daya
08-01-2007, 17:13
Защо си тъй жестока, Любов?
Защо правиш живота суров?
Защо не мога да живея спокойно?
Влюбването не е ли доброволно?
Е, аз се влюбих!
Дано нищо не загубих!
Е, просто си го признавам-
не искам от тебe да избягам!
Ох, Любов, защо е трудно?
Защо държи съзнанието будно?
Защо нямам минутка покой?
Завинаги ли в мен е твоя престой?
Maлко съм объркана,
чувствам се и леко побъркана.
Любов, ако си играеш с мен,
престани още този ден...
Защо така ме заслепи?
Защо, Любов, така ме покори?
Защо аз се мъча само?
И докога ще ме гледаш нямо?
Любов, не ме мъчи, недей!
За влюбените песен изпей
или само целувка им подари,
или просто с нежност ги погали...
Защо пиша тея небивалици?
Защо постоянно хвърляш искрици?
Защо нас, земните, ни влюбваш?
Нима така много животи не погубваш?
Ех, мила, нежна Любов,
направи и моя живот суров,
направи го и почти невъзможен,
направи го доста тревожен,
само защото моята любов не е възможна,
само защото е твърде сложна...
Но затова няма да пиша сега.
Не ми се говори за мойта тъга.
Но знам, Любов, някой ден,
някой път ще си до мен,
и тогава, Любов мила, игрива
ще се чувствам щастлива!
Защо правиш живота суров?
Защо не мога да живея спокойно?
Влюбването не е ли доброволно?
Е, аз се влюбих!
Дано нищо не загубих!
Е, просто си го признавам-
не искам от тебe да избягам!
Ох, Любов, защо е трудно?
Защо държи съзнанието будно?
Защо нямам минутка покой?
Завинаги ли в мен е твоя престой?
Maлко съм объркана,
чувствам се и леко побъркана.
Любов, ако си играеш с мен,
престани още този ден...
Защо така ме заслепи?
Защо, Любов, така ме покори?
Защо аз се мъча само?
И докога ще ме гледаш нямо?
Любов, не ме мъчи, недей!
За влюбените песен изпей
или само целувка им подари,
или просто с нежност ги погали...
Защо пиша тея небивалици?
Защо постоянно хвърляш искрици?
Защо нас, земните, ни влюбваш?
Нима така много животи не погубваш?
Ех, мила, нежна Любов,
направи и моя живот суров,
направи го и почти невъзможен,
направи го доста тревожен,
само защото моята любов не е възможна,
само защото е твърде сложна...
Но затова няма да пиша сега.
Не ми се говори за мойта тъга.
Но знам, Любов, някой ден,
някой път ще си до мен,
и тогава, Любов мила, игрива
ще се чувствам щастлива!