¬.¬
07-15-2007, 11:08
Който има нужда от информация относно някоя болест нека ми пише на skype - malcolm921 ще се радвам ако успея да помогна на някой !
Рак на хранопровода
Ракът на хранопровода се развива най-често след 60-годишна възраст. За предраково състояние се счита язвата на хранопровода, доброкачествените тумори на хранопровода, левкоплакията, стриктури след изгаряния.
Ракът на хранопровода у нас представлява 1-1,4% от всички злокачествени заболявания на организъма. Той обхваща различни части от хранопровода и околните тъкани, като в зависимост от неговото развитие и локализация се различават четири стадия /форми/.
През първия стадий раковото образувание се ограничава в лигавицата на хранопровода.
През втория стадий то обхваща и мускулния слой на хранопровода.
През третия стадий раковото образувание обхваща цялата стена на хранопровода и съседни тъкани и органи.В четвъртия стадий се наблюдават ракови разсейки /метастази/ в съседни и по-далечни органи.
В ранните стадии на рака болните обикновено нямат оплаквания. По-късно основни оплаквания са болката, болезнено гълтане, повръщането и отслабването на тегло. Болката се локализира зад гръдната кост, като се разпространява към гърба, корема и сърдечната област. В някои случаи се появява кашлица с дрезгав глас.
Един от най-честите признаци е затрудненото гълтане /дисфагия/. В началото дисфагията е периодична, течните и кашавите храни се поглъщат лесно, а твърдите трудно. Впоследствие болните повръщат всякаква храна. Раковото образувание нараства и напълно затваря хранопровода и прави невъзможно приемането на храна и течности. Късно оплакване е дрезгавият глас или загубата на гласа.
Лечението на рака на хранопровода е оперативно.
Прогнозата е крайно неблагоприятна, особено при късно откриване и забавено оперативно лечение.
Профилактиката се състои в избягване на заболявания и увреди на хранопровода, които представляват предразполагащи рискови фактори и предракови заболявания.
Към вродените аномалии се отнасят липсата на хранопровод, двоен или раздвоен хранопровод, вродена анастомоза /фистула/ между хранопровода и бронхите, между хранопровода и трахеата, стеснения и разширения на хранопровода, къс хранопровод и други. Вродените аномалии в повечето случаи се откриват още през първите дни след раждането, другите се откриват в по -късна възраст. Липсата на хранопровод е много тежка аномалия, която е несъвместима с живота. Не рядка аномалия е сляпо завършващ хранопровод, т.е. - липса на отвор - връзка между хранопровода и стомаха /атрезия/.
Лечението на вродените аномалии на хранопровода е оперативно. Успехът на операцията е ранното откриване на аномалията и пълното й отстраняване с възтановяване на ефикасната проходимост на хранопровода.
Прогнозата при успешна пластично-реконструктивна операция е добра и благоприятна.
Възпалителни заболявания на хранопровода
Неспецифичен езофагит
Причините за развитие на неспецифично остро или хронично възпаление на хранопровода са различни: изгаряне чрез поглъщане на киселини и основи, лечебни и диагностични манипулации, механични увреждания от твърда храна или чужди тела, погълнати през устата, инфекциозни заболявания, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, дразнещи храни и медикаменти /аспирин, резерпин и други/, производствени и битови вредности и други.
Болните имат характерни оплаквания: болка зад гръдната кост, между плешките, или в горната част на корема. Болката е неприятна, пареща, и се усилва при поглъщане на алкохол, твърди и кисели храни. Оплакванията се усилват при легнало положение. Понякога е налице болка при преглъщане и повръщане. При някои болни се образуват язви в хранопровода и настъпват кръвоизливи с последваща анемия. Лечението е консервативно-диетично. Назначава се щадеща кашева-течна диета с плодови и зеленчукови пюрета и каши, супи. Храната се поднася в малки порции, но по-често, с повече течности. Едновременно се предлагат обезболяващи средства под формата на разтвор. Забраняват се пикантни храни, алкохол и тютюнопушене.
Прогнозата е добра. Профилактиката се състои в отбягване на храни и течности с увреждащо травматично и възпалително действие.
Рефлуксен езофагит
Това заболяване представлява възпаление на хранопровода, предизвикано от връщане /рефлукс/ на стомашно или дуоденално съдържимо обратно в хранопровода.Пред поставка за рефлукс са повтарящи се повръщания /при язва, гастрит, операция върху стомаха/. Солната киселина и пепсинът на стомашния сок презизвикват възпаление на хранопровода. Връщането на дуоденално /тънко-чревно/ съдържимо обратно в хранопровода причинява още по-силно увреждане тъй като съдържа много ензими, жлъчни киселини и бактерии. Болните обикновено се оплакват от парене зад гръдната кост, чести уригвания на кисело и болка при преглъщане. В легнало положение паренето се засилва. Възпалението на хранопровода създава условия за развитие на пептична язва, пневмония и други усложнения.
Лечението се провежда с подходяща щадеща кашаво-течна диета, прием на повече течности, пюрета от плодове и зеленчуци. При нужда да се прилагат болкоуспокоителни лекарствени разтвори. Забраняват се консумирането на твърди и пикантни храни, газирани питиета, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и кафе.
Прогнозата е благоприятна.
Специфичен /туберкулозен/ езофагит
Туберкулозно възпаление на хранопровода се развива обикновено при наличие на бронхо-белодробна туберкулоза - при поглъщане на храчки, или при наличие на лимфо-жлезна туберкулоза. Туберкулозното възпаление протича с образуване на язви или туморообразни разраствания и стриктури.
Болните се оплакват от болезнено гълтане и болка зад гръдната кост.
Лечението е консервативно. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти в рамките на унифицирано и стандартно противотуберкулозно лечение.
Само в единични случаи се предприема оперативно лечение - при незарастващи туберкулозни язви, чести кръвоизливи и ръбцови стеснения на хранопровода.
Прогнозата в повечето случаи е благоприятна.
Възпалителни заболявания на хранопровода
Пептична язва на хранопровода
Заболяването се характеризира с образуване на пептична язва на хранопровода, причинена от стомашен сок. Обикновено язвата е разположена в долната част на хранопровода, има плоска форма с плитко дъно и е с размер под 1 см. Нерядко се образуват няколко язви. Пептичната язва се развива при заболявания, протичащи с изразен рефлукс /връщане/ на стомашно съдържимо обратно в хранопровода. Оплакванията на болните се появяват периодично, подобни са на тези при рефлуксен езофагит и стомашна язва. Най-характерни са болките зад долната част на гръдната кост. Те се усилват при поглъщане на твърди храни, и при приемане на брашнени храни, както и в легнало положение. Болките често се съпровождат от кисели уригвания и парене зад гръдната кост.
Лечението е консервативно и се провежда с подходяща щадеща кашаво-течна диета, повече течности, болкоуспокояващи медикаменти, предотвратяване на рефлуса. При настъпили усложнения /кървяща язва/ по показание се предприема оперативно лечение.
Прогнозата на неусложнената и грижливо лекувана пептична язва е добра. При усложнена язва прогнозата е сериозна.
Профилактиката се състои в предотвратяване на увреждащи фактори, състояния и възпалителни процеси, които водят до поява на рефлукс и пептична язва.
Изгаряния на хранопровода
Най-често изгарянията на хранопровода са последица от изпиване на корозивни вещества /киселини и основи/ при опити за самоубийство или по невнимание. Силно корозивно /изгарящо/ действие имат натриевата и калиевата основа, солната, сярната и оцетната киселина, както и други вещества /калиев хиперманганат, формалдехид, лизол и др./.
Уврежданията зависят от концентрацията на веществото, погълнатото количество и продължителността на контакта между него и лигавицата на хранопровода. Дълбоки изгаряния са последица от действието на основи, но смъртността е по-висока при изгаряне с киселини.
При изгарянето се увреждат всички слоеве на стените на хранопровода. Нерядко настъпва пробив на стената и корозивното /разяждащо/ вещество попада в околните тъкани.
Веднага след приемането на корозивното вещество се появява силна болка зад гръдната кост, настъпва гадене, повръщане на кръвенисти материи, спазъм на хранопровода и стомаха, на кръвоносните съдове и се развива шок.
В по-леките случаи в следващите дни настъпва подобрение, болковите оплаквания намаляват, възтановява се гълтането и поемането на течности. През възтановителния период се образуват структури и гълтането отново се затруднява. В по-тежки случаи настъпва пробив на стената на хранопровода със засягане на съседни тъкани и органи.
Лечението при изганяне на хранопровода с киселини и основи трябва да започне възможно най-бързо. То се провежда под ръководство на специален екип, съставен от токсиколог, гастроентеролог и хирург.
Прогнозата е неблагоприятна, особено при пробив на хранопроводната стена със или без кръвоизлив, при образуване на структури. При успешна пластична-реконструктивна операция прогнозата е добра.
Профилактиката се състои в строг надзор върху корозивни вещества, осигуряване недостъпност до тях.
Язвена болест
Язвената болест протича хронично, циклично с периоди на изостряне и подобрение. За развитието на язвената болест най-голямо значение имат нервите, ендокринно-хормонални и локални фактори.
Съществува и фамилна /наследствена/ обремененост. Установено е, че лица с кръвна група А боледуват по-често от стомашна, а лица с кръвна група 0 - по-често от дуоденална язва. При редица хронични заболявания /белодробно сърце, чернодробна цироза и други/ се наблюдава по-висока честота на язвената болест. Нарушеният режим на хранене, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и кафе благоприятствуват развитието на язвена болест.
Болните се оплакват най-често от болка в горната част на корема близо до пъпа. Тя се появява на гладно, нощем, преди или след нахранване. При стомашна язва е характерна ранната болка след нахранване, а за дуоденалната - късната болка след нахранване, болката на гладно и нощната болка. Обикновено болките се изострят пролетно и есенно време, продължават няколко седмици, след което затихват и изчезват.
В някои случаи болестта протича безсимптомно, безболково. По-рядко се наблюдава повръщане, след което оплакванията намаляват. При повечето болни са налице гадене и парене в горната част на корема. Апетитът е нормален, а понякога повишен. Често болните се оплакват от променливо настроение, лесна раздразнителност, безсъние. Почти у половината от тях се установява понижено артериално налягане.
Язвената болест протича под две форми: безболкова /латентна/ и болкова.При латентната форма липсват периодичните се зонни болкови оплаквания, но болните са раздразнителни, имат чести повръщания и усилено слюнкоотделяне. Болестта е по-честта у мъже /в съотношение 2:1 спрямо жените/ като засяга лица под 40-годишна възраст. Най-честата е язвата на доуденума.
Лечението на язвената болест е комплексно. Назначава се строг режим с щадяща диета. Храната съдържа белтъчини от животински и млечен произход, въглехидрати, мазнини от растителен произход, варени или печени ястия. Избягват се екстракти, булъони, консерви.
Препоръчват се 4-5-кратен прием на диетични ястия през деня. Запръжките, газираните напитки и сурови плодове и заленчуци се забраняват. Тютюнопушенето трябва да бъде прекратено. Назначават се медикаменти, които успокояват болките, неутрализират повишената киселинност на стомашния сок и потенцират регенеративните процеси при заздравяване на язвата.
При изостряне на язвата лечението се провежда в болнично заведение. Нередкит усложнения на язвата са кръвоизливите /хематемеза и мелена/ пробив /перфорация/ на язвата и развитие на перитонит. При подобни усложнения болните се настаняват веднага в хирургично заведение, където по показание се извършват кръвопреливания или се пристъпва към оперативно лечение.
Прогнозата на неусложнената язва е благоприятна. При усложнената язва тя се влошава и е неблагоприятна.
Пилорна стеноза
Пилорната стеноза представлява тежко усложнение на язвената болест. В оздравителния период на язвата се образуват сръбци и настъпва стеснение в областта на пилора /проходна част между стомаха и деуденума/.
Стеснението затруднява преминаването на стомашното съдържимо в дуоденума, то се задържа с много часове и дни в стомаха. В ранния период на пилорната стеноза стомахът посредством мощни контракции успява да изтласка съдържимото си през стеснението към деуденума.
В по-късен период това става все по-малко възможно, поради силно стеснения пилорен отвор. Болните повръщат застоялата се храна в стомаха, която е често в голямо количество, те отслабват на тегло, оплакват се от главоболие, тежест и болка в корема, артериалното налягане се понижава. Те съзнателно не приемат достатъчно храна и течности.
Лечението на пилорната стеноза е оперативно. Тя трябва да се извърши своевременно, преди настъпване на необратими изменения поради недохранване. Прогнозата след успешна операция е добра.
Възпалителни заболявания на стомаха
Остър гастрит
Острият гартрит представлява остро възпаление на стомашната лигавица, причинено от различни фактори: злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства /аспирин, кортикостероиди, резерпин, сърдечни гликозиди, сулфонамиди и други/. Остър гастрит се развива при някои инфекциозни заболявания.
Болните се оплакват от сухота в устата, жажда, тъпа болка и тежест в горната част на корема, гадене, а понякога и повръщане.
Лечението е консервативно. През първи те 2-4 дни болните се поставят на легло и се назначава щадеща кашаво-течна диета. В следващите дни диетата се разширява, като се приемат слизести супи, пюрета, компоти, мляко. Забранява се употребата на алкохол, газирани напитки, пикантни храни. Прилагат се болкоуспокояващи средства и спазмолитици.
Прогнозата е благоприятна. При правилно лечение с диета и лекарства настъпва подобрение и оздравяване. При негрижливо отношение и повторни остри епизоди заболяването може да се хронифицира.
Хроничен гастрит
Хроничният гастрит представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично с периоди на изостряне и подобрения. Болестта се предизвиква от многобройни фактори:
1. От хранително естество, както при острия гастрит, но с продължително увреждане;
2. От съпътствуващи инфекциозни и хронични заболявания /на черния дроб, белите дробове, сърцето, панкреаса, жлъчните пътища и жлъчния мехур, пернициозна анемия/. В зависимост от измененията на стомашната лигавица се наблюдават няколко вида хроничен гастрит: атрофичен, хипертрофичен, гигантски, ерозивен, повърхностен.
