антигена, способни да предизвикат значително образуване на антитела. Тъй като антигените имат определено отношение към стерилитета, то основните усилия се насочват към откриване на онези специфични за отделния сперматозоид антигени, за които се установява участие в механизмите на имунологичното безплодие. Тези антигени са в основата на имунния отговор от страна на женската полова система след въвеждане на сперма във влагалището на жената по време на полов акт. Половите органи на жената и в частност матката съдържат голямо количество имунокомпетентни/участвуващи в осъществяването на имунния отговор/ клетки. Тези клетки фагоцитират сперматозоидите и обработват техните антигени с цел разпознаване и включване на механизмите за имунна защита. Възпалителните заболявания на влагалището могат да повишат имунния отговор. Съществуват и данни, че сперматозоидните антигени понякога могат да предизвикат системни и локални реакции на свръхчувствителност /алергии/.

Автоимунизацията на мъжете по отношение на антигените на собствените тестиси и сперма също е една от възможните причини за стерилитет. При нормални условия семенните каналчета са в определена степен имунологично изолирани от останалите органи и системи поради наличие на хемато-тестикуларна бариера. При увреждане на тестиса по време на хирургична намеса, при случайна травма, възпалителните заболявания на тестиса, простатата и семенните мехурчета или при непроходимост на половите пътища се нарушава целостта на хемато-тестикуларната бариера и имунната система реагира срещу антигените на тестисите като към чужди /т.н. автоимунен отговор/.

Подобен механизъм за изработване на органоспецифични автоантитела съществува и по отношение на яйчниците у жената. Така при повечето автоимунни заболявания на надбъбречните жлези, на щитовидната и на паращитовидните жлези, на кръвта и на стомаха могат да се очакват поражения в яйчниците от автоимунно естество, придружени от липса на менструация /аменорея/.



Патологични промени на спермата

Спермата се образува в извитите семенни каналчета, заемащи почти 95% от обема и площта на тестиса. Вътрешният слой на каналчетата се състои от два типа клетки: герминативни клетки и клетки на Сертоли. Герминативните клетки участват активно в сперматогенезата /образуването на сперматозоиди/. Клетките на Сертоли участват в синтеза на енергия и на хормонално активни вещества.

Съществуват и трети тип клетки /сперматогонии/,от които се образуват зрялите сперматозоиди. Морфологично зрелият сперматозоид представлява структура с главичка, шийка и опашка. По-голямата част от главичката се заема от ядро, съдържащо плътно кондензиран наследствен материал. В предната част на главичката на сперматозоида има специално образувание - акромоза, което съдържа ензими, способствуващи проникването на сперматозоида в яйцеклетката и осъществяването на оплождането. Движенито на сперматозоида се осъществява от камшичес тата опашка, като необходимата за това движение енергия вероятно се генерира от митохондриите в шийката на сперматозоида. Незрелитете сперматозоиди се предвиж ват по семенните каналчета с помощта на клетките на Сертоли и се складират в придатъка на тестиса /епидидим/. Там те придобиват способност за самостоятелно придвижване и при смесването им със секрет от семенните мехурчета и простатата се образува крайният състав на семенната течност /еякулат/.

При подозрение, че безплодието се дъл жи на промени в семенната течност е необходимо да се вземат проби от индивида, чието изследване трябва да даде отговор на следните въпроси:

1. Има ли в пробата сперматозоиди и дали са в достатъчна кон центрация и количество;

2. Живи ли са сперматозодите и движат ли се нормално;

3. Нормална ли е структурата на сперматозоидите и има ли промени в семенната течност. Пробите се вземат след най-малко двудневно въздържание, след мастурбация, в пластмасов или стъклен съд. При съмнение за патологични промени на спермата е необходимо изследване на поне три проби. Заключение за пълна неспособност за оплождане може да се направи само при пълна липса или при пълна неподвижност на сперматозоидите от пробите. Върху оплодителните способности влияят и други качества на семенната течност, като съдържание на белтъци, аминокиселини, въглехидрати и други съставки, зависещи от нормалната функция на семенните мехурчета и простатата.

