MartiSSima
07-16-2007, 17:25
Здравейте!В повечето случей аз съм човека който чете темичките и дава съвета си, но сега аз имам нужда, огромна нужда да споделя с вас!
Така, живях в някаква розова приказка почти цели три месеца и горница.Април месец се запознах с вече бившия си приятел, всичко беше от красиво по красиво както във всяко начало.
Мина месец и половина и започнах да усещам някакво отдръпване от човека до мен, но го отдавах на факта че адски много работи...Навечерието когато направихме важния за мене един месец той ми каза че е болен и не се знае колко време му остава живот...поболях се но си дадох сметка че трябва независимо от всичко да бъда до него, пред него и зад него за да пазя гърба му, да му бъда опора и пред него за да му показвам верния път когато незнае на къде да поеме...Умирах заедно с него защото той беше всичко за мен.И така дойде балат ми но той не дойде защотото беше някаде напът из страната отби се точно за 20 мин. който прекарах в колата му но въпреки всичко продължих да се забавлявам с приятелите и роднините си.Мина бала мина всичко, уж всичко беше наред, докато не попаднах на една приятелка която ми заяви че някакво момиче ходело с него...(всъщност аз ходех с него...)И така моята "голяма любов" ни събра с въпросното момиче и ни заяви че нито към мен нито към нея е имал нещо ние сме били просто така...забавление в ежедневието а аз давах всичко за него...
С въпросното момиче излязохме, седнахме и поговорихме като големи хора и остановихме че нито някога той е бил болен нито нищо...жив и здрав си е...оказа се че на рожденния ми ден той е бил с нея...в тях...И всяка една дума която е говорел на 2-те ни е била лъжа.
Сега той е с момиче на 280км от нашия град, сега той ми реве на рамото като малко бебе че тя не го оценява а когато аз го оценявах той ме изхвърли от живота си!Знам и съм 100% сигурна, че всичко което стана ще му се върне тройно но съм му благодарна защото намерих нова приятелка в лицето на момичето с което е бил...(хах става ми смешно като си спомня , казвал и че аз не съм била нищо и съм си въобразявала че ходим, той ходел с нея, хаха а на мен ми казваше същото за нея)!
Сега нещата се възвърнаха по старо му с разликата че неговото място заема друг човек който не е в България ... :smt010 Но въпреки всичко виждам голямата разлика между тях и сега осъзнавам какво имам и не трябвада позволявам да го изгубя.Той е онова което тайничко съм мечтала да получа от живота, благодаря му ужасно много че ме изтрая - всеки каприз, всяко мрънкане, всяка сълза, всяка усмивка и целувка!ОБИЧКАМ ТЕ!
Просто исках да споделя, знам ще ме упрекват, ще ме псуват някой от вас но не ме интересува просто...споделям с надявам се големи и разумни хора!Благодаря на тези който ще си направят труда да прочетат!
Така, живях в някаква розова приказка почти цели три месеца и горница.Април месец се запознах с вече бившия си приятел, всичко беше от красиво по красиво както във всяко начало.
Мина месец и половина и започнах да усещам някакво отдръпване от човека до мен, но го отдавах на факта че адски много работи...Навечерието когато направихме важния за мене един месец той ми каза че е болен и не се знае колко време му остава живот...поболях се но си дадох сметка че трябва независимо от всичко да бъда до него, пред него и зад него за да пазя гърба му, да му бъда опора и пред него за да му показвам верния път когато незнае на къде да поеме...Умирах заедно с него защото той беше всичко за мен.И така дойде балат ми но той не дойде защотото беше някаде напът из страната отби се точно за 20 мин. който прекарах в колата му но въпреки всичко продължих да се забавлявам с приятелите и роднините си.Мина бала мина всичко, уж всичко беше наред, докато не попаднах на една приятелка която ми заяви че някакво момиче ходело с него...(всъщност аз ходех с него...)И така моята "голяма любов" ни събра с въпросното момиче и ни заяви че нито към мен нито към нея е имал нещо ние сме били просто така...забавление в ежедневието а аз давах всичко за него...
С въпросното момиче излязохме, седнахме и поговорихме като големи хора и остановихме че нито някога той е бил болен нито нищо...жив и здрав си е...оказа се че на рожденния ми ден той е бил с нея...в тях...И всяка една дума която е говорел на 2-те ни е била лъжа.
Сега той е с момиче на 280км от нашия град, сега той ми реве на рамото като малко бебе че тя не го оценява а когато аз го оценявах той ме изхвърли от живота си!Знам и съм 100% сигурна, че всичко което стана ще му се върне тройно но съм му благодарна защото намерих нова приятелка в лицето на момичето с което е бил...(хах става ми смешно като си спомня , казвал и че аз не съм била нищо и съм си въобразявала че ходим, той ходел с нея, хаха а на мен ми казваше същото за нея)!
Сега нещата се възвърнаха по старо му с разликата че неговото място заема друг човек който не е в България ... :smt010 Но въпреки всичко виждам голямата разлика между тях и сега осъзнавам какво имам и не трябвада позволявам да го изгубя.Той е онова което тайничко съм мечтала да получа от живота, благодаря му ужасно много че ме изтрая - всеки каприз, всяко мрънкане, всяка сълза, всяка усмивка и целувка!ОБИЧКАМ ТЕ!
Просто исках да споделя, знам ще ме упрекват, ще ме псуват някой от вас но не ме интересува просто...споделям с надявам се големи и разумни хора!Благодаря на тези който ще си направят труда да прочетат!