Атрофичният гастрит се среща по-често у мъже в напреднала възраст и се характеризира с намаляване броя на стомашните жлези, изглаждане на гънките и изтъняване на стомашната лигавица.
Болните се оплакват от намален или липсващ апетит, неприятен вкус в устата, повишено отделяне на слюнка, тъпа болка и тежест в горната част на корема след нахранване. Езикът се изглажда и става червеникав. Болните постепенно отслабват.
Повърхностният гастрит се среща по-често във възрастта под 50 години. Възпалителните промени са локализирани само в повърхностния слой на лигавицата. Той протича под три форми - диспептична, болкова и безболкова /безсимптомна/. При диспептичната форма болните се оплакват от парене, тежест и подуване в горната част на корема и често уригване. При болковата форма е налице болка на гладно и след нахранване със същата локализация.
Гигантският гастрит е рядък, среща се предимно у мъже. Характерно при него е наличието на огромни гънки на стомашната лигавица, нерядко с разязвявания по нея. Болните се оплaкват от безапетитие, болка в горната част на корема, понякога повръщат кръвенисто стомашно съдържимо, или се установява кръв и в изпражненията /хематемеза и мелена/, отслабват на тегло и се появява анемия.
Ерозивният гастрит се характеризира с образуване на единични или множество ерозии /малки разязвявания/ на стомашната лигавица с големина от 1 мм до няколко мм. Те са повърхностни. Болните се оплакват от болка в горната част на корема, подобна на болката при язвената болест. Рядко настъпват видими кръвоизливи /хематемеза и мелена/.
Лечението на различните форми на хроничен гастрит се провежда с подходящ диетичен режим и медикаменти, под ръководство на лекар-специалист /гастроентероролог/. Назначава се щадеща диета, съдържаща достатъчно биологично-активни белтъчини от животински и млечен произход, достатъчно въглехидрати, плодови и зеленчукови пюрета, мазнини от растителен произход, обезболяващи медикаменти, алмагел и други. Забранява се тютюнопушене, алкохол и кафе.
Прогнозата на хроничния гастрит е сериозна и неблагоприятна.
Гастроптоза
Гастроптозата представлява състояние, при което стомахът спада надолу и в някои случаи се намира на 5-6 и повече сантиметра под нивото на пъпа. Това спадане на стомаха е вродено или придобито.
Придобитата гастроптоза се появява след бързо отслабване на тегло, оперативно отстраняване на тумори в корема, след раждане. При лека гастроптоза болните обикновено нямат оплаквания.
При по-изразена гастроптоза те се оплакват от тежест в корема, особено след нахранване. В легнало положение изпитват облекчение. Нерядко при тичане и скачане се появява болка в корема. Hякои болни имат запек, загуба на апетит и отслабват на тегло.
Лечението се състои в назначение на усилен хранителен режим с обилно количество на плодове и зеленчуци, масаж на коремните стени, физкултура, укрепващи закалителни процедури. При тежко изразена гастроптоза по показание се прибягва до оперативно лечение.
Прогнозата на гастроптозата е благоприятна.
Болести на тънкото черво
Остро възпаление на тънкото черво /ентерит/
Острото възпаление на тънкото черво се причинява от различни болестни фактори. Съществуват и множество предлазполагащи състояния: заболявания на стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур, на панкреаса, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, непълноценно хранене, простуда, прегряване, смяна на климата. Най-голямо значение имат токсичните храни и лекарства, различни бактерии, вируси и гъбички.
Болните се оплакват от тежест и подуване на корема и нерядко повръщат. Налице е диярия с редки изпражнения, понякога със слуз и кръв. При по-обилни повръщания и диария артериалното налягене се понижава. Кожата става бледовата, а лигавиците и езикът - сухи.
Лечението на острия ентерит се състои в промивка на стомаха и червата и назначаване на щадещ диетичен режим. Болните се поставят на легло за няколко дена.
Диетата съдържа кашаво-течни добре сварени продукти /картофени пюрета, сварен ориз, чайове/. Постепенно хранителния режим се разширява. По показание се назначават антибактериални лекарства включително сулфагванидин, хлорквиналдол и други/. Предприемат се мерки за отстраняване на предразполагащи фактори от хранително-битово и професионално естество, включително тютюнопушене и употреба на алкохол.
Прогнозата на острия ентерит е добра, особено при ранно лечение. Профилактиката се състои в избягване на вредни предразполагащи фактори и навици.
Острият ентерит от вирусно естество се причинява от различни групи ентеровируси. Той протича в лека форма, с повишаване на температурата, главоболие, повръщане и диарични изпражнения 10 и повече изхождания през денонощието, без слуз и кръв. Лечението се състои в назначаване на постоянен и диетичен режим както при острия ентерит.
Прогнозата е добра.
Хронично възпаление на тънкото черво /хроничен ентерит/
Хроничният ентерит се развива след прекаран остър ентерит или постепенно без остър стадий. Той възниква при системно нарушение на хранителния режим /употреба на груба и трудно смилаема храна, бедна на витамини и белтъчини, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, заболявания на панкреаса, захарен диабет, туберкулоза, малария, заболяване на черния дроб.
В хода на болестта се нарушава всмукването на мастно- и водно-разтворимите витамини, нарушава се обмяната на белтъчините, мазнините и въглехидраните. Развиват се хиповитаминози, количеството на белтъците в кръвта се понижава /хипопротеинемия/, настъпва отслабване на тегло.
Болните се оплакват от куркания, тежест в корема след нахранване, главоболие, световъртеж. Честотата на изхожданията е 4-8 пъти в денонощието, като изпражненията са воднисти или кашави. Някои болни са депресивни и развиват канцерофобия /страх от раково заболяване/. Хроничният ентерит протича с периоди на изострения и подобрение. Изостряния настъпват след диетична грешка, остро нервно-психично пренапрежение, инфекция, простуда или прегряване. В повечето случаи възпалителните изменения постепенно прогресират, оплакванията се задълбочават и състоянието на болните се влошава.
Лечението се състои в назначаване на строг индивидуален хранителен режим. Диетата съдържа варени ястия, съдържащи смляно месо, картофи, ориз, зеленчуци, млечни продукти, яйчен белтък, мед, печени ябълки, тиква, конфитюри, желета, мармелади, подсладени чайове, негазирани питиета и други течности.
Забранява се тютюнопушенето, газираните напитки, употребата на алкохол, бобови варива, туршии и други продукти, които силно дразнят тънкото черво. При нужда се прибягва до прилагане на спазмолитици и болкоуспокояващи средства и витаминолечение. При подходящи болни се назначава балнео- и климато-лечение /Хисяр/. Цялостното лечение се ръководи и наблюдава от лекар-специалист /гастроентеролог/.
Прогнозата на хроничния ентерит е сериозна. Профилактиката се състои в ефективно лечение на острия ентерит, отстраняване на предразполагащи фактори, състояния и заболявания, които водят до развитие на хроничен ентерит.
Глутенов ентерит
Това заболяване е свързано с приемане на храна, съдържаща глутен. Когато болните се поставят на глутенова диета болестните признаци изчезват.Глутенът се съдържа главно в пшениченото, овесеното и ръженото брашно. Консумирането на храни, съдържащи глутен, причинява ентерит, поради увреждане на лигавицата на тънкото черво от глутена.
Болните се оплакват от диария.Те имат по 5 до 10 изхождания на ден. Изпражненията са течни или кашави, лъскави, сивкави,съдържат мазнини и са с неприятна миризма. Постепенно нарастват оплакванията от обща отпадналост, отслабване на тегло, куркания и подуване на корема. Нерядко постепенно се развива анемия. Някои болни се оплакват от коликообразни болки в корема. Артериалното налягане се понижава.
Лечението се състои в изключване от диетата от храни, същържащи глутен. Назначава се диета, съставена от картофи, царевица, месо, риба, млеко и млечни продукти, захар, мед, плодове и зеленчуци.
При правилен диетичен режим прогнозата е благоприятна. За 3-4 месеца настъпва оздравяване. Обаче при диетични грешки настъпват рецидиви.
Профилактиката се състои в това преболедувалите да спазват предписания диетичен режим упорито и последователно и да избягват нарушения в провеждането му.
Тумори на тънкото черво
Доброкачествените и злокачествените новообразувания на тънкото черво се срещат сравнително рядко.
Доброкачествени тумори на тънкото черво
Доброкачествените тумори, особено в началото на своето развитие, не предизвикват оплаквания. Те биват различни видове: аденоми /развиваши се от жлезните структури на червото; лейомиоми /развиващи се от гладката структура на червото/; липоми /развиваши се от мастна тъкан на червото/ и други.
Оплакванията се появяват при усложнения: кръвоизливи и нарушение на проходимостта на червото. Често кръвоизливите са малки, но продължителни и причиняват следкръвоизливна анемия. Нарастването на тумора предизвиква частична или пълна непроходимост на червото.
Злокачествен тумор на тънкото черво
Злокачествените тумори на тънкото черво се срещат по-рядко. Обикновено се касае за карцином. Той се среща по-често у мъже /в съотношение 2,7:1 спрямо жените/ Причините за неговото развитие не са изяснени.
В началото /няколко месеца до една година карциномът протича без доловими оплаквания. По късно се появяват кръвоизливи от червата, анемия, частична или пълна чревна непроходимост. При по-големи чревни кръвоизливи изпражненията са течно-кашави и черни на цвят. В напреднали случаи и при меки коремни стени туморът може да се опипа.
Лечението е оперативно - отстраняване на тумора и възтановяване на нормалната чревна проходимост.
Прогнозата след успешна операция е благоприятна.
РАК НА СТОМАХА /СТОМАШЕН КАРЦИНОМ/
Стомашният карцином е едно от най-злокачествените новообразувания у човека. Мъжете боледуват много по-често от жените /в съотношение 3,8:1/. Той има склонност да се разязвява и да предизвиква кръвоизливи и рано метастазира в различни органи - в околните лимфни възли, черния дроб, белите дробове и мозъка.
Причините за появата на стомашния рак не са изяснени. Наблюдава се значителна наследствена и фамилна обремененост - описани са множество фамилии с висока честота на стомашен карцином.
Болестната картина в началото на заболяването е с общи признаци - отпадналост, намален апетит, неспокоен сън, отслабване на тегло. В по-напреднал стадий болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема, повръщане на храна, а не рядко - и на кафеникаква материя.
При разязвяване на тумора настъпва кръвоповръщане /хематемеза/ и изхождане на черни изпражнения /мелена/. При по-голям разтеж на карцнома той се опипва като туморна маса в горната част на корема, между гръдната кост и пъпа.
Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на тумора с околните съседни части на стомаха, отстраняване на достъпни туморни метастази.
Прогнозата е неблагоприятна поради наличие на ранни далечни метастази в жизнено важни органи /черен дроб, бели дробове, мозък и други/.
Профилактиката се състои в ранно откриване и оперативно лечение на стомашната язва, която се счита за предраково състояние, предпазване от рискови състояния и заболявания, които представляват опасност за злокачествена дегенерация.
Заболявания на дебелото черво
Остър колит
Острото възпаление на дебелото черво е сравнително често както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти /коли-бактерии, салмонела, шигела/, от протозои /амеби/, от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит /колиентерит/.
Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за дефекация. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Тенезъмът е много упорит и е съпроводен от продължителен спазъм на дебелото черво. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.
Лечението на острия колит е консервативно. Назначава се строга щадеща диета, съставена от пюрета и течности.
Подходящи са пюретата от картофи, овесени ядки, шипки, ябълки, моркови, оризова каша, тиква, нишестета, яйчен белтък. Забраняват се месо, мазнини от животински, млечен и растителен произход. Препоръчва се употребата на леки чайове /шипка, липа, лайка и други/ със сухар и слабо подсладени. Забранява се употребата на алкохол и тютюнопушенето. За някоко дни болния се поставя на постелен режим. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици /включително сулфагванидин, хлорквиналдол/ , спазмолитици, отболяващи средства.
Прогнозата на острия колит е благоприятна. При активно лечение той обикновенно минава за 7-10 дни. Прогнозата на усложнения остър колит е сериозна. Тя зависи от основното инфекциозно или паразитно заболяване, което е причинило остро възпаление на дебелото черво.
Профилактиката се състои в отбягване на всички причинни и предразполагащи фактори.
Хроничен колит
Хроничният колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво, причинено от различни видове бактерии, амеби, хелминти /глисти/, токсични вещества /олово, живак/, периодични диетични грешки, термични и простудни, алергични и други фактори.
Най-честия признак е коликообразна коремна болка, различна по време, сила и локализация. Обикновено болката се усилва преди дефекация /изхождане по голяма нужда/ и отслабва след нея. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, куркане на червата, където се образуват много газове. Често настъпват диаря и запек с редуване. Запекът е по-чест у лица, водещи заседнал живот.
Лечението е консервативно. Назначава се подходящ диетичен и хранителен режим, както при другите чревни заболявания от възпалителен произход. По показание се прилагат антибактериални средства /антибиотици, химиотерапевтици/, спазмолитици, болкоуспокояващи лекарства. При подходящи случаи се препоръчва балнео- и климато-лечение, топлинни физикални процедури.
Прогнозата на хроничния неусложнен колит е благоприятна при спазване на назначения лечебен режим.
Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи фактори и заболявания, които увреждат дебелото черво.
Хроничен улцеронен хеморагичен колит /ХУХК/
ХУХК представлява неинфекциозно заболяване, което започва остро или постепенно. Понастоящем се приема, че ХУХК е автоимунно заболяване. Характеризира се с язвено-гнойно възпаление на дебелото черво, което често рецидивира. Възпалителния процес обхваща цялото дебело черво или част от него. Лигавицата на червото е зачервена, оточна, покрита със слуз и язви, които са с различна големина.При по-тежки случаи язвите са свързани една с друга. Болестта засяга предимно по-млади лица, на възраст между 20 и 50 години, като двата пола са почти еднакво засегнати. Обособяват се главно три форми на протичане: лека, тежка и мълниеносна.
