white_chik
07-28-2007, 21:59
Еми вече ми казаха,че пиша баналности и т.н. търпя критика,просто исках да споделя,знам,че не е нищо особено.
В очите безброй сълзи,
а в душата,поругани мечти.
Няма я усмивката невинна,
а само болката,така видна.
И това не е вече детското лице,
а в гърдите крещи смачканото сърчице,
очите помнят само ударите страшни,
а вечер бягат от кошмарите ужасни.
Ето вратата пак се отваря,
а зад нея се появява звяра
и макар да бяга в ноща самичка
съдбата остава една,едничка.
И няма край нейния ад
и защо ли е така жесток този свят?
Нима за нея няма спасение,
нима заслужава само презрение?
Милувка - какво беше това,
тя помни само грубите слова
забравила е какво е любов и красота
и се моли не за надежда,а за смъртта
единстения изход от реалността жестока
и за нея,единствената вярна посока.
Е,живота й не можем да върнем,
не можем да я успокоим,да я претърнем,
но можем да пазим нашите деца,
да пазим чисти техните сърца,
и да бъдем тяхна опора,
и да докажем,че все още сме хора!
В очите безброй сълзи,
а в душата,поругани мечти.
Няма я усмивката невинна,
а само болката,така видна.
И това не е вече детското лице,
а в гърдите крещи смачканото сърчице,
очите помнят само ударите страшни,
а вечер бягат от кошмарите ужасни.
Ето вратата пак се отваря,
а зад нея се появява звяра
и макар да бяга в ноща самичка
съдбата остава една,едничка.
И няма край нейния ад
и защо ли е така жесток този свят?
Нима за нея няма спасение,
нима заслужава само презрение?
Милувка - какво беше това,
тя помни само грубите слова
забравила е какво е любов и красота
и се моли не за надежда,а за смъртта
единстения изход от реалността жестока
и за нея,единствената вярна посока.
Е,живота й не можем да върнем,
не можем да я успокоим,да я претърнем,
но можем да пазим нашите деца,
да пазим чисти техните сърца,
и да бъдем тяхна опора,
и да докажем,че все още сме хора!