Различните патологични промени на спермата могат да се класифицират според това дали се поддават на лечение, на корекция или са необратими.

Безплодието е проблем на съпружеската двойка и за да не се създава конфликтна ситуация в семейството е необходимо да се снеме напрежението /упреци за вина са неуместни/, тревогата и сексуалните затруднения от психологично естество. Също така е важно да се изяснят честотата и периодът от време, когато се осъществяват половите сношения и съвпада ли той с овулацията у жената.

Макар че за повечето мъже с патологични промени на спермата няма специално лечение, все пак съществуват случаи, които могат да се лекуват с последващо подобрение на качествените характеристики на спермата и оплодителната способност на мъжа.Всред такива подлежащи на корекция случаи са мъже с варикоцеле, непроходимост на семенните пътища, възпалителни заболявания на половата система и някои хормонални нарушения. Варикоцелето /разширени венич ки на тестиса/ може да бъде причина за безплодие при около 30 - 35% от всички случаи на стерилитет у мъжа. Гонорея,туберкулоза или други възпалителни заболявания на долния отдел на пикочо-отделителната система могат да бъдат конкретна причина за развитие на обтурационна азоспермия.




Трудно обясними случаи на безплодие

В случаите, когато в продължение на 1-2 години не настъпва бременност и при нито един от партнъорите не се откриват патологични промени, се приема, че безплодието е трудно обяснимо, като през този период съпружеската двойка осъществява редовни полови сношения, достатъчно чести и особено по време на овулация с цел да настъпи бременност.

Трудно обяснимо безплодие се открива при около 4% от всички случаи на стерилитет. Възможни причини за поява на трудно обяснимо безплодие могат да бъдат анатомични отклонения от нормалното положение на матката, патологично развитие на яйцеклетката, наличие на антитела у жената срещу сперматозоидите на мъжа, наличие на автоанти тела срещу собствената яйцеклетка, инфекциозни процеси /инфекция с Т-микоплазма/.

Понастоящем е изработена схема за лечение на трудно обясними случаи на безплодие, след приложението на което се достига до 65% вероятност за забременяване за двугодишен период. Първоначално безплодните двойки се наблюдават и изследват в продължение на два месеца като се търсят конкретни причини. В следващите шест месеца се провеждат три лечебни курса с медикаменти /етиниестрадиол, кломифенцитрат, бромкриптин/, а в следващите два месеца /при съмнение за отрицателно влияние на цервикалната слуз върху подвижността на сперматозоидите/ се извършва вътрематочна инсеминация /въвеждане на сперматозоиди в маточната кухина/ по време на овулация. От лекуваните по този начин стерилни двойки почти половината от тях забременяват за период от около две години след началото на лечението.

Изкуствено осеменяване

Въвеждането на чужд генитичен материал във вид на сперма в половите пътища на жената с цел забременяване е в основата на метода "изкуствено осеменяване".


Възможни са два варианта:

1. Изкуствено осеменяване със сперма от донор /доброволен дарител/ - ИОД;

2. Изкуствено осеменяване с генетичен материал, взет от съпруга. На пръв поглед процедурата изглежда много проста, но съществуват някои сложни проблеми от различно естество, най-вече по отношение на ИОД.

Важен проблем е фактът, че все пак резултатът от приложението на този метод за лечение на стерилитета при двойката е появата на нов живот с някои генетични различия по отношение на родителите.

Понастоящем според законодателството в нашата страна не се допуска оспорване на бащинство, ако майката е оплодена чрез изкуствено осеменяване със съгласието на съпруга.

Независимо от това съгласието на двамата съпрузи трябва да е оформено чрез отделни лично написани от двамата съпрузи деклараци