При леката форма са налице чести позиви на дифекция, с диария или запек. В изпражненията понякога се установява кръв. Общото състояние на болните е добро. Болестните признаци продължават от един до три месеца, след това настъпва видимо продобрение за месеци и години.
При тежката форма се явяват чести и мъчителни позиви за дефекация /тенезъм/. Изпражненията са кашави или воднисти, примесени със слуз и кръв. Телесната температура се покачва. Болните са без апетит и отслабват на тегло. Развива се анемия.
Мълниеносната форма започва внезапно и бурно, с чести болезнени позиви за дефекация. Изпражненията са воднисто-кашави, с обилни примеси на слуз, кръв и гной. Болните бързо и рязко отслабват на тегло. Кожата и видимите лигавици са сухи, телесната температура се повишава до 39-40 градуса С. Настъпват тежки усложнения - големи чревни кръвоизливи, пробиви на чревната стена, развитие на перитонит.
Лечението на ХУХК е консервативно и оперативно. Прилага се подходящ диетичен режим, както при други хронични възпаления на чревни заболявания. При по-тежки форми се назначават кръвоспиращи средства, преливания на кръв или кръвозаместителни средства. При строго показание /неовладяем кръвоизлив, пробив на язва/ се пред приема операпивно лечение. Само при леки форми се назначават цитостатици и кортикостероиди.
Прогнозата е сериозна. При животозастрашаващи усложнения и забавена оперативна намеса тя се влошава.
Профилактиката се състои в мероприятия, предприемани при болни от хроничен колит.
Тубеокулоза на червата
Чревната туберкулоза е първична или вторична. Първичната чревна туберкулоза се развива след приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна /мляко и млечни продукти/, или чрез попадане на тези бактерии от кръвта в червото. Вторичната чревна туберкулоза се дължи на заразяване с туберкулозни бактерии при наличие на белодробна или ларингеална туберкулоза, като туберкулозните бактерии достигат до червата чрез погълнати храчки.
На различни места по протежение на тънките и дебелите черва се образуват язви по лигавицата и в дълбочина на чревната стена. Тези язви имат склонност към зарастване с образуване на ръбци и по-големи сраствания. Ръбците и срастванията стесняват на много места чревния просвет. Постепенно се развива частична чревна непроходимост. Болните се оплакват от запек, редуван с диария, набиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дяснате коремна половина. Болните отслабват на тегло, дефекацията е затруднена, често в изпражненията се открива кръв, телесната температура е повишена.
Лечението включва подходяща усилена и недразнеща диета, съдържаща достатъчно белтъчини от животински и растителен произход под форма на желирана маса, мляко и млечни продукти, плодови и зеленчукови сокове, пюрета, негазирани напитки и чайове, достатъчно въглехидрати в лесно смилаеми форми. Назначават се противотуберкулозни медикаменти и кортикостероиди по показание. Лечебният режим е продължителен две и повече години.
Прогнозата е по начало благоприятна. При грижливо лечение настъпва оздравяване с ръбцуване на туберкулозните чревни язви. Настъпила хронична чревна непроходимост по показание подлежи на оперативно лечение.
Профилактиката се състои в предприемане на ефективно лечение на другите органни локализации на туберкулозата.
Мегаколон
Мегаколонът представлява вродено или придобито разширяване на дебелото черво. При вроден мегаколон има разширение на крайната част на дебелото черво, близо до ректума. Този мегаколон се дължи на липса на нервни ганглии в стената на червото. При вроден мегаколон липсва чревна перисталтика в засегнатия участък /равномерно свиване и отпускане на чревната мускулатура/. Това затруднява придвижването на фекалните маси.
Дебелото черво над засегнатия участък силно се разширява и е запълнено с фекални маси. Болестта засяга повече момчетата. Болните изостават в развитието си и значително отслабват на тегло. Коремът е подут и е налице запек.
Придобитият мегаколон обикновено се причинява от различни механични препятствия в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум /сраствания, туморни маси и други/. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, образуване на много газове, трудна дефекация, запек, отслабване на тегло.
Лечението на мегаколон е оперативно. По показание, след подготовка, се пристъпва към оперативно отстраняване на органичния дефект и възстановяване на ефективната чревна проходимост.
Прогнозата при навременно и успешно оперативно лечение е благоприятна.
Долихоколон
Доликоколонът представлява значително удължено дебело черво, с голям брой извивки. Нормално у възрастни дължината на дебелото черво е 1,25 - 2 метра. При долихоколон тази дължина достига до 4 и повече метра. Болестта е по-честа у мъжете.
Най-честият признак е упорит запек. Освен това се установяват болезненост на корема, с набиране на газове у червата.
Лечението е оперативно. По показание се предприема операция, чрез която се отстранява чревната аномалия и се възтановява чревната проходимост. Прогнозата при успешна операция е благоприятна.
Тумори на дебелото черво
Доброкачествени тумори
Доброкачествените тумори са предимно полипи /аденоми/, развиващи се от жлезните структури на дебелото черво. По-рядко се срещат липоми, хемангиоми, лейомиоми.
Полипите показват голяма склонност към злокачествена дегенерация, те са единични или множествени и най-често се локализират в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум.
Злокачествени тумори
Злокачествените тумори /карциноми/ са много по-често и заемат по честота второ място след стомашния карцином всред злокачествените заболявания на храносмилателната система. Най-засегнатата възраст е между 40 и 60 години, като честотата у двата пола е почти еднаква. Вилозният аденом, хроничният улцерозен хеморагически колит и полипозата са най-честите чревни заболявания, които дегенерират злокачествено. Най-голяма е честотата на рака на ректума.
Оплакванията са от общ и местен характер. Болните се оплакват от честа дефекация, като изхождат редки изпражнения, примесени със слуз и кръв. Те често изпитват неясна коремна болка с продължителен тенезъм. Постепенно болните отслебват на тегло и побледняват, трудно се хранят поради липса на апетит.
Лечението е оперативно. То трябва да се предприеме рано, преди настъпване на усложнения и метастази.
Прогнозата при успешна операция и липса на метастази е добра. При закъсняла операция прогнозата се влошава, независимо от провеждане на химиотерапия.
Заболявания на черния дроб
Жълтеницата представлява признак /жълто оцветяване на кожата, склерите и видимите лигавици/, характерен за заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища. Този признак се дължи на повишаване на количеството /концентрацията/ на билирубина в кръвта и отлагането му в кожата, склерите и лигавиците. Повишеното съдържание на билирубина в кръвта е последица на редица болестни състояния.
Съществува т.н. хемолитична жълтеница, която настъпва при хемолиза. При заболявания на черния дроб с увреждане на чернодробните клетки или блокаж на оттока на жлъчката във вътречернодробните жлъчни канали настъпва т.н. чернодробна /хепатална, паренхимна/ жълтеница.
При пълно възпрепятствуване /прекратяване, блокаж, спиране/ на оттока на жлъчката по извънчернодробните жлъчните пътища настъпва т.н. постхепатална /следчернодробна/ жълтеница.
Токсичен хепатит
Токсичният хепатит представлява възпалително увреждане на черния дроб, предизвикано от вещества с токсично действие върху чернодробните клетки /т.н. хепатоксични вещества/. Тези вещества са различни химични съединения, съдържащи фосфор, тетрахлоретан, тетрахлорвъглерод, олово, цинк, арсен, хлор и други.
Развитието на токсичен хепатит се благоприятства от временни фактори: предшестващи заболявания на черния дроб, хроничен алкохолизъм, недоимъчно хранене, заболявания на панкреаса, стомаха и червата от възпалително естество.
Токсичният хепатит се развива бързо един-два дни след токсичното въздействие. Болните са със силно намален апетит, имат гадене, повръщат и кожата им бързо пожълтява. При по-тежки случаи настъпват неспирни повръщания на кафеникава материя, съпроводена от силна коремна болка. Черният дроб намалява размерите си и се появяват признаци на остра чернодробна недостатъчност.
Лечението се провежда в токсикологично болнично заведение, под ръководството и контрол на лекари-специалисти /токсиколог и гастроентеролог/. Прилагат се хепатопротективни и детоксикиращи медикаменти и разтвори-коктейли, витамини, антидоти и строго щадеща диета.
Прогнозата е сериозна. При прогресиращо развитие на чернодробната недостатъчност прогнозата се влошава поради риск от настъпване на чернодробна кома.
Профилактиката се състои в избягване употребата и прием на хепатотоксични вещества.
Медикаментозен хепатит
Медикаментозният хепатит представлява увреждане на черния дроб, предизвикано от лекарства. Немалко лекарства имат директно или индиректно хепатотоксично действие.
След прием на такива лекарства болните се оплакват от разтрисане, покачване на телесната си температура, ставни болки, тежест и болки в дясното подребрие и горната част на корема. След два-три дни се появява жълтеница със сърбеж, а урината потъмнява.
Лечението се състои в прекратяване на вякакъв прием на медикаменти с хепатотоксично действие. Назначава се строго щадяща диета, същържаща предимно течно-кашави въглехидратни продукти и витамини. Провежда се лечение с хепатопротективни и детоксични лекарствени комбинации.
Прогнозата при ранно и грижливо лечение е добра. За 2-3 месеца натъпва оздравяване.
Профилактиката се състои в грижлив подбор на медикаментите и избягване употребата на хепатотоксични медикаментозни средства.
Чернодробна цироза
Чернодробната цироза представлява хронично прогресиращо заболяване на черния дроб. Мъжете боледуват по-често от жените / в съотношение 3,6:1/. Най-често чернодробната цироза се развива във възрастта меду 30 и 60 години.
При цирозата се съчетават три основни болестни процеса: некроза на чернодробни клетки, регенерация на чернодробни клетки с възловидно възтановяване на чернодробната структура, разрастване на съединителна тъкан в черния дроб. Тези три процеса се развиват прогресивно в различна степен. Те нарушават нормалния строеж на черния дроб и кръвоснабдяването му, както и неговите жизнено важни функции.
Причината за развитието на чернодробната цироза са различни. Най-често болестта се развива след прекаран вирусен хепатит. Хроничната злоупотреба с алкохол също предизвиква цироза на черния дроб.
Продължителната употреба на хепатотоксични вещества, макар и в малки количества, също така причиняват чернодробна цироза. Броят и видът на такива хепатотоксични химични и лекарствени вещества постоянно нарастват и понастоящем трудно могат да се обхванат.
В протичането на болестта се установяват няколко стадия. В началния стадий болните се оплакват от тежест в дясното подребрие, загуба на апетит, отслабване на тегло, лесна умора, недобър сън.
В по-напреднал стадий се появява жълтеница, коремът се подува и се появява асцит, нерядко има кръвоповръщане поради разкъсване на варици в хранопровода и стомаха. Налице са признаци на чернодробна недостатъчност. Детоксичната функция на черния дроб е силно нарушена. Количеството на разградни токсични продукти на обмяната в организма постепенно се увеличава и настъпва състояние на хронична интоксикация.
Поради намалена кръвосъсирваща функция настъпват кръвоизливи с различна локализация. При наслагване на допълнителна инфекция чернодробната недостатъчност се задълбочава и настъпва най-тежкото усложнение - чернодробна кома.
В хода на заболяването у мъжете се развива генекомастрия /увеличаване на гръдните жлези/, атрофия на тестисите, импотенция. У жени често пъти менструацията преждевременно се прекратява, развива се атрофия на яйчниците и на гръдните жлези. Твърде често чернодробната цироза се съпътства от анемия, стомашна или дуоденална язва и хроничен панкреатит.
Лечението на чернодробната цироза е комплексно. Назначава се строг диетичен режим. Храната съдържа лесно усвоими въглехидрати, пълноценни белтъчини предимно от млечен произход, витамини. Препоръчват се прясно сирене, извара, кисело и прясно мляко, мазнини от разтителен произход, малко количество нетлъсто прясно месо, мед, плодове и зеленчуци.
Употребата на алкохол и тютюнопушене се забраняват. Прилага се витамини - А, група В, К и други хепатопротективни медикаменти. В период на изостряне или съпътствуваща инфекция се назначава строг постоянен режим.
Прогнозата е сериозна. При усложнение тя е лоша.
Профилактиката се състои в избягване употреба на всякакви химични и лекарствени вещества с хепатотоксично действие, активно лечение на вирусния хепатит, забрана на тютюнопушене и злоупотребата с алкохол, спазване на целесъобразен диетичен режим с хепатопротективни съставки в храната.
Билиарна чернодробна цироза /първична и вторична/
Причините за първична билиарна цироза не са достатъчно изяснени. Тя се среща сравнително рядко. Заболяването вероятно е последица от вродено недоразвитие на вътрешночернодробните жлъчни пътища, вътреутробно пребуледуване от вирусен хепатит. Съществува мнение, че се касае за автоимунен процес, тъй като у болните са открити специфични автоимунни антитела срещу клетките на жлъчните каналчета в черния дроб. Заболяването е по често у жени.
Болестта започва постепенно и незабелязано. Ранното оплакване е сърбеж по кожата. Той продължава с месеци и години, силен и мъчителен. Постепенно се появява жълтеница, урината потъмнява на цвят, а изпражненията стават светло-жълтеникави.
Черният дроб и далакът се увеличават и се опипват в двете подребрия, умерено болезнени и плътни. Много често се откриват черни изпражнения поради кръвоизливи от храносмилателния тракт. Нерядко настъпват кръвоизливи от гениталните органи и по кожата. В хода на заболяването се наблюдава повишение на телесната температура, отслабване на тегло, понижение на кръвосъсиращата чернодробна функция и развитие на чернодробна недостатъчност.
Лечението се състои в назначаване на диетичен и лекарствен режим както при другите видове чернодробна цироза.
