безименно стихче, както винаги ;p

[ScionOfStorm]

Изсъхнали, завихрени листа
Падат, сълзи дървесни
Синевата разкрива ми тъга
И спомени за дни чудесни

Заревото алено над мен
Смее се безмилостно и нямо
Отминава поредния еднакъв ден
За да ми шепне мракът само

Вятърът подема празни думи
Понася ги из тучните земи
А в ума ми звучат непрестанно
Песни за непокорими висини

И в меланхолия преродена
Триумфираща отново е скръбта

"Единствен бях, загубен сега
Погубен от пуста човешка суета

Пред Боговете признавам си го
Просто отливката поредна съм

На безконечно повтарящо се
Индиго"

[Rock & Roll Queen]

Пишеш много хубаво! И точно това щях да питам - защо не поставях заглавия? Трудно ти е да центрираш темата или не ти се прибягва до изтъркани фрази?

[ScionOfStorm]

Мерси :)
По малко и от двете, всъщност, по-лошо нещо от често срещано и някакси обикновено заглавие рядко има...някой ден ще се позанимая да видя кои ще мога да наименувам според усещането ми :P