PDA

View Full Version : всичко е безмислена лъжа ..



oTPoBHa
07-28-2007, 22:54
вобще някога случвало ли ти се е да бъдеш тъжен? да се затваряш сам с дни и да се чудиш кое по дяволите не е наред.
знаеш ли какво е да бъдеш самотен.. ? да излизаш навън всеки път и да виждаш всичката празнота и надменност у хората.
да виждаш фалшивите им лица и да ги поздравяваш. някогга случвало ли ти се е да бъдеш отхвърлен? знаеш ли какво е да те
отхвърлят вобще? чувствал ли си се някога излиоран.. дори и сред хората? ами пренебрегван? не , това са непознати думи за теб
. и не ми казвай , че всичко си има причина. и ей тая цялата причина си ти. да, ти си една голяма причина, неизвестна , непозната.
случвало ли ти е да излизаш навън и всички да те сочат с пръст, да те одумват, как си се облякъл, какво си казал или какво си направил.
всичко това "малко по малко се натрупва" , ето какво научих от теб! тогава отивам някъде на тихичко местенце и започвам да плача .
не, всичко това не е някаква безмислена преструвка. не по този начин,но се опитвам да разбера какво не е наред, но не успявам. те не са едно, не са две неща, да ги разбереш, да ги неутрализираш и да продължиш напред. аз не съм робот и мозъкът ми не е една компютърна програма. някакси сигурно ти е трудно да разбереш, че не всичко е просто сбор от нещата..
и вобще чувствал ли си се някога така? всичко това ме кара да се депресирам. да не искам да виждам нито едно престорено лице.
да не искам да чувам нито един пресилен смях. да не искам да видя слънчева светлина. но ти никога не си се чувствал по този начин и не знаеш закакво ти говоря,
затова не ми казвай, че всичко си има причина.. задавал ли си си въпроса , каква е причината ? не. и един ден, когато ти се случи това, тогава някой ще започне да ти
говори че маса време не си мърдал от вас..
няма да споменавам , че поне можеше да се поинтересуваш как съм, да попиташ как се чувствам, да ме поразпиташ какво смятам да правя.. и въпреки това ще се направя, че не забелязвам, че се подиграваш с мен.. може би моите чувства все още не са истинали
и те чувствам близък.. всичко е една голяяяяма въпросителна. теб е повече от ясно, че не ти пука за мен. то и на кой ли му пука.. и всичко се свежда отново до факта, че никой не се интересува от теб и че всичко това е един затворен кръг, от който няма излизане. интересно ми е чувствал ли си се някога така. поне и да не си, вчера просто ти признах, че усещам как ме обхваща някаква депресия и аз не зная защо. опитвам се сама да си помогна, но пропастта е прекалено широка и не мога да я прескоча. някакси вътрешно се надявах , че ще ме попиташ как съм и какво се е случило, че да се чувствам така. и ти просто каза "невърмайнд" .
хайде, много приказки изприказвах,и всичко това ти няма да го разбереш . не знам какво става отсега нататък.. оставам сама и си мисля за човешкото щастие вобще, и дали всички тези лоши неща се случват, само и само за да ни нараняват..
можеш да останеш с приятелите си и да се наслаждаваш на безгрижно безмисленото ежедневие.. аз ще остана сама със себе си, продължавайки да търся причината..и да чакам някой да се поинтересува от мен. толкова отворени врати, и празни стаи! толкова много изречени напразно думи.. толкова много фалшиви усмивки.. всичко е безмислена лъжа. трудно им е на хората да ме погледнат в очите и да ми кажат това което мислят за мен, наистина. и тогава как очакват, че аз ще го направя!?
като скитник луташ се из мрачните места, а в сянката на случващите се лайна е само твоята изоставена душа. и не ме питай откъде го измислих това, защото не ще разбереш същността.
просто бягаш от всичко реално бягаш от себе си заради депресиращите
факти които всеки ден са част от живота ти и се опитваш да се примириш с много от тях,
но не е никак лесно..понякога дори не ти остава избор да мислиш просто потъваш в невидението
на една мрачна истина,която ти тежи и не можеш да приемеш.
Затова си стоях притихнала и си казвах наум...колко много съжалявам за случилото се,за грешните хора,за това че винаги съм добра и правех всичко за теб,за всички,но какво получих в замяна..заслепена от измама и фалшиви хора..
Мислех за всичката мъка, тъга...
и страдания, събрани по света...
и ми се искаше да избягам някъде.
С цялото си сърце желаех...
да оставя назад този свят.
Да се въздигна като ангел в нощта и тихичко...да изчезна....