Прогнозата на първичната билиарна цироза на черния дроб е сериозна, даже и при спазване на диетичния и лекарствен режим и предпазване от усложнения.При усложнения и наслагване на инфекция прогнозата се влошава.
Вторичната билиарна цироза се развива като последица на запушване на извънчернодробните жлъчни пътища /камък/, възпаление /холангит/, притискане от кисти, тумори и други причини. Заболяването протича с периоди на изостряне, но постепенно настъпват признаци на прогресираща чернодробна недостатъчност, нарушение на кръвоспиращата функция с кръвоизливи.
Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на причината, предизвикваща запушването на извънчернодробните жлъчни пътища и осигуряване на свободен отток на жлъчката от черния дроб в червата. Успехът на операцията зависи от по-ранното й провеждане.
Прогнозата зависи от ранното откриване и своевременната операция. При успешна операция и пълно възтановяване на преминаването на жлъчка от черния дроб в червата, и когато запушването е било предизвикано от камък, доброкачествен тумор, сраствания и други механични причини прогнозата е добра и благоприятна. При запушване поради злокачествен тумор прогнозата се влошава и е неблагоприятна.
Кардиална /застойна/ чернодробна цироза
Този вид цироза се развива като последица на хронична десностранна сърдечна недостатъчност от различен произход. В черния дроб се възпрепятства нормално оттичане на кръвта, която изпълнява чернодробните вени, в резултат на което настъпва хроничен недостиг на кислород.
Голяма част от чернодробните клетки атрофират и на тяхно място се разраства съединителна тъкан /т.н. фиброза/, нарушава се нормалната структура на черния дроб и неговата функция.
Болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема и в дясното подребрие и подуване на корема. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Много по-рядко се установяват по-значителни нарушения на кръвосъсирващата чернодробна функция или прогресия на чернодробната недостатъчност.
Лечението се състои в ефективно провеждано лечение на хроничната десностранна сърдечна недостатъчност и назначаване на диетично-лекарствен режим с хепатопротективно действие. Едновременно се провежда упорито лечение на всички белодробни и други заболявания, които утежняват протичането на десностранната сърдечна недостатъчност.
Прогнозата на кардиалната чернодробна цироза на черния дроб е сериозна. При усложнена и затегната сърдечна недостатъчност тя се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ефективно и активно лечение на хроничната десностранна сърдечна недостатъчност и отстраняване на вредни фактори с директно увреждащо действие върху черния дроб.
Стеатоза на черния дроб
Чернодробната стеатоза представлява мастна дегенерация на черния дроб. В чернодробните клетки се натрупват много масти под формата на финни мастни капчици. Най-често причината за чернодробната стеатоза са хроничен алкохолизъм, захарен диабет, недохранване или прехранване, туберкулоза и други инфекциозни заболявания , бременност, климакс, хронични заболявания на сърцето и белите дробове.
В началния стадий липсват оплаквания. В по-напреднал стадий се появяват гадене и тежест в дясното подребрие, намаляване на апетита, непоносимост към тлъсти храни. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Езикът е зачервен и изгладен. Нерядко настъпва атрофия на тестисите и гинекомастия /увеличаване на гръдните жлези у мъжете/. При масивна стеатоза се установява и нарушение на чернодробната функция. В началния период на болестта може да настъпи и обратно развитие, особено при подобрение на заболяванията, които причиняват развитието на стеатозата /напр. прекратяване употребата на алкохолни напитки, компенсиране на захарния диабет, въвеждане на рационално хранене и други/.
Лечението се състои в назначаване на диетичен режим, съдържащ лесно усвоими въглехидрати и белтъчини и изключване на мазнините от храната. Назначава се диета с повече плодове и зеленчуци, подсладени течности, шипков чай, витаминизирани напитки. Забранява се тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Предприема се активно лечение на заболяванията, които са причинни фактори за стеатозата, особенно на захарния диабет и затлъстяването. Прилагат се медикаменти с хепатопротективно действие.
Прогнозата на чернодробната стеатоза в начален стадий е добра. При напреднала стеатоза и при успешно лечение на рисковите заболявания и при развитие на усложнения с нарушаване на чернодробната функция прогнозата се влошава.
Профилактиката се състои в рационален диетичен режим, забрана на тютюнопушене и употреба на алкохол, активно лечение на захарния диабет и други хронични заболявания, които водят до развитие на чернодробната стеаноза.
Хемохроматоза
Хемохроматозата е заболяване на обмяната на веществата в организма. То протича хронично и се характеризира с повишено отлагане на желязо /под формата на хемосидерин/ в черния дроб и други вътрешни органи /белите дробове, кръвоносни съдове и на други места в организма/. Когато последица от натрупване на хемосидерин в засегнатите органи настъпват промени, които нарушават тяхната нормална функция.
Увеличено натрупване на желязо в организма се наблюдава при някои генетични дефекти, при анемични състояния и при някои хронични чернодробни заболявания. У болните се установява увеличено всмукване на желязо в червата, неколкократно повече от нормата.Като последица от натрупването на голямо количество хемоседерин в черния дроб, той се увеличава и се напипва под дясното подребрие, с гладка повърхност и значителна плътност.
В началния стадий болните се оплакват от обща отпадналост, а кожата става синкаво-пепелива на цвят. Установява се намаляване на окосмяването и атрофия на тестисите. В по-напреднал стадий болестната картина наподобява чернодробна цироза. Нерядко настъпва злокачествена дегенерация с развитие на чернодробен карцном.
Лечението се състои в назначаване на подходящ диетичен ражим като храната не съдържа съставки, богати на желязо. Прилагат се препарати, които намаляват депата със желязо в черния дроб.
Прогнозата на хемосидерозата е неблагоприятна, особено при настъпили усложнения и наслагване на инфекция.
Абцес на черния дроб
Абцесът /гнойник/ представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абцеси.Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити.
Болните се оплакват от обща отпадналост. Появяват се разтрисания с рязко покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, болки в дясното подребрие, където понякога се опипва увеличен и силно болезнен черен дроб. При изследване се открива силно ускорена СУЕ и висока левкоцитоза.
Лечението е оперативно - отстраняване на абцеса.
Прогнозата при навременна и успешна операция е добра.
Ехинокок на черния дроб
Ехинокок на черния дроб представлява киста, изпълнена с течност. В капсулата на кистата се намират ехинококови зародиши, от които се образуват нови кистички. Ехинококовите кисти са с различни размери. По-късно болните се оплакват от тежест и подуване в горната част на корема. Черният дроб се увеличава и се напипва в дясното подребрие, гладък и болезнен.
У някои болни се появява жълтеница. При спукване или нагнояване на кистата състоянието на болния рязко се влошава, появява се покачване на температурата с разтрисания. Тогава се развива дифузно нагнояване на черния дроб /флегмон/ и разпространяване на ехиникокови зародиши по кръвен път в много вътрешни органи /бели бробове, мозък, бъбреци и други органи/.
Лечението е оперативно - отстраняване на ехинококовите кисти.
Прогнозата от навременна операция е добра. При закъсняла операция и настъпили усложнения /нагнояване, разкъсване, разпространение на кистите/ прогнозата се влошава и не е благоприятна.
Профилактиката се състои в отстраняване на източниците на кучешката тения и нейните хазяи /човекът е гостоприемник междинен хазяин/, поддържане на висока лична хигиена, битова и професионална хигиена, особено при лица, занимаващи се с ветеринарен контрол върху домашни и други животни, които са носители /хазяи/ на тенията.Освен това от голямо значение е строгият санитарен надзор върху храни и питейни води в райони с развито животновъдство.
ЖЛЪЧНО-КАМЕННА БОЛЕСТ /ХОЛЕРИТИАЗА/
Холеритиазата представлява заболяване на обмяната на веществата, при което в жлъчните пътища и жлъчния мехур се образуват камъни. В зависимост от състава им те се делят на: холестеролови, пигментни и смесени. Заболяването е по-често у лица с наднормено тегло, със заседнал живот, у диабетици, у жени, приемащи противозачатъчни средства. Наблюдава се наследствена обремененост. Жените боледуват по-често от мъжете в съотношение 3,5:1/.
Болестта протича под няколко форми. При латентната форма оплаквания липсват и жлъчни камъни се откриват случайно, по друг повод. При язвената форма се появяват тежест и болка в дясното подребрие, особенно след консумиране на тлъста храна, яйца. Типична е жлъчно-каменната колика, която има пристъпен характер. Коликата се манифестира със силна болка в дясното подребрие, гадене, често придружено с повръщания.
Болните се оплакват от сухота в устата и силна жажда. Жлъната колика настъпва по най-различен повод - консумиране на тлъста храна, шоколад, злоупотреба с алкохол, след психоемоционален стрес, пътуване. Болковата криза продължава от половин до четири часа, рядко повече и преминава спонтанно или след лечение. Нерядко настъпват усложнения: възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, запушване на мехура или жлъчните пътища от камък, пробив на мехурната стена и развитие на билиарен перитонит и други.
Лечението на жлъната колика е консервативно. Прилагат се болкоуспокояващи средства, спазмолитици, поемане на топли течности.След преминаване на коликата се назначава подходящ щадещ диетичен режим, с изключване на тлъсти ястия и меса, запържени храни, яйца, пикантни подправки, газирани напитки, шоколад, сладолед.
Препоръват се постни меса, продукти от млечен произход, мазнини от растителен произход, въглехидрати, плодове, зеленчуци. При наслагване на инфекция се прилагат антибактериални препарати /антибиотици и химиотерапевтици/. При запушване на жлъчни пътища и обтурационна жълтеница, при пробив на мехурната стена и други усложнения от хирургично естество по показание се прибягва до оперативно лечение.
Прогнозата е сериозна, особенно при настъпили усложнения. След успешна операция прогнозата се подобрява.
Профилактиката се състои в отбягване и предразполагащи фактори от хранително и друго естество, особено при обременени лица. Това е наложително, тъй като холелитиазата представлява предраково състояние у почти 34 процента от заболяванията след 50-годишна възраст.
РАК /КАРЦИНОМ/ НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР
Рак на жлъчния мехур се среща по-често у жени /в съотношение 5,2:1 спрямо мъжете/, предимно във възраст между 45-55 години. Ракът на жлъчния мехур представлява 3,5-6% от всички ракови заболявания у човека. Причините за възникване и развитието на карцинома не са достатъчно изяснени.
При около 82% от болните се установяват просъществували заболявания на мехура и жлъчните пътища /наличие на жлъчни камъни, аномалии или хроничен холецистит/. Такива състояния се преценяват като предракови заболявания.
В началото преобладават оплаквания както при холелитиаза и хроничен холецистит. Постепенно болката в дясното подребрие се усилва и става постоянна. Болните отслабват на тегло, кожата им пожълтява. У повечето от тях се установява умерено повишена телесна температура. При повече от половината болни се опипва болезнен тумор в дясното подребрие, плътен и с неравна повърхност. Карциномът твърде бързо нараства и се разпространява в различни органи. Метастази се развиват в черния дроб, белите дробове, панкреаса, мозъка и другаде.
Лечението е оперативно - отстраняване на туморната маса.
Прогнозата е неблагоприятна при късното откриване и закъсняла операция.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЗАДСТОМАШНАТА ЖЛЕЗА /ПАНКРЕАС/
Остър панкреатит
Острото възпаление на панкреаса се причинява от разлини фактори: преяждане, травма, остро възпаление на жлъчните пътища. Предразполагащи болестни състояния са алкохолизъм, захарен диабет, затлъстяване, налична активна инфекция /пневмония, абсцес, флегмон, остър ентерит и колит и други/.
Най-често остър панкреатит се развива няколко часа след обилно хранене и злоупотреба с алкохол. Нерядко обаче причината оставa неизяснена. Появява се внезапна силна болка в горната част на корема, която се разпространява в лявата коремна област и назад към лявата плешка и лявата слабина. Болните повръщат неспирно без да получат облекчение. Кожата е покрита със студена пот, а артериалното налягане се понижава. За кратко време настъпва рязко влошаване на състоянието на болните.
Лечението на болните е консервативно. Те по спешност трябва да се настанят в интензивно болнично заведение. Назначават се глюкозни коктейли, съдържащи ензимни препарати, витамини, спазмолитици, аналгетици, анестетици, кардиотоници. При показание се прилагат широкоспектърни антибиотици. По строго показание и при настъпили тежки усложнения /некроза, абсцедиране и други/ се прибягва до оперативна намеса.
Прогнозата на острия панкреатит е сериозна. При бързо развитие настъпва огнищно самосмилане на жлезата от действието на освободени активизирани жлезни ензими. При несвоевременно и недостатъчно лечение прогнозата е абсолютно лоша.
Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи и причинни фактори, подходящ хранителен режим и ефективно лечение на наличната инфекция в съседни органи.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОРЕМНИЦАТА /ПЕРИТОНЕУМ/
Остър дифузен перитонит
Острият перитонит представлява възпаление на цялата перитонеална ципа. Той се причинява от различни болестотворни бактерии - страптококи, стафилококи, ентерококи и други, от физични и химични агенти.
Острият дифузен перитонит се развива след спукване /перфорация/ на кух коремен орган /стомах, апендикс, черво, жлъчен мехур, генитали/, след травма с разкъсване на коремни органи и по други причини.
Болните се оплакват от остро възникнала болка, която с часовете се усилва рязко. Коремните мускули се втвърдяват /мускулна защита/. Болката е силна, коремната стена е опъната и много болезнена и при лек натиск. След няколко часа настъпва парализа на чревната перисталтика и коремът се подува.
Още в началото се появява гадене, хълцане, понякога и повръщане. Общото състояние постепенно се влошава, кожата се покрива със студена, лепкава пот, дишането се учестява и става повърхностно, сърдечната дейност също се учестява, а артериалното налягане спада.
Лечението е оперативно. Операцията трябва да се извърши рано, още в началото на заболяването.
Прогнозата е сериозна. При закъсняла оперативна намеса - след четвъртия час от началото на перитонията - прогнозата рязко се влошава и става крайно неблагоприятна.
