daya
07-30-2007, 18:05
това е една поредица от мой стихове, дано ви харесат :)
Нека ви кажа една история,
която доказва мойта теория,
че любовта съществува
и че тя всекиго атакува.
Та става въпрос за случка,
обикновена злополучка,
включваща на двама любовта
и тяхната разпокъсана съдба...
Та случката стана
и остави люта рана
в една септемврийска нощ,
на една безлюдна площ.
Единият участник- момиче,
тихо, красиво кокиче,
което нещастие преживяло-
братчето й недоживяло,
а майка й и баща й горките
от тревога полудяха им главите
и сега момичето е само
без храна, без легло,
сам самичко на света,
без майка, брат и баща...
И това красиво кокиче,
седи това горкичко момиче,
под дърво, без листа, гола,
замръзнала, самичка топола,
опрялo гръб на стъблото,
без никаква oпора, горкото...
Другият участник-момче,
мило, забавно дете,
безгрижен живот си живяло,
но и злополука то претърпяло-
скарало се сериозно с майка,
че се подхлъзнало на мозайка
и счупило си ръката.
А панталоните с тревата
оцветило в зелено,
а ръкава с червено.
И сега с гипс на ръката
отишло и то до реката,
където под едно дърво
седяло момиче само.
Облегнало се и то на стъблото
и двамата там, под дървото,
споделили своята мъка и тревога
и в тяхната душа дълбока
близък човек открили
и спокойно всяка тайна разкрили.
Момчето, забавно и мило,
с блузата си покрило
замръзналите рамена
на девойката влюбена.
Усмивка нежна се показала
на вече от миналото си се отказала
девойка малка и красива.
С ръка момчешките сълзи изтрила
и с длан докоснала лицето,
сладко и нежно, на момчето.
Възхитено от нейната красота,
от нейната мека и дълга коса,
от големите й очи зелени,
от ръцете й, макар и студени,
момчето върху нейната ръка сложило
неговата, като леко я положило,
така че oт студа да я предпази
и усмивката й така да запази.
Гледали се в очите
и сякаш за миг променили им се съдбите.
Към пет минути седяли така
и момчето бавна навело глава
към малката, която чакала с нетърпение
двама души в това положение
да допрат устни на мига
и да забравят за времето и света.
Не издържало на изкушението
и без да чака продължението
целунало момчето в захлас
и се самозабравило за час.
Момчето гледало учудено,
от много чувства възбудено.
А момичето щастливо,
че в тоз ден открило
момче, което е различно,
сладко и леко нетипично,
с чар невероятен,
може би и малко непохватен.
Но всъщност е истина,
че постъпката им е лекомислена.
Те не се познават изобщо,
а вече говорят за живота си общо.
Нима това е възможно?
В живота не е ли по- сложно?
Любовта няма граници и очертания,
любовта е загадка, пълна с очарования.
И това нещо откирават
момче и момиче, които до река се намират
и които за пръв път се видели
и един по друг полудели.
Щастливи продължили,
миналото забравили и заличили...
Това е историята,
която доказва теорията,
че любовта съществува
и че всекиго тя атакува.
Нека ви кажа една история,
която доказва мойта теория,
че любовта съществува
и че тя всекиго атакува.
Та става въпрос за случка,
обикновена злополучка,
включваща на двама любовта
и тяхната разпокъсана съдба...
Та случката стана
и остави люта рана
в една септемврийска нощ,
на една безлюдна площ.
Единият участник- момиче,
тихо, красиво кокиче,
което нещастие преживяло-
братчето й недоживяло,
а майка й и баща й горките
от тревога полудяха им главите
и сега момичето е само
без храна, без легло,
сам самичко на света,
без майка, брат и баща...
И това красиво кокиче,
седи това горкичко момиче,
под дърво, без листа, гола,
замръзнала, самичка топола,
опрялo гръб на стъблото,
без никаква oпора, горкото...
Другият участник-момче,
мило, забавно дете,
безгрижен живот си живяло,
но и злополука то претърпяло-
скарало се сериозно с майка,
че се подхлъзнало на мозайка
и счупило си ръката.
А панталоните с тревата
оцветило в зелено,
а ръкава с червено.
И сега с гипс на ръката
отишло и то до реката,
където под едно дърво
седяло момиче само.
Облегнало се и то на стъблото
и двамата там, под дървото,
споделили своята мъка и тревога
и в тяхната душа дълбока
близък човек открили
и спокойно всяка тайна разкрили.
Момчето, забавно и мило,
с блузата си покрило
замръзналите рамена
на девойката влюбена.
Усмивка нежна се показала
на вече от миналото си се отказала
девойка малка и красива.
С ръка момчешките сълзи изтрила
и с длан докоснала лицето,
сладко и нежно, на момчето.
Възхитено от нейната красота,
от нейната мека и дълга коса,
от големите й очи зелени,
от ръцете й, макар и студени,
момчето върху нейната ръка сложило
неговата, като леко я положило,
така че oт студа да я предпази
и усмивката й така да запази.
Гледали се в очите
и сякаш за миг променили им се съдбите.
Към пет минути седяли така
и момчето бавна навело глава
към малката, която чакала с нетърпение
двама души в това положение
да допрат устни на мига
и да забравят за времето и света.
Не издържало на изкушението
и без да чака продължението
целунало момчето в захлас
и се самозабравило за час.
Момчето гледало учудено,
от много чувства възбудено.
А момичето щастливо,
че в тоз ден открило
момче, което е различно,
сладко и леко нетипично,
с чар невероятен,
може би и малко непохватен.
Но всъщност е истина,
че постъпката им е лекомислена.
Те не се познават изобщо,
а вече говорят за живота си общо.
Нима това е възможно?
В живота не е ли по- сложно?
Любовта няма граници и очертания,
любовта е загадка, пълна с очарования.
И това нещо откирават
момче и момиче, които до река се намират
и които за пръв път се видели
и един по друг полудели.
Щастливи продължили,
миналото забравили и заличили...
Това е историята,
която доказва теорията,
че любовта съществува
и че всекиго тя атакува.