.:: За ЖиВоТа ::.

[daya]

Защо животът е толкова сложен?
Аз ли не го разбирам
или просто е наистина невъзможен?
За бъдещето си нищо не подозирам,
но и съдбата е само загадки.
Няма как да разбера за утрешния ден,
мога само с догадки.
Все едно съм в някакъв плен,
плен на неизвестното.
Но и не мога да живея само за мига,
макар че това е по- лесното.
Чувствам се сама...

Защо смъртта ни навестява?
Каква е нейната роля?
Страхът от нея ли ни управлява?
Дайте отговори, моля!
Какъв е смисълът на нашия живот,
щом още утре може да ни няма?
Смъртта ли е някакъв изход
или е като прокълната яма?
Хората май се утешават,
че тя ни води някъде приятно,
ама дали само си въобразяват?
А може и да няма нищо вероятно,
само мрак, студ и тишина...
Но кому е нужна тази неяснота?
Пропадаш в някаква дълбина
и се озоваваш в безкрайността.
Как сложно звучи така казано...
А даже е много по сложно!
В живота няма нищо доказано,
дори и кое е възможно.

Сега разбирам, че аз нищо не знам!
Дори капка от всичко, което е нужно.
Дали да се примиря и да се предам
с надеждата да не ми е гузно?
Но колкото и за знание да копнея
аз до никъде няма да стигна.
Все пак ще има за какво да живея,
макар и до отговора да не достигна!