Рак на хранопровода
Ракът на хранопровода се развива най-често след 60-годишна възраст. За предраково състояние се счита язвата на хранопровода, доброкачествените тумори на хранопровода, левкоплакията, стриктури след изгаряния.
Ракът на хранопровода у нас представлява 1-1,4% от всички злокачествени заболявания на организъма. Той обхваща различни части от хранопровода и околните тъкани, като в зависимост от неговото развитие и локализация се различават четири стадия /форми/.
През първия стадий раковото образувание се ограничава в лигавицата на хранопровода.
През втория стадий то обхваща и мускулния слой на хранопровода.
През третия стадий раковото образувание обхваща цялата стена на хранопровода и съседни тъкани и органи.В четвъртия стадий се наблюдават ракови разсейки /метастази/ в съседни и по-далечни органи.
В ранните стадии на рака болните обикновено нямат оплаквания. По-късно основни оплаквания са болката, болезнено гълтане, повръщането и отслабването на тегло. Болката се локализира зад гръдната кост, като се разпространява към гърба, корема и сърдечната област. В някои случаи се появява кашлица с дрезгав глас.
Един от най-честите признаци е затрудненото гълтане /дисфагия/. В началото дисфагията е периодична, течните и кашавите храни се поглъщат лесно, а твърдите трудно. Впоследствие болните повръщат всякаква храна. Раковото образувание нараства и напълно затваря хранопровода и прави невъзможно приемането на храна и течности. Късно оплакване е дрезгавият глас или загубата на гласа.
Лечението на рака на хранопровода е оперативно.
Прогнозата е крайно неблагоприятна, особено при късно откриване и забавено оперативно лечение.
Профилактиката се състои в избягване на заболявания и увреди на хранопровода, които представляват предразполагащи рискови фактори и предракови заболявания.
Към вродените аномалии се отнасят липсата на хранопровод, двоен или раздвоен хранопровод, вродена анастомоза /фистула/ между хранопровода и бронхите, между хранопровода и трахеата, стеснения и разширения на хранопровода, къс хранопровод и други. Вродените аномалии в повечето случаи се откриват още през първите дни след раждането, другите се откриват в по -късна възраст. Липсата на хранопровод е много тежка аномалия, която е несъвместима с живота. Не рядка аномалия е сляпо завършващ хранопровод, т.е. - липса на отвор - връзка между хранопровода и стомаха /атрезия/.
Лечението на вродените аномалии на хранопровода е оперативно. Успехът на операцията е ранното откриване на аномалията и пълното й отстраняване с възтановяване на ефикасната проходимост на хранопровода.
Прогнозата при успешна пластично-реконструктивна операция е добра и благоприятна.
Възпалителни заболявания на хранопровода
Неспецифичен езофагит
Причините за развитие на неспецифично остро или хронично възпаление на хранопровода са различни: изгаряне чрез поглъщане на киселини и основи, лечебни и диагностични манипулации, механични увреждания от твърда храна или чужди тела, погълнати през устата, инфекциозни заболявания, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, дразнещи храни и медикаменти /аспирин, резерпин и други/, производствени и битови вредности и други.
Болните имат характерни оплаквания: болка зад гръдната кост, между плешките, или в горната част на корема. Болката е неприятна, пареща, и се усилва при поглъщане на алкохол, твърди и кисели храни. Оплакванията се усилват при легнало положение. Понякога е налице болка при преглъщане и повръщане. При някои болни се образуват язви в хранопровода и настъпват кръвоизливи с последваща анемия. Лечението е консервативно-диетично. Назначава се щадеща кашева-течна диета с плодови и зеленчукови пюрета и каши, супи. Храната се поднася в малки порции, но по-често, с повече течности. Едновременно се предлагат обезболяващи средства под формата на разтвор. Забраняват се пикантни храни, алкохол и тютюнопушене.
Прогнозата е добра. Профилактиката се състои в отбягване на храни и течности с увреждащо травматично и възпалително действие.
Рефлуксен езофагит
Това заболяване представлява възпаление на хранопровода, предизвикано от връщане /рефлукс/ на стомашно или дуоденално съдържимо обратно в хранопровода.Пред поставка за рефлукс са повтарящи се повръщания /при язва, гастрит, операция върху стомаха/. Солната киселина и пепсинът на стомашния сок презизвикват възпаление на хранопровода. Връщането на дуоденално /тънко-чревно/ съдържимо обратно в хранопровода причинява още по-силно увреждане тъй като съдържа много ензими, жлъчни киселини и бактерии. Болните обикновено се оплакват от парене зад гръдната кост, чести уригвания на кисело и болка при преглъщане. В легнало положение паренето се засилва. Възпалението на хранопровода създава условия за развитие на пептична язва, пневмония и други усложнения.
Лечението се провежда с подходяща щадеща кашаво-течна диета, прием на повече течности, пюрета от плодове и зеленчуци. При нужда да се прилагат болкоуспокоителни лекарствени разтвори. Забраняват се консумирането на твърди и пикантни храни, газирани питиета, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и кафе.
Прогнозата е благоприятна.
Специфичен /туберкулозен/ езофагит
Туберкулозно възпаление на хранопровода се развива обикновено при наличие на бронхо-белодробна туберкулоза - при поглъщане на храчки, или при наличие на лимфо-жлезна туберкулоза. Туберкулозното възпаление протича с образуване на язви или туморообразни разраствания и стриктури.
Болните се оплакват от болезнено гълтане и болка зад гръдната кост.
Лечението е консервативно. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти в рамките на унифицирано и стандартно противотуберкулозно лечение.
Само в единични случаи се предприема оперативно лечение - при незарастващи туберкулозни язви, чести кръвоизливи и ръбцови стеснения на хранопровода.
Прогнозата в повечето случаи е благоприятна.
Възпалителни заболявания на хранопровода
Пептична язва на хранопровода
Заболяването се характеризира с образуване на пептична язва на хранопровода, причинена от стомашен сок. Обикновено язвата е разположена в долната част на хранопровода, има плоска форма с плитко дъно и е с размер под 1 см. Нерядко се образуват няколко язви. Пептичната язва се развива при заболявания, протичащи с изразен рефлукс /връщане/ на стомашно съдържимо обратно в хранопровода. Оплакванията на болните се появяват периодично, подобни са на тези при рефлуксен езофагит и стомашна язва. Най-характерни са болките зад долната част на гръдната кост. Те се усилват при поглъщане на твърди храни, и при приемане на брашнени храни, както и в легнало положение. Болките често се съпровождат от кисели уригвания и парене зад гръдната кост.
Лечението е консервативно и се провежда с подходяща щадеща кашаво-течна диета, повече течности, болкоуспокояващи медикаменти, предотвратяване на рефлуса. При настъпили усложнения /кървяща язва/ по показание се предприема оперативно лечение.
Прогнозата на неусложнената и грижливо лекувана пептична язва е добра. При усложнена язва прогнозата е сериозна.
Профилактиката се състои в предотвратяване на увреждащи фактори, състояния и възпалителни процеси, които водят до поява на рефлукс и пептична язва.
Изгаряния на хранопровода
Най-често изгарянията на хранопровода са последица от изпиване на корозивни вещества /киселини и основи/ при опити за самоубийство или по невнимание. Силно корозивно /изгарящо/ действие имат натриевата и калиевата основа, солната, сярната и оцетната киселина, както и други вещества /калиев хиперманганат, формалдехид, лизол и др./.
Уврежданията зависят от концентрацията на веществото, погълнатото количество и продължителността на контакта между него и лигавицата на хранопровода. Дълбоки изгаряния са последица от действието на основи, но смъртността е по-висока при изгаряне с киселини.
При изгарянето се увреждат всички слоеве на стените на хранопровода. Нерядко настъпва пробив на стената и корозивното /разяждащо/ вещество попада в околните тъкани.
Веднага след приемането на корозивното вещество се появява силна болка зад гръдната кост, настъпва гадене, повръщане на кръвенисти материи, спазъм на хранопровода и стомаха, на кръвоносните съдове и се развива шок.
В по-леките случаи в следващите дни настъпва подобрение, болковите оплаквания намаляват, възтановява се гълтането и поемането на течности. През възтановителния период се образуват структури и гълтането отново се затруднява. В по-тежки случаи настъпва пробив на стената на хранопровода със засягане на съседни тъкани и органи.
Лечението при изганяне на хранопровода с киселини и основи трябва да започне възможно най-бързо. То се провежда под ръководство на специален екип, съставен от токсиколог, гастроентеролог и хирург.
Прогнозата е неблагоприятна, особено при пробив на хранопроводната стена със или без кръвоизлив, при образуване на структури. При успешна пластична-реконструктивна операция прогнозата е добра.
Профилактиката се състои в строг надзор върху корозивни вещества, осигуряване недостъпност до тях.
Язвена болест
Язвената болест протича хронично, циклично с периоди на изостряне и подобрение. За развитието на язвената болест най-голямо значение имат нервите, ендокринно-хормонални и локални фактори.
Съществува и фамилна /наследствена/ обремененост. Установено е, че лица с кръвна група А боледуват по-често от стомашна, а лица с кръвна група 0 - по-често от дуоденална язва. При редица хронични заболявания /белодробно сърце, чернодробна цироза и други/ се наблюдава по-висока честота на язвената болест. Нарушеният режим на хранене, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и кафе благоприятствуват развитието на язвена болест.
Болните се оплакват най-често от болка в горната част на корема близо до пъпа. Тя се появява на гладно, нощем, преди или след нахранване. При стомашна язва е характерна ранната болка след нахранване, а за дуоденалната - късната болка след нахранване, болката на гладно и нощната болка. Обикновено болките се изострят пролетно и есенно време, продължават няколко седмици, след което затихват и изчезват.
В някои случаи болестта протича безсимптомно, безболково. По-рядко се наблюдава повръщане, след което оплакванията намаляват. При повечето болни са налице гадене и парене в горната част на корема. Апетитът е нормален, а понякога повишен. Често болните се оплакват от променливо настроение, лесна раздразнителност, безсъние. Почти у половината от тях се установява понижено артериално налягане.
Язвената болест протича под две форми: безболкова /латентна/ и болкова.При латентната форма липсват периодичните се зонни болкови оплаквания, но болните са раздразнителни, имат чести повръщания и усилено слюнкоотделяне. Болестта е по-честта у мъже /в съотношение 2:1 спрямо жените/ като засяга лица под 40-годишна възраст. Най-честата е язвата на доуденума.
Лечението на язвената болест е комплексно. Назначава се строг режим с щадяща диета. Храната съдържа белтъчини от животински и млечен произход, въглехидрати, мазнини от растителен произход, варени или печени ястия. Избягват се екстракти, булъони, консерви.
Препоръчват се 4-5-кратен прием на диетични ястия през деня. Запръжките, газираните напитки и сурови плодове и заленчуци се забраняват. Тютюнопушенето трябва да бъде прекратено. Назначават се медикаменти, които успокояват болките, неутрализират повишената киселинност на стомашния сок и потенцират регенеративните процеси при заздравяване на язвата.
При изостряне на язвата лечението се провежда в болнично заведение. Нередкит усложнения на язвата са кръвоизливите /хематемеза и мелена/ пробив /перфорация/ на язвата и развитие на перитонит. При подобни усложнения болните се настаняват веднага в хирургично заведение, където по показание се извършват кръвопреливания или се пристъпва към оперативно лечение.
Прогнозата на неусложнената язва е благоприятна. При усложнената язва тя се влошава и е неблагоприятна.
Пилорна стеноза
Пилорната стеноза представлява тежко усложнение на язвената болест. В оздравителния период на язвата се образуват сръбци и настъпва стеснение в областта на пилора /проходна част между стомаха и деуденума/.
Стеснението затруднява преминаването на стомашното съдържимо в дуоденума, то се задържа с много часове и дни в стомаха. В ранния период на пилорната стеноза стомахът посредством мощни контракции успява да изтласка съдържимото си през стеснението към деуденума.
В по-късен период това става все по-малко възможно, поради силно стеснения пилорен отвор. Болните повръщат застоялата се храна в стомаха, която е често в голямо количество, те отслабват на тегло, оплакват се от главоболие, тежест и болка в корема, артериалното налягане се понижава. Те съзнателно не приемат достатъчно храна и течности.
Лечението на пилорната стеноза е оперативно. Тя трябва да се извърши своевременно, преди настъпване на необратими изменения поради недохранване. Прогнозата след успешна операция е добра.
Възпалителни заболявания на стомаха
Остър гастрит
Острият гартрит представлява остро възпаление на стомашната лигавица, причинено от различни фактори: злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства /аспирин, кортикостероиди, резерпин, сърдечни гликозиди, сулфонамиди и други/. Остър гастрит се развива при някои инфекциозни заболявания.
Болните се оплакват от сухота в устата, жажда, тъпа болка и тежест в горната част на корема, гадене, а понякога и повръщане.
Лечението е консервативно. През първи те 2-4 дни болните се поставят на легло и се назначава щадеща кашаво-течна диета. В следващите дни диетата се разширява, като се приемат слизести супи, пюрета, компоти, мляко. Забранява се употребата на алкохол, газирани напитки, пикантни храни. Прилагат се болкоуспокояващи средства и спазмолитици.
Прогнозата е благоприятна. При правилно лечение с диета и лекарства настъпва подобрение и оздравяване. При негрижливо отношение и повторни остри епизоди заболяването може да се хронифицира.
Хроничен гастрит
Хроничният гастрит представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично с периоди на изостряне и подобрения. Болестта се предизвиква от многобройни фактори:
1. От хранително естество, както при острия гастрит, но с продължително увреждане;
2. От съпътствуващи инфекциозни и хронични заболявания /на черния дроб, белите дробове, сърцето, панкреаса, жлъчните пътища и жлъчния мехур, пернициозна анемия/. В зависимост от измененията на стомашната лигавица се наблюдават няколко вида хроничен гастрит: атрофичен, хипертрофичен, гигантски, ерозивен, повърхностен.
Атрофичният гастрит се среща по-често у мъже в напреднала възраст и се характеризира с намаляване броя на стомашните жлези, изглаждане на гънките и изтъняване на стомашната лигавица.
Болните се оплакват от намален или липсващ апетит, неприятен вкус в устата, повишено отделяне на слюнка, тъпа болка и тежест в горната част на корема след нахранване. Езикът се изглажда и става червеникав. Болните постепенно отслабват.
Повърхностният гастрит се среща по-често във възрастта под 50 години. Възпалителните промени са локализирани само в повърхностния слой на лигавицата. Той протича под три форми - диспептична, болкова и безболкова /безсимптомна/. При диспептичната форма болните се оплакват от парене, тежест и подуване в горната част на корема и често уригване. При болковата форма е налице болка на гладно и след нахранване със същата локализация.
Гигантският гастрит е рядък, среща се предимно у мъже. Характерно при него е наличието на огромни гънки на стомашната лигавица, нерядко с разязвявания по нея. Болните се оплaкват от безапетитие, болка в горната част на корема, понякога повръщат кръвенисто стомашно съдържимо, или се установява кръв и в изпражненията /хематемеза и мелена/, отслабват на тегло и се появява анемия.
Ерозивният гастрит се характеризира с образуване на единични или множество ерозии /малки разязвявания/ на стомашната лигавица с големина от 1 мм до няколко мм. Те са повърхностни. Болните се оплакват от болка в горната част на корема, подобна на болката при язвената болест. Рядко настъпват видими кръвоизливи /хематемеза и мелена/.
Лечението на различните форми на хроничен гастрит се провежда с подходящ диетичен режим и медикаменти, под ръководство на лекар-специалист /гастроентероролог/. Назначава се щадеща диета, съдържаща достатъчно биологично-активни белтъчини от животински и млечен произход, достатъчно въглехидрати, плодови и зеленчукови пюрета, мазнини от растителен произход, обезболяващи медикаменти, алмагел и други. Забранява се тютюнопушене, алкохол и кафе.
Прогнозата на хроничния гастрит е сериозна и неблагоприятна.
Гастроптоза
Гастроптозата представлява състояние, при което стомахът спада надолу и в някои случаи се намира на 5-6 и повече сантиметра под нивото на пъпа. Това спадане на стомаха е вродено или придобито.
Придобитата гастроптоза се появява след бързо отслабване на тегло, оперативно отстраняване на тумори в корема, след раждане. При лека гастроптоза болните обикновено нямат оплаквания.
При по-изразена гастроптоза те се оплакват от тежест в корема, особено след нахранване. В легнало положение изпитват облекчение. Нерядко при тичане и скачане се появява болка в корема. Hякои болни имат запек, загуба на апетит и отслабват на тегло.
Лечението се състои в назначение на усилен хранителен режим с обилно количество на плодове и зеленчуци, масаж на коремните стени, физкултура, укрепващи закалителни процедури. При тежко изразена гастроптоза по показание се прибягва до оперативно лечение.
Прогнозата на гастроптозата е благоприятна.
Болести на тънкото черво
Остро възпаление на тънкото черво /ентерит/
Острото възпаление на тънкото черво се причинява от различни болестни фактори. Съществуват и множество предлазполагащи състояния: заболявания на стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур, на панкреаса, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, непълноценно хранене, простуда, прегряване, смяна на климата. Най-голямо значение имат токсичните храни и лекарства, различни бактерии, вируси и гъбички.
Болните се оплакват от тежест и подуване на корема и нерядко повръщат. Налице е диярия с редки изпражнения, понякога със слуз и кръв. При по-обилни повръщания и диария артериалното налягене се понижава. Кожата става бледовата, а лигавиците и езикът - сухи.
Лечението на острия ентерит се състои в промивка на стомаха и червата и назначаване на щадещ диетичен режим. Болните се поставят на легло за няколко дена.
Диетата съдържа кашаво-течни добре сварени продукти /картофени пюрета, сварен ориз, чайове/. Постепенно хранителния режим се разширява. По показание се назначават антибактериални лекарства включително сулфагванидин, хлорквиналдол и други/. Предприемат се мерки за отстраняване на предразполагащи фактори от хранително-битово и професионално естество, включително тютюнопушене и употреба на алкохол.
Прогнозата на острия ентерит е добра, особено при ранно лечение. Профилактиката се състои в избягване на вредни предразполагащи фактори и навици.
Острият ентерит от вирусно естество се причинява от различни групи ентеровируси. Той протича в лека форма, с повишаване на температурата, главоболие, повръщане и диарични изпражнения 10 и повече изхождания през денонощието, без слуз и кръв. Лечението се състои в назначаване на постоянен и диетичен режим както при острия ентерит.
Прогнозата е добра.
Хронично възпаление на тънкото черво /хроничен ентерит/
Хроничният ентерит се развива след прекаран остър ентерит или постепенно без остър стадий. Той възниква при системно нарушение на хранителния режим /употреба на груба и трудно смилаема храна, бедна на витамини и белтъчини, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, заболявания на панкреаса, захарен диабет, туберкулоза, малария, заболяване на черния дроб.
В хода на болестта се нарушава всмукването на мастно- и водно-разтворимите витамини, нарушава се обмяната на белтъчините, мазнините и въглехидраните. Развиват се хиповитаминози, количеството на белтъците в кръвта се понижава /хипопротеинемия/, настъпва отслабване на тегло.
Болните се оплакват от куркания, тежест в корема след нахранване, главоболие, световъртеж. Честотата на изхожданията е 4-8 пъти в денонощието, като изпражненията са воднисти или кашави. Някои болни са депресивни и развиват канцерофобия /страх от раково заболяване/. Хроничният ентерит протича с периоди на изострения и подобрение. Изостряния настъпват след диетична грешка, остро нервно-психично пренапрежение, инфекция, простуда или прегряване. В повечето случаи възпалителните изменения постепенно прогресират, оплакванията се задълбочават и състоянието на болните се влошава.
Лечението се състои в назначаване на строг индивидуален хранителен режим. Диетата съдържа варени ястия, съдържащи смляно месо, картофи, ориз, зеленчуци, млечни продукти, яйчен белтък, мед, печени ябълки, тиква, конфитюри, желета, мармелади, подсладени чайове, негазирани питиета и други течности.
Забранява се тютюнопушенето, газираните напитки, употребата на алкохол, бобови варива, туршии и други продукти, които силно дразнят тънкото черво. При нужда се прибягва до прилагане на спазмолитици и болкоуспокояващи средства и витаминолечение. При подходящи болни се назначава балнео- и климато-лечение /Хисяр/. Цялостното лечение се ръководи и наблюдава от лекар-специалист /гастроентеролог/.
Прогнозата на хроничния ентерит е сериозна. Профилактиката се състои в ефективно лечение на острия ентерит, отстраняване на предразполагащи фактори, състояния и заболявания, които водят до развитие на хроничен ентерит.
Глутенов ентерит
Това заболяване е свързано с приемане на храна, съдържаща глутен. Когато болните се поставят на глутенова диета болестните признаци изчезват.Глутенът се съдържа главно в пшениченото, овесеното и ръженото брашно. Консумирането на храни, съдържащи глутен, причинява ентерит, поради увреждане на лигавицата на тънкото черво от глутена.
Болните се оплакват от диария.Те имат по 5 до 10 изхождания на ден. Изпражненията са течни или кашави, лъскави, сивкави,съдържат мазнини и са с неприятна миризма. Постепенно нарастват оплакванията от обща отпадналост, отслабване на тегло, куркания и подуване на корема. Нерядко постепенно се развива анемия. Някои болни се оплакват от коликообразни болки в корема. Артериалното налягане се понижава.
Лечението се състои в изключване от диетата от храни, същържащи глутен. Назначава се диета, съставена от картофи, царевица, месо, риба, млеко и млечни продукти, захар, мед, плодове и зеленчуци.
При правилен диетичен режим прогнозата е благоприятна. За 3-4 месеца настъпва оздравяване. Обаче при диетични грешки настъпват рецидиви.
Профилактиката се състои в това преболедувалите да спазват предписания диетичен режим упорито и последователно и да избягват нарушения в провеждането му.
Тумори на тънкото черво
Доброкачествените и злокачествените новообразувания на тънкото черво се срещат сравнително рядко.
Доброкачествени тумори на тънкото черво
Доброкачествените тумори, особено в началото на своето развитие, не предизвикват оплаквания. Те биват различни видове: аденоми /развиваши се от жлезните структури на червото; лейомиоми /развиващи се от гладката структура на червото/; липоми /развиваши се от мастна тъкан на червото/ и други.
Оплакванията се появяват при усложнения: кръвоизливи и нарушение на проходимостта на червото. Често кръвоизливите са малки, но продължителни и причиняват следкръвоизливна анемия. Нарастването на тумора предизвиква частична или пълна непроходимост на червото.
Злокачествен тумор на тънкото черво
Злокачествените тумори на тънкото черво се срещат по-рядко. Обикновено се касае за карцином. Той се среща по-често у мъже /в съотношение 2,7:1 спрямо жените/ Причините за неговото развитие не са изяснени.
В началото /няколко месеца до една година карциномът протича без доловими оплаквания. По късно се появяват кръвоизливи от червата, анемия, частична или пълна чревна непроходимост. При по-големи чревни кръвоизливи изпражненията са течно-кашави и черни на цвят. В напреднали случаи и при меки коремни стени туморът може да се опипа.
Лечението е оперативно - отстраняване на тумора и възтановяване на нормалната чревна проходимост.
Прогнозата след успешна операция е благоприятна.
РАК НА СТОМАХА /СТОМАШЕН КАРЦИНОМ/
Стомашният карцином е едно от най-злокачествените новообразувания у човека. Мъжете боледуват много по-често от жените /в съотношение 3,8:1/. Той има склонност да се разязвява и да предизвиква кръвоизливи и рано метастазира в различни органи - в околните лимфни възли, черния дроб, белите дробове и мозъка.
Причините за появата на стомашния рак не са изяснени. Наблюдава се значителна наследствена и фамилна обремененост - описани са множество фамилии с висока честота на стомашен карцином.
Болестната картина в началото на заболяването е с общи признаци - отпадналост, намален апетит, неспокоен сън, отслабване на тегло. В по-напреднал стадий болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема, повръщане на храна, а не рядко - и на кафеникаква материя.
При разязвяване на тумора настъпва кръвоповръщане /хематемеза/ и изхождане на черни изпражнения /мелена/. При по-голям разтеж на карцнома той се опипва като туморна маса в горната част на корема, между гръдната кост и пъпа.
Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на тумора с околните съседни части на стомаха, отстраняване на достъпни туморни метастази.
Прогнозата е неблагоприятна поради наличие на ранни далечни метастази в жизнено важни органи /черен дроб, бели дробове, мозък и други/.
Профилактиката се състои в ранно откриване и оперативно лечение на стомашната язва, която се счита за предраково състояние, предпазване от рискови състояния и заболявания, които представляват опасност за злокачествена дегенерация.
Заболявания на дебелото черво
Остър колит
Острото възпаление на дебелото черво е сравнително често както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти /коли-бактерии, салмонела, шигела/, от протозои /амеби/, от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит /колиентерит/.
Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за дефекация. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Тенезъмът е много упорит и е съпроводен от продължителен спазъм на дебелото черво. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.
Лечението на острия колит е консервативно. Назначава се строга щадеща диета, съставена от пюрета и течности.
Подходящи са пюретата от картофи, овесени ядки, шипки, ябълки, моркови, оризова каша, тиква, нишестета, яйчен белтък. Забраняват се месо, мазнини от животински, млечен и растителен произход. Препоръчва се употребата на леки чайове /шипка, липа, лайка и други/ със сухар и слабо подсладени. Забранява се употребата на алкохол и тютюнопушенето. За някоко дни болния се поставя на постелен режим. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици /включително сулфагванидин, хлорквиналдол/ , спазмолитици, отболяващи средства.
Прогнозата на острия колит е благоприятна. При активно лечение той обикновенно минава за 7-10 дни. Прогнозата на усложнения остър колит е сериозна. Тя зависи от основното инфекциозно или паразитно заболяване, което е причинило остро възпаление на дебелото черво.
Профилактиката се състои в отбягване на всички причинни и предразполагащи фактори.
Хроничен колит
Хроничният колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво, причинено от различни видове бактерии, амеби, хелминти /глисти/, токсични вещества /олово, живак/, периодични диетични грешки, термични и простудни, алергични и други фактори.
Най-честия признак е коликообразна коремна болка, различна по време, сила и локализация. Обикновено болката се усилва преди дефекация /изхождане по голяма нужда/ и отслабва след нея. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, куркане на червата, където се образуват много газове. Често настъпват диаря и запек с редуване. Запекът е по-чест у лица, водещи заседнал живот.
Лечението е консервативно. Назначава се подходящ диетичен и хранителен режим, както при другите чревни заболявания от възпалителен произход. По показание се прилагат антибактериални средства /антибиотици, химиотерапевтици/, спазмолитици, болкоуспокояващи лекарства. При подходящи случаи се препоръчва балнео- и климато-лечение, топлинни физикални процедури.
Прогнозата на хроничния неусложнен колит е благоприятна при спазване на назначения лечебен режим.
Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи фактори и заболявания, които увреждат дебелото черво.
Хроничен улцеронен хеморагичен колит /ХУХК/
ХУХК представлява неинфекциозно заболяване, което започва остро или постепенно. Понастоящем се приема, че ХУХК е автоимунно заболяване. Характеризира се с язвено-гнойно възпаление на дебелото черво, което често рецидивира. Възпалителния процес обхваща цялото дебело черво или част от него. Лигавицата на червото е зачервена, оточна, покрита със слуз и язви, които са с различна големина.При по-тежки случаи язвите са свързани една с друга. Болестта засяга предимно по-млади лица, на възраст между 20 и 50 години, като двата пола са почти еднакво засегнати. Обособяват се главно три форми на протичане: лека, тежка и мълниеносна.
При леката форма са налице чести позиви на дифекция, с диария или запек. В изпражненията понякога се установява кръв. Общото състояние на болните е добро. Болестните признаци продължават от един до три месеца, след това настъпва видимо продобрение за месеци и години.
При тежката форма се явяват чести и мъчителни позиви за дефекация /тенезъм/. Изпражненията са кашави или воднисти, примесени със слуз и кръв. Телесната температура се покачва. Болните са без апетит и отслабват на тегло. Развива се анемия.
Мълниеносната форма започва внезапно и бурно, с чести болезнени позиви за дефекация. Изпражненията са воднисто-кашави, с обилни примеси на слуз, кръв и гной. Болните бързо и рязко отслабват на тегло. Кожата и видимите лигавици са сухи, телесната температура се повишава до 39-40 градуса С. Настъпват тежки усложнения - големи чревни кръвоизливи, пробиви на чревната стена, развитие на перитонит.
Лечението на ХУХК е консервативно и оперативно. Прилага се подходящ диетичен режим, както при други хронични възпаления на чревни заболявания. При по-тежки форми се назначават кръвоспиращи средства, преливания на кръв или кръвозаместителни средства. При строго показание /неовладяем кръвоизлив, пробив на язва/ се пред приема операпивно лечение. Само при леки форми се назначават цитостатици и кортикостероиди.
Прогнозата е сериозна. При животозастрашаващи усложнения и забавена оперативна намеса тя се влошава.
Профилактиката се състои в мероприятия, предприемани при болни от хроничен колит.
Тубеокулоза на червата
Чревната туберкулоза е първична или вторична. Първичната чревна туберкулоза се развива след приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна /мляко и млечни продукти/, или чрез попадане на тези бактерии от кръвта в червото. Вторичната чревна туберкулоза се дължи на заразяване с туберкулозни бактерии при наличие на белодробна или ларингеална туберкулоза, като туберкулозните бактерии достигат до червата чрез погълнати храчки.
На различни места по протежение на тънките и дебелите черва се образуват язви по лигавицата и в дълбочина на чревната стена. Тези язви имат склонност към зарастване с образуване на ръбци и по-големи сраствания. Ръбците и срастванията стесняват на много места чревния просвет. Постепенно се развива частична чревна непроходимост. Болните се оплакват от запек, редуван с диария, набиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дяснате коремна половина. Болните отслабват на тегло, дефекацията е затруднена, често в изпражненията се открива кръв, телесната температура е повишена.
Лечението включва подходяща усилена и недразнеща диета, съдържаща достатъчно белтъчини от животински и растителен произход под форма на желирана маса, мляко и млечни продукти, плодови и зеленчукови сокове, пюрета, негазирани напитки и чайове, достатъчно въглехидрати в лесно смилаеми форми. Назначават се противотуберкулозни медикаменти и кортикостероиди по показание. Лечебният режим е продължителен две и повече години.
Прогнозата е по начало благоприятна. При грижливо лечение настъпва оздравяване с ръбцуване на туберкулозните чревни язви. Настъпила хронична чревна непроходимост по показание подлежи на оперативно лечение.
Профилактиката се състои в предприемане на ефективно лечение на другите органни локализации на туберкулозата.
Мегаколон
Мегаколонът представлява вродено или придобито разширяване на дебелото черво. При вроден мегаколон има разширение на крайната част на дебелото черво, близо до ректума. Този мегаколон се дължи на липса на нервни ганглии в стената на червото. При вроден мегаколон липсва чревна перисталтика в засегнатия участък /равномерно свиване и отпускане на чревната мускулатура/. Това затруднява придвижването на фекалните маси.
Дебелото черво над засегнатия участък силно се разширява и е запълнено с фекални маси. Болестта засяга повече момчетата. Болните изостават в развитието си и значително отслабват на тегло. Коремът е подут и е налице запек.
Придобитият мегаколон обикновено се причинява от различни механични препятствия в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум /сраствания, туморни маси и други/. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, образуване на много газове, трудна дефекация, запек, отслабване на тегло.
Лечението на мегаколон е оперативно. По показание, след подготовка, се пристъпва към оперативно отстраняване на органичния дефект и възстановяване на ефективната чревна проходимост.
Прогнозата при навременно и успешно оперативно лечение е благоприятна.
Долихоколон
Доликоколонът представлява значително удължено дебело черво, с голям брой извивки. Нормално у възрастни дължината на дебелото черво е 1,25 - 2 метра. При долихоколон тази дължина достига до 4 и повече метра. Болестта е по-честа у мъжете.
Най-честият признак е упорит запек. Освен това се установяват болезненост на корема, с набиране на газове у червата.
Лечението е оперативно. По показание се предприема операция, чрез която се отстранява чревната аномалия и се възтановява чревната проходимост. Прогнозата при успешна операция е благоприятна.
Тумори на дебелото черво
Доброкачествени тумори
Доброкачествените тумори са предимно полипи /аденоми/, развиващи се от жлезните структури на дебелото черво. По-рядко се срещат липоми, хемангиоми, лейомиоми.
Полипите показват голяма склонност към злокачествена дегенерация, те са единични или множествени и най-често се локализират в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум.
Злокачествени тумори
Злокачествените тумори /карциноми/ са много по-често и заемат по честота второ място след стомашния карцином всред злокачествените заболявания на храносмилателната система. Най-засегнатата възраст е между 40 и 60 години, като честотата у двата пола е почти еднаква. Вилозният аденом, хроничният улцерозен хеморагически колит и полипозата са най-честите чревни заболявания, които дегенерират злокачествено. Най-голяма е честотата на рака на ректума.
Оплакванията са от общ и местен характер. Болните се оплакват от честа дефекация, като изхождат редки изпражнения, примесени със слуз и кръв. Те често изпитват неясна коремна болка с продължителен тенезъм. Постепенно болните отслебват на тегло и побледняват, трудно се хранят поради липса на апетит.
Лечението е оперативно. То трябва да се предприеме рано, преди настъпване на усложнения и метастази.
Прогнозата при успешна операция и липса на метастази е добра. При закъсняла операция прогнозата се влошава, независимо от провеждане на химиотерапия.
Заболявания на черния дроб
Жълтеницата представлява признак /жълто оцветяване на кожата, склерите и видимите лигавици/, характерен за заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища. Този признак се дължи на повишаване на количеството /концентрацията/ на билирубина в кръвта и отлагането му в кожата, склерите и лигавиците. Повишеното съдържание на билирубина в кръвта е последица на редица болестни състояния.
Съществува т.н. хемолитична жълтеница, която настъпва при хемолиза. При заболявания на черния дроб с увреждане на чернодробните клетки или блокаж на оттока на жлъчката във вътречернодробните жлъчни канали настъпва т.н. чернодробна /хепатална, паренхимна/ жълтеница.
При пълно възпрепятствуване /прекратяване, блокаж, спиране/ на оттока на жлъчката по извънчернодробните жлъчните пътища настъпва т.н. постхепатална /следчернодробна/ жълтеница.
Токсичен хепатит
Токсичният хепатит представлява възпалително увреждане на черния дроб, предизвикано от вещества с токсично действие върху чернодробните клетки /т.н. хепатоксични вещества/. Тези вещества са различни химични съединения, съдържащи фосфор, тетрахлоретан, тетрахлорвъглерод, олово, цинк, арсен, хлор и други.
Развитието на токсичен хепатит се благоприятства от временни фактори: предшестващи заболявания на черния дроб, хроничен алкохолизъм, недоимъчно хранене, заболявания на панкреаса, стомаха и червата от възпалително естество.
Токсичният хепатит се развива бързо един-два дни след токсичното въздействие. Болните са със силно намален апетит, имат гадене, повръщат и кожата им бързо пожълтява. При по-тежки случаи настъпват неспирни повръщания на кафеникава материя, съпроводена от силна коремна болка. Черният дроб намалява размерите си и се появяват признаци на остра чернодробна недостатъчност.
Лечението се провежда в токсикологично болнично заведение, под ръководството и контрол на лекари-специалисти /токсиколог и гастроентеролог/. Прилагат се хепатопротективни и детоксикиращи медикаменти и разтвори-коктейли, витамини, антидоти и строго щадеща диета.
Прогнозата е сериозна. При прогресиращо развитие на чернодробната недостатъчност прогнозата се влошава поради риск от настъпване на чернодробна кома.
Профилактиката се състои в избягване употребата и прием на хепатотоксични вещества.
Медикаментозен хепатит
Медикаментозният хепатит представлява увреждане на черния дроб, предизвикано от лекарства. Немалко лекарства имат директно или индиректно хепатотоксично действие.
След прием на такива лекарства болните се оплакват от разтрисане, покачване на телесната си температура, ставни болки, тежест и болки в дясното подребрие и горната част на корема. След два-три дни се появява жълтеница със сърбеж, а урината потъмнява.
Лечението се състои в прекратяване на вякакъв прием на медикаменти с хепатотоксично действие. Назначава се строго щадяща диета, същържаща предимно течно-кашави въглехидратни продукти и витамини. Провежда се лечение с хепатопротективни и детоксични лекарствени комбинации.
Прогнозата при ранно и грижливо лечение е добра. За 2-3 месеца натъпва оздравяване.
Профилактиката се състои в грижлив подбор на медикаментите и избягване употребата на хепатотоксични медикаментозни средства.
Чернодробна цироза
Чернодробната цироза представлява хронично прогресиращо заболяване на черния дроб. Мъжете боледуват по-често от жените / в съотношение 3,6:1/. Най-често чернодробната цироза се развива във възрастта меду 30 и 60 години.
При цирозата се съчетават три основни болестни процеса: некроза на чернодробни клетки, регенерация на чернодробни клетки с възловидно възтановяване на чернодробната структура, разрастване на съединителна тъкан в черния дроб. Тези три процеса се развиват прогресивно в различна степен. Те нарушават нормалния строеж на черния дроб и кръвоснабдяването му, както и неговите жизнено важни функции.
Причината за развитието на чернодробната цироза са различни. Най-често болестта се развива след прекаран вирусен хепатит. Хроничната злоупотреба с алкохол също предизвиква цироза на черния дроб.
Продължителната употреба на хепатотоксични вещества, макар и в малки количества, също така причиняват чернодробна цироза. Броят и видът на такива хепатотоксични химични и лекарствени вещества постоянно нарастват и понастоящем трудно могат да се обхванат.
В протичането на болестта се установяват няколко стадия. В началния стадий болните се оплакват от тежест в дясното подребрие, загуба на апетит, отслабване на тегло, лесна умора, недобър сън.
В по-напреднал стадий се появява жълтеница, коремът се подува и се появява асцит, нерядко има кръвоповръщане поради разкъсване на варици в хранопровода и стомаха. Налице са признаци на чернодробна недостатъчност. Детоксичната функция на черния дроб е силно нарушена. Количеството на разградни токсични продукти на обмяната в организма постепенно се увеличава и настъпва състояние на хронична интоксикация.
Поради намалена кръвосъсирваща функция настъпват кръвоизливи с различна локализация. При наслагване на допълнителна инфекция чернодробната недостатъчност се задълбочава и настъпва най-тежкото усложнение - чернодробна кома.
В хода на заболяването у мъжете се развива генекомастрия /увеличаване на гръдните жлези/, атрофия на тестисите, импотенция. У жени често пъти менструацията преждевременно се прекратява, развива се атрофия на яйчниците и на гръдните жлези. Твърде често чернодробната цироза се съпътства от анемия, стомашна или дуоденална язва и хроничен панкреатит.
Лечението на чернодробната цироза е комплексно. Назначава се строг диетичен режим. Храната съдържа лесно усвоими въглехидрати, пълноценни белтъчини предимно от млечен произход, витамини. Препоръчват се прясно сирене, извара, кисело и прясно мляко, мазнини от разтителен произход, малко количество нетлъсто прясно месо, мед, плодове и зеленчуци.
Употребата на алкохол и тютюнопушене се забраняват. Прилага се витамини - А, група В, К и други хепатопротективни медикаменти. В период на изостряне или съпътствуваща инфекция се назначава строг постоянен режим.
Прогнозата е сериозна. При усложнение тя е лоша.
Профилактиката се състои в избягване употреба на всякакви химични и лекарствени вещества с хепатотоксично действие, активно лечение на вирусния хепатит, забрана на тютюнопушене и злоупотребата с алкохол, спазване на целесъобразен диетичен режим с хепатопротективни съставки в храната.
Билиарна чернодробна цироза /първична и вторична/
Причините за първична билиарна цироза не са достатъчно изяснени. Тя се среща сравнително рядко. Заболяването вероятно е последица от вродено недоразвитие на вътрешночернодробните жлъчни пътища, вътреутробно пребуледуване от вирусен хепатит. Съществува мнение, че се касае за автоимунен процес, тъй като у болните са открити специфични автоимунни антитела срещу клетките на жлъчните каналчета в черния дроб. Заболяването е по често у жени.
Болестта започва постепенно и незабелязано. Ранното оплакване е сърбеж по кожата. Той продължава с месеци и години, силен и мъчителен. Постепенно се появява жълтеница, урината потъмнява на цвят, а изпражненията стават светло-жълтеникави.
Черният дроб и далакът се увеличават и се опипват в двете подребрия, умерено болезнени и плътни. Много често се откриват черни изпражнения поради кръвоизливи от храносмилателния тракт. Нерядко настъпват кръвоизливи от гениталните органи и по кожата. В хода на заболяването се наблюдава повишение на телесната температура, отслабване на тегло, понижение на кръвосъсиращата чернодробна функция и развитие на чернодробна недостатъчност.
Лечението се състои в назначаване на диетичен и лекарствен режим както при другите видове чернодробна цироза.
Прогнозата на първичната билиарна цироза на черния дроб е сериозна, даже и при спазване на диетичния и лекарствен режим и предпазване от усложнения.При усложнения и наслагване на инфекция прогнозата се влошава.
Вторичната билиарна цироза се развива като последица на запушване на извънчернодробните жлъчни пътища /камък/, възпаление /холангит/, притискане от кисти, тумори и други причини. Заболяването протича с периоди на изостряне, но постепенно настъпват признаци на прогресираща чернодробна недостатъчност, нарушение на кръвоспиращата функция с кръвоизливи.
Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на причината, предизвикваща запушването на извънчернодробните жлъчни пътища и осигуряване на свободен отток на жлъчката от черния дроб в червата. Успехът на операцията зависи от по-ранното й провеждане.
Прогнозата зависи от ранното откриване и своевременната операция. При успешна операция и пълно възтановяване на преминаването на жлъчка от черния дроб в червата, и когато запушването е било предизвикано от камък, доброкачествен тумор, сраствания и други механични причини прогнозата е добра и благоприятна. При запушване поради злокачествен тумор прогнозата се влошава и е неблагоприятна.
Кардиална /застойна/ чернодробна цироза
Този вид цироза се развива като последица на хронична десностранна сърдечна недостатъчност от различен произход. В черния дроб се възпрепятства нормално оттичане на кръвта, която изпълнява чернодробните вени, в резултат на което настъпва хроничен недостиг на кислород.
Голяма част от чернодробните клетки атрофират и на тяхно място се разраства съединителна тъкан /т.н. фиброза/, нарушава се нормалната структура на черния дроб и неговата функция.
Болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема и в дясното подребрие и подуване на корема. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Много по-рядко се установяват по-значителни нарушения на кръвосъсирващата чернодробна функция или прогресия на чернодробната недостатъчност.
Лечението се състои в ефективно провеждано лечение на хроничната десностранна сърдечна недостатъчност и назначаване на диетично-лекарствен режим с хепатопротективно действие. Едновременно се провежда упорито лечение на всички белодробни и други заболявания, които утежняват протичането на десностранната сърдечна недостатъчност.
Прогнозата на кардиалната чернодробна цироза на черния дроб е сериозна. При усложнена и затегната сърдечна недостатъчност тя се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ефективно и активно лечение на хроничната десностранна сърдечна недостатъчност и отстраняване на вредни фактори с директно увреждащо действие върху черния дроб.
Стеатоза на черния дроб
Чернодробната стеатоза представлява мастна дегенерация на черния дроб. В чернодробните клетки се натрупват много масти под формата на финни мастни капчици. Най-често причината за чернодробната стеатоза са хроничен алкохолизъм, захарен диабет, недохранване или прехранване, туберкулоза и други инфекциозни заболявания , бременност, климакс, хронични заболявания на сърцето и белите дробове.
В началния стадий липсват оплаквания. В по-напреднал стадий се появяват гадене и тежест в дясното подребрие, намаляване на апетита, непоносимост към тлъсти храни. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Езикът е зачервен и изгладен. Нерядко настъпва атрофия на тестисите и гинекомастия /увеличаване на гръдните жлези у мъжете/. При масивна стеатоза се установява и нарушение на чернодробната функция. В началния период на болестта може да настъпи и обратно развитие, особено при подобрение на заболяванията, които причиняват развитието на стеатозата /напр. прекратяване употребата на алкохолни напитки, компенсиране на захарния диабет, въвеждане на рационално хранене и други/.
Лечението се състои в назначаване на диетичен режим, съдържащ лесно усвоими въглехидрати и белтъчини и изключване на мазнините от храната. Назначава се диета с повече плодове и зеленчуци, подсладени течности, шипков чай, витаминизирани напитки. Забранява се тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Предприема се активно лечение на заболяванията, които са причинни фактори за стеатозата, особенно на захарния диабет и затлъстяването. Прилагат се медикаменти с хепатопротективно действие.
Прогнозата на чернодробната стеатоза в начален стадий е добра. При напреднала стеатоза и при успешно лечение на рисковите заболявания и при развитие на усложнения с нарушаване на чернодробната функция прогнозата се влошава.
Профилактиката се състои в рационален диетичен режим, забрана на тютюнопушене и употреба на алкохол, активно лечение на захарния диабет и други хронични заболявания, които водят до развитие на чернодробната стеаноза.
Хемохроматоза
Хемохроматозата е заболяване на обмяната на веществата в организма. То протича хронично и се характеризира с повишено отлагане на желязо /под формата на хемосидерин/ в черния дроб и други вътрешни органи /белите дробове, кръвоносни съдове и на други места в организма/. Когато последица от натрупване на хемосидерин в засегнатите органи настъпват промени, които нарушават тяхната нормална функция.
Увеличено натрупване на желязо в организма се наблюдава при някои генетични дефекти, при анемични състояния и при някои хронични чернодробни заболявания. У болните се установява увеличено всмукване на желязо в червата, неколкократно повече от нормата.Като последица от натрупването на голямо количество хемоседерин в черния дроб, той се увеличава и се напипва под дясното подребрие, с гладка повърхност и значителна плътност.
В началния стадий болните се оплакват от обща отпадналост, а кожата става синкаво-пепелива на цвят. Установява се намаляване на окосмяването и атрофия на тестисите. В по-напреднал стадий болестната картина наподобява чернодробна цироза. Нерядко настъпва злокачествена дегенерация с развитие на чернодробен карцном.
Лечението се състои в назначаване на подходящ диетичен ражим като храната не съдържа съставки, богати на желязо. Прилагат се препарати, които намаляват депата със желязо в черния дроб.
Прогнозата на хемосидерозата е неблагоприятна, особено при настъпили усложнения и наслагване на инфекция.
Абцес на черния дроб
Абцесът /гнойник/ представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абцеси.Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити.
Болните се оплакват от обща отпадналост. Появяват се разтрисания с рязко покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, болки в дясното подребрие, където понякога се опипва увеличен и силно болезнен черен дроб. При изследване се открива силно ускорена СУЕ и висока левкоцитоза.
Лечението е оперативно - отстраняване на абцеса.
Прогнозата при навременна и успешна операция е добра.
Ехинокок на черния дроб
Ехинокок на черния дроб представлява киста, изпълнена с течност. В капсулата на кистата се намират ехинококови зародиши, от които се образуват нови кистички. Ехинококовите кисти са с различни размери. По-късно болните се оплакват от тежест и подуване в горната част на корема. Черният дроб се увеличава и се напипва в дясното подребрие, гладък и болезнен.
У някои болни се появява жълтеница. При спукване или нагнояване на кистата състоянието на болния рязко се влошава, появява се покачване на температурата с разтрисания. Тогава се развива дифузно нагнояване на черния дроб /флегмон/ и разпространяване на ехиникокови зародиши по кръвен път в много вътрешни органи /бели бробове, мозък, бъбреци и други органи/.
Лечението е оперативно - отстраняване на ехинококовите кисти.
Прогнозата от навременна операция е добра. При закъсняла операция и настъпили усложнения /нагнояване, разкъсване, разпространение на кистите/ прогнозата се влошава и не е благоприятна.
Профилактиката се състои в отстраняване на източниците на кучешката тения и нейните хазяи /човекът е гостоприемник междинен хазяин/, поддържане на висока лична хигиена, битова и професионална хигиена, особено при лица, занимаващи се с ветеринарен контрол върху домашни и други животни, които са носители /хазяи/ на тенията.Освен това от голямо значение е строгият санитарен надзор върху храни и питейни води в райони с развито животновъдство.
ЖЛЪЧНО-КАМЕННА БОЛЕСТ /ХОЛЕРИТИАЗА/
Холеритиазата представлява заболяване на обмяната на веществата, при което в жлъчните пътища и жлъчния мехур се образуват камъни. В зависимост от състава им те се делят на: холестеролови, пигментни и смесени. Заболяването е по-често у лица с наднормено тегло, със заседнал живот, у диабетици, у жени, приемащи противозачатъчни средства. Наблюдава се наследствена обремененост. Жените боледуват по-често от мъжете в съотношение 3,5:1/.
Болестта протича под няколко форми. При латентната форма оплаквания липсват и жлъчни камъни се откриват случайно, по друг повод. При язвената форма се появяват тежест и болка в дясното подребрие, особенно след консумиране на тлъста храна, яйца. Типична е жлъчно-каменната колика, която има пристъпен характер. Коликата се манифестира със силна болка в дясното подребрие, гадене, често придружено с повръщания.
Болните се оплакват от сухота в устата и силна жажда. Жлъната колика настъпва по най-различен повод - консумиране на тлъста храна, шоколад, злоупотреба с алкохол, след психоемоционален стрес, пътуване. Болковата криза продължава от половин до четири часа, рядко повече и преминава спонтанно или след лечение. Нерядко настъпват усложнения: възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, запушване на мехура или жлъчните пътища от камък, пробив на мехурната стена и развитие на билиарен перитонит и други.
Лечението на жлъната колика е консервативно. Прилагат се болкоуспокояващи средства, спазмолитици, поемане на топли течности.След преминаване на коликата се назначава подходящ щадещ диетичен режим, с изключване на тлъсти ястия и меса, запържени храни, яйца, пикантни подправки, газирани напитки, шоколад, сладолед.
Препоръват се постни меса, продукти от млечен произход, мазнини от растителен произход, въглехидрати, плодове, зеленчуци. При наслагване на инфекция се прилагат антибактериални препарати /антибиотици и химиотерапевтици/. При запушване на жлъчни пътища и обтурационна жълтеница, при пробив на мехурната стена и други усложнения от хирургично естество по показание се прибягва до оперативно лечение.
Прогнозата е сериозна, особенно при настъпили усложнения. След успешна операция прогнозата се подобрява.
Профилактиката се състои в отбягване и предразполагащи фактори от хранително и друго естество, особено при обременени лица. Това е наложително, тъй като холелитиазата представлява предраково състояние у почти 34 процента от заболяванията след 50-годишна възраст.
РАК /КАРЦИНОМ/ НА ЖЛЪЧНИЯ МЕХУР
Рак на жлъчния мехур се среща по-често у жени /в съотношение 5,2:1 спрямо мъжете/, предимно във възраст между 45-55 години. Ракът на жлъчния мехур представлява 3,5-6% от всички ракови заболявания у човека. Причините за възникване и развитието на карцинома не са достатъчно изяснени.
При около 82% от болните се установяват просъществували заболявания на мехура и жлъчните пътища /наличие на жлъчни камъни, аномалии или хроничен холецистит/. Такива състояния се преценяват като предракови заболявания.
В началото преобладават оплаквания както при холелитиаза и хроничен холецистит. Постепенно болката в дясното подребрие се усилва и става постоянна. Болните отслабват на тегло, кожата им пожълтява. У повечето от тях се установява умерено повишена телесна температура. При повече от половината болни се опипва болезнен тумор в дясното подребрие, плътен и с неравна повърхност. Карциномът твърде бързо нараства и се разпространява в различни органи. Метастази се развиват в черния дроб, белите дробове, панкреаса, мозъка и другаде.
Лечението е оперативно - отстраняване на туморната маса.
Прогнозата е неблагоприятна при късното откриване и закъсняла операция.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ЗАДСТОМАШНАТА ЖЛЕЗА /ПАНКРЕАС/
Остър панкреатит
Острото възпаление на панкреаса се причинява от разлини фактори: преяждане, травма, остро възпаление на жлъчните пътища. Предразполагащи болестни състояния са алкохолизъм, захарен диабет, затлъстяване, налична активна инфекция /пневмония, абсцес, флегмон, остър ентерит и колит и други/.
Най-често остър панкреатит се развива няколко часа след обилно хранене и злоупотреба с алкохол. Нерядко обаче причината оставa неизяснена. Появява се внезапна силна болка в горната част на корема, която се разпространява в лявата коремна област и назад към лявата плешка и лявата слабина. Болните повръщат неспирно без да получат облекчение. Кожата е покрита със студена пот, а артериалното налягане се понижава. За кратко време настъпва рязко влошаване на състоянието на болните.
Лечението на болните е консервативно. Те по спешност трябва да се настанят в интензивно болнично заведение. Назначават се глюкозни коктейли, съдържащи ензимни препарати, витамини, спазмолитици, аналгетици, анестетици, кардиотоници. При показание се прилагат широкоспектърни антибиотици. По строго показание и при настъпили тежки усложнения /некроза, абсцедиране и други/ се прибягва до оперативна намеса.
Прогнозата на острия панкреатит е сериозна. При бързо развитие настъпва огнищно самосмилане на жлезата от действието на освободени активизирани жлезни ензими. При несвоевременно и недостатъчно лечение прогнозата е абсолютно лоша.
Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи и причинни фактори, подходящ хранителен режим и ефективно лечение на наличната инфекция в съседни органи.
ЗАБОЛЯВАНИЯ НА КОРЕМНИЦАТА /ПЕРИТОНЕУМ/
Остър дифузен перитонит
Острият перитонит представлява възпаление на цялата перитонеална ципа. Той се причинява от различни болестотворни бактерии - страптококи, стафилококи, ентерококи и други, от физични и химични агенти.
Острият дифузен перитонит се развива след спукване /перфорация/ на кух коремен орган /стомах, апендикс, черво, жлъчен мехур, генитали/, след травма с разкъсване на коремни органи и по други причини.
Болните се оплакват от остро възникнала болка, която с часовете се усилва рязко. Коремните мускули се втвърдяват /мускулна защита/. Болката е силна, коремната стена е опъната и много болезнена и при лек натиск. След няколко часа настъпва парализа на чревната перисталтика и коремът се подува.
Още в началото се появява гадене, хълцане, понякога и повръщане. Общото състояние постепенно се влошава, кожата се покрива със студена, лепкава пот, дишането се учестява и става повърхностно, сърдечната дейност също се учестява, а артериалното налягане спада.
Лечението е оперативно. Операцията трябва да се извърши рано, още в началото на заболяването.
Прогнозата е сериозна. При закъсняла оперативна намеса - след четвъртия час от началото на перитонията - прогнозата рязко се влошава и става крайно неблагоприятна.